ІІ. Преглед на настъпилите през отчетния период промени в организационната структура

ІІІ. Преглед на изпълнението по политики

ІІІ.1. Преглед на изпълнението на политика ”Опазване на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги”

• 
  Опазване на културното наследство и неговото социализиране като важен елемент от културната политика за по-широк достъп на по-голям кръг от населението до него; създаване на система за популяризиране на богатото ни наследство у нас и по света, като част от положителния исторически образ на страната ни;
  
• 
  Усъвършенстване подходите на управление за разширяване участието на гражданите и бизнес сектора при вземане на решения относно развитието и финансирането на видовете културни институти и дейности;
  
• 
  Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги.
  

• 
  Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти
  
• 
  Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
  
• 
  Реорганизация на мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността и атрактивността на предлаганите културни продукти;
  
• 
  Развитие и техническо усъвършенстване на музейната мрежа.
  

В областта на опазването на недвижимото културно наследство бяха продължени усилията за актуализиране и допълване на нормативната уредба; запазване и засилване на ролята на провеждането на съвместна политика на Министерството на културата с местните власти. Освен усилията за гарантиране на юридическа защита на обектите на недвижимото културно наследство се търсят начини и методи за повишаване на ролята на експертизата във връзка с опазването на недвижимото културно наследство. В Националния регистъра на недвижимите културни ценности са включени 39 120 регистрирани и декларирани недвижими културни ценности и информацията за добиване на статута им подлежи на системна класификация. През периода продължава изграждането на електронна база данни за обектите на териториален принцип с необходимите за създаване на информационната система данни. Системно се извършват проверки от инспекторите в отдел „Недвижимо наследство” и регионалните инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” /ГД. ИОКН/, в резултат на които са съставени актове за административни нарушения ( АУАН ) по обекти на недвижимото културно наследство по чл. 71 и чл. 83 от ЗКН и са издадени наказателни постановления за нарушения по чл. 71 и чл. 83 от ЗКН, което има своята роля за превенция на бъдещи нарушения.

Въпреки влиянието, което продължава да оказва финансовата криза - най-вече посредством ограниченията върху бюджетните средства – практиката показа, че чрез внимателно анализиране на необходимостта и възможностите могат да бъдат предприети мерки, които да постигнат поне частично необходимия ефект в областта на опазването на движимото културно наследство. Продължи работата по разработване и усъвършенстване на нормативната уредба, която чрез създаването на възможности и механизми за регулиране на процесите оказва своето влияние върху изпълнението на някои от набелязаните цели. Постепенно се създават и нормативно установените регистри. Обявени бяха две теми за финансиране на проекти в областта на музейното дело и изобразителните изкуства. Министерството на културата подпомага в рамките на своите правомощия организирането на най-представителните изложби по време на ХХІІ-ия Международен конгрес за византийски изследвания. Същевременно продължи работата по големите инвестиционни инициативи – беше открит Музея на съвременното изкуство, предстои откриването на Музея на тоталитарното изкуство.

Въвеждането на делегираните бюджети в културните институти в областта на сценичните изкуства, активизира усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на театралната продукция. Очакванията за в бъдеще в тази връзка са сценичните институти да развият и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Само за първото полугодие от въвеждането на системата за делегирани бюджети вече се наблюдава положителен ефект що се отнася до публиката и броя на спектаклите в много от театралните и музикални институти. Новите финансови условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните. Рано е да се правят генерални изводи, но в по-голямата си част сценичните институти усвояват успешно новите финансови условия и отчитат повишаване на резултатите. За софийските сценични институти този факт е очевиден. Същото се отнася и до повечето големи градове в страната. По-трудно е положението в по-малките населени места, където изначално има по-малък капацитет, що се отнася до зрителска аудитория. В стремежа си да осигурят повече публика и съответно финансиране според новата система на финансиране бяха отбелязани известни девиации в дейността на отделни институти, предизвикани от неяснота и свободни тълкувания текстовете по реформата. Това наложи незабавна реакция от страна на контролните органи на Министерството на културата. Беше издадена съпроводителна Заповед РД 09-0206/ 03.05.2011 с допълнителни разяснения по конфликтните точки, което доведе до регулиране на финансовите механизми и отчетността на зрителските места в сценичните институти. Изяснени бяха някои въпроси с финансирането от страна на общините, копродукциите на между държавните сценични институти и с частните трупи, както и правила за отчетност при гостувания и фестивали.

Новата финансова система на сценичните институти и отчета на резултатите налагат създаване на инструментариум и система от корекции, които да гарантират верността на данните. Административните и контролни органи на Министерството на културата полагат всички усилия в осъществяването на мониторинг и контрол. Изпращат се комисии по места, които разясняват и следят за нормалното функциониране на финансовите механизми. За нарушенията се налагат съответните санкции.

Половин година е все още кратък период за тестване на театралната реформа и системата за делегирани бюджети. Трябва да се даде възможност на отделните сценични институти и техните мениджъри да преустроят начина си на работа и планиране за един относително по-дълъг срок, за да бъдат направени по-сериозни изводи и евентуални корекции в новите условия на работа.

• 
  „Опазване на недвижимото културно наследство”
  
• 
  „Опазване на движимото културно наследство”
  
• 
  „Национален фонд “Култура”
  
• 
  „Филмово изкуство”
  
• 
  „Театрално изкуство”
  
• 
  „Музикално и танцово изкуство”
  
• 
  „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост”
  
• 
  „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”
  

* Забележка: По т. 4 се отчитат посетителите на държавните и общинските музеи и галерии, а по т.7, 8, 9 и 10 – представленията и посетителите в държавните театрални, музикални и танцови културни институти, включително от гостуващи външни продукции

• 
  Народно събрание;
  
• 
  Министерски съвет.
  
• 
  Министерство на финансите;
  
• 
  Министерство на вътрешните работи;
  
• 
  Министерство на външните работи;
  
• 
  Министерство на образованието, младежта и науката;
  
• 
  Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
  
• 
  Министерство на регионалното развитие и благоустройството
  
• 
  Агенция „Митници”; Гранична полиция;
  
• 
  Прокуратура на Р. България;
  
• 
  Общини;
  

Министърът и ресорните заместник министри