От 1 април: Без излишен престой в болниците
НЗОК не призна разходите за здраве на туристите
Изтегляне 416.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Инвитрото в Турция с по-висока успеваемост, тарифите еднакви
- Коригират зрение за поне €3000 в Европа
- Пътуваме най-често за Израел и Германия
- Английският пациент или как отвън всичко е по-хубаво
НЗОК не призна разходите за здраве на туриститеОт сектора искат реклама на страната като медицинска дестилация Николета ЦВЕТКОВА Монитор стр. 3 
Националната здравноосигурителна каса не признава разходите за лечение на туристите у нас. Това е проблем, по чието отстраняване трябва да се работи, обясниха от Министерство на туризма за "Монитор". И поясниха, че се планират срещи с Министерство на здравеопазването за решаването му. Промени задължително трябва да се направят и заради влязла в сила европейска директива, свързана със здравната карта и правата на потребителите, когато търсят медицински услуги извън собствената си страна. Според еврорегламента туристите, които идват у нас и имат Европейска здравна карта, трябва да получават съшия пакет здравни услуги, каквито имат и в родината си. Например, ако в България са предвидени 1000 лв. за дадено заболяване, това е максимумът, който можем да получим за него в друга страна. А ако в Англия за дадено заболяване се предвиждат 5000 паунда, а в България-1000 лева, Националната здравна служба на Великобритания (NHS) получава фактура на цената на местното здравеопазване, в случая на тази в България. В този смисъл е много изгодно за чужденците да се лекуват в държави като нашата, изгодно е и за тяхната здравна служба понеже заплаща много по-малко. Не случайно NHS има свои кабинети в Унгария, Германия, Италия. Чуждите здравни системи имат изгода от това техните пациенти да се лекуват в страни като нашата. Но на Острова за планово лечение се чака понякога и над шест месеца. Именно това е друга основна причина за здравния туризъм, тъй като хората предпочитат да бъдат лекувани веднага. Страната да се рекламира като медицинска дестинация, искат от сектора. България можело да се представя пред определени пазари именно с възможностите си за медицински туризъм. Възможно било това да стане от следващата година, като се изготви предварителен план. Фактор за развитието на здравния туризъм у нас е и че страната има най-голям брой болнични легла в Европа - шест легла на 1000 души. Клиниките ни са изключително конкурентни, по този показател сме по-напред от други страни, които вече са развили здравния туризъм. Например гърците, турците и сърбите, дори и румънците имат изградени структури, които развиват здравния туризъм. Населението, особено европейското, застарява и в бъдеще може да се очаква сериозно нарастване на нуждата от здравните услуги, така че това е още един стимул към медицинския туризъм да се насочат усилия и инвестиции.
Все повече българки отивали в Турция, за да зачеват инвитро. Причината е, че там процедурата струва колкото и у нас, но процентът на успеваемост е доста по-висок, обясни Звезделина Лютфи, мениджър в Здравен информационен център "Медикъл Караджъ". Така в южната ни съседка инвитро процедурата излиза около 3 хил. евро, като в тази сума са включени и лекарствата. Две от болниците, с които комуникират - едната в Чехия, а другата в Северен Кипър, дори имат пакет "Гарантирана бременност" и при неуспех връщат сумата за лечение, нещо, което в нашата страна не се случва. Въпреки, че повечето българи предпочитат да бъдат лекувани в европейски държави, доста често се спират на Турция като вариант, тъй като цените сравнени с Германия, например, са в пъти по-ниски. Така костно мозъчна трансплантация с чужд донор от световната банка би струвала в южната ни съседка между 80 и 85 хил. евро, а в Германия сумата скача на 200 хил. евро. Огромна е разликата и при бъбречната трансплантация, тъй като турските доктори искат около 22 хил. евро, а в европейските клиники болните ще трябва да дадат около 180-200 хил. евро. Коригират зрение за поне €3000 в ЕвропаМонитор стр. 3
За лечение на зрителни проблеми чужденците предпочитат Варна и Бургас, където вече има няколко добре оборудвани частни офталмологични клиники. За лечение на зрението чужденците у нас по морето се бъркат между 1200 и 3500 лева. Операцията на катаракта в зависимост от вида на лещата варира от 600 лв., ако лещата е мека и с UV филтър, до 1200 лева, ако тя е вътрешноочна. Обикновено чужденците избират по-скъпата услуга, която им излиза наполовина по-евтино, отколкото в Германия например. В повечето страни от Европейския съюз операцията на окото и поставянето на вътрешноочна леща не пада по-ниско от 3000 евро. Пътуваме най-често за Израел и ГерманияМонитор стр. 3
Нашенците пък пътуват за чужбина за лечение на тежки диагнози, най-вече на онкологични заболявания. Те предпочитат Германия (в 60% от случаите) заради новите терапии, които се покриват от Националната здравноосигурителна каса. Други близо 20 на сто са пътували в Израел за включително сложни операции на редки заболявания и високодозови химио- и лъчетерапии. За трансплантациина костен мозък единични случаи са изпращани в клиники в Белгия и във Франция. Общо 304 заявления са разгледани и одобрени за лечение за малко повече от година. Английският пациент или как отвън всичко е по-хубавоАнна ЕФТИМОВА Монитор стр. 12
Бързо и евтино. Така изглежда българското здравеопазване в очите на чужденците, имали вземане - даване с родните клиники и лекари. През очите на нашенеца здравните грижи са мудни и неефективни, а лекарите са корумпирани и некадърни, затова често ги бием, унижаване и хулим. Но каква е причината за тези диаметрални различния и защо отвън нещата изглеждат по-добре? Първо, каквото и да си говорим, става дума за пари. Както повечето неща в съвременния консуматорски живот и здравният туризъм и миграция са подвластни на финикийските знаци. Заради ниски заплати медиците ни бягат в чужбина, където градят кариера в едни от най-добрите клиники. В същото време пациентите им - англичани, германци и испанци, бягат към България, където всичко е на половин цена, дори здравеопазването. Всъщност медицинските грижи у нас не са скъпи, просто пациентите са бедни. Бедни са болниците и клиниките ни - липсва им не само апаратура, но и персонал. Причината отново са малкото пари. Втората причина за сблъска на представата на чужденци и българи за родното ни здравеопазване е представата за време. Нашенецът за разлика от англичанин и испанец не знае какво означава да чакаш. За сериозно порязване на пръст испанецът чака 4 часа преди да влезе в лекарския кабинет. На 40-ата минута българинът ще нададе вой до небесата, че няма кой да го прегледа. Малцина нашенци си дават сметка, че бързото болнично обслужване е привилегия, за която в Англия и Испания могат само да мечтаят. Но доколко е полезен медицинският туризъм за страната ни? От икономическа гледна точка е полезен, защото "богатите“ англичани и германци подхранват БГ икономиката - плащат за здравни услуги, хотели, ресторанти. От друга страна, именно мигриращите на Изток пациенти могат да сложат край на изтичането на "бели престилки“ в чужбина. Българските лекари могат да печелят добре и у нас, но лекувайки западноевропейци на двойни за нашенците цени. Това е предпоставка някой ден у нас да има два вида лекари - за българи и за чужденци. А от това БГ пациентът не печели нищо. В основата на пътуванията с цел лечение е заложена свободата. Правото да избираш е най-голямата полза дори когато става дума за здраве. Но и тук изборът на здравните туристи се определя от географския регион, в който живеят. Тези на Запад от Калотина обикновено търсят евтино, но качествено лечение. Холивудската усмивка, направена в германска клиника, с голяма вероятност от български лекар, ще им струва двойно повече, отколкото, ако е направена в България. За разлика от тях бедните българи често стават медицински туристи по неволя. Те не търсят евтино лечение, те търсят спасение. Нашенците стягат куфарите за германски клиники за животоспасяващи операции, каквито у нас не се правят дали, защото нямат апаратура, или защото няма специалисти. В тези случаи пациентите не са медицински туристи, а притиснати от обстоятелствата хора, търсещи в чужбина това, което не могат да намерят в родината си. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 416.42 Kb. Сподели с приятели:
|