Лихвата е цена на паричните средства, която се получава за тяхното ползване от трети лица за определен период от време. В банките приход от лихва възниква при предоставянето на парични средства по краткосрочни и дългосрочни заеми, по депозитни и разплащателни сметки при други банки или от притежавани от банката облигации. Общо правило за установяване размера на лихвата е тя да се изчислява на базата на салдото по всяка сметка.
Лихвите се признават като приход текущо – пропорционално на времето, за което са предоставени средствата, и в съответствие с ефективния доход на актива. Когато наплатена лихва е натрупана преди придобиването на лихвоносна инвестиция, последващите постъпления от лихви се разпределят между периодите преди и след придобиването. Частта след придобиването се признава като приход, а с частта преди придобиването се намалява справедливата стойност на инвестицията.
Процеса на отчитане на лихвите се разделя на три етапа:
- Изчисляване (определяне размера на лихвата) - Изчисляването на лихвите по банковите кредити и по други лихвени банкови операции се извършва на основание действително предоставените парични средства под формата на кредит и договорените лихвени условия при разрешаването.
- Начисляване (отчитането им като приход) - Отчитането на лихвите по кредитите като приход (начисляването) се извършва ежедневно (по изключение към последната дата на месеца).
- Инкасиране на лихвата - Инкасирането на лихвите се осъществява периодично (най-често ежемесечно).
Приходите от лихви се класифицират в три основни групи:
1.Приходи от лихви по редовни кредити;
2.Приходи от лихви по просрочени кредити;
3.Приходи от лихви по други банкови операции;
Сметка 721 – Приходи от лихви – се кредитират при начисляване на лихвите, а се дебитират в края на годината за отнасяне на реализираните приходи по сметката за отчитане на финансовия резултат за текущата година – 123
Счетоводното отчитане на приходите от лихви се осъществява чрез сметка 721 – Приходи от лихви
