Отчет за доходите

Дружеството е с основен капитал 5,000,000 лв., разпределен в 500,000 поименни безналични акции, с право на един глас, с номинална стойност 10 лева всяка.

Дружеството има едностепенна система на управление Към 31.12.2004 г. членове на Съвет на директорите са:

• 
  Валери Алексиев - председател;
  
• 
  Андрей Шотов - заместник председател;
  
• 
  Валентин Гарвански;
  
• 
  Людмила Крачунова;
  
• 
  Маргарита Димитрова.
  

“ДЗИ – Пенсионно осигуряване” АД е сключило договор за попечителски услуги с “ДЗИ Банк” АД. За извършване на сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, дружеството е сключило договори със следните инвестиционни посредници: “Райфайзенбанк” АД, “ИНГ банк” АД, “Стандарт инвестмънт” АД, ИП “Карол” АД, “Булброкърс” АД.

“ДЗИ – Пенсионно осигуряване” АД учредява, представлява и управлява следните фондове за допълнително пенсионно осигуряване:

• 
  “ДЗИ – Универсален пенсионен фонд” (наричан по-долу “ДЗИ - УПФ”);
  
• 
  “ДЗИ – Професионален пенсионен фонд” (наричан по-долу “ДЗИ - ППФ”); и
  
• 
  “ДЗИ – Доброволен пенсионен фонд” (наричан по-долу “ДЗИ - ДПФ”).
  

Фондовете са регистрирани както следва:

Фондовете за допълнително пенсионно осигуряване имат седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цар Освободител” №6. Представляват се от изпълнителните директори на “ДЗИ – ПО” АД - Валери Алексиев и Андрей Шотов, само заедно.

Международните стандарти за финансови отчети включват: Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS)), Международните стандарти за финансови отчети (International Financial Reporting Standards (IFRS)) и тълкуванията за тяхното прилагане (SIC - IFRIC interpretations). Международните стандарти за финансови отчети включват и последващите изменения и допълнения на тези стандарти и тълкуванията за тяхното прилагане, бъдещите стандарти и тълкуванията за тяхното прилагане, изготвени от Съвета по международни счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IASB)).

Дружеството извършва своите счетоводни записвания в български лева (BGN) в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.
2.2. Счетоводна конвенция
Този финансов отчет е изготвен в съответствие с принципа на историческата цена. Ценните книжа са оценени по справедлива стойност.
2.3. Приблизителни оценки
При изготвяне на финансовия отчет са използвани приблизителни оценки и предположения на ръководството на дружеството, които рефлектират върху стойността на представените в отчета приходи и разходи, активи и пасиви. Фактическите резултати могат да се различават от приблизителните оценки.
2.4. Данни относно обменните курсове на някои валути

Дата	Фиксиран обменен курс евро/лев	Обменен курс щатски долар/лев
Към 31 декември 2003	1.95583	1.54856
Към 31 декември 2004	1.95583	1.43589

Обменният курс на българската валута е фиксиран към еврото в съотношение - 1 EUR/1.95583 BGN.

Приходите се признават до размера на вероятните икономически изгоди за дружеството и ако могат да бъдат надеждно измерени.

Финансовите приходи и разходи са представени нетно в отчета за доходите и включват приходи и разходи за лихви и други финансови разходи, свързани с банкови такси и комисионни.

2.6. Дълготрайни материални активи
Дълготрайните материални активи на дружеството включват компютърно оборудване с полезен срок на експлоатация повече от една година и първоначална стойност над 500 лв.

Първоначално дълготрайните материални активи се отчитат по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

Последващи разходи - с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив.

Оценка след първоначалното признаване - след първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и евентуална натрупана загуба от обезценка.

Възстановимост на балансовата стойност - предприятието преразглежда балансовата стойност на дълготрайните материални активи и определя тяхната възстановима стойност. Когато от актива не се очакват никакви икономически изгоди, той се отписва.

Отписването на дълготрайни материални активи от баланса се осъществява при тяхната продажба или когато активът окончателно бъде изваден от употреба, в резултат на което не се очакват никакви други икономически изгоди от него.

Дълготрайните материални активи се амортизират по линейния метод през техния полезен срок на експлоатация със следните годишни амортизационни норми:

	За счетоводни цели	За данъчни цели
Компютърно оборудване	33%, 50%	33%, 50%

Начисляването на разходи за амортизация започва от деня, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба.

Когато остатъчната стойност на амортизируемия актив е незначителна по размер или като процент спрямо отчетната му стойност, тя може да се пренебрегне. Амортизируемата стойност на актива в тези случаи е равна на отчетната му стойност.


2.7. Нематериални активи
Нематериалните активи представляват програмни продукти, лицензии и други.

Първоначално нематериалните активи се отчитат по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

Оценка след първоначалното признаване – нематериалните активи се отчитат по цена на придобиване или преоценена стойност, намалена с натрупаната амортизация и евентуални натрупани загуби от обезценка.

Нематериалните активи се амортизират по линейния метод през техния полезен срок на експлоатация със следните годишни амортизационни норми:

Начисляването на разходи за амортизация започва от деня, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба.

Когато остатъчната стойност на амортизируемия актив е незначителна по размер или като процент спрямо отчетната му стойност, тя може да се пренебрегне. Амортизируемата стойност на актива в тези случаи е равна на отчетната му стойност.

Като страна по финансовия лизинг дружеството е лизингополучател.

Дружеството признава финансовия лизинг като актив в баланса с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетата собственост или ако е по-нисък - по сегашната стойност на минималните лизингови плащания. Произтичащото задължение на лизингополучателя е посочено в баланса като задължение по лизингови договори. Лизинговите плащания се разпределят между финансовия разход и намалението на неплатеното задължение. Финансовият разход се разпределя по периоди през срока на лизинговия договор, така че да се получи постоянен периодичен лихвен процент по остатъчното салдо на задължението за всеки период.
2.9. Финансови инструменти

Финансовите инструменти, посочени в баланса включват парични средства и парични еквиваленти, различни видове ценни книжа, вземания и задължения .

За оценка на активите и пасивите дружеството използва методи, дефинирани в “Наредбата за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията за воденото на индивидуалните партиди”, както и в “Правилата за оценка на активите и пасивите на “ДЗИ - Пенсионно осигуряване” АД и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване”.

Методите за отчитане на финансовите инструменти са оповестени в счетоводната политика, изготвена за всеки отделен елемент.

Паричните средства в лева са оценени по номинална стойност.

Банковите депозити се отчитат по номиналната им стойност и полагащата се съгласно договора натрупана лихва към датата на отчета.
2.11. Ценни книжа
При отчитане на сделките по покупка и продажба на ценни книжа, дружеството прилага метода дата на уреждане съгласно МСС 39 – Финансови инструменти – признаване и оценяване.

При първоначално придобиване финансовите активи се отчитат по цена на придобиване, включваща всички транзакционни разходи по сделката.

Последващата оценка на ценните книжа е по справедлива стойност, определена съгласно приложимите изисквания на КФН, съобразени с изискванията на МСФО.

Последваща оценка на държавните дългови инструменти, емитирани в страната, се извършва по средна цена на всяка емисия за предходния работен ден на вторичния междубанков пазар. Средната цена на емисия се формира като средноаритметична от цените "купува" и "продава", обявени от не по-малко от трима първични дилъри на държавни ценни книжа, като се елиминират екстремните стойности.

Задълженията към доставчици и другите задължения са оценени по стойността на тяхното възникване, която е справедливата стойност, дължима за получените услуги, независимо дали са фактурирани.

Провизиите се признават, само когато дружеството има текущо задължение, възникнало в резултат на минало събитие.

Оценката на провизиите е размерът на признатата провизия, представляваща най-добрата приблизителна оценка на разходите, необходими за покриване на текущото задължение към датата на баланса.

Активите и пасивите на дружеството, деноминирани в чуждестранна валута са преоценени по централния курс на БНБ към датата на отчета.

а) когато е по-вероятно текущото задължение да съществува към датата на баланса, предприятието признава провизия (ако критериите за признаване са изпълнени);

б) когато е по-вероятно текущото задължение да не съществува към датата на баланса, провизия не се признава, но предприятието оповестява съществуването на условно задължение.

Минало събитие, което води до текущо задължение представлява задължаващо събитие.

Събитието е задължаващо, когато:

а) погасяването на задължението е наложено по силата на закон или други нормативни актове;

б) погасяването на задължението е свързано с конструктивно задължение, при което породилото го събитие (което може да бъде и действие на предприятието) създава реални очаквания в други страни, че ще се освободи от това задължение.

Не се признават провизии, свързани с бъдещи разходи за дейността на предприятието.

Оценката на провизиите е размерът на признатата провизия, представляваща най-добрата приблизителна оценка на разходите, необходими за покриване на текущото задължение към датата на баланса.