Отчет на програмата на правителството на европейското развитие на България втора година съдържание 2



страница18/41
Дата19.07.2018
Размер2.51 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   41

Горски сектор


П
Един от най-важните елементи на реформата в горския сектор е отделянето на стопанската от контролната дейност в горите.
рез втората година на управление на Правителството на европейското развитие на България беше поставено реално началото на генерална реформа в горския сектор. Във влезлия в сила през април 2011 г. нов Закон за горите бяха отразени и защитени ключовите световни тенденции за развитие на горския сектор. Гарантирани бяха обществените интереси и правото на равнопоставеност на различните видове собственост. Определени бяха ясни и подходящи режими за ползване на ресурсите и за достъп до горите. Регламентирано бе участието на обществото при планирането, което ще се извършва на три нива – национално, областно и местно. Децентрализирани бяха отговорностите и бяха въведени регламенти за опазване и защита на горите.

Законът съдържа много нови моменти: разделянето на контролно-административните от стопанските функции в горския сектор, горската сертификация, остойностяването и заплащането на екосистемните функции, начините за ползване на природни ресурси и услуги от горите, така че средствата, които се получават от горите, да остават за горите. Един от най-важните елементи на реформата в горския сектор е отделянето на стопанската от контролната дейност в горите.



Извършено бе структуриране на шест горски предприятия с определяне на териториалния административен обхват, назначаване на управителни съвети и провеждане на конкурс за избор на изпълнителни директори.

В процеса на преструктуриране на горския сектор получихме подкрепа от Световната банка, която подпомага Агенцията при търсенето на подходящ и по-универсален модел за институционалната реформа и за разработването на подзаконова нормативна уредба. Въз основа на безвъзмездната финансова и консултантска помощ, получена от Световната банка, в момента реализираме проект за подкрепа на реформирането на горския сектор, който акцентира върху: институционалните структури в горите, разработването на бизнес – модели за икономическо управление на дейността на държавните горски предприятия, изготвянето на наредба за ползването и подходящи методи за продажба на дървесина, изграждане на капацитет и обучение.



Равносметката на горския сектор за 2010 г. е положителна, и то не само в чисто икономически аспект. Въпреки икономическата криза и значителното изоставане през първите 6 месеца на годината – почти с 30% от заложените показатели, както натурални, така и финансови – в края на годината бяха постигнати 95%, а някои държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства изпълниха над 100% от предвиденото. За годината по всички начини на ползване са реализирани общо 4333 хил. куб. метра дървесина, или 95% от годишния план. Отчетената реализация на дървесина през 2010 г. бе най-висока за последните шест години. Спрямо 2009 г. бе отчетен ръст от 32%, или 1 062 хил. куб. метра, а спрямо
2008 г. – ръст от 4%, или 148 хил. куб. метра дървесина. Данните за производството и реализацията за годината показаха стабилно подобрение при реализирания обем дървесина и извеждат 2010 г. на водещо място от 2005 г. до момента.

Наука и образование в областта на селското стопанство


П
Приета бе Концепция за развитието на Селскостопанскатаакадемия.


рез втората година на управление беше разработена и приета Концепция за развитието на Селскостопанската академия. Създаден е и Консултативен съвет по земеделие, като постоянен консултативен орган към министъра на земеделието и храните. Въведен бе принципно нов подход за финансиране на научните изследвания в земеделието, при който научните звена получават публични средства на конкурсен принцип за изпълнение на тематични проекти, заложени като държавни задачи в одобрена годишна програма.

През 2010 г. бе началото на процеса на децентрализация на училищната мрежа в земеделието и горите, обхващаща 95 професионални учебни заведения. Извършихме задълбочен функционален анализ, въз основа на който бяха определени училищата с общонационално значение, които ще бъдат запазени в системата на МЗХ; учебните заведения, за които е налице възможност за сливане на принципа на териториална близост, и тези за които е подходящо преминаване от държавно към общинско финансиране. Осъществена бе необходимата кореспонденция и координация с МОМН и съответните общини за поетапното решаване на тези въпроси.




ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ ЗА ТРЕТАТА ГОДИНА НА УПРАВЛЕНИЕ СА:

  • Завършване на реформата в животновъдния сектор във връзка с приключване на периода за привеждане на млечните ферми в съответствие с изискванията на европейското законодателство за качество на суровото краве мляко.

  • Ускоряване процесите на реформиране в областта на хидромелиорациите. Приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор и разработване на Закон за хидромелиорациите.

  • Извършване на промени в Закона за Селскостопанската академия. Подобряване на връзките с бизнеса и засилване на приложното начало на научните разработки.

  • Задълбочаване процеса на децентрализация на мрежата от професионални училища в системата на МЗХ след конституирането на новите общински съвети.

  • Либерализиране и раздържавяване на част от дейностите в областта на сортоизпитването, апробацията и семеконтрола, като контролната дейност се запази в структурата на МЗХ.

  • Стартиране на дейността по модернизиране на рибарските пристанища в Созопол, Балчик и Варна чрез Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство”.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ


През отчетния период реализирахме съществени промени в структурата на административните органи в системата на здравеопазването. Обединихме съществуващите регионални центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, като значително бе намалена тяхната численост. По този начин на територията на всяка област вече функционира само една административна структура, която провежда държавната здравна политика и отговаря за предоставянето на административните услуги по места.

Предприехме мерки за подобряване дейността МЗ и Изпълнителната агенция по трансплантация. Оптимизирахме организационните им структури чрез промени в съответните устройствени правилници.

С обединяването на Националния център по опазване на общественото здраве и Националния център по здравна информация в Национален център по обществено здраве и анализи се очаква подобряване на организацията на работа и повишаване ефективността на експертно-консултативната, научно-изследователската и аналитичната дейност в областта на опазване на общественото здраве.

И
Утвърдена беше Национална здравна карта на Република България.


звършени бяха нормативни промени, насочени към усъвършенстване дейността на Център “Фонд за асистирана репродукция” и подобряване качеството на дейността на лечебните заведения, които извършват дейности по асистирана репродукция.

Закрит бе Националният медицински координационен център, като неговата дейност е поета от МЗ. Закрихме и Център “Фонд за трансплантация” като самостоятелно юридическо лице, а неговата дейност се пое от Център “Фонд за лечение на деца” – по отношение на лицата до 18 години, и от МЗ – за лицата над 18 години.

Предприехме редица мерки за преструктуриране на болничната помощ и определяне на адекватен статут на лечебните заведения съобразно здравно-демографските реалности и потребностите на населението от медицински услуги за съответния регион.

В края на 2010 г. всички лечебни заведения за болнична помощ приведоха структурата и дейността си в съответствие с утвърдените от министъра на здравеопазването нови медицински стандарти за качество на оказваната в България медицинска помощ. Издадени бяха 306 нови разрешения за осъществяване на лечебна дейност на болници, комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве и центрове по кожно-венерически заболявания. На всички лечебни заведения бяха определени нива на компетентност на отделните клиники, отделения и лаборатории.



  • Утвърдена бе нова Национална здравна карта на Република България.

  • За осигуряване достъп на гражданите до определени видове медицински услуги, които не се гарантират от системата на задължителното здравно осигуряване, през 2011 г. бяха субсидирани дейностите, свързани с медицинската помощ при спешни състояния, диализно лечение, интензивно лечение, трансплантация на тъкани, органи и клетки, високоспециализирани изследвания и процедури, диспансерно наблюдение и лечение на лица със социалнозначими заболявания – онкологично болни, психично болни и др.

  • З
    Изготвена бeше Концепция за развитие на спешната медицинска помощ в Република България.
    а гарантиране устойчивост на политиката в областта на спешната медицинска помощ бе разработена и представена за обществено обсъждане Концепция за развитие на спешната медицинска помощ в Република България, с която се предвижда подобряване достъпа на населението до своевременна и качествена спешна медицинска помощ. Акцент беше поставен върху рискови групи със затруднения в достъпа до медицинска помощ. Предприехме комплексни и целенасочени мерки за подобряване на системата за спешна медицинска помощ в страната, в т.ч. организацията на дейността на 28-те центъра за спешна медицинска помощ в страната и на спешния медицински транспорт.

В
Въведена беше възможността за разкриване на дежурни кабинети в лечебните заведения за извънболнична помощ.


ъведохме възможността за разкриване на дежурни кабинети в лечебните заведения за извънболнична помощ с цел осигуряване на достъпна и качествена първична извънболнична медицинска помощ на здравноосигурените лица през нощта, в почивните и празничните дни. Регламентирахме ясни правила за избор на лекар или лекарски екип от страна на пациентите в лечебните заведения.

  • Предприехме мерки за намаляване на дълготрайната болнична изолация на хората с психични разстройства и намаляване на болничния престой. Намалени бяха леглата в държавните психиатрични болници (от 2 710 на 2 518), където болните се лекуват дълготрайно и често по социални индикации. За сметка на това в лечебните заведения, в които се оказва психиатрична медицинска помощ, бяха увеличени програмите тип “дневни грижи”, както и други за рехабилитация и интеграция в общността. След промени в Закона за лечебните заведения бяха престуктурирани съществуващите психиатрични диспансери в 12 центъра за психично здраве, които предлагат предимно програми за рехабилитация и интеграция на лица с психични разстройства. Успоредно с това бе направена и законодателна промяна, която дава възможност на държавните психиатрични болници да предоставят социални услуги. По този начин бе намален болничният престой на лицата с психични разстройства до овладяване на острото им състояние.

  • Постигнати бяха значителни успехи в изпълнението на националните програми за превенция и контрол на СПИН и туберкулоза. С финансиране от държавния бюджет беше осигурена безплатна диагностика и лечение за всички лица, болни от СПИН и туберкулоза, независимо от здравния и социално-осигурителния им статус и се гарантира сигурността на всяка единица дарена кръв. Със средства от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария е предоставено допълнително финансиране на здравни и лечебни заведения за ранно откриване на случаите, проследяване лечението на пациентите, както и лечение със скъпоструващи лекарства на болни от мултирезистентна туберкулоза.

И
Правителството предприе мерки за насърчаване раждаемостта.


зградени бяха и функционират мрежи от неправителствени организации, нископрагови центрове и мобилни медицински кабинети, които съвместно с лечебните заведения предоставят здравни и социални услуги за лицата от най-уязвимите групи и за лицата с нисък здравен и социален статус. В резултат на улеснения достъп до здравни услуги се наблюдават тенденции за трайно намаляване на заболеваемостта от туберкулоза и задържане ниското ниво на разпространение на ХИВ/СПИН сред населението.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница