Папеса Йоана Когато се научих да пресъществявам безквасен хляб в нафора и поклащах запаления тамян,докато синьозелени змии от дим не се увиеха около подгъвана робата мии не се люшнеха през онези ревностни тълпи,седнала на папски престол, високопоставен, въздуха благославях ли, благославях, по-близо до небето от кардинали, архиепископи, епископи, свещеници – аз бях Римският папа,превърнала Ватикана в свой дом подобно на всеки добър син, in nomine patris et filii et spiritus sancti – амин, но два пъти по-добродетелна, започнах да вярвам,че не вярвам на нито една дума,затова сега ви казвам, дъщери или невестина Господа, че най-непосредствено почувствахсилата Божия,когато някаква ръка ме повдигаше и тръшваше долу,ме повдигаше и тръшваше долу,докато моето бебе се избутваше навънмежду краката ми,там, където лежах напътя, в моето чудо, нито мъж, нито папа. Деметра Където живеех – зима, вкочанена земя. В студената каменна стаятърсех корави думи, гранит, кремък, да разбия леда. Разбитото ми сърце – пробвах и с него, но то се плъзна,смазано, над замръзналото езеро. Тя идваше много, много отдалеч,но най-сетне я зърнах да се задава,дъщеря ми, през полята, боса,носеше всички цветя на пролетта в дома на майка си. Честно слово, отново въздухът омекна, стоплен от нея, синьото небе се усмихваше след миг с тъничките устни на лунния светлик. Превод от английски КАЛОЯН ИГНАТОВСКИКнигата Кой те обича излезе в Издателство за поезия ДА. Каръл Ан ДъфиКаръл Ан Дъфи
Сподели с приятели: |
