Основи на научния комунизъм възникване и развитие на научния комунизъм

Изтегляне 95.85 Kb. Дата 30.11.2018 Размер 95.85 Kb. #106435

Навигация на страницата:

• Социализмът бе превърнат от утопия в наука, появи се научната теория на социализма. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА УТОПИЯТА В НАУКА
• ИСТОРИЯТА – ЗАКОНОМЕРЕН ПРОЦЕС
• ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ НА РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА
• Но защо тъкмо работническата класа и само тя е способна да възглави световноисторическата борба за събаряне на строя на капиталистическата експлоатация, за победата на социализма и комунизма
• Работническата класа е дълбоко интернационална класа.
• НАУКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВ СВЯТ
• (следва Маркс и Енгелс – творци на научния комунизъм) С поздрав: Движение “Че Гевара”

Основи на научния комунизъм ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИЯ КОМУНИЗЪМ Възникването на научния комунизъм е качествен скок в развитието на обществената мисъл, грамадна крачка напред в историята на човечеството. Хората получиха възможност достоверно да обяснят своето минало и настояще, да предвиждат пътищата за по-нататъшното развитие на обществото. Утопичните мечти бяха заменени с учението за комунистическото общество като закономерен резултат на социалния напредък. Социализмът бе превърнат от утопия в наука, появи се научната теория на социализма. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА УТОПИЯТА В НАУКА В какво се състои основната разлика на научния комунизъм от утопичния социализъм, каква е същността на прелома, който основоположниците на научния комунизъм извършиха във възгледите относно съдържанието, пътищата и методите на социалистическото преустройство на обществото. ИСТОРИЯТА – ЗАКОНОМЕРЕН ПРОЦЕС Учението за социализма, за комунизма беше поставено на здрава, строго научна философска и икономическа база. До създаване на научния комунизъм доведоха две от най-големите открития в областта на философията и политическата икономия: материалистическото разбиране на историята и теорията за принадената стойност. Материализмът доказва своето значение за развитието на науката и за освободителната борба още през периода на буржоазните революции. Но тоя материализъм беше ограничен, той не се разпростираше върху разбирането на общественото развитие. Класиците на марксизма-ленинизма доизградиха материализма напълно, като го разпростряха и върху разбирането на обществения живот и създадоха научната социология на работническата класа – историческия материализъм. От извънедно сложната мрежа от обществените отношения, които за мнозина мислители са се стрували заплетени и необясними, историческият материализъм обособи производствените отношения като основни, първоначални и определящи, над тях се издига надстройката – политическите, правните, моралните, философските, религиозните и други възгледи, както и политическите и други институти и организации. На идеалистическите представи за историческия процес бе противопоставена научна теория за социалния прогрес, която разкрива решаващата роля на народните маси в историята. Историческият материализъм изясни, че капиталистическите обществени отношения имат преходен характер, и доказа, че социализмът е неизбежен резултат от революционното разрешаване на противоречията на капитализма. Не по-малко значение имаше разработването на марксическата икономическа теория. При анализиране на въпросите на политическата икономия основоположниците на марксизма използваха идеите на класическата школа на буржоазната политическа икономия. Но само идеолозите на работническата класа успяха да създадат истинска научна политическа икономия. К. Маркс създаде учението за принадената стойност, което стана крайъгълният камък на цялата икономическа теория, основа за анализа и критиката на капиталистическата експлоатация. Марксовата икономическа теория разкри основните противоречия и тенденциите на развитие на буржоазното общество, която неизбежно го водят до гибел, до победа на социалистическата революция. “Централизацията на средствата за производство и обобществяването на труда – пише Маркс в първия том на “Капиталът” – стигат до такава точка, че стават несъвместими с капиталистическата си обвивка. Тя се пропуква. Удря часът на капиталистическата частна собственост. Експроприаторите биват експроприирани”. Благодарение на философията и на икономическото учение на марксизма бе установено, че развитието на обществото е естественоисторическа, закономерен процес – смяна на обществено-икономическите формации, че определяща роля в обществения прогрес играе начинът на производство – производствените сили в производствените отношения, че преминаването на една формация към друга става чрез социална революция. Последователното прилагане на материалистическото разбиране на историята при анализиране на капиталистическото общество даде възможност да се намерят в самото това общество, да се просветят и организират силите, способни да пометат стария социален строй и да се създаде нов. Преценявайки значението на философията и политическата икономия на марксизма за създаването на научния комунизъм, Ленин пише: “Само философският материализъм на Маркс посочи на работническата класа изход от духовното робство, в което са живели дотогава всички потиснати класи. Само икономическата теория на Маркс разясни действителното положение на работническата класа в общия капиталистически строй”. ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ НА РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА Научният комунизъм не само обоснова неизбежната замяна на капитализма от социализма, но и разкри онази обществена сила, която е в състояние да приведе в изпълнение тази присъди на историята. Тази обществена сила е работническата класа – гробокопачът на капитализма, създателят на по-висока, комунистическа цивилизация. “Главното е учението на Маркс – подчерта Ленин, - това е изясняването на световноисторическата роля на работническата класа като строител на социалистическото общество”. Но защо тъкмо работническата класа и само тя е способна да възглави световноисторическата борба за събаряне на строя на капиталистическата експлоатация, за победата на социализма и комунизма? Преди всичко затова, защото работническата класа е най-революционната класа в буржоазното общество. Тя е такава класа, която добива средствата си за живот изключително чрез продаване на своята работна сила, класа, чието щастие и нещастие, самото й съществуване зависят от търсенето на труда. Като най-експлоатираната класа в буржоазното общество, лишени от собственост върху средствата за производство, работническата класа е най-непримиримият враг на капитализма, кръвно заинтересован за неговото ликвидиране. В капиталистическото общество работническата класа не притежава нищо, освен способността си за труд. Коренното подобряване на положението на работническата класа е невъзможно, без да е съборено господството на буржоазията, те нямат друг път, освен да разрушат всичко, което опазва неговата собственост и да я заменят с обществена собственост. В социалистическата революция те не губят нищо, а придобиват всичко, обществено притежание на средствата за производство, политическа власт, възможност непрестанно да издигат жизненото си равнище и да се ползват от всички богатства на културата. Работническата класа е най-организираната класа. Развитието на едрата промишленост засилва работническата класа и нейните позиции в обществото, води до нарастване на нейната численост, сила и влияние. Самият характер на труда в едрите предприятия приучава работниците на дисциплина и организираност. За да противостои на буржоазията като класа и да постигне нейното събаряне, работническата класа създава свои организации, сплотява се най-напред на професионална почва, а след това в национален и интернационален мащаб. В хода на борбата работническата класа се убеждавала, че нейната сила е в организацията, че обединените работници са всичко, а разединените – нищо. Самият живот кара работническата класа да се организира по такъв начин, че и да защитава непосредствените си икономически интереси, и да действа за събаряне на властта на експлоататорите, т.е. да води политическа борба. За организиране и ръководене на революционната борба работническата класа създава политическа партия. Работническата класа е най-съзнателната класа. Политически тя се просвещава преди всичко в хода на класовата борба. Но работническата класа става необходима сила, осъзнава ясно целите и задачите, пътищата и средствата за борба едва тогава, когато партията внася в работническото движение социалистическото съзнание. Както научният комунизъм намира в работническата класа своето материално оръжие, така и работническата класа намира в научния комунизъм духовното си оръжие. Класиците на марксизма-ленинизма придаваха първостепенно значение на съчетаването на научния комунизъм с работническото движение и подчертаваха извънредно важната роля на научния мироглед при революционната борба на работническата класа. Работническата класа е дълбоко интернационална класа. Нейните главни задачи – събарянето на властта на експлоататорите и изграждането на социализма и комунизма – са единни за работниците във всички страни. Капиталът е международна сила и за да се премахне неговото господство, е необходим международен съюз на работниците, тяхно тясно сплотяване. Призивът към такова сплотяване е въплътен в безсмъртния лозунг, издигнат от Маркс и Енгелс – “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” Интересите на работническата класа съответстват на интересите на всички трудещи се – на голямото мнозинство от народа. Като се освобождава от експлоатацията, тя освобождава цялото общество от поробващото влияние на частната собственост и от всички видове социално и национално потисничество. В това се състои дълбоката хуманистична същност на класовата борба на работническата класа, на социалистическата революция. Върху основата на общите коренни интееси се изковава съюзът на работническата класа с другите експлоатирани слоеве в капиталистическото общество, трудовото селячество, градската дребна буржоазия, интелигенцията и служещите. Особено голямо значение има съюзът на работническата класа със селяните. Като привлича на своя страна абсолютното мнозинство от населението, работническата класа се обявява против сектантската затвореност, овладява всички форми на класов борба – политическата, икономическата и идеологическата. Работническото движение е самостоятелно движение на огромните маси в интерес на огромното мнозинство. По такъв начин измежду онеправданите и потиснати класи работническата класа притежава специални качества, които й дават възможност да играе ръководна роля в класовите съюзи на трудещи се маси, борещи се за събаряне на господството на експлоататорите. Работническата класа е класа-съзидател, ръководна сила в изграждането на новия свят. В противоположност на неосъществимите мечтания на утопичния социализъм за пътищата и начините за преминаване към новия строй, научният комунизъм формулира и обосновава учението за социалистическата революция. Доказано бе, че единственият реален път за преминаване към новото общество е класовата борба, социалистическата революция, диктатурата на пролетариата. В резултат на изследване икономическите основи на капиталистическото общество от позициите на материалистическата диалектика, класиците на марксизма стигнаха до научна разбиране за същността и историческата роля на класовата борба. Разделянето на обществото на класи е свързано с появяването на частната собственост върху средствата за производство. Оттогава цялата история на човечеството – до победата на социализма – е история на бобата между потиснатите и потисниците. Борбата между класите е движещата сила на развитието в класовото общество. Тази борба става особено остра при смяната на последния експлоататорски строй – капитализма – със социалистическия. Преминаването от капитализма към социализма става и може да става само в резултат на социалистическа революция. Основният въпрос за всички революции е въпросът за властта. Първа и главна задача на социалистическата революция е да събори властта на буржоазията, да разруши буржоазната държавна машина и да предаде властта в ръцете на работническата класа и нейните съюзници, да установи и да затвърди диктатурата на пролетариата. Колкото и разнообразни да са формите на новата държавна власт през периода на изграждането на първата фаза на комунизма – социализмът, същността им е винаги една и съща – диктатура на пролетариата. Диктатурата на пролетариата е непременно условие, необходимо оръдие за построяването на социализма. Диктатурата на пролетариата е власт на трудещите се, ръководени от работническата класа, особена форма на съюза на работническата класа със селяните и други неработнически слоеве трудещи се. Сила, която циментира, ръководи и насочва диктатурата на работническата класа, е партията, въоръжена с научната теория за общественото развитие. Диктатурата на работническата класа изразява и защитава интересите на голямото мнозинство от обществото – трудовия народ, и служи на най-справедливото и хуманно дело – премахването на експлоатацията на човек от човека и създаването на социалистическо общество. НАУКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВ СВЯТ На илюзорните методи на утопистите за бъдещото общество научният комунизъм противопоставя учението за комунистическата обществено-икономическа формация, наука за изграждането на нов свят. Основоположниците на марксизма откриха и обосноваха главните закономерности и етапи в развитието на комунистическото общество. За разлика от социалистите утописти те не се опитваха да предугаждат подробното му устройство. При изясняване на материалните предпоставки за възникването на новото общество класиците на марксизма обръщаха внимание главно върху изследване на пътищата за неговото изграждане и върху разкриване на задачите на революционната борба на работническата класа. “У Маркс – пише Ленин – няма нито капка утопизъм в смисъл на съмнение, измисляне на “новото” общество. Не, той изучава като естествено исторически процес раждането на новото общество от старото, преходните форми от второто към първото. Той взема фактическия опит на масовото работническо движение и се старае да извлече от него практически поуки”. Основоположниците на научния комунизъм разграничават две фази на комунистическата формация – социализъм и комунизъм. Те изтъкват извънредно важното положение, че е необходим особен преходен период от капитализма към първата фаза на комунизма – социализма. Теорията на комунистическото общество отдава особено значение на производството – основата за създаване и увеличаване на колективното богатство. Самото то ще даде възможност да се осъществят комунистическите принципи за труда и разпределението, да се премахват съществените различия между умствения и физическия труд, между града и селото и да се премине от социализъм към пълния комунизъм. “При висшата фаза на комунистическото общество – пише Маркс – когато изчезне заробващото човека подчинение на разделението на труда, а с това изчезне и противоположността между умствения и физическия труд, когато трудът престане да бъде само средство за живот, а сам стане първа жизнена необходимост, когато заедно с всестранното развитие на индивида нараснат и производителните сили и всички извори на общественото богатство потекат като пълноводен поток – едва тогава тесният хоризонт на буржоазното право ще може да бъде преодолян напълно и обществото ще напише върху своето знаме: От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите!” Благодарение на създаването на научния комунизъм се появи възможност съзнателно да се използват закономерностите на социалния живот, да се предвижда и насочва ходът на историческото развитие. “Тъкмо в това се състои неговата безсмъртна заслуга – казва К. Либкнехт за Маркс – че той освободи работническата класа, партията на трудещия се народ, от фразата и й даде твърдата, несъкрушима основа на науката!” (следва Маркс и Енгелс – творци на научния комунизъм) С поздрав: Движение “Че Гевара” Каталог: 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“ 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега Изтегляне 95.85 Kb. Сподели с приятели: