Тема Възникване и същност на кооперацията. Теории и школи. Кооперативни ценности и принципи и тяхното развитие



страница1/3
Дата01.08.2018
Размер195.5 Kb.
  1   2   3


Тема 1. Възникване и същност на кооперацията.Теории и школи.Кооперативни ценности и принципи и тяхното развитие.
I.Същност на кооперацията
Кооперацията е сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически,социални и културни интереси. Кооперацията е юридическо лице. Доброволно се образува кооперация,доброволно е членството в нея, доброволно е напускането й. В нея могат да членуват малоимотни стопански субекти, хора от различни съсловия, в т.ч. и заможни.

В кооперацията главната фигура е кооператорът. Чрез дейностите си тя задоволява неговите конкретни нужди, грижи се за материалното му благосъстояние,за условията му на живот,за неговото духовно и нравствено издигане. Кооперацията носи на своите членове полза не според внесения от тях капитал,а според използването на услугите на кооперативното предприятие. Придобитата печалба от стопанските операции не се разпределя като печалба на капитала-говори се за разпределение на ползи от кооперацията.Най-голямата отличителна черта на кооперацията от акционерното дружество е отричането на печалбата като самоцел.

Кооперацията е стопанско предприятие, целите на което са повдигане (подпомагане) стопанството на нейните членове. Шулце-Делич създава популярни банки,за да кредитира дребните и средните стокопроизводители в града да не се разоряват и да упражняват занаята си при тогавашната конкуренция. Кооперацията не би съществувала, ако членовете нямат икономическа изгода от нея.
II.Възникване на кооперацията

1.Социално-икономически предпоставки за възникването на кооп.в Англия и в света.

Възникването на кооперацията става възможно, когато започват установяването на капитализма върху разрушеното феодално стопанство и първоначалното натрупване на капитала, извършват се индустриалният преврат и преминаването от натурално и полунатурално стопанство към пазарно, поставя се началото на интензивното развитие на стоково-паричните отношения.

Поставя се началото на фабричното машинно производство.Обогатяващите се стават притежатели на средствата за производство,а обедняващите и разоряващите се попълват армията на наемните работници. Бързото развитие на едрото машинно производство допринася средствата за производство и размяна да станат собственост на фабриканти, земевладелци, търговци, банкери. Довчерашните селяни и занаятчии, изпитали участта на разоряването идват в града да търсят препитание, да продават своята работна сила и да купуват всичко за лично потребление. Те стават работници и падат под властта на промишления капитал.

В Европа индустриалният преврат започва в края на XVIIIв. Засилва се процесът на разоряване на дребните стокопроизводители, на дребните търговци, на свободните селяни, градските и селските занаятчии.

Протестите на постепенно формиращото се работничество първоначално продобиват форма на единно социално движение. Работничеството води продължителна и упорита борба за правото да образува свои сдружения, чиято цел е да търси изход от тежкото материално положение и да се защитават интересите на тази класа хора.

В Англия например, където индустриалният преврат завършва най-напред-в края на 40-те години на XIXв., където към средата на XIXв. градското население се изравняват,работничеството извоюва правото на сдружения след 175-годишна борба. Във Франция за това са били необходими 59 години. В Белгия това става през 1966г., а в Испания-през 1868г.

Първоначално кооп.движение е част от единното социално движение на работничеството, едва по-късно се отделя като самостоятелно. Но 50-60 години по-късно след образуването на първите кооперации,те получават юридически гаранции. Първите закони за кооп.се приемат:в Англия - през 1852г., във Франция - през 1867г., в Германия-през 1868г., в България -през 1907г.

Специалните закони за кооп. дават силен тласък на кооперативното развитие в отделните страни. Първо, с тях се определя кооперативната самоличност,разграничава се кооперацията като юридическо лице от другите стопански структури и форми на собственост в пазарното стопанство. Второ, вече могат свободно да се тълкуват кооперативните ценности и принципи.Трето, премахват се изкуствените прегради пред кооперацията, насърчава се кооперативното развитие.



2.Идейно предпоставки за възникването на кооперациите

Възникването на кооп.става възможно, когато се създават необходимите за това социално-икономически и идейни предпоставки. Последните са свързани с всички напредничави идеи на онова време, разпространявани от хуманисти, мислители утописти и пр. Идейната основа на кооп.не се формира изведнъж. Тързи се връзката й с първите опити за сдружаване на хора за задружен труд и взаимопомощ, ползата от които остава трайна следа в човешкото съзнание. Такива са предвесниците на кооп.,които се отнасят към времето от преди около 3 хил.години в древен Египет, Гърция и Рим, по-късно през средните векове, през Късното Средновековие и т.н.Най-значително е влиянието на ученията на социалутопистите.



3.Влияние на критичния утопичен социализъм.

Социалутопистите патуват за общност, където ще се установят социалната справедливост, свободата, демокрацията, равноправието.

Представителите на критичния утопичен социализъм са Сен Симон, Шарл Фурие и Робърт Оуен. Всеки от тях мечтае за общност - например Фурие за фаланга, а Оуен за община, наричана още колония, комуна и дори кооперативна община, където ще се установи нов ред, различен от реда в капиталистическото предприятие.Създадените от Оуен общини пропадат поради организационни причини и трудности,свързани с капиталистическото обкръжение. Последователите им се стараят да направят приложими идеите на своите учители.

Истинската кооперация се съдава като нова икономическа и социална система,която успява,защото притежава качествата жизнеспособност и дееспособност и може да се защити в конкурентната борба с другите стопанскоправни субекти и форми на собственост в пазарното стопанство.



4.Възникване на кооперациите в Европа.

Кооперацията възниква най-напред в Европа. Оттук кооперативните идеи проникват в Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Индустриалният преврат обхваща най-напред икономиката на европейските страни. В Европа най-напред се формира работничествотто в резултат от бързото развитие на едрото машинно производство. Тук най-напред производството и потреблнието напълно загубват своя натурален и полунатурален характер. Задоволяването на търсенето на храни, облекло, стоки за бита, жилищни и транспортни услуги и т.н. се превръща в остър икономически и социален проблем.

В Англия търговския капитал, който има гарантирани доходи, не откликва на нуждите на бързоразтящото градско население.Промишления капитал се възползва от обстоятелството, от недостига на потребителски стоки и услуги и от липсата на мощен оперативен апарат за задоволяване на масовото потребителско търсене. Той налага на своите работници да купуват стоки от откритите от него магазинчета и да наемат жилища по цени с 25-30% по-високи, отколкото предлагат търговците. По тези причини потребителните кооп.възникват най-напред в Англия,след това в Белгия, Холандия, Швейцария, Франция и в други страни. Целта е да се противопостави потребителната кооперация на монополното право на работодателите да експлоатират работничеството и по линията на личното потребление. Потребителните кооперации закупуват на едро зърно и брашно, строят мелници, произвеждат хляб, който продават на по-ниски цени в интерес на своите членове.

При такива условия възниква Рочдалската потребителна кооперация в Англия. Най-много при нея се цени наличието на писмен устав, в който са записани целите и принципите, онова което трябва да се съди за истинската същност и характера на кооперацията.

В Англия по примера на Рочдалската потребителна кооп(1844г.), се образуват над 400 кооперации. За кратко време се създават тяхни центрове. Образуват се две централи за покупка на едро: английската и шотландската. През 1869г. се учредява Английският кооперативен съюз. Към него се създават два отдела – банков и застрахователен. Потребителната кооперация става мощна кооперация в Англия с развит търговски апарат, със значително собствено производство, със собствена банка, със собствени плантации в Индия,на остров Цейлон и в Африка.

В другите страни на Европа също възникват кооперации, те възприемат модела на Рочдалската потребителна кооперация, учат се от него. От значение е и фактът,ч е в началото и особено в средата на XIXв. силно се влошава положението на работничеството в големите европейски страни. Работният ден продължава 14-16 часа. Широко се използват женският и детският труд, за коите се заплаща по-ниско. Поскъпва поддръжката на живота. Потребителските стоки не само достигат, но често са и с лошо качество. Поради тези причини работниците прибягват към различни форми на сдружения, клубове, съюзи-легални и полулегални. Именно при такива обстоятелтва в Англия, по-късно и във Франция, Германия и в други страни възниква кооперацията. В края на XIXв. кооперации възникват и в Италия, Испания ,Швейцария, Русия и т.н. Те са без устави, съществуват кратковременно. До създаването на кооперативното законодателство в Англия според съществуващите закони работниците получават заплата, от която се отчисляват покупките на продоволствени стоки и наемът на жилището, предоставени им от работодателите. Така е до 1851г., когато тази система се отменя за някои категории работници, но съществува открито или тайно до 1877г. Едва през 1877г.правителството на Англия ликвидира монополното право на работодателите да господстват над личното потребление на работниците.

За възникването на Рочдалската потребителна кооперация принос има и д-р Уйлям Кинг (1786-1865)-един от многото теоретици, които си поставят задачата да направят практически приложими идеите на социалутопистите. Създадените от него потребителни кооперации носят названието Брайтъновска насока. Възгледите му са: първо,да се открие кооперативен магазин, когато се наберат достатъчно средства,д а се организира кооперативно производство и накрая, след като се замогне кооперацията, да се закупи земя и да се образува община. Брайтъновската насока обаче е изпълнена с вътрешни раздори поради разнородния социален състав на членовете и не устоява на жестоката конкуренция.

В кооперативното движение на Англия определена роля играят християнските социалисти-деятели от църквата. Приносът им не се изразява в образуване на много кооперации, а в борбата им в парламента за приемане на първия кооп зако н(1852г.)и за неговите корекции(1862г.).Освен това продължително време християнски социалисти оглавяват английското кооперативно движение.

Франция тръгва по-късно от Англия по пътя на капиталистическото развитие. Когато в Англия завършва индустриалният преврат,във Франция преобладава дребностоковото производство в областта на промишлеността,земеделието и занаятчийството. Две трети от населението на Франция живее в селата.Ръчният труд преобладава в традиционните отрасли като производство на луксозни предмети, екипажи, шивачество дори в големите предприятия. В средата на XIXв. във Франция започват да се появяват големи фирми и компании. Занаятчиите масово се разоряват. Именно, за да се задържи процесът на разоряване на занаятчиите се образуват производителни кооперации. За дълги години Франция е класическата страна на производителните кооперации в областта на занаятчийството.

Докато в Англия най-силно влияние имат възгледите на Оуен, във Франция такава роля играят идеите на Фурие. Видни теоретици на производителните кооперации са Филип Буше и Луи Блан.

Кооперативното движение в Германия започва да се развива някъде между 1840-1850г. Влияние оказват кооперативните идеи, пренесени от Англия и Франция. В Германия се основават кредитни, пласментно-снабдителни, пласментни и други видове кооперации. Оригиналният принос на Германия са кредитните кооперации от двата типа: в селата земеделските кредитни кооперации с идеолог Фридрих Райфайзен, а в градовете – градските кредитни кооперации, или т.нар. популярни банки, с идеолог Шулце-Делич. В селата кредитни кооперации образуват земеделците, а в градовете – дребните стопани, като участват дори средните градски съсловия. Кооперативният кредит действително спомага за задържане на процеса на разоряване на дребните стопани или на малоимотните и най-бедните, дава им възможност да упражняват занаята си, да устоят на жестоката конкуренция в пазарното стопанство.

В Русия първите кооперации се появяват в началотона XIXв., но масовото коопериране от класически тип е характерно за 90-те години на миналия век. От една страна, много голямо влияние оказва късната отмяна на крепостното право (1861г.), а от друга закъснява капиталистическото развитие. Капитализмът разорява милиони земеделци и занаятчии. Положението на работниците е много тежко. В градовете се основават потребителни и кредитни кооперации,а в селата-кредитни, заемоосигурителни, пласментно-снабдителни кооперации,артелни мандри и други.

Едни от първите пропагандатори на кооперативните идеи са революционерите демократи Н.Добролюбов и Н.Чернишевски.

През 1871г. е имало 73 потребителни кооперации, от които 69 в градовете и 4 в селата ,няколко кредитни и занаятчийски кооперации.През 1911г.се създава Московска народна банка. Освен с кредитиране тя се занимава и с покупко-продажби. В края на 1917г. в Русия е имало 25хил.потребителни и 27,9хил.земеделски и кредитни кооперации и 188 кооперативни съюзи.


5.Пренасяне на кооп.идеи от Европа в другите континенти на света.

Северна Америка. Първата потребителна кооперация в САЩ възниква през 1845г.П рез 60-70-те години на XIXв. фермерите създават свои потребителни кооперации.

Латинска Америка. Възникването на кооперативното движение в Аржентина, Мексико, Чили, ругвай и в други страни изпреварва това в САЩ. През 1876г.се образува първата работническа потребителна кооперация в работническата колония на Буена Висто в околностите на гр.Мексико.

Африка и Азия. В края на XIXв. и в началото на XXв.в английските и холандските колонии в Индия, Индонезия и Цейлон колонизаторите създават кредитни кооперации,за да увеличат постъпленията за колонизаторската администрация. През 30-40-те години на века се създават пласментно-снабдителни кооперации.

В Азия през 10-20-те години на века възникват първите потребителни кооперации. Само Египет е изключение, т.к.тук още през 1910г. има потребителни кооперации.


6.Предпоставки за възникване на кооперациите в България.

След Освобождението България се изгражда като страна на дребностоково производство с преобладаващо селско население, заето в примитивното земеделие.

Първата задача е да се унищожи турската феодална стопанска система и да се промени целият стопански живот на свободна България. Малцината едри земевладелци( 3% от всички собственици на земя)притежават 24.7% от цялата обработваема земеделска земя, средните собственици (28,3%)-53%, а дребните собственици (68,7%)-едва 22,3% от цялата обработваема земеделска земя. Най-многочислени са градската и селската беднота. Земеделци и занаятчии се нуждаят от пари, но свободни капитали и кредитни институции няма. Старото лихварство се развихря.

Десятъкът в натура се заменя с преки данъци за сгради, занятие и др.Увеличават се и косвените данъци.През 1900г.отново се въвежда данъкът в натура, а по-късно се отменя под натиска на селските масови вълнения. Нуждата от личен земеделски кредит се превръща в остър социален проблем.Именно при тези условия възниква българската кооперация-като кредитна кооперация на земеделците.

Първата кооперация е селска, поради големия дял на българското селско население (1879-1900г. той е 80-80,5%).

Предкооперативните форми за задружен труд и взаимопомощ по българските земи са творчество на българи, средство за защита на тяхните интереси, сдружения. Създаването им съвпада с началото на Българското възраждане и с проникване не новите ренесансови идеи.

Земеделците са били принудени да бягат към полупланинските райони като по-недостъпни, за да се защитят от произвола. Гурбетчийството е било често срещано явление, тъй като е осигурявало тяхната прехрана, а пътуването по групи – относителна безопасност. Образуваните сдружения за задружен труд и взаимопомощ са били временни или постоянни, възникнали стихийно, а по-късно и организирано. За жътварските чети, т.нар.още задруги, се споменава от края на XVIIIв. като най-ранна форма гурбетчийство. В началото на XIXв. започват да се разпространяват градинарски сдружения,н аречени още тайфи.През второто десетилетие на XIXв. се появяват бачии, т.нар.овчарски къшли.Такива стихийно възникнали форми на задружен труд и взаимопомощ се появяват и в неземеделските отрасли. През XVIII-XIXв. се образуват различни дюлгерски чети (дружини)в строителството, а също и занаятчийски сдружения, известни като еснафски организации, като сдруженията на габровските сапунджии и т.н.

Формите за организирана взаимопомощ са :

-Селски кошове или нар.още селски хамбари, които са подпомагали замеделците с храна и със семена за посев при неплодородни години.Т акива хамбари съществуват в с.Алеково, Силистренско (до 1905г.), в с.Вардун, Търговишко (до 1925г.), в с.Алваново (до 1932г.)и др.

-жетварски чети – групи от млади, работоспособни хора от неплодородни райони в страната, които помагат за прибиране на реколтата от зърно в Добруджа, Тракия. В края на сезона те получават възнаграждение – определено количество зърно и го разпределят за своите домакинства.

-градинарски сдружения – те функционират извън България. В страните от Централна Европа около столиците (Виена,Прага,Будапеша,Братислава). Група млади хора главно момчета наемат земи край тези големи градове, произвеждат зеленчуци и ги продават на местните пазари.

-селски каси – те се организират по инициатива на губернатора на Североизточна България и Добруджа – турския държавник Мидхад Паша. Това са взаимноспомагателни каси,организирани по селата. Всички по-заможни търговци, чорбаджии са длъжни да внасят определена сума в тези каси за подпомагане на бедни семейства, изучаване на децата им, изграждане на пътища, диги, училища. Първата такава каса е основана в Пирдоп през 1864г.

-кираджии – сдружения на превозвачи и организатори на кервани за превозване на занаятчийски стоки от България към Европа или Средиземноморието.

Организираните сдружения за задружен труд и взаимопомощ действат главно в областта на кредита, потреблението и взаимните доставки. Впечатлява доброволното събиране на средства за взаимно подпомагане.

Епохата на Българското възраждане съвпада с времето, когато се разпространяват идеите на Робърт Оуен, с историческото дело на рочдалските пионери, с творенията на Шулце-Делич,на Фридрих Райфайзен. Пренасянето на техните идеи става от българи, които са имали поглед върху западния стопански и културен живот.

Първата преводна книга под заглавие”Съдружествата в Европа”се появява у нас през 1888г. В нея ясно се говори за кооп и ползата от нея. Едно от различията, между кооперациите в западноевропейските страни и българските кооперации е, че там кооперациите при създадените компактни работнически маси тръгва най-напред от града като потребителна, а в България кооперацията тръгва от селото като кредитна.


7.Начало на кооп движение в България.

Първата българска кооперация се създава под названието Мирковско Взаимодавно спестовно земеделско дружество”Орало”в с.Мирково, Пирдопско, на 26.X.1890г. Инициатори са видните предствители на просветната дейност и на икономическата наука Тодор Влайков и Тодор Йончев. Средствата на създадената кооперация се образуват от дялов капитал и дарения. Шест години по-късно тя престава да съществува поради политически борби, липса на кооперативно законодателство. През 1914г. старите кооператори се включват в новообразуваната кооп „Пчела”.Българската кооперация се подчинява на същите общи закономерности, характерни за кооперациите в света. В нея кооператорите са собственици на своите дялови вноски, за тях те получават дивиденти като част от печалбата, друга част от печалбата се заделя и натрупва като фондов капитал чрез образуване на кооперативни фондове. Тук капиталът е средство за постигане на поставени цели. Печалбата не е самоцел. Фондовият капитал, органично свързан с дяловия, допълнен с привлечения е финансовата основа на кооперацията. Благодарение на фондовия капитал кооперацията защитава интересите не само на настоящите, но и на идните поколения, тъй като се натрупва в нарастващ размер. Кооперацията се изграждат предимно в сферата на материалното производство.



Потребителни кооперации. В България потребителни коопераци започват да се основават предимно в градовете и в някои села.

През 1892-1893г. под влияние на социалистическите идеи по примера на Белгия и Франция се откриват кооперативни бакалски магазинчета в Сливен, където има 15 предачно-тъкачни фабрики с 1300 работници.Ф абрикантите собственици вземат мерки за преустановяването на дейността им.

По инициатива на Димитър Благоев партийната печатница на социалистите се пренася в Търново през 1893г. и става първата работническа производителна кооперация.

През 1899г. БРСДП в Пловдив основава потребителна кооперация „Работник”с цел да я превърне в общоработническа организация от градски мащаб.

През 1899-1903г. в много градове на страната се основават работнически потребителни кооперации. Димитър Благоев смята, че за техния успех са необходими две неща: по-големи работнически маси и грижи за идигане на тяхното класово съзнание. Предимство се дава на потребителната, а не на производителната кооперация.

Земеделски кооперации. Българското земеделско дружество, основано главно от агроними през 1895г., и Българското икономическо дружество, създадено през 1897г., пропагандират кооперацията. През 1898г. в Поморие се учредява първото лозарско дружество”Свети Трифон”.

Занаятчийски кооперации. През 1910г. се приема Закон за организиране и подпомагане на занаятите, препоръчва се кооперацията. През 1895г. в Габрово се основава шивашко дружество”Напредък”, в Кюстендил - обущарско дружество”Съединение”. Тези кооперации не съществуват дълго.

Застрахователни кооперации. През 1899г.в София при основните училища се създава Учителска заемоспомагателна каса, която 3 години след това се превръща в Учителска взаимоосигурителна и спомагателна каса – първото кооперативно застрахователно сдружение у нас.
8.Наченки на кооперативно стопанисване и обработване на земята.

Законът за кооперативните сдружения у нас се приема през 1907г. след участието на български редствители в конгреса на Международния кооп съюз в Будапеща. Приемането му слага край на поставянето на изкуствени препядствия пред кооперациите. Преди приемането му кооперациите се уреждат с търговския закон.Друг фактор за развитието на кооперативното движение в България е съдаването на Българска земеделска банка(БЗБ) и на Българска централна кооп банка(БЦКБ).

БЗБ се съдава със специален закон през 1903г. като държавен кредитен институт за общо ръководство на земеделския кредит. Тя кредитира земеделските стопани и земеделските кредитни кооперации. БЦКБ контактува с кооперации чрез техните съюзи.Тя няма клонове.

От 1921г.БЗБ е главният и единствен кредитор на земеделските кредитни всестранни кооперации. БЗБ кредитира с един и същ лихвен процент направо земеделски стопани, както и земеделски кооперации, но се въздържа да работи с кооперации. Затова земеделците – членове на кооперацията, започват да отбягват или да напускат кооперацията. По това време БЗБ наред с кредитирането урежда общи продажби в чужбина, внася и продава на кооперациите земеделска техника. БЗКБ играе роля на кредитен надзорен и ръководен център на градските кооперации. Към нея през 1925г. се съдава Върховен кооперативен съвет(ВКС). За неговото учредяване заслуга има Кирил Попов, който малко преди това основава Национален комитет на българските кооперации.

През 1934г. с Наредба-закон БЗБ и БЦКБ се сливат и техните функции,а ктиви и пасиви се поемат от новообразуваната държавна Българска земеделска кооперативна банка(БЗКБ). Целите й са: да подпомага чрез кредита си и други мерки за развитието на земеделието, занаятите и всички други форми на стопанска дейност главно на дребните и на средните стопански единици, организирани предимно на кооперативни начала, да улеснява размяната на произведенията от стопанската им дейност, да организира застрахователното дело. БЗКБ чрез контролните си органи ревизира всички кредитни и некредитни кооперации. Отделно съществува съдилищен контрол.
III.Теория на кооперацията

1.Обща характеристика на теорията.

Тя се изгражда върху основата на лабиринт от идеи, отделни теории и школи за теорията на кооперациите, но не е механичен сбор от тях.Т я е стройна научна система от знания за съвременната кооперация, мисловен продукт,р езултат от многобройни изследания, теоретични анализи и обобщения, изводи и заключения. Критерий за истинността на теорията е практиката.

Напълно естествено е корените на кооп да се свързват с Рочдалската потребителна кооперация, основана в Англия,т ъй като тя за първи път е изградена върху цялостна теоретична основа.

Теорията на кооперациите е част от общата теория за развитието на обществото, по-специално тя е част от общоикономическата теория – винаги тя е била преди всичко система на икономическите отношения, но има допирни точки и с много други клонове на науката-философия, социология, психология и т.н.

Възприето е за теорията на кооперацията да се съди по кооперативната книжнина. Съществува пълно единство между кооперативна идея и кооперативна практика. Необходимо е наред с общозначимото, универсалното във всички случаи да се добави индивидуалното,оригиналното. Теорията на кооперацията е постигнала безспорен прогрес, но повече в отразяването на практиката, в развитието на пропагандата и просветата, отколкото в собственото си развитие. Пример са последните конгреси на Международния кооперативен съюз.

Теорията на кооперцията е призвана да въоръжи практиката с идеи, проекти, механизми и други, съгласувани с традиционните кооперативни ценности.


2.Обхват, цели и основни задачи на теорията на кооперацията.

Целите и задачите на теорията на кооперацията определят и нейният обхват като научна дисциплина.

Кооперативната теория е обяснение на същността и характера на кооперацията,на кооперативните ценности, които лежат в основата на кооперацията и определят нейния характер, на възникването, еволюцията и превръщането й в съвременна, но имаща същите корени, както и възникналата първа в света Рочдалска потребителна кооперация.

Главната цел на теорията на кооперацията е да предостави система от научни знания за същността и характера на кооперацията, както и да изследва и да обясни съществуващата кооперативната практика в нейното разнообразие.

Основните задачи на теорията на кооперацията са:


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница