Oтбранително мобилизационна подготовка на населението”
ФОРМИРОВАНИЯ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Изтегляне 69.18 Kb.
|
Свързани:
Курсова работа ВПВДП - Денислав Алеков
| ФОРМИРОВАНИЯ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ НА НАСЕЛЕНИЕТО.
Въоръжените сили изпълняват задачите по охрана и отбрана на обекти от критичната инфраструктура при условия и по ред, определени в оперативните планове. Военни формирования на въоръжените сили могат да вземат участие в отбраната на обекти от критичната инфраструктура на други държави и в преодоляването на последиците от терористични актове, настъпили на територията на съседни държави, при условия и по ред, определени с международен договор. На територията на Република България е възможно възникването на различни по вид бедствия, които могат да предизвикат значителни загуби на човешки и материални ресурси и да окажат неблагоприятно влияние на националната сигурност и стабилност в региона. Прогнозата на възможните събития показва, че тяхното проявление ще доведе до сериозни затруднения в нормалната работа на инфраструктурата в районите на бедствия, ще се нарушат жизненоважни системи за управление и нормалното функциониране на националното стопанство и условията за живот на населението. Характерът на последствията от вероятните бедствия и аварии изисква готовност за използване на всички способи и средства за защита на населението и националното стопанство и провеждане на предварителни мероприятия за тяхното недопускане и намаляване на вредното им въздействие. В мирно време - участието на въоръжени сили на територията на страната се заключава в изпълнение на мероприятия по превантивна и непосредствена защита на населението и националното стопанство при природни бедствия, аварии и катастрофи. Под термина “формирование за..” са означени не цели организационни формирования, а сборни такива, от около 50 човека, снабдени с подходяща техника и екипировка и насочени към изпълнение на определена дейност за определен срок. Същите водят целенасочена подготовка в рамките на системата за бойна подготовка и поддържат готовност за действие. Операциите за защита на населението от природни бедствия и задачите на определените за това формирования от ВС на РБ могат да протекат в три етапа. Първи етап: При отсъствие на непосредствена заплаха от възникване на бедствие се планират дейността на силите и необходимите средства за участие в потенциални бедствия, аварии и катастрофи и се съгласуват плановете за действие с държавните органи, имащи отговорности в процеса на управление на кризисни ситуации по време, място и задачи. Провежда се специализирана подготовка за действия в бедствени ситуации. Втори етап: При възникване на заплаха от бедствия, аварии или катастрофи се анализира постъпилата информация, прогнозират се възможностите за проявление на криза и се уточняват плановете за действие. При необходимост се извършва евакуация на населението от застрашени райони. Трети етап: При възникване на природни бедствия, промишлени аварии и катастрофи се изпълняват разработените планове за участие в провеждането на неотложни спасителни, ограничителни и аварийно-възстановителни дейности в засегнатите райони. Българската армия създава, подготвя и поддържа в готовност за действия военни формирования при овладяване и/или преодоляване на последиците от бедствия въз основа на постъпило искане от съответния държавен орган съгласно плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи и оказване помощ на населението. В интерес на държавата Българската армия участва в дейностите по защита на населението и критичната инфраструктура от природни и промишлени опасни събития. Природни опасни събития са: земетресения, наводнения, суша, свлачища и срутвания, горски и полски пожари, градушки, снежни и прашни бури, обледявания, морски щорм, огнища на заразни болести и епидемии по хората, животните и растенията. Промишлени (антропогенни) опасни събития са производствени, транспортни или терористични опасни за живота на хората и целостта на критичната инфраструктура събития. Възможни бедствия на територията на Република България са: 1. Земетресения. Територията на Република България се характеризира с висока сеизмична активност и е сред класифицираните като “втори ранг земетръсно опасни участъци”. Тази територия попада под въздействието както на вътрешни, така и на външни за страната сеизмични райони с очакван магнитуд до 8 по скалата на Рихтер. Най-опасни последствия могат да се предизвикат от максимални земетресения в един от трите вътрешни сеизмични района – Североизточен – включва Горнооряховска сеизмична зона (очакван магнитуд по скалата на Рихтер до 7.5, интензивност от 9-та и по-висока степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник), Шабленска зона (максимален магнитуд до 8, интензивност от 9-та степен по Черноморското крайбрежие), Дуловска зона (максимален магнитуд 7.5, поради относително голямата дълбочина на огнището, максималното въздействие е с интензивност над 8-ма степен); – Средногорски – включва Софийска зона (максимален очакван магнитуд 6,5 - 7, интензивност около 9-та степен), Маришка зона (максимален магнитуд 7,5, интензивност до 10-та степен), Тунджанска зона (максимален магнитуд до 6, интензивност в епицентъра до 9-та степен) и Подбалканска зона (максимален магнитуд до 7,5 и епицентрална интензивност между 8-ма и 9-та степен); – Рило-Родопски – включва Струмска зона (максимален очакван магнитуд 8, интензивност над 9-та степен в епицентралната област), Местенска и Западнородопска зони (във всяка от тях максимален магнитуд 6, съответно епицентрална интензивност около 8-ма степен). Извън границите на страната са налице сеизмични райони, в които са възможни земетресения, представляващи сериозна заплаха за силни въздействия в Република България (с интензивност от седма и по-висока степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник): Вранчански район (Румъния), Мраморноморски (Турция), Ксантийски (Гърция), Валандовски (Македония). 2. Радиационни аварии. Възможно е възникване на радиационна авария, съпроводена с изхвърляне на радиоактивни продукти в околната среда. Очаква се да се създаде сложна радиационна обстановка, при която част от населението ще получи доза на облъчване над допустимата. В зоната за неотложни защитни мерки попадат 43 населени места с над 82 000 души население. При неблагоприятни метеорологични условия и изхвърляне на радиоактивни продукти е възможно радиоактивно замърсяване на околната среда в зона за дълговременни защитни мерки, в която могат да попаднат 64 населени места с над 150 000 души население. Над 350 обекта и фирми в страната, включително учебен реактор и радиационни хранилища, работят с технологични източници на йонизиращи лъчения. При аварии и инциденти с тях ще възникнат локални огнища, създаващи непосредствена опасност за обслужващия персонал. Те не представляват непосредствена опасност за населението, но могат да станат обект на посегателство, криминален трафик и радиационен тероризъм. Радиационна обстановка на част от територията на страната може да се очаква и при възникване на авария в АЕЦ извън страната и трансграничен пренос на радиоактивни продукти. 3. Промишлени аварии, свързани с наличие и отделяне на опасни и токсични вещества. Промишлени аварии с отделяне на силно токсични вещества могат да възникнат в над 350 фирми от химическата, металургичната, фармацевтичната, текстилната и нефтопреработвателната промишленост. Основната част от производството е концентрирано в 15 от тях, което създава потенциална опасност за 121 населени места с над 800 000 души население. През територията на страната преминава основен поток от транспортни средства, превозващи силно отровни вещества, които могат да създадат условия за замърсяване на околната среда и са заплаха за живота и здравето на населението. При транспортни произшествия и технологични аварии в обекти, работещи с нефт, нефтени продукти и природен газ ще се създадат условия за замърсяване на околната среда и реална опасност за населението. В големите промишлени обекти съществуват 55 сгуроотвала и хвостохранилища, в които се извършва утаяване на оборотни промишлени води, съдържащи освен механични примеси и силно токсични вещества. Пробиви в стените на хвостохранилищата могат да причинят заливане на населени места, замърсяване на площи и водоизточници. Интензивният морски трафик, както в крайбрежната зона, така и в открито море, превозът на суров нефт, нефтопродукти и други опасни товари, проучванията и добивът на нефт и газ в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на страната са свързани с относително висок риск от замърсяване на морската среда и крайбрежието. При морска злополука свързана с разлив на нефт и нефтопродукти се създава изключителна опасност от екологично замърсяване на крайбрежието и нанасяне на щети на туризма, промишления риболов, флората и фауната в района. 4. Масови горски и полски пожари. Пожарите, като стихийно бедствие за страната, са характерни за големите горски и полски масиви по време на летните горещини и в ранна есен при продължителни засушавания. Те възникват в резултат на гръмотевични бури, умишлено причиняване, небрежност или при нарушаване на технологичната дисциплина и обхващат територията на цялата страна. 5. Наводнения. Наводнения могат да възникнат при обилни валежи, снеготопене, при частично или пълно разрушаване на стените на язовирите и от морето. От наводнения най-сложна обстановка се очаква в низините и по поречията на реките Дунав, Марица, Тунджа, Места, и край Черноморското крайбрежие. С катастрофални последици могат да се окажат наводненията по поречията на основните язовири в страната Искър, Батак, Тракиец и Тополница, в които попадат 910 квадратни километра с около 646 000 души население, както и по поречието на реките с голям водосборен район. Значителни наводнения могат да настъпят по поречието на река Дунав при обилно топене на снеговете в Алпите през месец Май, а през Февруари и Март в резултат на ледоходи, при което са застрашени около 515 000 души и около 73 000 декара земеделски площи. Дълготрайните обилни валежи в планинската част на страната могат да предизвикат наводнения в средните и долните течения на реките. При проливни дъждове се предизвикват локални наводнения в големите градове и другите населени места, в следствие на недобре изградените и неподдържани отводнителни системи. Частични наводнения по бреговата ивица на Черно море могат да възникнат при бурни и продължителни източни ветрове и земетресения с епицентър в морето. 6. Снегонавявания и обладавания. При определени условия през зимата могат да се очакват обилни снеговалежи, съпроводени със силен вятър. Създават се тежки условия за придвижване и работа в населените места, пристанищата, летищата, по автомобилните и железопътните пътища, обледяват се далекопроводи и съобщителни съоръжения. Снежните бури и снегонавяванията, като бедствено явление, стават на 2 - 3 години и най-силно се изразяват в Северна и Източна България, където обширни райони остават с нарушено електро и водоснабдяване, снабдяване с храна, фураж и с прекъснати транспортни и съобщителни връзки. Ежегодно около 50-60% от страната е застрашена от снегонавявания. 7. Катастрофи с летателни апарати, автомобили и железопътни състави. През пролетта, лятото и есента вероятността за катастрофи и злополуки е голяма поради значително нарастване на въздушния, автомобилния и железопътен трафик. Периодичните рехабилитации на пътната и железопътната инфраструктура значително подобряват безопасността на опасните участъци, но и създават временни затруднения в ремонтиращите се участъци. 8. В мирно време формирования от БА изпълняват задачи и по неутрализиране на невзривени бойни припаси на територията на Република България. За изпълнението на задачите от приведените за действие формированията и въпросите свързани с управлението, осигуряването и взаимодействието с органите на държавната власт се докладва по команден ред. Ежедневно по линия на оперативните дежурни се предава информация за извършената работа, участвалият в действията личен състав, изразходваните материални и финансови средства. Съставът на силите и средствата за конкретното участие се определя съгласно изготвените разчети във военното формирование, в зависимост от изпълняваните задачи в съответния район. На участващите формирования се осигуряват с всички необходими за изпълнение на поставената задача материални средства. Материалното осигуряване на формированията се организира от наличните текущи, допълнително заявени и утвърдени материални ресурси и предоставените такива от държавните и местни органи. Медицинското осигуряване, се организира с щатните сили и средства на медицинските подразделения. Първа медицинска помощ, се оказва в развърнат медицински пункт. Нуждаещите се от квалифицирана и специализирана медицинска помощ се евакуират към Военно медицинска академия (ВМА) – София или най - близките военни или граждански лечебни заведения. Медицинският пункт извършва текущ санитарно – хигиенен контрол и мероприятия в районите на разполагане на формированията. Изтегляне 69.18 Kb. Сподели с приятели:
|