ПРАВИЛО 10.2 – Патрулът, състав и характеристика

ПРАВИЛО 10.2 – Патрулът, състав и характеристика

• 
  Скаутите от патрула могат да живеят в близост един до друг, в един квартал, да учат в едно училище или да са от един и същи клас, да живеят в един жилищен блок. Всичко това е удобно, но не е задължително. Единствено важното е тези деца да се разбират добре;
  
• 
  Скаутите от патрула най-често са приятели от по преди, на които им е хубаво да бъдат заедно, тях ги обединява от някаква обща идея, цел, хоби;
  
• 
  Скаутите от патрула могат да са на еднаква възраст или да се различават по възраст и физическо развитие. Патрул от последния тип често работи по-добре, има приемственост и по дълъг “живот”, а и по-голямите да се научавт да помагат на по слабите;
  
• 
  Патрулът е динамична единица, с често сменящ се личен състав и брой. Еднаквата възраст или физически качества на членовете му не са задължително условие. Обратно – разнородни по данни и способности патрули често имат по висок дух и се представят по добре.
  
• 
  Скаутите от патрула делят радости и трудности, делят отговорностите и работата, която има да се върши;
  
• 
  Скаутът е свободен да избира в кой патрул да се включи, да остане или да премине към друг патрул, естествено ако етиката му допуска това.
  

Всеки патрул е различен от кой и да е друг по своя състав, поведение обичаи. Няколко са нещата, които създават неговата идентичност. Те са:

• 
  Името. Патрулите на момчетата най-често избират за име някое животно. Патрулите на момичетата избират име на цвете (виж списъка в приложение).
  
• 
  Флагче. То е от плат, има форма на равнобедрен триъгълник с основа 20см и височина 30см. на което е изобразен символът на името на патрула.
  
• 
  Вик. Обикновено подражава викът на патрулното животно, но често е и различно от това. Трябва да е силен, ободряващ, подтикващ към успех.
  

Съвещанието на патрула, където участват всички скаути от патрула, си излъчва патрулния водач. Обикновено това е момче или момиче което доминира над останалите със своите знания, умения и темперамент. Изборът се съгласува с отрядния водач. При аргументирано несъгласие от страна на Отрядния водач процедурата се повтаря, но само веднаж. Изборът е с тайно гласуване. След което:

• 
  Патрулният водач си избира сам заместник-патрулния. Предимство е те да са добри приятели и да живеят близко един до друг.
  
• 
  От състава на патрула се избира касиер на патрула, секретар (или хронист), домакин и веселяк. Тези длъжности могат да се ‘въртят’ ако патрула реши така. Изборът може да е явен.
  
• 
  Патрулният водач се включва в Съвета на патрулните водачи, който е главният инициатор на всички дейности в отряда.
  

А) Патрулният водач трябва да има достатъчен авторитет и да намира одобрението на скаутите от патрула който води. Той трябва да има достатъчен опит като скаут и поне една или две скаутски степени повече от останалите от патрула. Трябва да е момче или момиче с чувство за отговорност. Неговите задължения в патрула са да:

• 
  Предвожда патрула при всякакви обстоятелства;
  
• 
  Подпомага скаутите от патрула да усвояват различни скаутски знания и да израстват в степен;
  
• 
  Изразява пред Съвета на патрулните водачи предложенията, мнението и желанията на патрула си изразени на Съвещанието на патрула.
  
• 
  Взима участие и помага, заедно със Съвета на патрулните водачи, в работите на отряда;
  
• 
  Организира работата на парула в съответствие с плана на Отряда и Дружината;
  
• 
  Разпределя длъжностите в патрула така, че всички да имат дял в разитието и работите му.
  
• 
  Дава добър личен пример с поведението и държанието си, с залягането да израства и да усвоява скаутски знания, с придържането си към даденото Обещание.
  

Б) Заместник-водачът на патрула (“Вторият”) трябва да може да изпълнява всички заължения на патрулния водач в негово отсъствие и да го замества при невъзможност той да изпълнява функциите си.

В) Касиера на патрула има за задължение да събира членският внос и да го предава на касиера на дружината. Той съхранява парите на патрула (заработвани, спестени) и отчита направените разходи.

Г) Секретарят на патрула протоколира решенията на Съвета на патрула и следи за изпълнението им. Той води и дневника на патрула, където се отбелязват по значимите събития (хрониката) в живота на патрула и на неговите членове.

Д) Домакинът на патрула се грижи за общото имущество на патрула, води го на отчет и го съхранява. Той планира и общата храна при лагер, походи или събирания.

Е) Веселякът има за задача да осигурява песните и доброто настроение на патрула винаги когато това е необходимо.

Ж) Патрулният водач се избира от членовете на патрула, като избора се съгласува с Отрядния водач след обсъждане в Съвета на патрулните водачи. Помощник-патрулният водач си го избира самия патрулен водач със съгласието на Отрядния водач с одобрението на Съвета на патрулните водачи. Отрядният водач, след обсъждане със Съвета на патрулните водачи, може да издигне Старши-патрулен водач .

З) Съветът на патрулните водачи се съставя от всички патрулни водачи на отряда и се председателства от Старши-патрулния водач, ако има такъв. Ако в отряда няма Старши-патрулен, патрулните водачи се редуват да председателстват Съвета. Скаутери могат да участват на съвещанието на този Съвет само в качеството си на консултанти и ако са поканени. Съветът на патрулните водачи разработва програмата за дейности на отряда и взима отношение по администрирането на отряда и по финансовите му разходи.

И) Съвещанието на патрула събира всичките му членове и се свиква от патрулния водач за да бъдат обсъждани предстоящите патрулни дейности.
ПРАВИЛО 10.6 – Отрядът, състав и характеристика

Отрядът – еднакво дали на вълчета, скаути или венчър-скаути – се състои от два до пет патрула (при вълчетата до шест шесторки). Тук протича основната дейност при обучението, възпитанието и игрите. Заниманията са насочени към подготовката на скаутите за покриване изискванията на съответните степени и звания. Отрядът провежда един път в месеца обща дейност. Отрядът си има свое име и знаме (виж прил.9). Отрядите могат да бъдат съставени само от патрули момчета с отряден водач мъж или само от патрули момичета с отряден водач жена.. Няма пречка в отряда да има патрули от момчета и патрули момичета., но в такъв случай ако отрядният водач е мъж, помощник-отрядният е задължително жена или обратно. Отрядите със смесен състав задължително се водят от жена-водач или имат смесено ръководство – водач мъж с помощник-водач жена (или обратно).

За водачеството на скаутският отряд важат следните минимални изисквания:

• 
  Трябва да има най-малко двама възрастни водачи от които едина задължително трябва да има сертификат за водач. При смесен отряд водачът трябва да е жена или ако са двама (с помощник-водач) поне едина от тях трябва да е жена.
  
• 
  Обучаването на скаутите трябва да става в съгласие с Правилника и всеки скаут трябва да има възможност да участва в патрулен или отряден лагер поне един път в годината.
  
• 
  Всяка година най-малко една четвърт от скаутите на отряда трябва да са покрили изискванията за една от трите скаутски степени. Това изискване представлява стандарта-минимум за отряда. Регионалният координатор е длъжен да действа и тук по същия начин както е предписано при вълчетата (Правило 12.1).
  
• 
  Общ Отряден сбор трябва да има най-малко един път в месеца.
  
• 
  Патрулните трябва да се събират за занимания най-малко два пъти в месеца.
  
• 
  Структурата на Скаутският отряд, който се състои от няколко патрула всеки от който със свой патрулен водач, е един от най-значимите белези на скаутсткото обучение, което включва водачество, планиране и провеждане на дейности при повишена самоувереност на участниците.
  
• 
  Обучаването на патрулните водачи и предоставянето им на възможност да водят и да участват пълноценно в делата на отряда (чрез Съвета на патрулните водачи) и като действат както като инструктори, така и като екзаминатори на своите скаути е от решаващо значение за успеха на обучението.
  

• 
  Съблюдава изпълнението на плана на отряда;
  
• 
  Организира и води дейността на отряда заедно със своя щаб;
  
• 
  Назначава касиер, секретар и домакин;
  
• 
  Участва на Съвета на патрулните водачи
  
• 
  Следи за обучението и израстването на скаутите от отряда, като поне една четвърт от скаутите му трябва да израстват с една степен за година ;
  
• 
  Подпомага квалификацията и израстването на патрулните си водачи;
  
• 
  Наблюдава финансите на отряда и помага при изготвянето на бюджета;
  
• 
  Следи за опазване имуществото на отряда;
  
• 
  Съблюдава за мерките за безопасност в съгласие с правилника на ОБС
  
• 
  Участвува на заседанията на дружинния съвет.
  

Скаутският клуб-дружина е най-голямата организационна единица на Местната Скаутска Организация. Тя обхваща цялия негов активен скаутски състав, както следва:

• 
  Група бобърчета;
  

• 
  Няколко отряда вълчета и пчелички - обикновено един до най-много три;
  
• 
  Няколко отряда скаути – от два до най-много пет;
  
• 
  Няколко отряда венчър-скаути - от два до най-много пет;
  
• 
  Група ровери.
  

А) Да бъде на възраст от двадесет и пет до петдесет години.

Б) Да е водил преди това в продължение на поне две години отряд скаути или венчър-скаути;

В) Да притежава сертификат за водач или да поеме задължението да го придобие до две години. В противен случай се снема от длъжност.

Водачът на Клуб-дружина има за задължение да:

• 
  Организира и води дейността на Клуб-дружината;
  
• 
  Подбира и отговаря за инструкторите и помощниците в дружината, като се съобразява и с препоръките на Съвета на Клуб-дружината;
  
• 
  Свиква и председателства Съвета на Клуб-дружината, който включва всички скаутери на дружината;
  
• 
  Следи за спазване на устава и прилагането на Правилника;
  
• 
  Разпределя длъжностите в дружината.
  
• 
  Следи за стопанисването на имуществото и прихода и изразходването на финансовите средства.
  

Сертификатът за Водач на Клуб-дружина има валидност три години. След изтичане на този срок той може да бъде продължен или отнет. Сертификатът може да бъде отнет и преди изтичане на този срок ако:

• 
  Водачът на Клуб-дружината не е завършил в срок и с успех квалификацията си за придобиване на сертификат;
  
• 
  Сам си подава оставката;
  
• 
  Не е в предписаната възрастова граница;
  
• 
  Не си изпълнява поетите задължения;
  
• 
  Демонстрира, че отхвърля и не може да поддържа основните принципи на Скаутството, такива каквито са изразени в Обещанието и Закона, не подкрепя политиката на Организацията по отношение на духовните ценности.
  

Разрешава се в тези населени места, където няма подходящи условия за учредяване на МСО да се създават и самостоятелни отряди и клуб-дружини. Тези отряди и клуб-дружини се регистрират директно към Централният офис.

Разностранните интереси на венчър-скаутите и роверите за постигане на майсторство в определени занимания се задоволяват в клубовете за майсторство, нарочно създадени за тази цел към дружината по решение на Дружинния съвет. Тези клубове се водят от специалисти , които могат да са от Организацията или да бъдат привлечени от вън. Те трябва да имат висока квалификация в дадената област, която се удостоверява с документ (лиценз) издаден от съответните Национални институции. Освен това тези специалисти получават сертификат от НС на ОБС който им дава право да организират и водят клуб за майсторство. Привлечените от вън специалисти трябва задължително да станат и членове на Организацията..

Скаутството допринася за образоването на младите хора и за това, те да си изградят една ценностна система основана на Обещанието и Закона на скаута, като с това се включат в изграждането на един по-добър свят, където сами ще постигат своите стремежи като разчитащи на себе си, подкрепящи другите и отговорни за делата си хора и ще изиграят полагащата им се творческа роля в обществото. Това се постига посредством един не-формален образователен процес, типичен за Движението.

• 
  Сведения за Скаутското Движение;
  
• 
  Родният край и страната;
  
• 
  Разбиране за природата край нас;
  
• 
  Хигиена, лично здраве и помощ за пострадали;
  
• 
  Сръчности и умения
  
• 
  Прояви в обществото
  

А) Колонията бобърчета се състои от най-много 24 бобърчета, които играят общо, момченца и момиченца, най-често в една група, но тя може и да бъде подразделена по решение на Водачката.

Б) Заниманията на бобърчетата включват песнички, приказки, наблюдаване на живата природа, запознаване с града и околностите му, основни правила на безопасност на движението по улиците.

В) Бобърската колония винаги се води от жена. Жена е и заместник-водачката.

А) Отрядът вълчета трябва да има най- малко двама водачи, един от които задължително трябва да има сертификат за водач и поне един от двамата трябва да е жена.

Б) Всяка година отрядът трябва да има задължително поне една целодневна експедиция, поход или лагер.

В) Всяка година най-малко една четвърт от вълчета на отряда трябва да покрият една от трите степени от програмата. Това изискване е минималното и при нужда Регионалния координатор със своя екип трябва да окаже помощ за постигането му. Ако това не бъде постигнато в две последователни години, то Регионалния координатор съвместно с дружинния съвет и съгласувано с председателя на МСО, може да предложи закриване на отряда. Ако нормата не бъде постигната и на третата година, то отряда задължително се закрива.

Момчето, което иска да стане вълче трябва да има навършени 7 години и да не е по-голямо от 10 години. То се подготвя за Обещанието в течениe на един до (най-много) два месеца. В това време то:

• 
  Научава Обещанието на вълчето и Закона на вълчето;
  
• 
  Провело е разговор с водача на отряда и си е избрало шесторка
  
• 
  Научава се да разпознава четири насекоми;
  
• 
  Разпознава три дървета;
  
• 
  Знае как ще даде Обещанието си;
  
• 
  Направило е едно добро дело.
  
• 
  Разпознава четири вида цветя
  
• 
  Познава шест вида плодове
  

Тази подготовка е еднаква както за момчетата, така и за момичетата.

Когато се подготви, вълчето (да се разбира и пчеличката) със съгласието на Отрядния водач, пристъпва към посвещаването, при което то дават своето Обещание.

А) Ритуала на Посвещаването на вълчето е подобен на този на скаутите;

Б) При Посвещаването те получават връзка, емблемата на СОСД и емблемата на ОБС.

В) Ако вълчето идва направо от колония бобърчета, то не получава емблемата на СОСД, защото вече я е получило като бобърче.

Г) Представя се на ритуала със скаутска униформа (ризата), но без отличителни знаци и без връзката.

Вълчетата и пчеличките усвояват знанията си на три степени след като са дали Обещанието си. Те са:

Тази значка се усвоява от 7-8 годишни вълчета, като за това ще са необходими около 10 месеца. Вълчето трябва да знае и да може:

1. Да разкаже защо се нарича вълче.

2. 
   Да каже кой е Робът Бейдън-Пауел.
   
3. 
   Да знае как да се пази чисто и какво да прави за да е здраво (правила на хигиетата), да може да превърже порязан пръст и как да се лекува при настинка.
   
4. 
   Да знае улиците около дома си, да може да си намери пътя до вкъщи от 10 преки разстояние и да знае да си напише адреса.
   
5. 
   Да опише навиците на някое от познатите му домашни животни.
   
6. 
   Да може да покаже къде е полицейският участък на квартала и пощата.
   
7. 
   Да знае телефонните номера на полицията, пожарната, бързата помощ, на баба и на дядо и да знае как да ги повика, а също така и да знае как да се обади на някои от по-близките си роднини.
   
8. 
   Да опише сечивата с които скаутите си служат при устройване на лагер.
   
9. 
   Да знае и да използва “тайните” следотърсачески знаци за отбелязване на пътя и да измине 100м като ги следва (по възможност на открито).
   
10. 
    Да събере и именува листата от 5 вида дървета и 5 горски цветя.
    
11. 
    Да е започнало да си прави колекция (от пощенски марки, треви, камъни, миди или друго)
    
12. 
    Да знае мерките на телото си – педя, лакет, крачка – и да може да ги отмерва в метри.
    
13. 
    Да е взел участие в 4-часов поход с раничка на гръб.
    
14. 
    Да си приготви сам сандвич и да може да си свари чай.
    
15. 
    Да засади цвете, боб или домат и да се грижи за него.
    
16. 
    Да знае да вързва правия и развързващия се възел.
    
17. 
    Да е научило правилата за безопасно пресичане на улицата.
    
18. 
    Да знае как да си води дневник и да си записва по-интересните събития.
    

Б) Знания и умения за втора звездичка

Тази значка е за 8-9 годишни вълчета. След като се е подготвило и е получило първата си звездичка, вълчето може да пристъпи към подготовката си за втората звездичка. Подготовката може да му отнеме до 10 месеца, след което то трябва да може:

1. 
   Да знае цветовете на българското знаме и с кой цвят на горе се издига знамето.
   
2. 
   Да знае как и с какво да почисти замърсена рана и кога непременно да съобщи на лекар за нараняването.
   
3. 
   Да може да си зашие копче и да закърпи скъсано по дрехата (или чорапа) си.
   
4. 
   Да събере и предаде пет килограма стари вестници и да каже защо трябва да го направи.
   
5. 
   С компас в ръка да може да определи исканата посока, да може да намира полярната звезда върху нощното небе.
   
6. 
   Да знае къде е “север” на топографската карта и да познава 5 означения.
   
7. 
   Да познава съзвездията “Голямата мечка” и “Малката мечка”
   

9. 
   Да знае къде са предпазителите за електрическият ток в дома, къде се намира водомера, кой е кранът, с който се спира цялата вода (ако някъде почне да тече).
   
10. 
    Да знае основните правила на поведение при пожар, наводнение и земетресение.
    
11. 
    Да направи скворечник или хранилка за птици и да ги постави на подходящо място.
    
12. 
    Да има грижа за едно домашно животно или диви птици.
    
13. 
    Да може да вързва лодкарския възел, скъсяващия възел и простата зацепка.
    
14. 
    Да знае молитвата “Отче наш” и да може със свои думи да благодари на Бога за насъщния хляб.
    
15. 
    Да извърви 15 минути със “скаутска крачка” и да прецени какво разстояние е преодолял за това време.
    
16. 
    Да покаже, че знае добре правилата за безопасност на пешеходеца, къде, как и кога да пресича улицата, как да се вози на обществения транспорт.
    
17. 
    Да представи някакъв предмет изработен от него собственоръчно.
    
18. 
    Да подготви с още две вълчета кратка сценка.
    

В) Знания и умения за трета звездичка

Тази трета звездичка се придобива от 10-11 годишно вълче. След като е покрило изискванята за втората звездичка, вълчето може да почне да се готвя и за трета. Това може да му отнеме до 10 месеца.

1. 
   Да познава знамената на 5 съседни на България държави, на 3 европейски държави и знамето на Европейския съюз.
   
2. 
   Да знае Националния химн на България и как да стои при изпълняването му.
   
3. 
   Да разкаже на отрядният си водач как спазва Обещанието си и Закона на вълчето.
   
4. 
   Да може да окаже помощ при изгаряне и попарване, да знае за какви превръзки може да се използва скаутската кърпа.
   
5. 
   Да може сам да разпъне и прибере двуместна палатка.
   
6. 
   Да може да направи от подръчни материали триножник за закачане на котле върху огнището.
   

8. Да познава билките мащерка и риган и да си свари чай от тях.

9. Да знае да определя посоката север по полярната звезда, по бръшляна и мъховете и по пън на отсечено дърво.

10. Да посади едно дръвче и да се грижи за него.

11. Да знае правилата за безопасно палене на огън на открито, да нареди клада и запали огън с две клечки кибрит.

12. Да се покатери на дърво до височина един до два човешки ръъста.

13. Да знае какво да прави при земетресение, наводнение или пожар.

14. Да приготви обяд от три блюда, да подреди приборите, сервира храната, прибере и измие приборите.

15. Да знае как да опакова храната си носена в раница при еднодневен поход и да си подреди раницата за еднодневен поход.

16. 
    Да знае да се служи с нож и да може да издялка колче за палатка.
    
17. 
    Да посети историческо място в града или в околностите му и да го опише.
    

Подготовката на вълчетата по програмата за израстване се прави от водача и помощник водача на отряда. Усвояването на материала се установява по време на заниманията и игрите, по възможност незабележимо за самото вълче. Присъждането на степените се прави също от водачите на отряда, като за това може да бъде организирано малко тържество с присъствие на родителите.

Скаутът участва доброволно в Движението и за да е на ясно с себе си и с това което очаква от скаутстването си, кандидат-скаутът преминава през кратка предварителна подготовка, която трае до два месеца. През това време той:

• 
  Се представя на водача на отряда и се разговаря с него за интересите си и желанието да стане член на Организацията;
  
• 
  Попълва и подава молба за членство по образец (приложение 9) и плаща встъпителната си членска вноска;
  
• 
  След като се е запознал с патрулите избира този в който иска да се включи;
  
• 
  Участва в поне едно занимание и излет с избраня патрул;
  
• 
  Взима участие в най-малко четири скаутски сбора, от които поне един на открито;
  
• 
  Показва, че има общи познания за Скаутската организация, за Световното скаутско движение и скаутството в България;
  
• 
  Знае, разбира и е съгласен с Обещанието на скаута и Закона на скаута, разговаря се с Отрядният си водач относно това, как смята да ги спазва и прилага на практика;
  
• 
  Знае какъв е ритуала на посвещаването и той какво трябва да прави при това.
  

През време на подготовката си, кандидат-скаутът трябва да придобие и няколко основни скаутски знания и сръчности, както следва:

• 
  Да знае правилата за безопасна работа с нож, трион и брадва и как се носят и съхраняват тези сечива
  
• 
  Да е научил правилата за безопасно палене на огън на открито и загасяване на огнището
  
• 
  Да се е научил да вързва правият възел, рибарският и лодкарският възел, шкотовият възел и простата зацепка и да обясни кога се употребяват;
  
• 
  Да знае как се държи компас, за какво служи и да опише устройството му;
  
• 
  Да знае как се определя “север” с компас и по полярната звезда;
  
• 
  Да е научил попътните знаци и да знае кога се използват;
  
• 
  Сам да си е заработил и спестил 5 лева;
  
• 
  Да е направил едно добро дело заедно с патрула си.
  

Израстването (придобиването на опит и знания) на скаутите е - с малки разлики - еднакво както за момчетата, така и за момичетата. То става - след като кандидатът е бил вече посветен в скаутство (дал е скаутското си обещание) - в три степени както следва:

• 
  Скаут трета степен (Значка “Разузнавач”)
  

• 
  Скаут втора степен (Значка “Следотърсач”)
  
• 
  Скаут първа степен (Значка “Трапер”)
  

Последователно взимане на всички значки е задължително условие и степени не могат да се прескачат. Те могат обаче да бъдат взимани допълнително, което се налага винаги, когато кандидат-скаута влиза в отряда на по-голяма възраст и в съответсващата на това степен. В такъв случай е възможно някои от изискванията за отделните степени да бъдат обединявани и доказвани едновременно.

Тази трета степен за придобиване на значката “Разузнавач” е предвидена за момчета и момичена на възраст от 11 до 12 навършени години. Те трябва да са минали предварителната подготовка и дали скаутското си Обещание. За усвояването на знанията и уменията за тази степен могат да са необходими около 10 месеца. В резултат на обучението, скаутът трябва:

1. 
   Да знае историята на скаутското Движение и биографията на Основателя на движението лорд Робърт Бейдън-Пауел
   
2. 
   Да знае химна на България и на Организацията
   

4. 
   Да познава дървесните видове бор, ела, бреза, дъб, бук, габер;
   
5. 
   Да познава отровните змии пепелянка и усойница и риска от тяхното ухапване;
   
6. 
   Да познава ядливите треви коприва, лапад, киселец и начини на бране и сготвяне;;
   
7. 
   Да познава отровните растения лудо биле, татул, щир, минзухар и храста джел;
   
8. 
   Да познава птците сойка, врана, кълвач, папуняк, скворец и дрозд;
   

10. Да знае да почисти рана и превърже порязване по ръката и да обездвижи счупване;

11. 
    Да познае навехване на глезен и как да помогне;
    
12. 
    Да знае да постави пострадалият в положение “за възстановяване” и кога да не го прави.
    

14. Да познава попътните знаци, да маркира път и да се движи по тях;

15. Да знае правият (рифов), шкотовият, спасителният, рибарският, скъсяващият и лодкарският възли, да ги вързва и да знае приложението им;

16. 
    Да знае как да си подреди нещата в раницата, каква лична екипировка да си носи, каква храна да си носи и как да я опакова при походи;
    
17. 
    Да знае как да се държи при пожар, при наводнение и при земетресение
    
18. 
    Да може да се задържи над водата 10 минути, с и без помощни средства;
    
19. 
    Да предава и приема сигнали по Морз със свирка, с флаг и други средства;
    
20. 
    Да си направи заслон в гората;
    
21. 
    Да знае как се ходи при различни терени и условия в планината и да може да пробяга един километър със “скаутски ход”
    
22. 
    Да е посетил едно театрално представление и един концерт и да опише впечатленията си от видяното;
    
23. 
    Да знае да си прибира дрехите и да си оправя леглото сам.
    
24. 
    Да нарежда и прибира приборите за хранене .
    
25. 
    Да знае да свари супа, да изпържи яйце, да надроби попара и да приготви сандвич;
    
26. 
    Да знае как се ориентира карта и за какво служи компаса
    
27. 
    Да знае молитвата “Отче наш” и да я разтълкува
    

Тази втора степен за придобиване на значката “Следотърсач” е предвидена за момчета и момичета на възраст от 12 до 13 навършени години. Те трябва да са взели третата степен и да имат поне една специалност. За усвояването на знанията и уменията за тази степен могат да са необходими около 10 месеца. В резултат на обучението, скаутът трябва:

1. 
   Да познава Правилника на Организацията на Българските скаути и да ги обяснява;
   
2. 
   Да знае основните положения на скаутсткото Движение
   

4. Да познава билките Бяла върба, Глог, Дилянка, Теснолист живовлек, Жълт кантарион, Мащерка и да знае употребата им;

5. 
   Да може да опише различните видове облаци и тяхното значение за предсказване времето;
   
6. 
   Да знае приложението на лекарствата Аспирин, Аналгин, Амидофен, Парацетамол, Параформин, Кислородна вода, Йодова тинктура, Риванол;
   
7. 
   Да може да дава първа помощ при изгаряне, опарване, задавяне, изкълчване, слънчев и топлинен удар, измръзване, простуда, припадък.
   
8. 
   Да покаже че е подобрил физическата си издържливост;
   
9. 
   Да знае как се поддържа лична хигиена у дома и при лагерни условия;
   
10. 
    Да умее красиво да нарежда маса
    
11. 
    Да знае как да опакова подарък и как да го поднесе;
    
12. 
    Да знае за приготви топла храна за патрула при лагерни условия;
    
13. 
    Да предава и приема съобщения по Морз с със скорост до 25 знака за минута;
    
14. 
    С трион и брадва да може да изработва лагери удобства – пейка, маса, умивалня
    
15. 
    Да преплува 15 метра свободен стил;
    
16. 
    Да знае как се дава дневно и нощно дежурство за охрана на лагера;
    
17. 
    Да знае каква лична екипировка да си носи при летни и зимни условия и как да си подрежда раницата.
    
18. 
    Да знае мерките за безопасност при летен и зимен поход и при морски регати;
    
19. 
    Да организира и участва в 25-километров поход с патрула си
    
20. 
    Да умее да гребе с кану, каяк или с надуваема лодка;
    
21. 
    Да знае да се ориентирва с компас и карта и да познава топографските знаци.
    
22. 
    Да може да си направи бивак и да прекара едно нощ в него, далеч извън лагера
    
23. 
    Да знае да разпъва и прибира палатка и да я съхранява правилно.
    
24. 
    Да може с подръчни средства да си направи навес и да се защити от буря.
    
25. 
    Да доведе на скаутски сбор приятел, който не е скаут и да го запознае с Движението;
    
26. 
    Да вземе участие в поне една дейност на отряда в полза на обществото
    
27. 
    Да знае “Десетте Божи заповеди и да ги обясни
    

Тази най-висока първа степен за придобиване на значката “Трапер” е предвидена за момчета и момичета на възраст от 14 навършени години. Те трябва да са взели втора степен и поне две специалности. За усвояването на знанията и уменията за тази степен могат да са необходими около 10 месеца. В резултат на обучението, скаутът трябва:

1. 
   Да разкаже за структурата на Движението в световен масщаб и да знае другите голями младежки неправителствени организации;
   
2. 
   Изкачи три от върховете Черни връх (Витоша), Мусала (Рила), Ботев (Стара планина), Вихрен (Пирин), Перелик (Родопите) по избор
   
3. 
   Да пропътува по поречието на р. Мариц, р.Искър и р.Янтра
   

5. Да знае как да действа при бедствия – пожар, наводнение, земетресение

6 .Да начертае скица на терена (кроки).

7. Да се включи в една благотворителна дейност

8.Да опише и анализира една дейност на отряда и да каже може ли тя да се направи по-добре

9. 
   Да преплува 25 метра
   
10. 
    Да си направи хамак и бивак и да преспи в него.
    
11. 
    Да знае да определя часа по зведите и по слънцето
    
12. 
    Да знае как да запали огън на открито, да устрои три вида готварски огнища, какви са мерките за безопасност и как се предотвратява пожар, да сготви и опече хляб на вретено.
    
13. 
    Да знае сигналите за изпаднал в беда и как се подават
    
14. 
    Да знае как се поддържа скаутски инвентар – палатки, спални чували, въжета, лодки и да извършва мали поправки по тях.
    
15. 
    Да знае как да се защити, ако бъде нападнат в гръб или отред
    
16. 
    Да знае с какви подръчни средства може да се защити и как да ги ползва
    
17. 
    Да знае да установява състоянието на пострадал и поставянето му в положение за възстановяване
    
18. 
    Да знае как се обработва кървяща рана – почистване и превързване на ръка, крак, глава
    
19. 
    Да знае как се помага при задушаване и при задавяне
    
20. 
    Да разпознава бясно животно и как да се пази от ухапване
    
21. 
    Да знае къде се намира вода за пиене, как се добива при нужда
    
22. 
    Да знае да прави примка и капан за ловене на дребни животни
    
23. 
    Да знае да си прави бивак и заслон при летни и зимни условия
    
24. 
    Да определя “север” по слънцето, по часовник, по звездите и по природни знаци
    
25. 
    Да организира и участва в една благотворителна дейност на патрула
    
26. 
    Да доведе на отряден сбор един приятел който не е скаут и да го запознае с Движението
    
27. 
    Да може да благодари с молитва за хляба насъщен
    

Подготовката на скаутите за покриване на изискванията за трета и за втора степен се прави от патрулният водач със съдействието на отрядният водач. Подготовката се води индивидуално в рамките на патрула.

А) Оценката на усвоените знания и придобитият опит за трета и втора скаутска степен и присъждането на тези степени се прави от Съвета на патрулните водачи с одобрението на отрядния водач.

Подготовката на скаутите за покриване на изискванията за първа степен се води от отрядния водач. Това става на лагер-училище, организирвано всяка година от дружината през удобен за това период.

Б) Оценката на усвоените знания и придобития опит за първа скаутска степен и присъждането на тези степени се прави от отрядния водачи с одобрението на дружинния водач.
Забележка: Всяко изискване от скаутските степени ІІІ., ІІ.и І. което предполага нормална физическа кондиция, може да бъде заменено с друго, не по леко изискване, ако физическото състояние или здраве на скаута не му позволява да го изпълни. Предложение за това се прави от Съвета на патрулните водачи и одобрява от Отрядния водач.
ПРАВИЛО 14.1 – Степени на израстването на Венчър-скаути

Израстването (придобиването на опит и знания) на венчър-скаутите е - с малки разлики - еднакво както за момчетата, така и за момичетата. То става в три степени както следва:

• 
  Венчър-скаут трета степен (Значка “Приключенец”)
  

• 
  Венчър-скаут втора степен (Значка “Опитен скаут”)
  
• 
  Венчър-скаут първа степен (Значка “Отличието на главния скаут”)
  

За да придобие трета венчър-скаутска степен “Приключенец” скаутът трябва да е на възраст около 16 години, да има І. Скаутска степен и поне две специалности. Младежи на тази възраст, приети за венчър-скаути без преди това да са скаутствали, се задължават да догонят пропусната І. Скаутска степен в течение на 6 месеца. За усвояване на знанията и уменията за тази ІІІ. венчър-скаутска степен могат да са необходими около 6 месеца. Венчър-скаутът трябва да знае и да умее следното:

1. 
   Да участва в 30 километров поход с патрула си (или 50 километров вело-поход, гребен или ветроходен преход между две пристанища), което да включва и едно пренощуване под открито небе.
   
2. 
   Да знае да върже хамак между две дървета или две ножици, да си устрои заслон от подръчни материали или бивак
   
3. 
   Да знае означенията на планинските маркировки, разчитането и ползването на означенията по тях
   
4. 
   Да може да се движи в непозната местност по карта и с компас
   
5. 
   Да знае как да се самоотбранаява с юмрук, с лакет, с глава при нападение отзад или отпред
   
6. 
   Да владее тактиките за самоотбрана от изправен стоеж или когато е паднал
   
7. 
   Да може да оказва помощ при изгаряне и попарване, при счупен крайник – с или без кръвотечаща рана
   
8. 
   Да знае как и да прилага изкуствено дишане на пострадал
   
9. 
   Да знае да спуска рапел (с осморка или по Дюлфер) и да върже и премине по въжен “мост” с тролей
   
10. 
    Да владее придвижването при високопланински условия, лете и зиме, и в гъста гора
    
11. 
    Да знае да си изчислява хранителните запаси за дълг преход
    
12. 
    Да участва активно при провеждане на скаутски дейности от отряда като помага на отрядният водач при планирането и организирането на тези дейности
    
13. 
    Съвмесно с патрула си да участва в регионални и национални екологични прояви и дейности
    
14. 
    Да знае отговорността която носи към приятелката си (при момичета: към приятеля си) и етиката на отношенията
    
15. 
    Да да си е водил дневник и отбелязвал по значимите събития в течение на един месец
    

За да придобие втората венчър-скаутска степен “Опитен скаут” скаутът трябва да е на възраст около 17 години, да има ІІІ. венчър-скаутска степен и поне четири специалности, от които две с практическа насоченоост. За усвояване на знанията и уменията за тази степен могат да са необходими около 1 година. Венчър-скаутът трябва да знае и да е направил следното:

1. 
   Да участва в работата на отрядния водач и да го подпомага в качеството си на интруктор по специалностите за които е придобил това право
   
2. 
   Да бъде в помощ на отрядния или помощник-отрядния водач при взимане решения свързани с организирането и провеждането на отрядни походи, експедиции и лагери, като поема отговорни задачи
   
3. 
   Да предлага екологични дейности и участва, съвместно с отрядния водач, в осъществяването им
   
4. 
   Да е организирал и взел активно участие в един многодневен поход,, вело-преход или преход с лодка
   
5. 
   Да има поне едно участие за доброволна скаутска работа в друга страна
   
6. 
   Да покаже че разбира, подкрепя и популяризира мисията на Скаутското движение
   
7. 
   Да придобие някакво ново за него умение или спорт, който да повиши неговата увереност в собствените му сили, неговата самостоятелност и инициатива
   
8. 
   Да посети, изучи и опише един природен или исторически обект в страната
   
9. 
   Да е придобил някакво избрано от него практическо умение, което да му осигурява относителна самостоятелност в бъдеще
   
10. 
    Да си е оформил самостоятелно лично отношение по значим обществен въпрос и да покаже търпимост и разбиране за мнението на другите
    

За да придобие първа венчър-скаутска степен “Отличието на Главният скаут”, скаутът трябва да е на възраст около 18 години, да има ІІ. венчър-скаутска степен и поне шест специалности, от които три с практическа насоченост. За усвояване на знанията и уменията за тази степен могат да са необходими около 1-2 година. Венчър-скаутът трябва да е направил следното:

1. 
   Да е участвал като стаф в поне едно скаутско жамборе
   
2. 
   Да е организирал и провел самостоятелно един тридневен поход на отряда през лятото
   
3. 
   Да е организирал и провел самостоятелно един тридневен поход на отряда през зимата
   
4. 
   Да е организирал и провел един тридневен отряден учебен лагер- сбор
   
5. 
   Да е изкарал успешно курс за инструктори и да е сертифициран
   
6. 
   Да е изкачил върховете Мусала, Вихрен, Черни връх, Ботев, Шипка, Мургаш, Перелик
   
7. 
   Да е преминал заедно с още двама по-млади скаути маршрута “Ком – Емине” и да им е предал планинарските си знания
   
8. 
   Да е избродил брега или преминал с гребна лодка от Крапец до устието на р.Велека или преминал с лодка по Дунава от Никопол до Силистра.
   
9. 
   Да е обсъдил с няколко връстници личните си възгледи по някой нравствен проблем
   
10. 
    Да е провел “Минута за размисъл” по разработена от него тема с духовна насоченост въз основа точка от Скаутският закон
    

Подготовката на венчър-скаутите за израстването им от ІІІ. до І. Степен се извършва по лично изготвен план съгласуван със Съвета на патрулните водачи и водача на венчър-скаутският отряд.

Ровери биват скаути на възраст от 19 до 23 години. В роверската група могат да бъдат приемани и не-скаути, но числеността на тези последните не бива да надвишава един на трима ровери.

А) Роверите се организират в група със смесен състав и численост средно от 5 до 10 души.

Б) Роверите си избират водач и помощник-водач (мъж/жена), които организират и ръководят заниманията на групата.

В) Програмата на роверите трябва да отговаря на тяхните нужди и интереси и е предимно със социална насоченост или допринася за подготовката им да влязат в активния живот.
ПРАВИЛО 15.2 – Първа роверска степен “Скаутмастер”

Роверите имат само една степен – “Скаутмастер”. Тя може да се присъди само на ровер не по млад от 20 години, който има І. венчър-скаутска степен “Отличието на Главният скаут” и е завършил успешно лагер-школа за скаутмастери. Тази лагер-школа се организирва веднаж на две години.

А) Званието “Скаутмастер” се присъжда от Националния Съвет. Дипломът и значката се връчват по време на Национално общо делегатско събрание при специално тържество.