Отчет за дейността на риокоз -добрич за 2008 год
Изтегляне 2.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗДРАВНО-ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОБРИЧКА ОБЛАСТ
- О бщата плодовитост
- Въздушно-капковите инфекции
- Епидемичен паротит
- Туберкулоза
- От заболяването са з
|
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ОТЧЕТ
ЗА ДЕЙНОСТТА НА РИОКОЗ -ДОБРИЧ ЗА 2008 год. Февруари 2008год. гр.Добрич През 2008год. дейността на РИОКОЗ-Добрич се реализира в съответствие с поставените от МЗ - Дирекция “Обществено здраве” стратегическа цел и основни задачи. Извършен е значителен обем дейност, която бе в унисон и с регионалните приоритети в областта на общественото здраве. Основните приоритети в дейността на инспекцията през изминалата 2008 г. са свързани с:
В тази връзка е продължила дейността за увеличаване обхвата и подобряване качеството на лабораторната дейност, за повишаване квалификацията на служителите, а също така и за подобряване организацията на работа с цел постигане по-добро качество и координираност на контрола в условията на възникналия дефицит на кадри. ЗДРАВНО-ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОБРИЧКА ОБЛАСТ
Почти половината - 45,93% от населението е концентрирано в областният център, докато остананалото е разпределено както следва:
За една година в резултат на по-големия брой умирания, отколкото раждания населението е намаляло с 887 души, или с 0.76%. За разлика от 2006г. намалението е по-голямо при жените, отколкото сред мъжете. В сравнение с 2006год. мъжете са намалели с 923 души, или с 0.93%, а жените – с 1677, или с 1.63%. В общия брой на населението /фиг. 2 /жените продължават да са повече (51 %) . На 1 000 мъже от областта сега се падат 1037 жени. В градовете живеят 66,4 % от населението, а в селата на областа- 33,6% - фиг 3. Населението в трудоспособна възраст представлява 63,45% от населението в областта, хората в пенсионна възраст са 21,57%. Петдесет процента от трудоспособното население е съсредоточено в областния град, по 11% са трудоспособните в общините Добричка и Балчик. Средната раждаемост за областта /фиг.4 и 4а/ е 10,1 на хиляда. През 2007 г. в областта са родени 2082 деца, от които 2061 живородени и 21 мъртвородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 19 деца. От всички живородени през 2007 г. 1096 са момчета, а 986- момичета, или на 1 000 момчета се падат 900 момичета. В градовете живородените деца са 1385, а в селата - 676 деца, или на 1 000 души от градското население се падат 10.3 живородени деца, а на 1 000 души от селското население – 9.9 живородени деца. В абсолютни цифри най-много родени деца има в областния град – 1020 (10,93%0). спрямо общото население на съответната община най-висока раждаемост има в община Тервел – 11,98 на хиляда, а относително най-ниска продължава да бъде раждаемостта в община Шабла – 6,42% /фиг. 5/. средната раждаемост за областта продължава да е под стойностите по този показател от началото на 90те години на миналия век - 11,4 на хиляда през 1991г. от 2001 година раждаемостта в областа постепенно нараства. коефициентът на раждаемост за областта остава 10.1%о, какъвто е бил и през 2006год. спрямо коефициента на раждаемост за страната за 2007год. (9.86‰) област Добрич показва по-добри резултати /фиг.9/. За последните шест години от 2002 до 2007год., в повечето общини раждаемостта е на едно и също ниво, с лека тенденция да расте. Трайно висока раждаемост, над средната за областта, се регистрира в общини Добрич, Тервел, Крушари, докато в общини Шабла, Добричка и Генерал Тошево има трайно ниска раждаемост, под средната за областта. Общата плодовитост за 2007 година е 42,39 ‰ срещу 42.23 за 2006г. и 39.3‰ за 2005г., при 41,38% за страната за 2007г. /фиг 6/. През последните три години /2005 - 2007г./ тенденцията броят на ражданията да е значително по-малък от броя на абортите се променя. Докато през 2005 год. абсолютният брой на ражданията е бил 1949, а на абортите – 1843, през 2006г. срещу 1965 аборта има 2080 раждания, то през 2007г. срещу 1829 аборта има 2061 раждания /фиг. 7/. честотата на абортите намалява на ниво област - за 2007год. e 37,62 срещу 39.9 на хиляда за 2006 година и 37,16 на хиляда за 2005г./ фиг 8/, но продължава да бъде значително по-висока от тази за страната – 20,49 на хиляда за 2007г. За областта продължават да преобладават абортите по желание и абортите при жените над 19 годишна възраст /фиг. 9,10 /. Детската смъртност в областта през 2007год. продължава да бъде по-висока от тази за страната. От родените през годината 2080 деца в областта, 21 са починали преди да навършат една година, което е 10,19 на хиляда /фиг. 4a/. През 2007 г. за страната коефициентът на детска смъртност е 9,2 на хиляда /фиг. 14/. За област Добрич след пиковата 2001 г. – 20,6 на хиляда и значителното намаляване през 2002 г. – 9,47 на хиляда, от 2003 г. детската смъртност се задържа в границите 10-15%0 /фиг. 4/. Данните от 2007 г. сочат, че в община Каварна няма починали деца в тази ранна възраст, а в община Крушари е най-високата детска смъртност – 34,48%0 /фиг. 18,19/. Общата смъртност за областта през 2007г. е 14,6 на хиляда /фиг. 4 и 4а./, срещу 14,85 на хиляда през 2006 г., 13,8 на хиляда през 2005 г., 13,7 на хиляда за 2004год. и 11,4 на хиляда през 1991 г. Общата смъртност за страната за 2007година е 14,8 на хиляда /фиг. 14/. средната обща смъртност в 3 от 8-те общини е увеличена спрямо 2006год., в 1 от общините се е запазила на същото ниво и в 4 общини е намаляла /фиг. 18,19/. Най – ниска обща смъртност отново е регистрирана в община Балчик- 13,43 на хиляда. Данните показват, че най-висока относителна смъртност има в общини Добричка – 23,45 и Шабла – 22.23 на хиляда жители население. По отношение на структурата на смъртността /фиг.15/, с най - висок относителен дял (повече от половината от регистрираните случаи) се запазват болестите на кръвообращението –60,33% срещу 61,26% за 2006г., 61,44% за 2005г. и 61.8% за 2004г., при 65.8% за страната за 2007г. Следват новобразованията – 18.79% при 17,86% за 2006г. 16,93% за 2005г. и 16,5% за 2004г., при 15.9% за страната за 2007г. И през 2007год. няма промяна в структурата на основните причини за смъртност в областта. Запазва се неблагоприятната тенденция от миналите години водеща причина за смъртността да бъдат болестите на органите на кръвообращението. в областта се повтарят тенденциите, характерни и в национален мащаб. Анализът на протичащите в областта демографски процеси показва, че има устойчива тенденция броят на жителите на областта да намалява, макар това да не се извършва с драстични темпове. Както и в цялата страна (-5,0‰ за 2007г.), така и за областта е характерен отрицателен естествен прираст – минус 4,5‰ за2007г., при минус 4,7‰ за2006г., минус - 4,3 ‰ за 2005г. и -4,4%0 за 2004год. /фиг.4 /. Във всяка една от общините на областта естествения прираст /фиг. 18,19/ продължава да е отрицателен, като в Добрич е минус 0,1‰ (минус 0,43‰ за 2006 г, -2,78‰ за 2005г. и -1,12 на хиляда за 2004г.), в община Генерал Тошево – минус 10,7‰ (минус 13,89‰ за 2006,-13,88‰ за 2005г. и -12,5 на хиляда за 2004г). С най-нисък естествен прираст са общините Добричка – минус14,36‰ (минус 13,2‰ за 2006 г,-12,7‰ за 2005г. и -10,42 на хиляда за 2004г.) и Шабла - минус 15,8‰ (минус 16,4‰ за 2006 г, -16,11‰ за 2005г. и 11,86 на хиляда за 2004г.). За последните шест години /фиг. 16/ община Добрич има най – добър естествен прираст, докато общини Добричка, Генерал Тошево и Шабла показват трайно нисък естествен прираст. Относително по-нисък е отрицателния прираст в 2-те морски общини Балчик и Каварна:
Няма община в областта, която да е изключение от общата тенденция и да има положителен естествен прираст. Общо за областта, в резултат на отрицателния естествен прираст, населението е намаляло с 887 човека. През 2007 г. в преселванията между населените места в областта са участвали 8656 души - 4674жители са напуснали областта, а 3982 са се заселили тук, поради което и механичният прираст за областта е отрицателен. За първи път от години в две общини – Добричка и Балчик има положителен механичен прираст. Най-много заселили се хора има в две от общините – Добрич-селска и Добрич град. областният град продължава да губи население. в другите две морски общини /каварна и Шабла/ не се регистрира механичен прираст на населението. показателите за урбанизация за областта за 2007год. следват националните /фиг. 17/. Градското население преобладава пред това в селата. След 5-годишни колебания, през 2007год. градските жители са се увеличили на 66,4% ( 66,3% през 2006г.) от цялото население на областта. Преобладаващото население в селата продължава да бъде възрастни хора в пенсионна възраст. Динамиката на здравно-демографските процеси за 2006-2007 години по общини е показана на фигури 18 и 19. В резултат на описаните здравно-демографски процеси можем да кажем, че и през 2007г. се запазва положителната промяна в демографските показатели за областта /фиг.20/. През 2007г. регистрираната обща заболямост за областта /фиг.21/ е 2013,77%о с регистрирани 409073 заболели лица, при 1959,16%о за 2006 г. (401114 заболели), 2150,80%о за 2005 г. (442081 заболели) и 2283,2%о за 2004г. (472376 заболели). След двегодишен спад е налице леко увеличение на общата заболяемост. В сравнение с 2006г. броят на заболелите се е увеличил с 7959, а заболяемостта по групи болести е както следва:
Структурата на заболяемостта през 2007год. за област Добрич е показана на фиг. 22 :
В сравнение с 2006 г.:
От общо регистрираните 409073 заболели лица, 74227 са деца на възраст 0-17г., което е 18%. Заболеваемостта при тях е 2129,90%о. В общата структура на заболяемостта в детско-юношеската възраст най-често се установяват болести на дихателната система – отн. дял 51,49%. На второ място с 7,18% са болестите на кожата и подкожната тъкан, следвани от травми и отравяния с 6,95%. В сравнителен план данните за тези заболявания разкриват следните тенденции:
За 2008 г. регистрираната заразна заболяемост в област Добрич е 785,2%ооо - 1595 заразни заболявания, (по категории: възможен - 63, вероятен - 1150, потвърден - 382), 48% от тях са хоспитализирани (заболели от градовете 1223 от тях 42% хоспитализирани и 372 заболели в селата - 70% хоспитализирани). Разпределение по пол – 890:705 в полза на мъжете. проучени са 1395 огнища на заразно болни. Броят на откритите източници на зараза от епидемиологичните проучвания е 81. Наблюдавани са 8911 контактни на ОЗБ срещу 10131 контактни за 2007 г. Лабораторно са изследвани 2583 лица, от които с положителен резултат са 68, от контактните са заболели 422 лица. Гама-глобулинова профилактика е проведена при 35 лица, на 4 деца е приложена ваксина като контактни на Вирусен хепатит тип А, 71 лица са профилактирани с Изонид като контактни на активна ТБК и 16 лица по антибиограма, като контактни на Скарлатина с изолиран бета хемолитичен стрептокок от група А. В последните четири години (2005-2008 г.) се очертава тенденция за снижаване на заразната заболяемост в областта /фиг. 23/. През годината в областта са регистрирани 1533 ОЗБ (без ГРИП и ОРЗ, ППБ и паразитози) със заболяемост 754,66%ооо /фиг. 24/ Най-засегната възрастова група от ОЗБ е от 1 до14 г . от ОЗБ през 2008г. са починали общо 6 лица, кaто с най- висок относителен дял са бактериалните менингити, обща инфекциозна смъртност 2,95%ооо и леталитет - 0,38 % /фиг. 25/. В структурата на заразната заболяемост /фиг. 26/ лек превес имат дихателните инфекции (44, 49% ) над чревните инфекции (отн.дял. 42,73%) като подчертано заболяемостта се оформя от заболелите от Варицела, Скарлатина, ТБК и Епидемичен паротит. Увеличена е заболяемостта от Невроинфекции - 2,15% от общата заболяемост и заболяемостта от трансмисивни инфекции - 3,33 % Въздушно-капковите инфекции представляват 46,64% от всички регистрирани ОЗБ, срещу 49,5% за 2007г. През 2008г. като цяло е намалял броят на регистрираните ВКИ в област Добрич. За 2008г. са регистрирани общо 715 въздушно-капкови инфекции, заболяемост 351,98%ооо, срещу 981 заболели и заболяемост 477,28%ооо за 2007г. Структурата на дихателните инфекции е следната:
В сравнение с 2007г. рязко е намалял броят на регистрираните заболели от Епидемичен паротит, намалял е броят и на заболелите от Варицела и Скарлатина. Увеличил се е броят на Невроинфекциите (33 случая, заболяемост 16,25%ооо, срещу 18 случая, заболяемост 8,76%ооо), основно за сметка на Вирусните менингити. На сравнително постоянно ниво се запазва заболяемостта от Туберкулоза. След 2005г., когато заболелите от Рубеола в областта са 11 със заболяемост 5,32%ооо, следват 3 години без регистрирани заболявания. За 2008г. от дихателни инфекции са засегнати всички възрастови групи, като водещи по заболяемост, както и през 2007г. са детските възрастови групи.
|