Основи на научния комунизъм Утопичните социалисти на 19 век
Изтегляне 82.17 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Анри Сен-Симон Един от първите, които се опитват да отговорят на новите въпроси, възникнали пред обществото, е бележитият френски мислител Сен-Симон.
- Златният век”, който сляпото предание отнасяше досега към миналото, се намира пред нас” – тези думи на Сен-Симон могат да служат като мото към всичките му произведения.
- Но кой път води до “златния век”2 Сен-Симон вижда същността на историческия прогрес във все по-голямото овладяване на природните сили от човека.
- В съчиненията на Сен-Симон е вложена дълбоката мисъл: когато хората престанат да господстват един над друг и обединят усилията си за овладяване на природата, тогава именно ще настъпи “златният век”.
- Голямо значение в обществения живот на Европа през 19 век придобива друго напавление на утопичния социализъм – фуриеризмът, по името на неговия основател, френския мислител Шарл Фурие.
- Оуен е първият от великите утописти, който свързва дейността си със съдбата на работническата класа и активно участва в работническото движение.
| Основи на научния комунизъм
Утопичните социалисти на 19 век През 19 век класовата борба се издига на по-високо равнище. Битката между труда и капитала става основно съдържание на историята, пролетариатът заема ръководно място в борбата срещу екплоатацията и потисничеството. Тези процеси не можели да не намерят отражение в утопичните произведения на милителите от началото на 19 век. Те излизат на сцената тогава, когато се разкрива неразумността не само на феодалното, а и на капиалистическото общество. Характеризирайки историческата обстановка в началото на 19 век Фр. Енгеелс изтъква, че “държавата на разума”, към която апелират просветителите от 18 век е “претърпяла пълно крушение”. Установените чрез “победата на разума” обществени и политически институти се оказват лопърша, будеща горчиво разочарование карикатура в сравнение с блестящите обещания на просветителите. “Още липсвали само хората, които да констатиат това азочарование – и тези хора се появили в началото на новото столетие. През 1802 г. се появяват “Женевски писма” на Сен-Симон, през 1808 г. излиза първото съчинение на Фурие, макар че основата на неговата теория е била положена още през 1799 г., на 1 януари 1880 г. Робърт Оуен поел управлението на Ню Ленарк. Анри Сен-Симон Един от първите, които се опитват да отговорят на новите въпроси, възникнали пред обществото, е бележитият френски мислител Сен-Симон. Анри Сен-Симен (1760-1825) е роден в семейството на граф. Негов възпитател бил известният представител на френското Просвещение ДАламбер. Сен-Симон правел силно впечатление на съвременниците си със своята образованост. Той взел участие във войната за независимост в САЩ. По време на френнската буржоазна революция се присъединил към якобинците и доброволно се отказал от дворянските си титли. По-късно се отдал на литературен труд, проповядвайки, че са необходими социални пеобразования. Последните 20 години от живот на Сен-Симон се пълни с невероятни лишения и страдания. “Златният век”, който сляпото предание отнасяше досега към миналото, се намира пред нас” – тези думи на Сен-Симон могат да служат като мото към всичките му произведения. Но кой път води до “златния век”2 Сен-Симон вижда същността на историческия прогрес във все по-голямото овладяване на природните сили от човека. В съчиненията на Сен-Симон е вложена дълбоката мисъл: когато хората престанат да господстват един над друг и обединят усилията си за овладяване на природата, тогава именно ще настъпи “златният век”. Сен-Симон си остава утопист и идеалист. Той превъзнася “хармоничността” на обществените връзки, които според него трябва да “обединяват” буржоазията и работниците в една единна група – “производители”. Той не разбира същността на класовата борба и не призовава към революция. Макар че прави значителна крачка напред в сравнение с мислителите на 18 век Сен-Симон не се е освободил от идеалистическите представи. Подобно на просветителите той възлага всичките си надежди на разума, смята човешкия ум за пълновластен господа над историческия процес и в историята вижда главно смяна на мирогледи. Въпреки че Сен-Симон рисува извънредно неопределена картина на новия обществен строй и понякога се отклониява в погрешен път, някои от неговите гениални догадки са имали голямо бъдеще. На първо място прогресивно значение има мисълта му, че е възможно такова обществено устройство, при което всеки ще работи според способностите си и ще получава според труда си. Този принцип бил ясно формулиран и доразвит от учениците на Сен-Симон, а по-късно, когато се появяват работническите партии, става програмно искане на социалистите. От голямо значение за бъдещето е мисълта на Сен-Симон, че държавата трябва да се превърне от апарат за управление на хората в апарат за ръководене на всички работи на обществото. Шарл Фурие Голямо значение в обществения живот на Европа през 19 век придобива друго напавление на утопичния социализъм – фуриеризмът, по името на неговия основател, френския мислител Шарл Фурие. Шарл Фурие (1772-1837) почти през целия си живот служи в различни търговски предприятия, добре проучил някои страни на буржоазното общество и дава в своите съчинения блестяща критика за тях. В произведението си “Новият промишлен и обществен свят”. Фурие изтъква “противоречието между интересите на колектива и на индивида”. Всеки производител се намира във война с масата и се отнася недоброжелателно към нея поради личния си интерес. Лекарят желае неговите съграждани често и продължително да боледуват от треска...На архитекта е нужен пожар, който да превърне в пепелище една четвът от града, а стъкларят се радва на градушката, която би изпотрошила всичките стъкла...Съдът смята за желателно във Франция да стават и занапред ежегодно по 120 000 престъпления, които подлежат на съдебно дирене, за да се прехранват чиновниците на наказателните съдилища...”. Фурие подчертава, че ако не бъде създадена нова организация на обществото, развитието на производството ще носи не щастие, а беда за трудещото се население. Пред погледа на Фурие буржоазната цивилизация се възправя в толкова отвратителен вид, че той не иска да я смята за венец на прогресивното развитие. Характерна черта на буржоазните цивилизации, казва той, е че те произвеждат безредно, без всякакъв метод. Богатството расте, но няма приобщаване на производителя към това нарастващо богатство. Като отбелязва, че кризите по-силно засягат дребните фабриканти и търговци, отколкото едрите, Фурие предсказва, че монополите ще нарастват. Обществото, пише той, прави бързи крачки към промишлена инквизиция, към заробване на всички граждани от съюзите на монополистите. Трябва да се разкъса омагьосаният кръг, създаден от буржоазната цивилизация. До този извод стига Фурие. “Докато у Сен-Симон – отбелязва Енгелс – срещаме гениална широта на погледа, благодарение на която в неговите възгледи се съдържат в зародиш почти всички не строго икономически мисли на по-сетнешните социалисти, у Фурие намираме критика на съществуващия обществен строй, в която чисто френското остроумие се съчетава с най-дълбок аналази. Фурие се хваща за думите на вдъхновените прооци на буржоазията отпреди революцията и нейните подкупени ласкатели след революцията. Той безпощадно разкрива цялата материална и морална нищета на буржоазния свят...”. Най-силна страна на учението на Фурие е критиката на капитализма. Важни са обаче и неговите позитивни идеи. Например той поставя въпоса, по какъв начин трудът, който по онова време се е смятал за проклятие, може и трябва да се превърне в наслада за човека. Критикувайки системата на буржоазното право, Фурие издига на първо място правото на труд, което при буржоазната цивилизация е неосъществимо, но без което всички отанали права не струват нищо. Фурие стига до плодотворната мисъл, че трудът трябва да се организира така, че човек да не бъде обречен да се занимава постоянно с една и съща разновидност на труд, а, напротив, да може свободно да промении типа трудова дейност, като избира онзи, който най-много отговаря на неговите наклонности и способности. Фурие си представя обществено устройство, основано върху хармонията, приблизително така: цялото общество се разчленява на производствено-потребителни асоциации от индивиди, те се наричат фаланги. Всяка от тях живее в гамадна сграда – фаланстер, в която са разположени жилищни помещения, работилници, трапезарии и библиотеки. Основният вид труд на членовете на фалангата е селското стопанство. Участието в областта на промишлеността предствавлява предимно упражнение на занаяти и заема само една четвърт от трудовите операции на членовете на фалангата. В това отношение Фурие не отива по-далеч от утопистите на миналото – той не разбира значението на промишленото производство за общественото развитие. Прогресивно значение има мисълта на Фурие, че между групите се провежда съревнование, че трудът става творчески пропцес, в него се проявява ентусиазмът на човека и следователно личните интереси се сливат с обществените. Историческата ограниченост на проектите на Фурие бие в очи, когато той казва, че във фалангите трябва да влязат и капиталистите. Те внасят във фалангите своите капитали и за тях се запазва правото на печалба. За изплащане на дивиденти на капиталите в зависимост от внесения дял отиват 4/12 от всичките доходи на асоциацията. Бедните членове на фалангата, смята Фурие, също така с веме ще натрупат спестявания. Като ги внасят във фонда на фалангата, те ще допринасят за нейното развитие. Фр. Енгелс отбелязва, че Фурие фактически “не премахва частната собственост. В неговите фаланстери, или асоциативни стопанства, съществуват бедни и богати, капиталисти и работници”. Останалите доходи се разпределят според труда (5/12 и според дарбата 3/12). Трудът се оценява толкова по-скъпо, колкото по-малко приятен е той и колкото по-важен е за асоциацията. Макар че Фурие не фомулира принципа за разпределение според труда, тази идея се вижда в неговите разсъждения. Утопизмът на Фурие особено проличава, когато той говори за начините за преминаване към идеалното общество. Фурие предполага, че ногвите проекти бързо и без борба ще се осъществят в живота, щом станат широко известни. Той смята, че ще успее да осъществи совите цели чрез пропагандиране на социалистическите идеи, между другото и сред капиталистите. Нещо повече, главната роля в създаването на фалангите той отрежда на представителите на едрия капитал. Роберт Оуен Наред с имената на великите френски утописти стои името на английския мислител Роберт Оуен, който е изиграл голяма роля при просвещаването на английската работническа класа през първата половина на 19 век. Робърт Оуен (1771-1858), “човек с детски чист, благороден характер и същевременно роден ръководител”, както го характеризира Фр. Енгелс, започва дейността си като съсобственик и директор на текстилна фабрика в Ню Ленарк, в Шотландия. Управлявайки фабриката от 1800 г. до 1829 г., той се опитал да осъществи своите идеи за подобряване на обществените порядки. Оуен съкратил работния ден във фабриката от 13-14 часа на 10/12 часа, създал болнична каса, детски градини, училища и проявил голяма грижа за облекчаване участта на работниците. Но това не задоволявало Оуен. Той преминал към по-радикални проекти – за организирае на трудови комуни, и излязъл с остра критика на буржоазния строй. Смятал, че с течение на времето хората ще започнат да се срамуват да защитават съществуването на капитализма, който поражда толкова много грешки и нищета, грубо неразумност и пречти за човешкото щастие. Изолиран от официалното общество, премълчаван от печата, обеднял в резултат на несполучливи опити да създаде комунистически колонии, опити, които погълнали цялото му състояние, той се обръща направо към работническата класа, в чията среда продължава дейността си още 30 години. Оуен е инициатор на редица важни обществени движения в интерес на работническата класа, развили се в Англия. Той организирира потребиталски и производителни сдружения, председателства първия конгес, в който трейдюнионите от цяла Англия се обединяват в единствен общ професионален съюз. До голяма степен благодарение на неговите усилия е прокаран първия закон за ограничаване труда на жените и децата във фабриките. Върху възгледите на Оуен слага отпечатък фактът, че тогавашна Англия беше най-развитата в помишлено отношение страна. В противоположност на онези, които са склонни да виждат в прогреса техниката и на промишлеността причината за всички социални злини, Оуен високо цени ролята на промишлената революция, свързана с появата и разпространенито на машините. Като една от главните пречки по пътя към преобразуване на обществото Оуен смята частната собственост, която споед него е била и е причинат за безбройни престъпления и бедствия, сполетели човечеството. Главната задача на социалния, умствения и моралния прогрес на човечеството, според Оуен, се състои в унищожаването на частната собственост. Човечеството може да си отдъхне и да разреши най-сложните въпроси на живота само тогава, когато всичко с изключение на предметите за всекидневни лична употреба се превърне в обществено притежание. Оуен вярва, че такъв обществен строй неизбежно ще дойде. Оуен обаче не излиза вън от рамките на идеалистическите и утопични схеми, като наивно мисли, че общественият стой, в който няма да има частна собственост, ще победи без класова борба. Той се опитва, разбира се, безуспешно, да убеди ту английския парламент, ту кралица Виктория, ту други монарси, че неговите проекти са реалистични и полезни. Ленин пише: “В какво се състои фантастичността на плановете на старите кооператори, като се започне от Робърт Оуен? В това, че те мечтаеха за мирно преобазуване на съвременното им общество чрез социализма, без да вземат под внимание такъв основен въпрос като въпроса за класовата борба, за завладяването на политическата власт от работническата класа, за събаряне господството на класата на експлоататорите. И затова ние сме прави, като намираме в този “кооперативен” социализъм пълна фантастика, нещо романтично, дори банално в мечтанията за това, как чрез просто коопериране на населението можем да превърнем класовите врагове в класови сътрудници и класовата война в класов мир (т.нар. граждански мир). Оуен е първият от великите утописти, който свързва дейността си със съдбата на работническата класа и активно участва в работническото движение. Каталог: 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“ 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега Изтегляне 82.17 Kb. Сподели с приятели:
|