Основни научни и научно-организационни приноси

Ще се опитам накратко да представя информация за моята работа като учен през последните 30 години, както и някои от основните според мен резултати, получени с мое съществено участие.

– разработка, конструиране и експлоатация на черенковски детектори и електромагнитни калориметри на базата на оловни стъкла;

– разработване на софтуер за реконструкция на многотрекови събития и симулация на отклика на детектора;
С мое съществено участие бяха измерени сеченията за раждане на K^0­­_s и К^0*– мезони в адрон-ядрени взаимодействия. Беше разработен и теоретичен модел на адрон-ядрени взаимодействия, отчитащ ефектите на екраниране на цвета в процеса на формиране на адроните. Тези резултати съставиха основата на защитената от мен дисертация за придобиване на научната степен кандидат на физико-математическите науки.
През 1990 г. ми бе присъдена Първа премия на ОИЯИ за серия работи върху „Екраниране на цвета в адрон-ядрени взаимодействия”.
През същия период разработих и предложение за провеждане на експерименти с детектора HYPERON по изучаване на разпади на К⁺–мезони, което беше успешно реализирано на Серпуховския ускорите. Бяха измерени формфакторите на полулептония разпад К⁺_е3 и матричния елемент на разпада К⁺ 3.
През 1986 г. получих Първа премия на ОИЯИ за най-добро предложение за експеримент.

Докато работех в ОИЯИ бях:

• 
  Член на Научния съвет на Лабораторията за ядрени проблеми на ОИЯИ, Дубна (1987–1990);
  
• 
  Член на Експертната комисия по Физика на високите енергии на Лабораторията за ядрени проблеми на ОИЯИ, Дубна (1987–1990);
  
• 
  Член на Научния съвет на Лабораторията по физика на частиците на ОИЯИ, Дубна (1989–1990);
  

(В) CMS на ускорителя LHC–CERN (от 1991 г.)

– Мюонен детектор: камери със съпротивителна плоскост за детектора CMS (RPCs)

– Инфраструктура и компютинг

• 
  Физическа програма и резултати
  

Взех участие и в подготовката на физическата програма за изследвания с детектора CMS. В нея по мое предложение бяха включени изследвания, свързани с предсказанията на модели, базирани на split суперсиметрия. Групата ни участва и в анализа на данни от експеримента, насочени към търсене на екзотични дългоживущи състояния, предсказвани в рамките на различни суперсиметрични модели и т.н. модели тип „скрита долина”. Има съществен принос и в получаване на вече публикуваните резултати, свързани с измерване на двойните диференциални сечения за раждане на заредени частици при протон-протонни взаимодействия при енергия в СЦМ 0.9, 2,18 и 7 ТеВ.

1. Борислав Павлов

2. Пейчо Петков

3. Антон Димитров

1. 
   Цветан Чешков;
   
2. 
   Стоян Стойнев;
   
3. 
   Венелин Кожухаров;
   
4. 
   Евелина Маринова.
   

Отчислена с право на защита е и Милена Дюлендарова.

● Индикации за деконфайнмент в ядрено-ядрени взаимодействия при 30 A∙GeV;

● Измерване на флуктуациите на множествеността в ядрени взаимодействия;

● Измерване на енергийната зависимост на флуктуациите на отношенията на сеченията, предадения импулс, електрическия заряд и дву пионните корелации;

● Измерване на енергийната зависимост на раждане на хиперони със странност > 1.
По тази тематика, двама от моите дипломанти бяха зачислени за редовни докторанти в катедрата – Мартин Макариев и Димитър Панайотов. Мартин работеше под мое ръковдство, докато ръководител на Д. Панайотов бе проф. Матеев. Мартин Макариев успешно защити дисертация през 2008 г., а Д. Панайотов бе отчислен с право на защита.

.
(Ж) Трансфер на знания и технологии от ФЕЧ към други научни и приложни области

• 
  Информационни технологии и високопроизводителни изчисления с приложение в изучаване на биологични системи. Опитът с изграждане на сложни компютърни системи и създаване на модели на комплексни системи и симулацията на тяхната работа, придобит в областта на ФЕЧ, се прилага директно за изучаване на поведението и взаимодействията на сложни биологични молекули. Тъй като подобен тип симулации изискват огромни изчислителни ресурси, станах един от инициаторите и активен участник в изграждането на национален суперкомпютърен център. На територията на факултета бяха изградени кластер с 96 ядра за високопроизводителни паралелни изчисления и компютърен клас за обучение. Организирах и ръководя група, която активно се занимава с компютърни симулации на взаимодействия на биологични молекули, както и с обучение на студенти и специалисти за работа с българския суперкомпютър IBM BG/P. Тези изследвания се извършват в тясно сътрудничество с колеги от Химическия факултет на СУ, ИПОИ на БАН, Института по молекулярна биология на БАН, Медицинска Академия и ТУ София. Като основен резултат от нашата работа мога да посоча разработването на компютърен модел на човешки гама интерферон (hIFN-) и изясняване на механизма на свързване на hIFN- с клетъчните му рецептори. Това позволи да намерим нов инхибитор на активността на hIFN-.
  

Съосновател съм на Националния консорциум по геномика, протеомика и медицина за трансфер на знания, методи и технологии от естествените науки към медицината и биологията и член на неговия борд.

• 
  Разработване на детектори за ПЕТ, базирани на камери със съпротивителна плоскост (RPC), способни да работят в силни магнитни полета. В рамките на тези изследвания беше оборудвана съвременна лаборатория за разработване на детектори на йонизиращо лъчение. Създадени са прототипи на RPC с висока разделителна способност по време, които се изпитват. Проектът е в напреднал стадии на изпълнение.
  

Считам за важен приноса ми към създаването в СУ на школа за подготовка на висококвалифицирани специалисти в областта на ФЕЧ, която се ползва с висок международен авторитет. Имам 30 дипломанта, завършили магистърска степен, и 11 докторанта. От тях 25 се занимават с научни изследвания в областта на ФЕЧ в България и различни научни центрове и университети по света. Болшинството от тях имат докторска степен.