Раздел ЧЕТВЪРТИ ФОРМИ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА

Раздел ЧЕТВЪРТИ

ФОРМИ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА

Чл. 22. (1) Знанията и уменията на учениците при училищното обучение се оценяват чрез текущи изпитвания, периодични проверки, както и чрез изпити.

(2) Формите за проверка и оценка при текущите изпитвания са устни, писмени и практически.

Чл. 23. (1) Текущите изпитвания се осъществяват от учителите системно през първия и втория учебен срок, чрез избрани от тях форми за проверка и оценка.

(2) Периодичните писмени изпитвания се осъществяват от учителите по график, утвърден от директора на училището.

(3) Знанията и уменията на учениците могат да се проверяват от упълномощени длъжностни лица от РИО и от МОН.

(4) Проверката и оценката на знанията и уменията на учениците чрез изпити се осъществява от училищни изпитни комисии, назначени със заповед на директора на училището.

Чл. 24. (1) Знанията и уменията на учениците при училищното обучение се оценяват с отличен (6), много добър (5), добър (4), среден (3) и слаб (2), съгласно ДОИ за системата на оценяване.

(2) В случаите, когато знанията и уменията на учениците се оценяват по друг начин, оценките им се приравняват към оценките по ал.1.

Чл. 25. (1) Текущите, срочните и годишните оценки се вписват в ученическата книжка и в дневника на класа.

(2) Оценките от изпитите се вписват в съответни изпитни протоколи и в ученическата книжка на ученика.

Чл. 26. Условията и редът за осъществяване на проверката и оценката на знанията и уменията на учениците се определят съгласно ДОИ за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, утвърдeни с Наредба №3 за системата на оценяване на МОН.

Чл. 27. По време на учебния срок/година учителят осигурява ритмичност на изпитването на всеки ученик чрез устни, писмени или практически изпитвания.

(1) Устните изпитвания са индивидуални – самостоятелни или в дискусии и обсъждания.

(2) Писмените изпитвания са предназначени за цялата паралелка или група ученици, и индивидуални – за отделни ученици.

(3) Индивидуалните изпитвания се извършват за не повече от един учебен час.

Чл. 28. (1) Контролната работа е групово писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците след приключване на обучението по завършена част от учебното съдържание по учебния предмет.

(2) Контролната работа се провежда за не повече от един учебен час.

Чл. 29. (1) Класната работа е групово писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати по учебния предмет в края на учебния срок.

(2) Класни работи се провеждат по български език и литература и по математика. Класни работи не се организират за ученици от начален етап.

(3) Класната работа се провежда за един учебен час. Класната работа по български език и литература се провежда в два слети учебни часа.

Чл. 30. (1) Контролните и класните работи след проверка, оценка и рецензиране се връщат на учениците за подпис от родителя. Ученикът се задължава да върне контролната или класна работа на учителя в определения от него срок.

(2) Оценяващият анализира и обобщава резултатите от контролните и класните работи, като уведомява учениците за направените изводи.

(3) Контролните и класните работи се съхраняват от съответния учител за срок от една учебна година.

Чл. 31. (1) Контролните и класните работи се провеждат по график при спазване на следните изисквания:

1. 
   за една и съща паралелка може да се провежда не повече от една класна или една контролна работа в един учебен ден;
   
2. 
   за една и съща паралелка в една учебна седмица не може да се провежда повече от една класна работа;
   
3. 
   не се провеждат класни работи в последната седмица от учебния срок.
   

(3) Планираните класни работи се отразяват в дневника на класа.

Чл. 32. Устни и/или писмени изпитвания на ученици с увреден слух, нарушено зрение, засягане на моториката на горните крайници вследствие на ДЦП, физически увреждания и/или малформации се извършват съгласно Наредба №3 за системата на оценяване.

Чл. 33. Външното оценяване се извършва от: училищна комисия, определена от директора на училището; длъжностни лица или комисии, определени от Министъра на МОН, от Началника на РИО или от директорите на обслужващите системата на народната просвета звена за контрол и оценяване.

Чл. 34. Уменията за работа в лабораторни условия се проверяват в рамките на учебния час.

Раздел ПЕТИ

ОФОРМЯНЕ НА СРОЧНИ И ГОДИШНИ ОЦЕНКИ

ПО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ

Чл. 35. Оформяне на срочна оценка.

(1) Срочна оценка се оформя само за учебните предмети, които по учебен план се изучават с повече от един учебен час седмично.

(2) По учебните предмети, изучавани в начален етап, не се оформя срочна оценка.

(3) Не се оформя срочна и/или годишна оценка по ФВС за ученици, освободени по здравословни причини.

(4) Срочна оценка се оформя не по-рано от една учебна седмица преди приключване на съответния учебен срок.

(5) Минималният задължителен брой текущи оценки за всеки учебен срок е:

1. 
   за учебен предмет, който по учебен план се изучава с четири и повече учебни часа седмично – две оценки от устни изпитвания и три оценки от писмени или практически изпитвания;
   
2. 
   за учебен предмет (без ФВС), който по учебен план се изучава с три учебни часа седмично – две оценки от устни изпитвания и две оценки от писмени или практически изпитвания;
   
3. 
   за учебен предмет, който по учебен план се изучава с два учебни часа седмично– две оценки от устни изпитвания и една оценка от писмено или практическо изпитване;
   
4. 
   за учебен предмет, който по учебен план се изучава един час седмично – една оценка от устно изпитване и една оценка от писмено или практическо изпитване;
   
5. 
   по ФВС – три оценки от практически изпитвания.
   

Чл. 36. Оформяне на годишна оценка.

(1) Годишната оценка се оформя от учителя по съответния учебен предмет, като се отчитат знанията и уменията на ученика върху учебното съдържание, изучавано през учебната година, и като се вземат предвид срочните оценки.

(2) За учебен предмет, който по учебен план се изучава с един учебен час седмично и през двата учебни срока, се формира само годишна оценка.

(3) За резултатите от обучението по всички учебни предмети, изучавани в І клас, се формира обща годишна оценка само с качествен показател.

(4) Годишните оценки по учебните предмети, изучавани във II - IV клас, се оформят от учителя, като се отчитат знанията и уменията на учениците върху учебното съдържание, изучавано през учебната година, като се вземат предвид текущите оценки.

(5) Не се оформя годишна оценка по учебния предмет "Физическо възпитание и спорт" за ученици, освободени по здравословни причини през двата учебни срока.

(6) Годишната оценка по учебния предмет "Физическо възпитание и спорт" за ученици, освободени по здравословни причини от изучаването му през един учебен срок, е срочната оценка за учебния срок, през който учебният предмет е изучаван.

(7) Годишната оценка на ученик, обучавал се в чужда държава, в която не се оформят срочни оценки, се формира въз основа на текущите оценки по съответния учебен предмет, признати при условията и по реда на § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета, и/или на оценките по съответния учебен предмет, получени в приемащото училище.

(8) Всички срочни и годишни оценки се оформят с точност до 1,00.

Чл. 37. (1) Учителят лично вписва поставените от него оценки в съответната задължителна училищна документация.

(2) Сроковете за вписване на оценките в документацията по ал. 1 са:

1. 
   в деня на изпитването – за текущите оценки от устните и от практическите изпитвания;
   
2. 
   до две седмици след провеждане на изпитването – за текущите оценки от писмените изпитвания;
   
3. 
   в деня на оформянето им – за срочните и за годишните оценки.
   

Чл. 38. (1) Поправителни изпити се организират и провеждат в съответствие с реда и условията на чл.28 от Наредба №3 на МОМН за системата за оценяване.

(2) Графикът за провеждане на поправителните изпити се определя със заповед на директора.

(3) Ученици, които имат годишна оценка слаб (2) по учебни предмети от задължителната, задължителноизбираемата подготовка, полагат поправителни изпити по тях, но на не повече от две редовни поправителни сесии през учебната година. Редовните поправителни сесии се провеждат до две седмици след приключване на учебните занятия и до две седмици преди началото на учебните занятия, по ред определен със заповед на директора.

(4) Поправителните изпити по ал. 3 се полагат върху учебното съдържание за съответния клас и за съответния вид подготовка.

(5) Учениците, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, не са се явили на поправителни изпити, могат да се явят на допълнителна поправителна сесия по ред, определен със заповед на директора, но не по-късно от 10 октомври.

(6) Ученици, които имат оценка слаб (2) по учебен предмет от задължителната, задължителноизбираемата подготовка на редовните и/или на допълнителната поправителна сесия или не са се явили на поправителните изпити, повтарят класа.

(7) Поправителни изпити не се полагат от учениците в І - ІV клас. Когато годишната оценка по някои от учебните предмети е слаб (2), се организира допълнително обучение в извънучебно време преди началото на следващата учебна година.

(8) Поправителните изпити за прогимназиален етап по ФВС са практически. Поправителните изпити за прогимназиален етап по чужд език се провеждат в две части– писмена и устна. Поправителните изпити за прогимназиален етап по музика, изобразително изкуство, информатика и информационни технологии се провеждат в две части – писмена и практическа. Останалите поправителни изпити за прогимназиален етап се провеждат в писмена форма.

Чл. 39. Продължителността на поправителните изпити за прогимназиалния етап е:

1. 
   при писмени изпитвания – два астрономически часа;
   
2. 
   при устни изпитвания – по преценка на училищната комисия, но не повече от тридесет минути;
   
3. 
   при практически изпитвания - три астрономически часа.
   

1. 
   членове на комисията са правоспособни учители по съответния предмет;
   
2. 
   комисията подготвя изпитни билети с теми от учебното съдържание в учебната програма за съответния клас, които се утвърждават от директора;
   
3. 
   членовете на комисията работят независимо един от друг и отразяват оценките си в индивидуален протокол.
   

(3) Крайната оценка от изпитите, които се провеждат в две части, е средноаритметична от оценките, поставени за всяка част, с точност до 1.00.

(4) Крайната оценка от изпитите, които се провеждат в две части, е слаб (2), когато някоя от оценките по отделните части е слаб (2). В тези случаи поправителният изпит се полага и в двете части.

(5) Комисията отразява оценките си в окончателен протокол и го предава на директора веднага след приключване на изпита.