Организация на Българските Скаути – Централен офис


РАЗДЕЛ V. Скаутски дейности



страница3/5
Дата10.02.2018
Размер1.08 Mb.
#56940
1   2   3   4   5

РАЗДЕЛ V.

Скаутски дейности



ПРАВИЛО 16.1Особености на скаутските лаагери

Главната особеност, която отличава скаутските лагери от всички други е същата, която отличава скаутската организация от другите младежки организации, а именно патрулният принцип.

А) В скаутския лагер лагеруват само патрули и следователно не могат да участвуват скаути, не включени в патрули, както и не могат да участвуват скаутски отряди, не съставени от патрули. Ако в лагера не дойдат постоянно съществуващи патрули, (което е за предпочитане), то за лагера се съставят временни патрули в състав 6 до 8 души със свое име, флаг (тотем), водач и заместник-водач, точен списък и всички други особености, описани в правилника за работа на организационните звена.

Б) Втора, неотменна особеност на скаутските лагери, това е наличието на строго спазвано дневно разписание и програма за дейностите по часове и минути.

В) Трета особеност, това е принципа за участие във всички лагерни дейности и отличаването на патрулите-първенци в края на лагера.

Г) Четвърта особеност са правилата за вътрешния ред и за безопасност, както и задължителната осигуровка срещу злополуки.

Тези четри особености са абсолютно задължителни за всички видове скаутски лагери.
ПРАВИЛО 16.2Видове лагери и управлението им

В зависимост от броя на лагеруващите, скаутският лагер може да бъде патрулен, отряден, дружинен и общ националлен (жамборе).

А) Патрулният лагер в състав 1-2 патрула (4 до 16 души) има проста организация и управление - негов началник е патрулният водач или по-опитният от двамата патрулни водачи. За него важат всички принципи, изложени по-нататък, които се отнасят до дневния режим, програмата и пр., но в по-опростен вид - така например в лагерния съвет участвуват всички скаути, може да не се поставя флагщок за националното знаме и т.н. Този лагер е обикновено краткотраен - 1 до 3 дни, и е препоръчително да се устройва многократно през летния сезон.

Б) Отрядният лагер обхваща 3 до 6 патрула (15 до 45 души) и се организира обикновено веднъж в годината, към края на летния сезон и трае 5 до 12 дни. Той изисква сериозна подготовка и развито управление и е главен обект на тази инструкция.



Началник на отрадния лагер е обикновено отрадният водач. Неговите задължения при организирането и ръководенето на лагера са следните:

- Организира с помощта на щаба на отряда, или на временно създаден щаб (ако в лагера участвуват патрули от различни отряди), цялата дейност по подготовката на лагера.

- Управлява предвижването на отряда и на лагерното имущество до мястото на лагера, като се грижи за дисциплината и безопасността по време на придвижването.

- Ръководи построяването на лагера и цялостния лагерен живот, реда, ритуалите, охраната и изпълнението на програмата.

- При закриване на лагера осигурява привеждането на лагерното място в първоначалния му вид, прибирането на имуществото и отпадъците и придвижването на хората и материалната част от седалището на отряда.

- След закриване на лагера подготвя и представя отчетен доклад до дружинното ръководство.



Заместник-началникът на лагера - обикновено заместник-отрядният водач, подпомага във всичко началника и го замества при нужда. По време на лагера съставя разписание за дежурствата и се грижи за правилното им изпълнение. Отчита състезанието между патрулите. Лично или с помощта на специално назначен касиер-домакин ръководи снабдяването на лагера, съставянето на менюто и подготвянето на храната.

Медицинско лице - необходимо е в лагера да има медицински специалист - лекар или фелдшер, който осигурява необходимото попълване на лагерната аптечка. Освен за здравето и за евентуално оказване на първа помощ, медицинският специалист се грижи за чистотата и хигиената в лагера, за чистотата и пригодността на хранителните продукти и питейната вода, за правилната постройка и поддържане на отходните места и за местата за събиране и унищожаване или заравяне на отпадъците.

В лагера могат да се канят при нужда, временно или за целия период, специалисти, консултанти или инструктори, които водят отделни дисциплини от учебната програма. Те са подчинени на лагерния режим и дисциплина.

Всички важни въпроси, засягащи лагерният живот - дисциплина, хигиена, изпълнение на програмата, състезанието между патрулите и пр., се обсъждат от лагерния съвет, в който освен по-горе споменатите, участвуват и всички патрулни водачи. Съветът се явява помощен орган на началника на лагера. Неговите решения имат силата на препоръки и след утвърждаването им от началника стават задължителни за всички.

За изпълнение на общо лагерните наряди се назначава ежедневно един от патрулите. Дежурният патрул изпълнява задълженията по охраната на лагера, съобразно нуждите и условията, подготовката и раздаването на храната, почистването на мястото за хранене и отходните места, измиване на съдовете, събиране и сортиране на отпадъците от готвенето и храненето и други дейности, които се налагат от обстановката.

В) Общият лагер обхваща 2 и повече отряда (50 и повече души). Ако в него дойдат отделни патрули, то е за препоръчване те да се обединят във временни отряди, с водачи най-опитните скаути измежду тях. Времетраенето на този лагер е същото, както и на отрядния.



Началникът на лагера има същите задължения, както и при отрядния лагер. Той е подпомогнат от 1 или 2 заместници и комендант, които си разпределят функциите, изпълнявани от заместник-началника на отрядния лагер.

В този лагер е задължително присъствието на лекар и квалифицирана медицинска сестра, със същите задачи, както при отрядния медицински специалист.

За участието на необходимите инструктори важат същите положения, както при отрядния лагер, а в лагерния съвет тук влизат и отрядните водачи.

За спазване на режима, реда и дисциплината в лагера ежедневно се назначава един от отрядните водачи за дежурен по лагер. задълженията на дежурните по лагер се определят от началника на лагера.


ПРАВИЛО 16.3 – Общо разположение на лагера

Скаутите лагеруват нормално в палатки за по 2-3 души. Палатките се построяват за предпочитане във формата на полу-дъга (избягвай подреждането “под конец”!), като се групират по патрули и за всеки патрул се определя територия, обозначена по някакъв начин, пред която се забива патрулното знаме. В средата се определя палатката за началника на лагера и неговия помощник и евентуално - палатка за инструкторите. Отделна палатка се предвижда за медицинския специалист и лагерната аптечка, в която се създават елементарни удобства за преглед и амбулаторни манипулации.

Ако няма устроена обща умивалня с достатъчно кранове (по един за всеки 6-8 души), то в своя район всеки патрул си изкопава трапче, дълбоко 30-40 см и с диаметър около 40 см, над което скаутите се мият като си поставят мивка или си поливат взаимно.

На централно място всред лагера се изправя лагерен пилон (стълб), на който се вдига националният трибагреник.

Ако участвуват скаути от други страни, за техния флаг се осигуряват равностойни условия. Около стълба се осигурява достатъчно място за строяване на патрулите в дъга, каре или в една редица.

В единия край на лагера, на място, което осигурява отнасянето на дима извън района на палатките, се построява огнище за приготвяне на храната. Около него, но така,че да не са подложени на пушек и искри от огнището, се складират дървата за огнището, като се сортират по дебелина. Чрез няколко по-дебели дървета те се отделят от почвата, за да се предпазят от намокряне, а над тях се устройва навес или при опасност от дъжд се покриват с полиетиленово платно.

За приготвяне на храната се сглобява от подръчни материали маса, която се покрива със сменяемо полиетиленово платно.

За хранителните продукти се построява навес, като брашното, хлябът, солта, захарта и другите влияещи се от влага и от гризачи продукти, се поставят в полиетиленови торби и се окачват на височина 180 см над земята.

Наблизо се изкопава помийна яма за водата от миенето на съдовете и яма за гниещи отпадъци, дълбока 40-60 см, която всеки 2-3 дни се зарива и се изкопава нова.

Храненето е най-добре да става в обща столова на сковани от подръчни материали или вкопани в земята маси и пейки, като масите се покриват с полиетилен. Добре е ако над столовата може да се постави покрив от платнище.

Особено място в лагера се отделя за лагерния огън. Огнището се вдълбава в тревата, наоколо се премахват чимовете, а храстите и дърветата се отстраняват, за да не се подпалят от огъня. Наоколо всеки патрул си създава места за сядане. Определя се и мястото за дървата за огъня, аналогично на склада за дърва в готварницата.

В района на лагера се отделя и достатъчно голямо равно място за гимнастика, игри и упражнения.



Целият лагер се огражда с макар и символична ограда, например от въже или сизал, привързано към колчета, високи с 80-100 см, по което могат да се навържат разноцветни платнени ленти за видимост. Пред фронта се оставя вход, който може да се оформи с арка от подръчни материали и да се постави табела с надпис.

Отходни места се устройват на 30-50 м извън лагера от подветрената страна (към която духа вятърът). Това са квадратни трапчета с размер 40х40х40 см и с по 60 см между тях. Едно трапче се предвижда за всеки 10-15 души. Изкопаната пръст се струпва зад трапчето и служи след ползване да затрупа фекалийте. При запълване се изкопава ново трапче.

Ако в лагера има момчета и момичета, тогава се построяват две отходни места, достатъчно отдалечени едно от друго. Добре е за дискретност те да се оградят с полиетиленови платна, високи един метър.

При лагери от два и повече отряда, се отделят райони (подлагери) за всеки отряд.
ПРАВИЛО 16.4Дневен режим на лагера и програма

Дневният режим на лагера се определя по часове и минути, като се отделя време за утринен тоалет, вдигане на флага, закуска, оправяне на палатките и подготовка за занятия, за утринни занятия, обяд, следобедна почивка и евентуално - следобедна закуска, за следобедни занятия, за вечеря, за лични нужди, за снемане флага и минута за духовна размисъл, за лагерен огън или вечерни беседи, вечерен тоалет и за лягане. Осигурява се най-малко 8 часа сън и 2 часа следобедна почивка. Строго трябва да се спазват ритуалите при вдигане на флага, описани в правилника за церемониите на ОБС.

За целия период се съставя ежедневна програма за занятията по часове и минути, която включва:

а/ Изучаване скаутските закони, устава и правилниците, историята и сегашното състояние на скаутското движение в света и у нас; беседи на теми, като родолюбие, въздържание, православие, етика и държане в обществото, екология, здравеопазване и др. Част от тях могат да се провеждат и около лагерния огън.

б/ Практически занятия по подготовка за скаутски клас и специалности.

в/ Походи и екскурзии, посещение на църква в празнични дни, на исторически и природни забележителности, помощ на селското стопанство, почистване или залесяване на определени райони и други обществено полезни работи.

г/ Игри и състезания, част от които - през нощта, забави около огъня.

д/ Изпити за класове и специалности, класиране и награждаване най-добре проявилите се патрули.



Програмата има за цел да се оползотвори максимално времето на лагера за полезни и интересни за скаутите занимания. Тя се съставя и съобщава на патрулите още преди да са тръгнали за лагера. Тя се отпечатва за всеки ден по часове и се поставя на видно място в лагера, така че всеки да може да чете и да се подготви своевременно за следващото занятие. При наложили се по някакви причини промени, лагерният съвет ги съобщава незабавно.

При наличие на толкова деца на едно място, първото условие за успешно провеждане на лагера е строгата дисциплина. тя изисква точност и своевременност в изпълнението на дневния режим и програмата, реда, чистотата, хигиената, задълженията на дежурните, пазенето на тишина в часовете за почивка, неотлъчване извън определен район около лагера и други правила, предварително обмислени и съобщени на всички.

Всяко нарушение на дисциплината трябва да бъде незабавно отбелязано и спряно. Много важно е наказанията да бъдат съразмерни с провиненията. При по-леки провинения най-ефективно е коменданта на лагера или някокой от водачите да проведе един сериозен разговор с момчето или момичето. В краен случай се допуска и налагането на специфични лагерни наказания, като отнемане на връзката за 1-2 дни, лишаване от участие в екскурзия и други подобни. Не трябва обаче да има колебание за незабавното отстраняване от лагера на тези, които проявяват невъзпитание, нежелание да се включват в колективния живот и допускат други груби нарушения, които биха разрушили духа на лагера. Провиненията и съответните наказания трябва да се обсъждат най-напред в съответния патрул и в лагерния съвет и решенията за по-важните да се съобщават пред целия лагер.

Системата за състезания между патрулите трябва да бъде обмислена добре още при подготовката на лагера и да бъде известена на всички. Препоръчително е тя да позволява определянето на патрул-първенец в лагерния живот и патрул-първенец в скаутски знания и умения.

Така например, комисия в състав заместник-началника на лагера и медицинския специалист, а за общите лагери - и дежурния отряден водач, всяка сутрин след започване на занятията преглежда районите на всеки патрул и оценява подреждането и чистотата, като ги оценява по например 4-бална система. За проявени инициативи, създаден лагерен комфорт и други положителни прояви, лагерният съвет може да присъжда допълнителни точки, а за нарушения на реда и дневния режим, дисциплината от отделни скаути или цели патрули - отрицателни точки. Патрулът, събрал най-много точки, се обявява за първенец по лагерен живот.

За първенство по скаутска подготовка се създава точкова система, която включва точкуване според мястото, заето от отделния патрул в състезанията и игрите, включени в програмата на лагера, според броя на успешно положените изпити и други елементи на подготовката. За първенците се определят награди, като не се изключва и даването на по-малки награди при някои от игрите и състезанията.

Заместник-началникът на лагера води специална таблица за точките, получени от патрулите по двата раздела на състезанието, и по време на строяването за вдигане на флага или на лагерния огън съобщава резултатите до изминалия ден.
ПРАВИЛО 16.5Мерки за безопасност

В осигурителните мерки за лагера влизат охраната, пожаробезопасността и здравеопазването, опазването на околната среда и на лагерното имущество.

Охраната на лагера от проникване на животни или злонамерени лица се осигурява от членовете на дежурните патрули от всеки отряд. През време на нощния сън патрулът назначава обход от 2 души, снабдени с фенерчета (прожектори) и тояга, които се сменят през 2 часа. В случай на опасност от нашествие или пожар, когато те не могат да се справят сами, събуждат дежурния по лагер или началника на лагера, който по своя преценка дава сигнал за обща тревога. По този сигнал скаутите се обличат бързо и се строяват с фенерчета по патрули, а патрулните водачи се отправят към началника за получаване на указания за действие. Добре е по време на лагера да се правят учебни тревоги за установяване готовността за действие, придружени след това с нощно занятие или игра.

През деня, когато патрулите са на занятие извън лагера, дежурният патрул назначава 1-2 пазачи, които обикалят и наблюдават лагера и при нужда извикват чрез установен сигнал патрулите от занятия.

От голямо значение е да се осигури връзка между лагера и най-близкото поделение на МВР чрез телефон, мобифон или по друг начин.

При поява на огън охранителите преди да дадат тревога се опитват да го загасят с мокри клони, пръст или платнища (не синтетика). За целта на определени места в лагера трябва да има свежи клони с подходяща големина и бидони или кофи с вода, лопати и торби или кофи с пясък. Добре е тези мерки, в съответствие с местните условия за възникване на пожар, да се съгласуват със специалист-пожарникар.

При опасност от дъжд, въжетата на палатките трябва да се отпуснат. Охраняващите трябва да се снабдят с дъждобрани и да обикалят в дъжда палатките и склада за продукти. След спиране на дъжда са запалва лагерният огън и огънят в готварницата, за да се изсушат намокрените дрехи и имущество, палатките се отварят за да се прогони влагата, а повредените землени съоръжения се възстановяват.

За опазване на здравето на лагеруващите медицинският специалист, чрез началника на лагера, препоръчва мерки против настинка, наранявания, кърлежи, зарази и други опасности за здравето и всички длъжностни лица, включително патрулните водачи и техните заместници, следят за стриктното им изпълнение.

За опазване на околната среда всички изкопни работи трябва да започват с изваждането на чимове, които се запазват на страна, периодично се поливат и след зариване на изкопите при закриване на лагера, се поставят отново на местата си. Сеченето на клони и храсти се ограничава до минимум и се съгласува с горските власти, а за горене се използват само опадали сухи клони и дървета.

При закриване на лагера горящите отпадъци се изгарят, гниещите се заравят, а останалите се събират в торби и се отнасят в града за изхвърляне на определените места. Природата трябва да се остави във вида, в който е заварена.

Имуществото се раздава на патрулите или на съответните отговорници по опис и срещу подпис. По време на лагера възникналите повреди се отстраняват незабавно, а при закриването му заместник-началникът проверява всички по описа и то се предава по съответния ред.
ПРАВИЛО 16.6Подготовка на лагеруването

Успехът на лагера зависи в най-голяма степен от предварителната подготовка. Тя започва с определяне на целта му, състава и календарните срокове за подготовката и провеждането му и програмата.



Мястото за лагер се подбира така, че да отговаря както на битовите изисквания, така и на тези за провеждане на занятия, отговарящи на целта му.

От битова гледна точка то трябва да бъде сухо, равно, с лек наклон, естествено дренирано, защитено от вятър, с пъстра сянка, достатъчно далеч от населено място, за да не бъдат скаутите обезпокоявани от странични хора и достатъчно близко до чист водоизточник и до снабдителни пунктове за хранителни и други стоки. Тревата трябва да се окоси предварително и да се напръска със средства против кърлежи. Добре е ако наоколо има постройки, които могат да се ползват за склад, готварница, отходни места и пр. Ценно е наличието на електроснабдяване за осветление на лагера и битови нужди, телефон и други подобни. Липсата на тези удобства обаче не може да бъде пречка за устройване на лагера.

Според предвидените занятия лагерът се подбира за земните скаути в близост до гора, храсти и местност с разнообразен релеф. Важно е за неговата околност да могат да се намерят достатъчно едромащабни карти (от туристическия съюз или други). За морските скаути естествено е необходимо наличието на водна площ в близост до лагера, с възможност там да са осигурени нужните плавателните средства и те да бъдат надеждно опазени по време на лагеруването.

От решаващо значение за избора на място за лагера, за построяването му и за дейностите, които ще се провеждат, е да се получи разрешение от съответните власти и одобрение от местния санитарен контрол , горското стопанство, противопожарната служба и да се договори със съответното РПУ връзка при нужда.

Следващият етап на подготовката включва набавянето на необходимото битово, санитарно и специално имущество и инвентар.

На патрулите трябва да се осигурят изправни палатки по за 2-3 души, а за началниците, инструкторите и за медицинския пункт - големи палатки. За постели служат торби от зебло или полиетилен, които се пълнят на място със сено, листи или сухи водорасли. Най-добре е всеки скаут да си носи свой спален чувал. За осветление, при липса на електроснабдяване, трябва да се осигурят необходимият брой газови фенери или петромаксови лампи. Необходими са също кирки, лопати, полиетиленови торби и платна, флагщок, национално знаме и пр.

За готвенето и разпределение на храната трябва да се осигури пълен комплект кухненски инвентар, включително и кантар, съдове за вода, а също и миещи средства.

Медицинският специалист трябва да попълни лагерната аптечка с всички полагащи се лекарства и медицински подобия.

Началникът на лагера подготвя цялостна програма за всички дейности по дни и часове от началото до края на лагера. На тази основа той трябва да осигури необходимите пособия за провеждане на занятията и игрите, като карти на района за всеки патрул, въжета, топки, сигнални флагчета, планшети и др.

Заместник-началникът на лагера подготвя системата за състезания между патрулите и осигурява наградите за първенците. Той разработва разкладка за всички дни на лагеруването, изчислява необходимите количества продукти и прави сметки за необходимите парични средства за прехраната. като прибави и пътните разходи, той определя сумата, необходима за провеждането на лагера и осигурява събирането й от участниците, от скаутската дружина, от спонсори и др.

След набавянето на сумата, той се грижи за закупуването и опазването на хранителните продукти. Особено се препоръчва те да бъдат разфасовани по дневни разкладки, въз основа на нормативите и броя на лагеруващите и да се поставят в отделни торбички, с написани на тях съответната дата.

В задълженията му влиза също така осигуряването на транспорт, набавянето на билети, разпределението на товари и т.н.

Няколко дни преди датата на заминаване, началникът на лагера свиква всички участници, заедно с родителите им, на общо събрание. То започва с медицински преглед на участниците и беседа от медицинския специалист на лагера. След това началникът съобщава дневния режим и програмата на лагера и деня и часа на тръгване и сборния пункт.

Заместник-началникът разяснява системата за състезанията между патрулите в лагера, обявява техния състав и диктува необходимата екипировка на лагерниците, а именно: топли дрехи - пуловер, анорак или яке, дъждобран или шушлек, дрехи за спане, анцунг, спален чувал, 2 смени бельо, шапка за слънце, евентуално бански костюм, гуменки и сандали, 3/4 чорапи, тоалетни принадлежности, сапун за пране, тоалетна хартия, игли, конци, джобно ножче или туристически нож, евентуално туристически шанцов инструмент (брадвичка, лопатка), канче за чай, чинийка, купичка, вилица и лъжица, електрическо фенерче или прожектор с копче за сигнализация и запасни батерийки, свирка, 10 м въженце с марки през 1 метър, моливи, гуми, тетрадки, компас, книги за четене, музикални инструменти, фотоапарати и фотоленти, храна за първия ден и неголяма сума пари.

Всеки патрулен водач освен това трябва да има тефтерче, попълнено с имената на патрула, скаутските закони, молитвата “Отче наш” и по 5-10 тебешира, 2 кибрита, 4 сигнални флагчета, картонен транспортир с отвес за определяне наклона при чертане на пътна скица и други пособия в съответствие с програмата на лагера.
ПРАВИЛО 16.7 – Скаутски походи

Скаутските походите са ценен начин за опознаване на Родината и родната природа и за укрепване здравето на скаутите, както и за усвояване на скаутски знания, умения и опит. Затова те трябва да се провеждат по възможност по-често, но да бъдат добре подготвени, за да бъде ползата от тях най-голяма.

Като цели на походите се определят интересни за скаутите обекти - исторически, археологически или природни забележителности и красоти и места, където те могат да отпочинат, да играят и се състезават и да съберат сили за връщането.

Разстоянията и теренните трудности на похода трябва да са съобразени с възраста, с физическите качества и тренираност на участниците. За скаутите се определят отначало по-къси разстояния - 10-15 км дневно, и по-малки скорости, около 4 км/час, а при изкачване се добавят по 10 минути в разчета на времето за всеки 100 м височина. При добра тренираност разстоянията се увеличават до 20-30 км/ден, при скорост 6 и повече км/час, но при условие на облекчена екипировка. При това условие с най-тренираните могат да се правят дори опитни преходи, като определени участъци от прехода се преминат с по-голяма скорост и евентуално използване на “скаутски ход” - 20-50 крачки бегом и след това също толкова ходом.

При нормални походи всеки час се дава почивка от 10 минути. Тя е особено необходима след първия час ход, когато са установени особености в облеклото, обувките и екипировката, които пречат за лекото и безопасно движение и следва да бъдат отстранени.

При избора на времето за похода трябва да се вземат предвид метеорологическите прогнози, но и да се има готовност за неочаквано влошаване на атмосферните условия, които особено в планините могат твърде внезапно да се променят, а това може да наложи дори своевременно връщане и прекратяване на похода.

За успеха на похода е много важно скаутите да са обути в леки и здрави обувки, носени предварително достатъчно време, за да са се нагодили добре към краката. Облеклото трябва да бъде леко и удобно, а личният багаж - сведен до необходимия минимум, но той непременно трябва да включва удобно сгъната ветроупорна горна дреха, която да се облича при почивките. Ако се налага вземането на по-тежък багаж, трябва да се ползва транспорт, или поне количка, която скаутите теглят на смени. А личната екипировка на скаутите да се носи по такъв начин (в раници или презраменни торби), че ръцете да бъдат винаги свободни.

Всеки патрул трябва да има пакет превързочни материали - бинтове, марли, цитопласт, дезинфекционно средство (йодова тинктура, риванол), антисептичен крем (напр. “Здрааве” или “Медико-идеал”), който да помага при ожулване и при леки изгаряния, пакетче талк, а също така аспирин, аналгин и др. подобни. А отрядният санитар трябва да има чанта, попълнена по съвета на лекар.

Патрулите трябва да са снабдени и с фенерчета, компаси и топографска карта на районите, през които преминават, така че да се упражнят в работа с нея по време на похода - например да определят местонахождението си, наклона на пътя и препятствията по него, видимостта на отделни точки, избор на местата за почивка, бивак и др.

Преди тръгване хората трябва да са закусили нормално и да си носят в резерв лека, калорична и неразваляща се храна, като например сушени плодове, бучки захар, локум, халва, мъчнотопим шоколад, ядки и др. подобни.

По-добре е по време на ходене да не се пие вода. За да се притъпи жаждата, се препоръчва да се държи в устата костилка от череша, слива, кайсия или дъвка. Това предизвиква слюнкоотделяне и устата не пресъхва. Вода може да се пие в края на часовите почивки, но не веднага след спиране, когато сме разгорещени и потни. Този режим отначало е труден, но се привиква към него и е полезен цял живот.

Придвижването на отряда трябва да става по патрулно, като патрулите се движат през 10-20 метра един от друг и поддържат зрителен контакт, в индиянска нишка, без скупчване. Начело върви патрулният водач, който избира пътя, поддържа ритъма на движението с предварително определена скорости и не допуска никой да го изпреварва. заместник-патрулният водач върви последен и недопуска разтегляне, отцепване или изоставане на хората. При необходимост съобщава със свирка на патрулния водач да спре или да намали темпото, за което обаче е необходимо да са си уговорили предварително сигналите, които ще ползват. По шосетата патрулите се движат по левия банкет, така че колите да бъдат насреща им, а не да ги застигат в гръб. По принцип обаче, стремежът трябва да бъде да се използват меки пътища през гора или красива местност.

При почивките патрулът се събира на едно място и патрулният водач следи всички да се облекат, да не пият вода сгорещени и да не сядат на сенчести места и на мокра земя.

По време на преходите скаутите трябва да наблюдават пътя и околността с внимание и от време на време да поглеждат назад. Добре е при това да се провежда състезание за забелязване на обекти по правилата на играта “Търсете” .

Ако походът се провежда от отряда, отрядният водач върви с челния патрул на старшия патрулен водач, а членовете на щаба се разпределят по останалите патрули и следят за изпълнението на казаните правила, без да се намесват в работата на патрулния водач, а само отбелязват особеностите на движението на патрула. А ако се провежда и състезание по играта “Търсете”, те отчитат точките по уговорената система.

От най-голяма важност при походите е да се спазват правилата за безопасност. Така при наклонени каменисти участъци се внимава да не се стъпи върху клатещи се камъни и да не се събарят камъни върху вървящите по-ниско. При преминаване на река в брод панталоните и чорапите се свалят, но се преминава с обувки, а на другия бряг се обуват сухите чорапи и панталони. Не бива да се скача от камък на камък, а да се върви с къси стъпки и да се ползва тояга за опипване дъното и за трета опора. При по-високи и силни води хората се свързват с въжета или се опъва въже през реката. При падане на мъгла трябва да се ползва компас, а хората при гъста мъгла да се закачат за общо въже. При видимост под 5 метра при непозната местност е задължително е да се спре и да се изчака вдигането на мъглата, а дори, ако не сме успели да открием предварително близък заслон или прикритие, да се подготвим дори да нощуваме на място, вместо да рискуваме да се придвижваме в опасна посока, или да се въртим в кръг, какъвто е най-често случаят на сляпо движение.

Защитата на природата е неизменно изискване при скаутските походи: да не се минава през посевите; да не се чупят или повреждат храсти и дървета; да не се пали огън без всички мерки за предотвратяване на пожар, а отпадъците не само да не се хвърлят, но и забелязаните да се прибират в торбички, заедно със своите, и да се донасят до определените за смет места. Така минаващите след нас пътници да си кажат: “От тук са минавали скаути!”


ПРАВИЛО 16.8Съгласуване на лагерният терен

Местата и районите за лагеруване следва да бъдат съгласувани два месеца предварително с Регионалния координатор, който най добре познава условията в региона си и да се иска разрешение за ползване от собственика на терена, общината или горското стопанство, противопожарната охрана и да бъде уведомено местното РПУ.


ПРАВИЛО 16.9 – Задължения на водачите и необходимите съгласувания

А) Всеки скаутер (водач), който ръководи или организира скаутски лагер трябва добре да е запознат с изискванията и правилата отнасящи се до лагеруването и да има достатъчен опит в устройването и организирането на скаутски лагер.

Б) Местният регионален координатор носи отговорност за стандарта на лагера установен в управлявания от него регион и за поведението на скаутите от негвия особствен регион, независимо от това, къде и в кой регион те лагеруват. Той издава и разрешението за установяване на лагер на територията на управлявания от него регион.

В) Скаутски и венчър-скаутски лагери с продължителност от пет нощи и повече трябва да бъдат съгласувани и одобрени с Регионалният координатор към региона на когото се числи дружината на тези скаути или венчър-скаути. Това става по писмено предложение на тяхният скаутер, което трябва да се направи най-малко два месеца предварително.

Г) Кратотрайни лагерувания на скаути и венчъри в собственият им регион може да става и само по устно съгласуване с тяхният Регионален координатор или с посочено от него лице.

Д) Водачът на скаутският контингент, който тръгва на лагер, трябва да е запознат с всички спесифични за региона средства за търсене на помощ при злополуки и трябва да носи необходимата документация , които да легитимират групата като скаутска.

Е) Всеки участник в лагера трябва да си носи спален чувал или одеало, което да осигурява всеки един да си организира индивидуално легло. Броят на палатките трябва да е достатъчен за удобно разполагане на леглата и достатъчно пространство за всеки скаут. Палатката трябва да осигурява минимум 2 кв.метра подова площ на човек.

Ж) Съвмесно лагеруване на вълчета/пчелички със скаути или венчъри се допуска само след специално разрешение от Регионалния координатор. В такъв случай на лагера е задължително да присъства поне един скаутер и един родител.

З) Бобърчета могат да пренощуват на лагер само при условие, че са придружавани от родителите си. Допуска се най-много едно пренощуване под палатка.

И) Трябва задължително да е направена здравна осигуровка на участниците. Родителите трябва предварително да са добре запознати с условията и да са дали писмено съгласието си за излета или лагера.


ПРАВИЛО 16.10 – Специални изисквания при лагеруване на вълчета или пчелички

При организиране на лагер с вълчета/пчелички с пренощуване на палатка, водачът трябва да има специална подготовка и да е получил съгласието на своят Регионален водач най-малко два месеца предварително. Той трябва да е посетил и огледал избраният терен за лагер и да се е убедил лично в наличието на качествена питейна вода, в условията за приготвяне на храна и за поддържане на задоволителна санитарна хигиена. В близост до лагера трябва задължително да се намера солидно убежеще с възможност да подслони всички участници от лагера в случай на лошо време.


Независимо от присъствието на скаутера, на лагера задължително трябва да има по един възрастен, за предпочитане родител, на всеки шест вълчета/пчелички.
ПРАВИЛО 16.11Лагеруване на голям брой скаути (над 100 души)

Когато се предвижда скаутска дейност с участието на голям брой скаути, Регионалният водач трябва да бъде предупреден за това и да се иска неговото съгласие за провеждането на събитието, независимо от неговата продължителност.


Когато учатниците в планираното събитие наброяват повече от 100 души, Регионалните водачи към региона на които се числят дружините им и водача на региона в който ще се провежда събитието трябва да бъдат уведомени своевременно най-малко два месеца преди това, като им бъдат представени писменно следните сведения:


  • Брой и възраст на участниците

  • Имена и адреси на водачите

  • Предвидената програма

  • Избраният терен

  • Избраните средства за съобщение, за начините за справяне с възникнало произшествие и извикването на първа помощ.

  • Предвидените средства и начин на транспорт до мястото на събитието и обратно, включително и транспорта използван по време на събитието

  • Начинът на установяване на контакт и преговаряне със собствениците на терена.

Общите правила за провеждане на скаутска дейност трябва да бъдат съблюдавани и в този случай.
ПРАВИЛО 17.1Посещения на контингент вълчета или скаути извън страната

Посещения в странство и участие в лагери и походи там на контингент вълчета/пчелички или скаути и венчъри може да стане само след съгласие дадено от Регионалния им водачи след като се одобри от Международният комисар към Националния съвет. Това трябва да се иска писмено поне три месеца предварително.

А) Водачът на контингент, който заминава извън страната, трябва да си осигури от родителите на участниците да има правото да взима решения за медицинска интервенция, право, което нормално се упражнява от родителите.

Б) Когато походът или експедицията се осъществяват по вода, важат правилата и мерките за безопасност приети за съответният спорт.


Не се допуска осъществяването на посещения в странство по каквато и да е скаутска линия без това да е предварително съгласувано и одобрено от Главната квартира и съответно от Международният комисар.
ПРАВИЛО 17.2 – Покани за посещения на скаути от чужбина

Покани или предложения за посещение в страната на скаути от чужбина не трябва да бъдат потвърждавани преди да е предизвестена Главната квартира за това и да е искано и получено съгласието на Международният комисар.


ПРАВИЛО 17.3 – Планиране на експедиции в странство или далееч от дома

Лагерите и експедициите трябва да бъдат планирани и подготвени на време, за да се избегне претупването на последните приготовления, което от своя страна води до неочаквани трудноти и до злополучия. Препоръчват се следните срокове за предварително планиране:



  • Екпедиция в странство – 15 месеца

  • Отряден лагер далеч от дома – 10 месеца

  • Местен лагер на отряда или на патрул – 2 месеца.


ПРАВИЛО 18.1Творчески занимания на скаутите

Всички творчески занимания – музикален или певчески състав, театрално представление, духов оркестър – пред обществеността трябва да получат одобрението и съгласието както на дружинният водач, така и на Регионалния координатор. Тяхна задача е те да бъдат убедени, че членовете участвуващи в тези дейности са редовни и активни членове на отряда скаути или отряда вълчета и участват пълноценно в живота на своите отряди и че това занимание ще им бъде от полза за тяхната скаутска образователна програма. При всички занимания свързани с подготовката и изпълнението на предвидените програми трябва да се съблюдава следното:



  • Програмата трябва да е изпълнима с минимален брой репетиции и участниците да не закъсняват вечер за прибиране у дома

  • Местният скаутски съвет трябва да е осигурил финансовата поддръжка, материалната база и необходимите помещение за предвидената дейност

  • Трябва да се положат всички грижи, изпълнението да бъде на добро ниво и с подходящ репертоар.


ПРАВИЛО 19.1Специални занимания на скаутите по суша и по вода

За всички дейности, които поради своето естество са свързани повишен риск, към които спадат:




  • Пещернячество

  • Алпинизъм – катерене и абзайлинг

  • Плуване

  • Водни спортове – ветроходство, гребни регати

  • Въздушни спортове – парапланеризъм, парашутизъм

  • Стрелба с лък

  • Стрелба с въздушна пушка

  • Бойни изкуства

се изисква достатъчна предварителна подготовка на участниците и собразяване със специалните правила и инструкции, установени за всяко занимание. Задължително е и наличието на подходяща екипировка в добро състояние.


Регионалният водач, в региона на който се провеждат занимания с повишен риск, трябва да даде съгласието си за провеждането им. При необходимост той трябва да потърси компетентно мнение от запознати с дадения вид спорт и конкретните условия в региона хора.
Дейностите с повишен риск трябва да бъдат организирани и ръководени от инструктор, признат и надлежно авторизиран от Главната квартира. Той трябва да е добре запознат с всички нормативни документи и правилници, да е теоритично и практически добре подготвен, да има чувство за отговорност и достатъчен личен опит в този спорт или занимание. Желателно, но не задължително е, той да бъде член на ОБС.

Авторизираният инструктор трябва, преди започването на заниманията, лично да се увери в това, че:




  • Участниците в заниманието са достатъчно добре инструктирани.

  • Заниманието е било предшествано от старателна подготовка на всеки един участник, като не допуска включването в последният момент към групата на участници с неясна подготовка

  • Климатичните условия и прогнозата за времето са подходящи

  • Личната екипировка (каски, спасителни жилетки и др.) на всички участници, както и техничческите средства (лодки, парапланери, парашути, стрелково оръжие), са в безупречно сътояние и че участниците знаят да си служат с него според правилата.

При влизане в пещери или при дълги преходи при тежки планински условия, водачът на групата или инструктора са длъжни да оставят в изходната база подробен график по време, а също така и предвидения маршрут и да съобщят там, веднага след края на заниманието, за успешното му приключване или за завършване на последният етап. Оставеният в изходният пункт график се прибра или анулира. Връзка с GSM или мобифон е задължителна в такива случаи.


Не се допуска предприемането на планински преход или влизане в пещера на група по малка от 4 души. При злополука един остава при пострадалия, другите двама тръгват да търсят помощ. Не се допуска групата да бъде и по-голяма от 8 души.
ПРАВИЛО 20.1Нормативи за безопасност при заниманията

Скаутските програми най-общо представляват активни практически занимания. Във всеки случай се изисква проявяването на здрав разум и чувство за отговорност. Скаутерите (водачите) трябва винаги да мислят и действат така, както биха постъпили разумни и загрижени родители и да имат грижа и отговорност за поверените им деца и младежи. Те трябва да са уверени в това, че родителите на поверените им деца са предварително добре осведомени за характера на предстоящите занимания и дейности и са дали съгласието си за това. Когато заниманията са далеч от дома и имат характер на приключение, включващо и известен елемент на риск, задължително е да бъдат спазвани следните строги правила за провеждането им.


Приведените следващи правила са валидни и неотменими независимо от това, къде – у нас или някъде в странство – се провеждат заниманията.

А) Всички участници в дадена дейност трябва да са получили предварително необходимото обучение и да са подходящо екипирани. Непосредствено преди заниманието, участниците трябва да бъдат подробно инструктирани относно неговият характер и обхват, да бъдат на подходяща възраст и да са под авторизирано наблюдение.Местният водач отговаря за съблюдаването на правилата за безопасност. За по значителни събития и дейности се изисква и съгласието на Главната квартира.


Овластените скаутски водачи за провеждането на дадено занимание или дейност, когато то е добре планирано и подготвено, могат да делегират правата си и на други подходящо инструктирани лица – водачи, инструктори или скаути над 18 годишна възраст да контролират провеждането на заниманието в съгласие с настоящите правила.
При дейности с бобърчета и вълчета(пчелички) се препоръчва да има един възрастен водач на 6 бобърчета, вълчета(пчелички), а когато заниманията се провеждат на открито, един възрастен на четири бобърчета, вълчета(пчелички).

Б) Когато заниманията и дейностите се провеждат далеч от домашният край, всяка група участваща в експедицията трябва да посочи едно лице за “Връзка с дома” (например дружинният водач или секретар), което да не е в роднински връзки с някой от участниците в експедицията. “Връзката с дома” трябва да държи списък с адреси и телефонни номера на близките на всички участници в експедицията и да знае как да установява връзка с групата и с местното скаутско ръководство.

В) Всички злополуки и особенни събития, случили се с участниците или причинили материални щети, трябва да бъдат докладвани незабавно. В случай на злополука с някой от участниците, някой от групата трябва да съобщи за това на съответните спасителни служби и да информира “Връзката с дома”. Връзката с дома трябва да уведоми незабавно:


  • Местната скаутска организация

  • Роднините на пострадалите

  • Отговорника за Връзки с обществеността към Главната квартира

Връзката с дома” не дава информация на медиите. С медиите контактува единствено Отговорника за комуникационната политика от НС на ОБС или Председателя на Местният скаутски съвет. Често представителите на медиите и местната преса изпреварват свързването с Главната квартира. В такъв случай, ако е неизбежно даването на информация, тя трябва да бъде ограничена единствено до основните факти, като всякакъв коментар се предоставя на Главната квартира.


Главната квартира трябва да има грижата за това, всяко занимание и експедиция от национално значение, далеч от дома да има осигурен контакт с “Връзката с дома” и с Местната скаутска организация. Задължително в такива случаи е водачът на експедицията или отговорният за заниманието да има под ръка GSM или мобифон за установяване на двустранна връзка по всяко време.
ПРАВИЛО 20.2 - Правила при излизане в чужбина

Излизанятя в чужбина се делят на три групи:

А) Международни конференции. На това ниво Организацията се представя от Президента, Вице-президента, Главният секретар и Международния комисар. Предимно излизат Президента и Международният комисар. Когато те са възпрепятствани, излизат някой от Вице-президентите и Международния комисар или Главния секретар.

Б) Семинари за обучение. Когато тези семинари са за квалифициране на кадри за управление на Организацията на национално ниво, изпращат се членовете на Националния съвет, които отговарят за съответния ресор. Когато това се отнася до управление на регионално ниво, изпращат се скаутери от регионите. Когато семинарите са за обучение на скаутски водачи, такива се избират и изпращат на базата на конкурс. Изборът се съгласува с Международния комисар.

В) Скаутски международни събития. Това са жамборета, мутове, трудови акции, походи, обмен на скаутски групи. Когато скаутите излизат на собствена сметка изборът на участниците е свободен, но се съгласува с отрядния водач. Когато излизането е спонсорирано от ЕСО, той предлага участниците или това се решава от Международния комисар и съответния Дружинен водач.
Участниците от първа група дават писмен отчет за събитието и извършената работа пред Националния съвет. Участниците от втората група имат задължението да дадат отчет пред Регионалния съвет с копие до Международния комисар и в срок от три месеца след завръщането си да разпространят наученото по начин, който те изберат.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница