Димитър Кенаров, Диктатори, трактори и други приключения, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2023, 344 с. Книгата на Димитър Кенаров събира 13 литературно-журналистически репортажа, издадени в едни от най-престижните американски медии и преведени изкусно на български от Ангел Игов. Макари писани преди години, текстовете звучат с особена актуалност днес. Независимо дали ще се разходите постъпките на Радован Караджич из Белград, ще станете свидетели как авторът бива арестувани затворен в Беларус, ще се разходите до Ирак, заспалото македонско градче Кичево, в което вилнее сериен убиец, или пък леко ще потръпнете от пророческите текстове за Крим и Украйна, на моменти изпълнени с предусещане за надвиснала опасност, години преди руската агресия от 2022 г. В тези текстове Кенаров успява почти през цялото време да остане на заден план, да наблюдава и слуша, давайки думата на своите персонажи, без да ги съдии без непременно да заема позиция. Преценката е оставена на читателя. Илко Димитров, Веднъж през август, изд. „Аквариус“, 2023, 64 с. В най-новата книга Илко Димитров продължава със своята запазена марка – философската поезия, но този път песимистичният му поглед скита из един разпадащ се свят, в който единственият пристан, способен сякаш да удържи смисъла, е пространството на думите Само думите бяха отвъд, само те сякаш бяха напълно независими, встрани от случващото се. А случващото сее разглобяването на света, на целостта на живота, но и на човека. Но тъкмо да помислим, че словото е пристанът на изгубената човешка душа, разбираме, че и то е проблематично, защото в този разпарчетосан свят всички говорят едновременно и думите губят своя смисъли способност за утеха, защото Не живееш в този свят, но няма да те има и в отвъдния на думите“. Жак Лакан, „ Écrits. Избрано, съст. Дарин Тенев, ред. Теодора Павлова-Кюлар, прев. Ангелина Даскалова, Красимир Кавалджиев, Теодора Павлова-Кюлар, Дарин Тенев, ИК „Колибри“, Се забележителна книга на Жак Лакан, безценен текст за историята на психоанализата и едно от най- предизвикателните интелектуални произведения на двадесети век. Да превеждаш Жак Лакан, означава да го проследиш докрай, възстановявайки неговите аргументи чрез задълбочено изучаване ред поред. И точно това правят българските преводачи на „ Écrits“ в това амбициозно издание – фин анализ на работата на Лакан върху езика и психоаналитичното лечение, извършени въз основана много внимателно четене на неговите избрани текстове. Преводът придава несравним финес настилана Лакан, позволявайки ни като читатели да се докоснем до самия човек, доколкото, както гласи и началният цитат от Бюфон – Стилът е самият човек. Ако следваме теоретичния път, изминат от Семинарът за Откраднатото писмо до „Субверсията на субекта, то стилът и човекът ще препращат към обекта малко а – едновременно като причина за желанието и като поддържащ субекта между истина и знание.
