От смъртоносния кръг

Павел Гараджа

Човек не е способен да напише такива думи за своя Бог. Той би си казал: “Аз, разбира се, видях, че Той не извърши там никакво чудо, но защо да пиша за това? Така няма да прославя моя Бог в очите на хората, те ще разберат неправилно, ще изтълкуват невярно …” Човек мери Бога с човешка мярка и никога не би се осмелил да напише това, защото във всеки пишещ има един вътрешен редактор и цензор, способен да сведе до нула свободата на словото.

Само Божият Дух е способен да продиктува на евангелист Марк такава “бунтовна”, от човешка гледна точка, фраза. И ние разбираме, че Бог иска да ни каже нещо особено, нещо важно, за да Го разберем по-добре, защото “цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата” /ІІ Тим. 3:16/.

И все пак е толкова изкушаващо да се направи малка корекция, да се редактира и вместо “не можеше да извърши” да се напише “не извърши”. Тогава всичко би дошло на мястото си: не извърши никакво чудо, защото неверието на хората беше толкова голямо, че дори Той се учудваше на него. Не стори чудесата поради неверието им, защото извършваше велики дела според тяхната вяра. При изцелението на жената, която дванадесет години страда от кръвотечение Иисус казва: “Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели” /Мат. 9:22/. Към изцелените слепци се обръща: “Нека ви бъде според вярата ви” /Мат. 9:29/. Това всъщност обяснява проблема. В Евангелието от Матей четем: “И не извърши там много велики дела поради неверието им” /Мат. 13:58/. Но при Марк текстът гласи: “И не можеше да извърши…”

Нима неверието е такава мощна преграда, че Бог не е в състояние да я преодолее? Не, разбира се. В този смисъл нито на вярата, нито на неверието може да се придава някакво свръхестествено значение. Но неверието разделя човека от Бога подобно на непроходима пропаст или непристъпна крепостна стена. И тази стена човекът издига сам, със собствените си ръце, като не забелязва, че при това му услужва "помощник" - извечният ни враг, който и разтвора ще забърка, и тухлите ще подава, само строй, човече, изолирай себе си от Бога! Зад тези стени хората вършат собствените си "чудеса" и не се интересуват от Божиите. Бедните, те се увличат да трупат богатство и да търсят слава дотолкова, че просто не са в състояние да виждат Божиите чудеса.

Стената на разделението е непреодолима, но не за Бога, а за човека, който дори не иска да знае какво има оттатък. Какъв е смисълът Бог да се натрапва с чудеса, когато хората не ги искат? В Евангелието е описано как Иисус възкресява дъщерята на Яир, Лазар и сина на вдовицата. И какво? Може би това предизвиква небивало пробуждане на народа, духовно възраждане на нацията? Дали хората прозират смисъла и възторжено приемат своя Месия? Не, те не успяват да повярват…

Човек се противи докрай на Бога, с всичките си сили и "чудеса" Му се противопоставя, не Го иска! Ето защо "не можеше да извърши никакво велико дело". Господ не иска да принуди човека да вярва, защото няма вяра по принуда.

По-нататък четем: "…освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели". А това не е ли чудо? Чудеса има, ръката на милостивия Господ пак се докосва до страдащите и ги избавя от недъзите. Но това вече не е достатъчно и не се смята за чудо, хората искат някакви нови, невиждани велики дела и знамения…

"А той въздъхна дълбоко от сърце и каза: “Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: на това поколение няма да се даде знамение" /Марк 8:12/. Защо, наистина, възбудената тълпа иска знамения? За нея те са станали самоцел, хората са водени от извечното желание за зрелища и все по-силни усещания. Тук те искат не тихия полъх на Божието милосърдие, когато само изцеленият и Лекарят знаят какво чудо е сторено за страдалеца, а крещящи показни представления, предназначени да изтръгнат ликуващи викове на арената. Но Господ не е дошъл за това. Дълго Той забранява да се разказва за чудесните Му изцеления, за да не се превърне в Целител, към когото се вие безкрайна опашка. Все пак Той идва, за да изцелява не тела, а души…

"Истина ви казвам: на това поколение няма да се даде знамение" /Марк 8:12/. "Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но знамение няма да му се даде…" /Мат. 16:4/. Знамението няма да се даде на неверния род, на невярващия човек, защото чудесата стават около тях, но те не ги възприемат като чудеса. Само вярата отваря очите на човека и той вижда навсякъде Божиите чудеса. "И ги остави, и си отиде" /Мат. 16:4/. Страшно е, когато Бог ни оставя…

Хората обикновено знаят всичко, всичко могат да обяснят, за всичко намират "естествена" причина. Те казват: “Къде е Бог, кой Го е видял?" В чудесата на природата, в нейния удивително разумен порядък не Го намират, в изпълнението на библейските пророчества не виждат всемогъщата Божия ръка. Смятат, че имат право да поставят на Бога условия, преди да се уверят, да искат от Него доказателства за съществуването Му. В края на краищата, кой на кого е нужен повече: ние на Бога или Бог на нас? Мисля, че Бог ще се справи и без нас…

"И се чудеше на тяхното неверие…"

Отровеният от неверието човек не може да види Божиите чудеса. Пророк Йезекиил казва на израилтяните, че имат очи, за да виждат, но не виждат, имат уши, за да чуват, но не чуват, защото са бунтовен дом /Йез. 12:2/. А пророк Исая, като предвижда духовно богоотстъпничеството на сънародниците си, казва, че сърцето им е закоровяло и не е способно да вижда и да чува Господа /Ис. 6:10/. "Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него" /Йоан 12:37/.

Евангелието не само ни предупреждава за смъртоносната опасност в неверието /"който не вярва, е вече осъден" - Йоан 3:18/, но и показва безизходицата на човека в такова състояние: "Тогава Иисус му каза: “Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате" /Йоан 4:48/. Кръгът се затвори! Няма да повярват, защото са слепи в сърцата си и не виждат Божиите чудеса, а не ги виждат, защото не вярват! Врагът е очертал около човека магическия кръг на неверието, от който не е възможно да излезеш, като мъдруваш за безкрайното и непостижимото със своя ограничен във времето и пространството разум…

"И се чудеше на тяхното неверие…"

Възможно ли е да удивиш Бога? Да удивиш Този, който вижда всичко и знае всичко? Когато учениците показват на Христос Йерусалимския храм, чудото на света, като се прехласват: «Какви камъни и какви здания!” /Марк 13:1/, Той вижда пророчески, че от това великолепие съвсем скоро няма да остане камък върху камък. Няма нищо неочаквано, било то малко или величествено, с което да учудиш Творeца на вселената - дори когато Той се е въплътил в земното Си битие. Но ето че Той се удивлява на човешкото неверие! Това е страшната присъда над онова състояние на обществото, когато сърцата на хората закоравяват и стават неспособни да вярват в Бога. Вярват на астролози, магьосници, политици, учени, самозвани пророци, но не и на въплътилия се Бог.

Неверието е проблем и на нашето време - в него е коренът на злините, сполетели хората днес. Този затворен кръг превръща в Дантев ад живота на човека още тук, на земята, като го прави предобраз на ужаса и мъките, които очакват грешниците, след като преминат в другия свят. Престъпленията през вековете, цялата мръсотия, всички пороци са съсредоточени в този земен ад и човечеството напразно търси изход от него, докато разчита само на своя разум и своите сили. И не намира изход. В този смисъл то е обречено…

Все пак обаче има надежда! Защото не само неверието на определени хора предизвиква учудването у Христос, а и вярата на други: "Иисус, като чу това, се почуди и каза на онези, които вървяха след Него: “Истина ви казвам, дори в Израил не съм намерил толкова вяра" /Мат. 8:10/.

Да, сред неверието, потискащо хората днес, има и истинска жива вяра, която ги спасява и преобразява! Тя възражда за нов живот престъпници, наркомани, алкохолици. Вярата в Христос спасява от страха от смъртта, дава смисъл и цел на живота, унищожава омразата в семействата, като дава мир и любов. Само в това е надеждата на нашето време!

Единствено Бог има сила да изцели човека от най-страшната проказа на века – неверието - да премахне това проклятие, дело на врага на човешкия род. Само ако се обърне към Бога, човек може да излезе от затворения кръг на смъртта. Нека със смирение и покаяние да молим Бога за тази милост: да опрости греховете ни и да ни изцели от неверието. Тогава Той непременно ще ни даде този удивителен и безценен дар - вярата.

Превод Светлана Григорова