Отчет за 2009 г. Годишен отчет за 2009 Г
Изтегляне 494.29 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Научно-приложни постижения
- Предложение за най-ярки постижения за включване в отчетния доклад на БАН Научни постижения
- Раздел ІІ. ПРИЛОЖЕНИЯ ПРИЛОЖЕНИЕ 1: СПИСЪК НА ПРОЕКТИТЕ
- ПОЛУЧЕНИ В ЗВЕНОТО през 2009 х.лв., х.EURO хUSD (в т.ч. преходни за 2010 г.) Отноше-ние към опазване на ОС
Секция Биологично разнообразие при ЦЛОЕ – БАН –– Годишен отчет за 2009 г. ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА 2009 Г. НА СЕКЦИЯ “БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ” ПРИ ЦЕНТРАЛНАТА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ОБЩА ЕКОЛОГИЯ – БАН Състав на секцията през 2009 г.
Научни постижения Разширени са познанията върху сухоземните охлюви от род Euxinella (Pulmonata, Clausiliidae). До настоящото проучване се считаше, че те са представени само от един вид, известен единствено от планината Бистра (Република Македония). Намерено е второ голямо местообитание на редкия вид Euxinella radikae в планината Якупица. Описани са един нов подвид на Euxinella radikae – Е. radikae hristovskii, а също и неизвестен по-рано вид – Euxinella subai, населяващ Кожуф планина. Изследването е принос към изучаване видовото разнообразие на сухоземните охлюви на Балканския полуостров. Резултатите са отразени в съвместна публикация на И. Дедов от ЦЛОЕ – БАН и Е. Neubert от Природонаучния музей в Берн, отпечатана в международното списание Archiv für Molluskenkunde. Описан е неизвестен по-рано вид нематод от сем Longidoridae – Longidorus holovachovi Peneva, Susulovski & Lazarova, 2009. Той е изолиран от почва около кореновата система на букови дървета в Карпатите. Откритието е съвместно дело на български и украински специалисти и допринася за разкриване на видовото разнообразие на тази важна група нематоди – паразити по корените на растенията. Проучена е морфологията на популации на паразитните нематоди от вида Trichodorus variopapillatius, които са регистрирани за първи път за България и Молдова. Тези съвместни изследвания на български и молдавски специалисти допринасят за разкриване на видовото разнообразие на почвените нематоди във влажните зони (В. Пенева, L. Poiras, С. Лазарова и М. Елшишка). Видът Dispharynx mathevossianae Petrov & Chertkova, 1950 – стомашен паразит на белошипата ветрушка (Falco naumanni), до момента известен само от Киргизстан – е установен за първи път в Европа. Той е преописан морфологично чрез светлинна и сканираща електронна микроскопия по материали от Италия. Резултатите показват значими различия останалите видове от рода, както и от близките родове. На тази основа е предложено обособяването на нов за науката род. Изследването разкрива също и нови белези със значение за таксономията на акуариидните нематоди. Това е съвместно изследване на български учени и италиански специалист от Университета Ла Сапиенца – Рим (Я. Мутафчиев, M. Santoro и Б. Георгиев) и е под печат в международното списание Systematic Parasitology. Завършено е целенасочено морфологично и таксономично изследване на зоопаразитните нематоди от род Cosmocephalus. Като резултат са описани два нови за науката вида стомашни паразити – Cosmocephalus podicipis (паразит по гмурци в България и Иран) и Cosmocephalus pelecani (паразит по пеликани в Австралия). Въз основа на получени данни от изследване на 5 вида e допълнена родовата диагноза на род Cosmocephalus. Предложен е ключ за определяне на 7-те вида от Cosmocephalus. Тези резултати са принос към таксономията на акуариидните нематоди и са под печат в международното списание Zootaxa. Те са получени при съвместни проучвания на български и ирански специалисти (Я. Мутафчиев, A. Halajian и Б. Георгиев). Установен е нов вид нематод за фауната на България, паразитиращ по пойните птици – Acuaria subula (Dujardin, 1845). Изследването е принос към разкриване на видовото разнообразие на паразитите по птици в България (Я. Мутафчиев, Б. Георгиев). Описан е един нов за науката вид трематод от род Magnibursatus (Digenea: Hemiuroidea), паразит по морските риби Diplodus sargus (А. Костадинова, съвместно с D.I. Gibson, Лондон). За първи път са съобщени 4 вида от род Saturnius Manter, 1969 от интродуцирания тихокеански вид кефал Liza haematocheila в неговия нов ареал – Черно море. Видовете S. papernai Overstreet, 1977, S. dimitrovi Blasco-Costa, Pankov, Gibson, Balbuena, Raga, Sarabeev & Kostadinova, 2006, S. minutus Blasco-Costa, Pankov, Gibson, Balbuena, Raga, Sarabeev & Kostadinova, 2006 и Saturnius sp. са сравнени морфометрично с предходни данни от намирания в други видове кефали. S. minutus се съобщава за първи път от Черно море. Изследването е принос към характеризиране на взаимоотношенията паразит – гостоприемник в условията на биологична инвазия. Резултатите са публикувани в международното списание Systematic Parasitology (П. Панков и А. Костадинова, съвместно с D.I. Gibson, Лондон). Направено е изследване за последствията от аварията с танкера „Престиж“ в Североизточната част на Атлантическия океан върху структурата и състава на паразитните съобщества на морски риби. Проучени са паразитните съобщества на 400 риби, взети в 11 сезонни проби от три замърсени находища по Атлантическото крайбрежие на Испания през 2005-2006 г. Паразитните съобщества след петролната авария се характеризират с по-високо богатство поради значителните промени в обилието на широко разпространените видове, което е индикация за ускорения паразитен обмен. Мултивариантният анализ улавя наличието на тенденция в паразитните съобщества, водеща към състоянието преди катастрофата, но без да доказва напълно въстановяване на съобществата. Проучването може да послужи като база за последващи сравнения и оценка влиянието на евентуални бъдещи аварии от този калибър в района. Резултатите са публикувани в престижното международно списание Environmental Pollution (А. Костадинова, съвместно с A. Perez-del-Olmo, F.E. Montero, J.A. Raga и M. Fernandez от Университета на Валенсия). За първи път е предложена хипотеза за филогенетичните връзки между трематодите от подсемейство Haploporinae (Digenea) – паразити на морски риби. Тя се основава на молекулярни маркери (28S и ITS2). Секвенциите на шест вида от Haploporinae са сравнени с тези на още две хаплопоридни подсемейства и с близкородствени групи (Atractotrematidae). Получените резултати от молекулярния анализ потвърждават близкородствените връзки на Haploporinaе и Atractotrematidae и монофилията на Haploporidae, както и изясняват таксономичния статус и синонимията на проучените видове. Установени са нови морфологични признаци с таксономично значение за изследваната група и е обособено ново подсемейство – Forticulcitinae. Изследването е публикувано в международното списание Parasitology International и е резултат от съвместни изследвания на български специалист (А. Костадинова) заедно с испански (I. Blasco-Costa, J.A. Balbuena) и английски (P.D. Olson) учени. Направено морфологично, морфометрично и молекулярно изследване на трематоди от род Saccocoelium, паразити на симпатрични видове кефалови риби (Mugilidae) от Средиземноморския басейн. Резултатите от проведения мултивариантен анализ изявяват осем морфотипа трематоди. Секвенирани са гените на 28S и ITS2 на общо 21 изолата от всичките морфотипове. Комбинираният анализ на данните от генните секвенции, морфологичните и морфометрични данни показват наличието на “скрито” видово разнообразие сред тази група паразити, което отхвърля предходна хипотеза, че в симпатричните видове кефалови риби от Средиземноморието паразитира само един вид Saccocoelium. Установени са 4 уникални генотипа, съответстващи на 4 известни вида и един нов, “скрит” вид паразит на Liza aurata и L. saliens. В същото време, 2 морфотипа от Mugil cephalus и 4 морфотипа от S. tensum, въпреки отчетливите морфологичи разлики, са генетично идентични. Тази широка вътревидова морфологична изменчивост показва, че видовата диференциация на Saccocoelium, почиваща само на морфологични критерии, не е достатъчна (А. Костадинова, съвместно с I. Blasco-Costa, J.A. Balbuena, J.A. Raga от Университета на Валенсия и P.D. Olson от Природонаучния музей в Лондон). Установен е видовият състав на хелминтите на 3 вида местни вида кефали (Mugil cephalus, Liza aurata и L. saliens), както и на пренесеният в Черно море тихоокенски вид Liza haematocheila. Събрани и изследвани са 472 екземпляра кефалови риби. От Monogenea са установени са 14 вида паразити от 2 семейства – Ancyrocephalidae (12 вида) и Microcotylidae (2 вида). Всички установени видове са нови за фауната на България. Ligophorus minimus се съобщава за първи път за Черноморския басейн от L. saliens. Установени са 20 вида трематоди от следните семейства – Haploporinae (9 вида), Haplosplanchnidae (2 вида), Hemiuridae (5 вида), Lecithasteridae (1 вид), Bucephalidae (1 вид), Diplostomidae (1 вид), Heterophyidae (1 вид). От установените видове трематоди по кефаловите риби нови за фауната на България са 18, като 4 вида се съобщават за първи път за Черноморския басейн. Описани са 2 вида нематоди от семейства Anisakidae и един от семейство Capillariidae. Така също са установени 2 вида акантоцефали, по един от семейства Neoechinorhynchidae и Ilosentidae. Обработени са част от данните относно структурата и сравнителния анализ на хелминтните съобщества в кефаловите риби от Българското черноморско крайбрежие (П. Панков). Изследвано е видовото разнообразие на цестоди от два слабо проучени вида китоподобни, Mesoplodon hectori и Phocoena dioptrica от Аржентинското крайбрежиe на Атлантическия океан. Установени са три вида цестоди от род Tetrabothrius, един от които нов за науката, както и 2 типа ларви на цестоди на акули. Изследването е принос към систематиката на цестодите по морски бозайници. Резултатите са под печат в Journal of Parasitology. Водещ автор е П. Николов от ЦЛОЕ – БАН, като в него участват също и H.L. Cappozzo (Аржентински музей по естествени науки), B. Berón-Vera, E.A. Crespo (Лаборатория по морски бозайници, Аржентина), J.A. Raga и M. Fernández (Университет на Валенсия). За първи път в Европа са установени ларвите на два вида птичи цестоди, паразитиращи по солничните рачета от род Artemia: Fimbriarioides tadornae от Artemia parthenogenetica от Испания и A. franciscana от Испания и Франция и Branchiopodataenia gvozdevi от A. parthenogenetica, A. salina и A. franciscana от Испания. Двете находки представляват нови съобщения за фауната на Франция и Европа, съответно. Разработен е идентификационен ключ за 12-те вида цестодни ларви от солнични рачета, установени в свръхсолените влажни зони по крайбрежието на Средиземноморския басейн. Изследването е принос към разкриване на ролята на ракообразните от род Artemia за циркулацията на тениите, паразитиращи по водните птици. То е публикувано в международното списание Acta Parasitologica и е резултат от съвместните изследвания на български (Г.П. Василева, П.Н. Николов и Б.Б. Георгиев), испански (S. Redón, F. Amat) и френски (M.I. Sánchez, Т. Lenormand) учени. Изследвани са ултраструктурните белези на спермиогенезата и зрелия сперматозоид на Triaenorhina rectangula, паразит на синявицата, чрез трансмисионна електронна микроскопия. Установените характеристики на спермиогенезата и зрелия сперматозоид, сравнени с предходни данни за друг представител на семейство Paruterinidae (Anonchotaenia globata), подсказват полифилетичен произход на семейството. Изследването е публикувано в международното списание Folia Parasitologica и е принос към изучаване систематиката и еволюционните взаимоотношения на цестодите. А. Йонева, К. Георгиева (ИЕПП-БАН), П.Н. Николов, Я. Мизинска (ИЕПП-БАН), Б.Б. Георгиев и С.Р. Стоицова (ИМикробиология-БАН). Завършено е проучването на видовия състав и картирането на разпространението на земноводните и влечугите в Осоговската планина. Регистрирани са 11 вида земноводни и 18 вида влечуги, като 13 вида са нови за планината. Установен е уникален за България фаунистичен комплекс – 9 вида земноводни (3 вида тритони и 6 вида жаби), които се размножават в един и същи водоем. Б. Наумов, съвместно с д-р Н. Цанков (НПМ-БАН) и д-р Г. Попгеоргиев (БДЗП). Проведени са полеви изследвания на територията на цялата страна с цел събиране на данни за разпространението и числеността на консервационно значими видове земноводни. Установени са общо 37 нови находища на Triturus cristatus, T. dobrogicus, T. karelinii, Bombina bombina и B. variegata. Б. Наумов, съвместно с д-р Н. Цанков и А. Стоянов (НПМ-БАН), д-р Д. Добрев (ИЗ-БАН) и д-р Г. Попгеоргиев (БДЗП). Извършен беше ГИС-ландшафтен анализ за прогнозиране на срещаемостта на няколко вида мравки въз основа на наличието на подходящи местообитания в Странджа планина. Използван е методът на съчетаване на биотопни и релефни карти с видови данни. Работата е принос към методите за предсказване степента на загуба на биоразнообразието. Публикуван е абстракт в сборник с резюмета от “Семинар по екология 2009” и се подготвя статия (В. Антонова, А. Радченко, В. Чеховски, В. Бисерков). В процес на завършване е разработка “Каталог на мравките в България” с данни и карти за разпространението на всеки вид, синонимия, природозащитен статус. Тази разработка ще бъде първия цялостен и представителен труд за видовото разнообразие и ареалите на мравките в нашата страна (В. Антонова и съавтори). Ревизирани са югоизточноазиатските родове паяци на подсем. Agathidinae и е разработен илюстриран дихотомичен ключ за тяхното определяне. Предложен е нов род Amputostypos Sharkey, който обхваща видовете от род Hypsostypos, които са без повдигнати основи на антените. Валидните родове от Тайланд и съседни райони наброяват 18. Разработен е стандартен текстов дихотомичен ключ за тяхното определяне, както и електронни ключове в три различни формата (DELTA/Intkey, Lucid and MX). Публикуването на първичните данни (матрици от данни, таблици за признаците и изображения) на основата на OpenDataCommons license (OdbL), първичните DELTA файлове и файловете от MX MySQL базата данни, позволява на специалистите да редактират ключовете и да дабавят новоописани таксони (Sharkey, M. J., Yu, D.S., van Noort, S., Katja Seltmann & Penev, L.). Представен и обсъден е модел за публикуване, цитиране и разпространение на интерактивни ключове за определяне. Моделът се основава на използуването на предишен опит от публикуването на различни електронни ключове. Този модел, обаче, предлага начини за публикуване, цитиране, запазване и повторно използуване на оригиналните данни в полза на авторите, други специалисти и на обществото като цяло. Ключовете могат да бъдат публикувани или в „статичен” или в „динамичен” формат. „Статичната” публикация се дефинира като дискретна единица информация, запазена постоянно по непроменен начин на уебсайта на издателя или като отпечатък, а впоследствие и в конвенционалните или електронните библиотеки и архиви. „Динамични” се наричат публикации на интерактивни ключове на уебсайт, където тяхното съдържание може непрекъснато да се променя. Тези публикации отговарят на някои от критериите за „формална научна публикация” (разпознаване, цитиране и място), но отсъстват важни характеристики на научната публикация (трайност във времето, архивиране, индексиране, наукометричност и цитируемост). Динамичните интерактивни ключове биха могли да бъдат публикувани като формална научна публикация на основата на първата версия от оригинални данни. Определен е минимален комплект от файлове с данни, които да бъдат публикувани на основата на различни платформи (Interkey, Lucid2, Lucid3, MX), за да се осигури 1) приоритетът, разпознаването, маястото и цитирането на публикуваната за първи път работа и 2) бъдещото използуване и повторно използуване на ключовете. (Л. Пенев и международен екип: Michael Sharkey, Terry Erwin, Simon van Noort, Matthew Buffington, Katja Seltmann, Norman Johnson, Matt Taylor, F. Christian Thompson, Michael Dallwitz). Описана е концепция за публикуване на данни и семантични разширения, предложена от ZooKeys и приложена в сатията на Muler et al. 2009. За първи път в зоологичната систематика е приложена уникална комбинация от публикуване на данни и семантични разширения с цел да се покаже как: 1) всички първични данни за биологичното разнообразие, включени в таксономична монография са публикувани като база данни с отделен DOI (digital object identifier); 2) намирането на базата данни за разпространение отделно е възможно чрез GBIF порталa (www.gbif.org) едновременно с публикацията; 3) базата данни за разпространение е публикувано като KML (Keyhole Markup Language) файл с отделен DOI за интерактивно картиране в Google Earth; 4) всички нови таксони се регистрират в ZooBank; 5) всички нови таксони се достъпни за Encyclopedia of Life чрез XML маркиране в деня на публикуване (Л. Пенев и международен екип: Terry Erwin, Jeremy Miller, Vishwas Chavan,Tom Moritz, Charles Griswold).
Характеризирано е влиянието на ландшафта, структурните характеристики и начина на ползване на местообитанията върху птиците във високопленински пасища. Установено е как изоставянето на пасищата и структурата на местообитанието се отразяват върху разнообразието от птици в планински райони. Резултатите показват, че структурната сложност на местообитанието, начинът на ползване и ландшафта са основни фактори, влияещи върху видовото разнообразие, богатство и срещаемост на птиците. Екстензивно използваните пасища поддържат по-богати на видове и консервационно-значими съобщества от птици в сравнение с изоставените пасища. От съществено значение за поддържане на благоприятен статус на видове от Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС, както и на такива с отрицателна тенденция в страната, е осигуряването на известно количество храстова растителност на пасищата. Материалът предоставя научно обосновани аргументи в подкрепа на реализираните промени в законодателството по отношение на Национални стандарти 4.1 и 4.2 за осигуряване на минимално ниво на поддръжка на естествените местообитания към Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (Заповед № РД 09-582 / 21.07.2009 г.) и доказва нуждата от тестване на агро-екологичните мерки преди окончателното им реализиране на национално ниво. Резулататие са публикувани в списанието Bird Conservation International (С. Николов, съвместно с БДЗП). Извършен е мониторинг на територия, предложена за ветроенергиен парк в района на с. Изворско, Варненско. Определен е видовия и количествен състав на пролетните и есенни мигранти от реещи се, пойни и водолюбиви птици през периода 1 март – 15 май и 10 август – 31 октомври 2009 г. Проведени са наблюдения върху зимуващите и гнездещи птици в района на ветроенергийния парк. Събрани са данни за видовия и количествен състав на прилепи, дребни бозайници, земноводни и влечуги (Т. Мичев). Извършен е мониторинг на територия, предложена за ветроенергиен парк в района на с. Щит, Хасковско. Определен е видовия и количествен състав на есенните мигранти от реещи се, пойни и водолюбиви птици през периода 10 август – 31 октомври 2009 г. (Т. Мичев). Извършен е мониторинг на орнитофауната на акватория от Черно море, където се проектира трасето на газопровода Южен поток (Т. Мичев). Извършен е мониторинг на орнитофауната на защитената зона „Рибарници Челопечене” (Т. Мичев и Н. Камбурова, съвместно с Л. Профиров). Адаптирана е технология за отглеждане на сухоземните охлюви Cornu aspersa по комбиниран способ, като са консултирани фермери за начините и спецификите в охлювъдството според особеностите на региона (климат, почва, pH, терен, др.). Адаптирано е ноу-хау за люпилня за малки охлювчета. Направени са предварителни проучвания за възможностите за българско производство на основата на охлювен екстракт на козметика, хранителни добавки за с позитивно въздействие върху храносмилателния тракт и иновативни хранителни продукти. Проведени са пилотни микробиологични изследвания на храносмилателен тракт на Cornu aspersa, като са установени микроорганизми с пробиотичен потенциал – Lactobacillus plantarum (И. Дедов, съвместно с бизнес-групата “Национален охлювъден клъстер”). Завършено е предпроектното проучване във връзка с реинтродукция на ловни соколи в България. Резултатите показват, че има две подходящи стратегии за повторно връщане на вида в природата: 1. транслокация на млади индивиди от жизнена популация в ареала на вида в Западна Палеарктика; 2. размножаване на затворено и последващо пускане на млади индивиди в природата в предварително избрани и подготвени райони от страната. Изработения популационен модел на хипотетична популация, от която биха се взели малки за целите на реинтродукцията, показва, че отделянето на 5 млади птици годишно за период от 5 години не би имало негативен ефект върху донорна популация от 50, 100 или 200 двойки при положение че гнездовия успех е по-голям от 2 малки/дв. на година и оцеляемостта на младите е по-голяма от 0.23%. Предварителният популационен модел на хипотетичната новосъздадена популация в България показва, че при пускане на 20 млади екземпляра всяка година за период от 5 години би довело до създаване на гнездяща група от 5-8 двойки. Предпроектното проучване е в процес на подготовка за публикуване в международен журнал, посветен на консервационната биология (Д. Рагъов). Извършен е мониторинг на заетостта на гнездовите територии на четири вида птици (белоопашат мишелов Buteo rufinus, скален орел Aquila chrysaetos и сокол скитник Falco peregrinus, гарван Corvus corax) в 4 защитени зони от Натура 2000 мрежата, а именно СЗЗ Централен Балкан, Понор, Сливен, Врачански Балкан, както и съседните им територии в Западен, Централен и Източен Балкан. Резултати показват, че числеността на популациите на тези видове са относително стабилни през последните 4 години. Извършен е мониторинг на гнездовия успех на четири вида птици (белоопашат мишелов, скален орел, сокол скитник и гарван) на територията на Национален парк Централен Балкан. Резултатите от проучванията на птиците в Стара планина ще бъдат използвани за изготвяне на хабитатни модели на видовете за целите на опазването им (Д. Рагьов). Беше взето участие в започналото през 2009 г. проучване на хищните птици в Централна Монголия. В района на изследването са изградени пробни площи с изкуствени гнезда, в който в момента гнездят 4 вида – ловен сокол, азиатски мишелов, керкенез и гарван. Целта на изследването е да се отговори на въпроса дали могат изкуствените гнезда за грабливи птици да бъдат полезни за биологичен контрол на гризачите в степите на Монголия. За целта беше събирана информация за: 1. Броя и пространственото разпределение на грабливите птици и гарвани в пробните площи; 2. Гнездовия успех; 3. Големина на ловните територии, посредством сателитно и радио проследяване на птиците; 4. Данни за диетата на птиците; 5. Данни за обилието и разпространението на гризачите, които са основен хранителен ресурс за птиците в района. Подготвя се статия върху влиянието на наличието на плячка върху ловната територия и хранителния спектър на птиците, гнездящи в степния хабитат на Централна Монголия (Д. Рагьов). Предложение за най-ярки постижения за включване в отчетния доклад на БАН Научни постижения Открити са неизвестни по-рано на науката таксони – едно подсемейство и един вид трематоди от средиземноморски риби, един вид цестоди от южно-атлантически делфини, един род и два вида нематоди – стомашни паразити на птици от Европа, Азия и Австралия, един вид почвени нематоди от Карпатите, един вид и един подвид сухоземни охлюви от Република Македония и един род паяци от Югоизточна Азия. Тези изследвания са принос към обогатяване познанията за биоразнообразието на планетата. За първи път е предложена хипотеза за филогенетичните връзки между трематодите от подсемейство Haploporinae (Digenea) – паразити на риби. Тя се основава на използване на молекулярни маркери (28S и ITS2). Съвместно с испански учени е изследван процеса на възстановяване паразитните съобщества в морските риби през 2005-2006 г. след аварията на танкера „Престиж“ (2002 г.) в Бискайския залив. Описани са последствията от катастрофалното нефтено замърсяване, както и тенденция към непълно възстановяване, без обаче да се достига до параметри на паразитните съобщества, описани в района преди замърсяването. Научно-приложни постижения Характеризирано е влиянието на изоставянето на пасищата върху разнообразието от птици в планински райони. Установено е, че екстензивно използваните пасища поддържат по-богати на видове и консервационно-значими съобщества от птици в сравнение с изоставените пасища. Резултатите предоставят научни аргументи в подкрепа на промените в законодателството по отношение на Национални стандарти 4.1 и 4.2 за осигуряване на минимално ниво на поддръжка на естествените местообитания към Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (Заповед № РД 09-582 / 21.07.2009 г.). Съвместно с “Български охлювъден клъстър” е адаптирана технология за отглеждане на сухоземните охлюви Cornu aspersa в България по комбиниран способ, като са консултирани фермери за начините и спецификите в охлювъдството според особеностите на региона (климат, почва, pH, терен, др.). Адаптирано е ноу-хау за люпилня за малки охлювчета и са проучени възможностите за разработка на иновативни продукти на основата на българското охлювъдство.
Каталог: main main -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително main -> Решение №400-Н0-И0-А0-тг1/28. 05. 2011 г., актуализирано с Решение №400-Н0-И0-А1-тг-1/15. 12. 2011 г. Отчетен период main -> Computerworld main -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително main -> Доклад по околна среда (гдос) за изпълнението на дейностите за 2009 г., за които е предоставено Комплексно разрешително №355-но/2008 г main -> Решение №116-Н0-И0-А1/2008 г на Министъра на околната среда и водите Отчетен период : Стара Загора, март 2011 г main -> Правила за провеждане на Новогодишна промоционална игра на м-тел Бизнес клуб Период за участие в Новогодишна промоционална игра на м-тел Бизнес клуб main -> Приложения към техническите спецификации приложение 1 Видове, обект на Обособена позиция 1 Изтегляне 494.29 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||