Оценка на състоянието на системата за спешна медицинска помощ е извършена в създадената Стратегия за развитие на спешна медицинска помощ 2014-2020 г. Стратегията е представена пред директорите на Центровете за спешна медицинска помощ, Българската асоциация на спешните лекари, представители на медиите, на Национален съвет за тристранно сътрудничество. Въз основа на направените анализи и регламентираните критерии се предвижда създаване на по-ефективна структура на системата на спешната медицинска помощ, като се предвижда болничната такава да бъде ешалонирана на 4 нива:
-
Спешни комплекси II-ро ниво – материално-техническа и кадрова обезпеченост за покриване на не по-малко от 60% от спешната патология.
-
Спешни комплекси I-во ниво – материално-техническа и кадрова обезпеченост за покриване на над 90% от спешната патология. Предвижда се спешните комлекси I-во ниво да бъдат 11 за страната и да поемат спешни пациенти в по-тежко състояние, за което ще разполагат и с необходимата апаратура и кадри.
Институционализирането на Спешния болничен комплекс дава възможност за ясно определяне на структура за извършване на диагностично-лечебния процес при спешни пациенти, относителна самостоятелност на структурата по отношение на приходо-разходната част и реално отделяне на спешния от плановия пациент.
-
Специализирани лечебни заведения за оказване на спешна медицинска помощ:
-
Обособени на национално ниво, съобразно нуждите и Националната здравна карта;
-
Тясно профилирани или със структури по основните спешни направления: педиатрична, детско-хирургична, медицинска помощ при изгаряния, токсикологична, офталмологична, кардиологична и кардиохирургична, психиатрична и др.
-
Национален център по Спешна медицина
Целта на центъра е да осигурява непрекъснато, денонощно обслужване на спешни пациенти от цялата страна, както и спешна консултативна помощ на други лечебни заведения в страната. Предвидено е да функционира като стратегически методичен, консултативен, научно-практически, логистичен и квалификационен субект в системата на СМП. Центърът ще бъде ангажиран с продължаващо медицинско обучение на всички кадри от системата на спешната медицина.
Реализирането на мярката ще доведе до ясна структура на спешната медицинска помощ и по-навременна и качествена здравна услуга, тъй като мобилните екипи ще транспортират пациента с оглед на сериозността на състоянието му в съответното ниво спешен комплекс, който разполага с необходимата материално-техническа и кадрова обезпеченост.
Мярка: Утвърждаване на критерии и стандарти за териториално разпределение на структурите за спешна медицинска помощ. Изработване на карта на разпределението на структурите на спешна медицинска помощ
Мярката е предвидена в Стратегията за развитието на спешната медицинска помощ и е част от Националната здравна карта. Със стартирането на ешалонирането на системата на спешната помощ критериите и стандартите за териториално разпределение ще бъдат приложени и на практика.
Мярка: Промяна в политиката на ценообразуване на лекарствата, с цел овладяване на тенденцията на повишение на цените и стъпки за тяхното последващо намаление
Създадена е Национална концепция за лекарствена политика, която е в процес на обществено обсъждане.
С разработването на Национална концепция за лекарствена политика ще се осигури възможност да се определят основните насоки в лекарствения сектор, а именно:
-
Политика 1 – Производство, разрешаване за употреба, внос и паралелен внос;
-
Политика 2 – Клинични изпитвания и лекарствена безопасност;
-
Политика 3 – Търговия на едро и дребно с лекарствени продукти;
-
Политика 4 – Ценова регулация на лекарствените продукти;
-
Политика 5 – Фармацевтично образование и наука.
Общите цели на Концепцията за лекарствена политика могат да бъдат определени по следния начин:
-
Качество – качество, безопасност и ефикасност на всички лекарствени продукти;
-
Достъп – достатъчна наличност и достъпност на основни лекарствени продукти;
-
Рационална употреба – предписване и използване на доказани в терапевтичната практика и стойностно-ефективни лекарствени продукти от медицинските специалисти и пациентите.
Едновременно с общите цели лекарствената политика включва в себе си и специфични цели, които са в пряка връзка с провежданата национална здравна политика и социално-икономическите условия.
Специфични цели на Концепцията за лекарствена политика:
-
Koнкурентоспособно развитие на производството на лекарствени продукти в съответствие с изискванията нa Добрата производствена практика (GMP);
-
Отговорно и етично поведение на фармацевтичните производители;
-
Спазване на ясни критерии и правила за поведение на производителите, участниците в системата на лекарстворазпространението и държавните институции;
-
Прозрачност и публичност на вземане на решения от държавните институции в областта на производството/вноса, разрешаването за употреба и паралелния внос на лекарствени продукти;
-
Развитие на електронното здравеопазване в съответствие с националните програми и правото на Европейския съюз;
-
Защита правата на човека и човешкото достойнство при провеждане на клинични изпитвания на лекарствени продукти и гарантиране на живота и здравето на гражданите чрез осигуряване на ефективна система за лекарствена безопасност;
-
Гарантиран достъп до качествено, ефективно и съвременно лечение при зачитане интересите на всички участници във фармацевтичния сектор и стойностно-ефективното разходване на публични средства за лекарствени продукти.
Очакваните резултати при реализиране на Концепцията са:
-
Осигуряване на качествени и достъпни лекарствени продукти при спазването на ясни правила от участниците на фармацевтичния пазар и пациентите;
-
Повишаване на качеството на предоставяните фармацевтични услуги;
-
Ефективно и рационално използване на публичните средства във фармацевтичния сектор и гарантиране на финансовата му устойчивост;
-
Повишаване удовлетвореността на населението и медицинските специалисти от функционирането и резултатите на фармацевтичната система.
Мярка от Програмата на правителството: Приоритет на майчиното, детското и училищното здравеопазване. Здравна помощ в училища, детски градини и ясли
В изпълнение на поетите ангажименти за държавна политика по отношение на демографската криза и детското здравеопазване в бюджет 2014 на Министерството на здравеопазването са върнати „Фонд за асистирана репродукция” и имунопрофилактиката. Връщането на „Фонд за асистирана репродукция“ към Министерство на здравеопазването гарантира директно и бързо превеждане на средствата за ин-витро процедури.
-
Изграждането на Регистри за недоносени деца и диабетно болни.
-
В Националния рамков договор 2014 г. е предвидено увеличение на пътеките за раждане и отглеждане на новородено, както и тези по програма „Майчино здравеопазване” и профилактичните прегледи на деца, насочени от общопрактикуващия лекар при педиатър.
-
Промяна в Център „Фонд за асистирана репродукция” и превръщането му в „Център за демографска политика и асистирана репродукция”, който да отговаря на нуждата от активна политика в условията на демографска криза.
-
Въвежда се нова клинична процедура „Пренатална инвазивна диагностика при бременни, за които има показания от извършен биохимичен скрининг”. Въвеждането на тази процедура ще гарантира безплатно за бременните жени пренаталното изследване в случаите, в които има индикации от биохимичния скрининг. Процедурата предвижда в рамките до 12 часа да се хоспитализират бременните за извършване на амниоцентеза. Досега тази дейност е регламентирана като „високоспециализирана дейност“ с изключително ниско остойностяване и реално не е извършвана от лечебните заведения по линия на здравното осигуряване, като е заплащана от бременните или те са хоспитализирани по други клинични пътеки. Въвеждането на процедурата ще даде възможност за безплатно изследване и ще допринесе за преодоляване на продължителните излишни хоспитализации.
-
За всички деца се въвежда ежегодно профилактично изследване на урина в извънболничната помощ с цел ранно откриване на бъбречни заболявания.
-
Направени са промени за осигуряване на стационарно лечение на жени с патологично протичаща бременност преди раждането с цел осигуряване на квалифицирани грижи и своевременно предотвратяване на усложнения и неблагополучия при раждането. Досега не е осигурявано непрекъснато наблюдение на жени с патологична бременност в най-рисковия период от бременността (след 37-а седмица). Промените осигуряват стационарно лечение на тези бременни именно в този период.
-
Въвежда се по линия на НЗОК лечението с имуносупресори на деца с кортикорезистентен и кортикозависим нефротичен синдром, както и ще се осигури наблюдение на пациенти с невромускулни заболявания на неинвазивна вентилация.
-
Инициира се работата по няколко национални програми, насочени към подобряване репродуктивното здраве на нацията и борба с демографския срив, в който се намира страната:
-
Национална програма за проследяване и рехабилитация на недоносени деца (в програмата е предвидено и финансово обезпечаване за 2014 г. на медикамента „Синагис“ за недоносени деца);
-
Национална програма за репродуктивно здраве и борба със стерилитета;
-
Национална програма за пренатална диагностика и превенция на патологичните процеси по време на бременността.
Извън посочените в Програмата на правителството мерки в сектор „Здравеопазване“ е постигнато:
-
Стабилизация на държавните лечебни заведения и системата като цяло.
Пример за това е болницата в гр. Стара Загора, която е заварена в състояние на фактически фалит – изготвен бе план за стабилизиране и преструктуриране и вече са налице първите данни за финансова стабилизация. Подписана е и Декларация за поет ангажимент към Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, която гарантира заплащането на болничната и извънболничната помощ до края на 2013 г. Ангажиментът се изпълнява изцяло и доказва, че когато има желание за диалог, решения могат да се намерят.
-
На 18.12.2013 г. след 2 години „замразяване“ е подписан Национален рамков договор 2014.
Постигнато е съгласие между НЗОК и БЛС за увеличение на над 24 клинични пътеки, които са силно недофинансирани. В рамките на 30 дни след изписване от болница пациентите ще имат право освен на два задължителни прегледа, и на изследвания, ако лекарят прецени, че са необходими. Рамковият договор предвижда и облекчена процедура при лечение на остри състояния с необходимост от последваща физиотерапия.
-
С промяна в Наредба № 40 се въвежда клинична пътека „Муковисцидоза“ и процедура за диспансерно наблюдение на болните във функционално обособени центрове с подходящ медицински персонал
-
Изготвена е и е приета Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г.
Стратегическата цел на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г. е да се подобри здравето на населението и да се повиши качеството на живота чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемост и последствията за здравето (инвалидизация) от основните ХНБ (сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести, диабет), свързани с рисковите фактори – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословен модел на хранене и ниска физическа активност.
-
Изготвена е и е приета Национална програма „Превенция на самоубийствата в република България 2013-2018 г.“
Основна цел на програмата е намаляване честотата на опитите за самоубийство и на смъртността поради самоубийство.
-
„Извадихме от кошчето“ проект „Спри и се прегледай!“.
От напълно спрял проект с нито един реално изследван човек и с очакван краен срок на изпълнение края на 2013 г. към настоящия момент са прегледани приблизително 40 000 души, като е договорено и удължаване на срока на проекта, за да бъдат изпълнени неговите цели.
По този начин много български граждани ще имат възможността за безплатен скрининг за 3 вида онкологични заболявания.
-
Подписано е споразумение с Норвежкия финансов механизъм за над 15 млн. евро.
Ще бъдат финансирани проекти със следните цели:
-
Подобряване на системата за контрол и лечение на диабет;
-
Подобряване на системата за профилактика, навременна диагностика, лечение и рехабилитация на лица, страдащи от редки заболявания;
-
Подобряване на профилактиката на ваксино-предотвратимите заболявания;
-
Подобряване на системата за грижи за психичното здраве на българските граждани;
-
Подобрен достъп до качествени услуги за сексуално и репродуктивно здраве на юноши от 10 до 19 години и други уязвими групи;
-
Подобряване на качеството на пренаталната диагностика;
-
Подобряване на качеството на неонаталните грижи чрез модернизиране на неонаталните отделения;
-
Подобряване на качеството и достъпа до здравни грижи на деца, страдащи от психични, инфекциозни и генетични заболявания, а също и на деца, страдащи от онко-хематологични заболявания;
-
Предоставяне на здравни услуги посредством подхода „домашни грижи“, насочени към бременни жени и деца до тригодишна възраст, с фокус върху групите в риск;
-
Стипендиантска програма за ромски студенти, приети по медицински или други програми, свързани със здравеопазването.
-
С Постановление от 27 декември 2013 г. Министерският съвет прие лицата, които упражняват правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да заплащат за всяко посещение при лекар, при лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение сума в размер 1 лев (потребителска такса).
-
Подобрения има и в сферата на медицинската експертиза.
Чрез нормативни промени е разрешено на лекарите, членуващи в ТЕЛК и НЕЛК, да упражняват лечебна дейност. Това е начин за „отпушване“ на системата и съкращаване на сроковете, в които стотици хора чакат решение, тъй като само 20% от сегашните членове на комисии не са в пенсионна възраст. Оптимизирани са пакетите изследвания за целите на медицинската експертиза, които се заплащат от НЗОК – ще могат да се използват направени изследвания до година давност – нещо, което значително улеснява пациентите и спестява публичен ресурс.
-
България стана асоцииран член на Евротрансплант
След подписаното споразумение между Изпълнителната агенция по трансплантация и Евротрансплант агенцията може да обявява органи за обмен при липса на реципиент от листата на чакащи в България, както и да обявява български пациенти, нуждаещи се от спешна трансплантация в чужбина.
СТАБИЛНОСТ, СИГУРНОСТ И ЗАКОННОСТ
Мярка
|
Срок
|
Структуриране на системата за защита на националната сигурност чрез разработване на рамков закон за системата и устройствено-функционални закони за Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Служба „Военна информация“ и нов закон за МВР
|
31.12.2013 г.
|
Определяне на функциите и дейностите на структурите в системата за защита на националната сигурност
|
30.10.2013 г.
|
Разграничаване и регламентиране на правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство на министерството
|
31.10.2013 г.
|
Сливане на ГДБОП и ДАНС за постигане ефективно противодействие на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, международния тероризъм и екстремизъм
|
31.10.2013 г
|
Акцент върху противодействието на престъпността срещу личността и собствеността на гражданите (т. нар. битова престъпност) и върху престъпленията, ощетяващи държавния бюджет (контрабанда, измами, свързани с ДДС)
|
31.12.2013 г.
|
Изграждане на нова система за планиране на дейността в МВР, основана на анализ на средата за сигурност и гъвкаво използване на ресурсите според концентрацията на престъпна дейност
|
31.10.2013 г.
|
Завишаване на контрола по изпълнението и отчитането на задачите в МВР. Въвеждане на критерии и измерими показатели за оценка на резултатността в полицейската дейност
|
30.09.2013 г.
|
Утвърдени критерии с ясни показатели, които позволяват реално измерване на резултатността в дейността по разследване, в оперативно-издирвателната и охранителната дейност
|
30.09.2013 г.
|
Въвеждане на програма за продължаващо обучение на служителите с цел повишаване на квалификацията и преквалификация
|
31.12.2013 г.
|
Контрол на откриването, воденето, движението и приключването на дела на оперативен отчет и искания за прилагане на СРС чрез разработване на система от мерки за контрол при прилагане на СРС
|
31.10.2013 г.
|
Повишаване на общественото доверие. Публикуване на програмата за работата на МВР, публичност на плана и периодичен публичен отчет на МВР. Подобряване на организацията, свързана с достъпа до обществена информация
|
Мярката е постоянна и се изпълнява
|
Изпълнение:
Мярка: Структуриране на системата за защита на националната сигурност, чрез разработване на рамков закон за системата и устройствено-функционални закони за Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Служба „Военна информация“ и нов закон за МВР
-
Разработен е проект за рамков закон за управление на системата за националната сигурност, който в срок до 20.12.2013 г. ще бъде представен в Съвета по сигурност на Министерския съвет.
С рамковия закон се определят правомощия и отговорности за управление на системата за национална сигурност на Президента, Народното събрание и Министерския съвет.
-
Структурира се системата за защита на националната сигурност.
-
Създават се механизми за планиране, взаимодействие и контрол в системата за защита на националната сигурност.
Мярка: Разграничаване и регламентиране на правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи (МВР)
Разработен е проект на нов Закон за МВР (ЗМВР), който е обсъден с всички синдикални организации на ведомството, както и с неправителствената и с академични общности. Проектът на новия ЗМВР е приет на заседание на Министерския съвет на 30.10.2013 г. и е внесен в Народното събрание. Чрез него:
-
Разграничават се и се регламентират правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство на МВР;
-
Дефинирани са функциите и дейностите на МВР;
-
Оптимизира се структурата и взаимодействието в рамките на МВР и извън него, организацията на работните процеси, управлението на финансовите, материалните и човешките ресурси.
-
Създадена е Държавна агенция „Технически операции” (изм. и доп. на ЗСРС от 9 август 2013 г.). Реализирано е и техническото преминаване в ДАТО на мрежите, информационните масиви и базите данни, използвани от МВР.
-
Утвърдени са Правила за прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства, с което е завишен контролът над специалните разузнавателни средства (СРС).
Мярка: Сливане на ГДБОП и ДАНС за постигане ефективно противодействие на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, международния тероризъм и екстремизъм
-
Част от функциите на ГДБОП-МВР са прехвърлени на ДАНС (съгл. ЗИД на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” от 14 юни 2013 г.) и изменение на Правилника за прилагане на Закона за МВР (обн. ДВ, бр. 70 от 09.08.2013 г.).
-
Преструктурирана е Главна дирекция „Национална полиция” след изваждането на ГДБОП от структурата на МВР, като е осигурено техническото преминаване на мрежите, информационните масиви и базите данни, използвани от ГДБОП, в ДАНС.
-
Изготвен е проект на Инструкция между МВР и ДАНС, регламентираща отговорностите и взаимодействието при противодействието на престъпността. Целта е създаване на ясни механизми за взаимодействие чрез осигуряване на своевременно и законосъобразно изпълнение на задачите на двете ведомства при максимална ефективност и оптимално използване на наличните ресурси.
-
Изготвени са правила за координация и взаимодействие между органите на Прокуратурата, МВР, ДАНС и Агенция „Митници” в дейността по разследването.
-
Утвърдени са правила за координация и взаимодействие между Прокуратурата и МВР по водени оперативни дела, извършване на проверки и провеждане на неотложни и първоначални действия по разследването.
Мярка: Изграждане на нова система за планиране на дейността в МВР, основана на анализ на средата за сигурност и гъвкаво използване на ресурсите според концентрацията на престъпна дейност
-
Предсрочно е изпълнена краткосрочната програма на МВР с ясно формулирани цели и основни задачи, която е оповестена публично от министъра на вътрешните работи в началото на мандата на правителството (юни 2013 г.) и е публикувана на интернет сайта на МВР.
-
Въведена е система за ефективно управление на ресурсите, осъществени са съкращения на служителите, заети със спомагателни функции (10%), активизиран е финансовият контрол, което доведе до намаление на установения към 01.06.2013 г. дефицит в бюджета на МВР от 93 млн. лв. до 12,5 млн. лв. – към 31.12.2013 г.).
-
Прекратени са несвойствените за министреството дейности (сигнално-охранителната дейност, предоставяна на гражданите срещу заплащане), както и други търговски дейности и е въведен контрол при организацията и провеждането на обществени поръчки чрез разработването на нови правила за тяхното провеждане.
-
Сподели с приятели: |