Откъс от “Човешкото действие” на Лудвиг фон Мизес1
Изтегляне 41.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Аз и ние
Откъс от “Човешкото действие” на Лудвиг фон Мизес1Принципът на методологическия индивидуализъмМетодологическият индивидуализъм е жестоко атакуван от различни метафизични школи, и често отхвърлян като номиналистка заблуда. Представата за индивида, казват критиците, е празна абстракция. Истинският човек е задължително и винаги член на общественото цяло. Дори е невъзможно да си представим съществуването на човека отделно от останалите хора, несвързан по никакъв начин в обществото. Човекът като такъв е резултат на общественото развитие. Неговата най-важна отличителна черта – разсъдъкът – не би могла да се появи в състояние на отшелничество. Няма размисъл, който да не разчита на концепциите и представите на езика. Но речта е социален феномен. Човек винаги е част от дадена общност. И тъй като цялото е както логически, така и исторически, предхождащо своите части или членове, то изучаването на индивида е последващо на изучаването на обществото. Единственият правилен метод за научно изследване на човешките проблеми е методът на универсализма или колективизма. Трябва да отбележим, че този спор е напразен. Логически, представите за “цяло” и “част” са корелати, които нямат връзка с времето. Неоспоримо е, че в сферата на човешкото действие общностите имат реално съществуване. Никой не би отрекъл, че нациите, държавите, общините, партиите, религиозните общности, са фактори, които определят хода на събитията. Методологическият индивидуализъм, без да оспорва значимостта на тези колективни общности, си поставя задачата да опише и анализира тяхното появяване и изчезване, промяната в техните структури и начин на действие. Той се основава на единственият метод, който може да отговори задоволително на тези въпроси. Първо, трябва да разберем, че всички действия се извършват от индивиди. Колективът винаги оперира опосредено от един или няколко индивида, чиито действия са свързани с колектива като втори източник. Значението, което действащите и засегнатите индивиди отдават на действието, определят и неговия характер. Това значение определя едно действие като “индивидуално”, а друго – като действие на “държавата” или “общността”. Палачът, а не “държавата”, екзекутира осъдения на смърт. Единствено смисълът, който придават на това действие засегнатите, разграничава това действие като “действие на държавата”, а не “действие на палача”. Група въоръжени мъже окупира една територия. Но значението на този акт, което отдават засегнатите и наблюдателите, го прави решение на нацията на завоевателите, а не действие на индивидуалните войници и офицери. Ако разгледаме внимателно значенията на действията на отделните индивиди, ние неизбежно ще научим всичко за действията на колективните общности, защото последните нямат реално съществуване извън това на действията на отделните членове. Животът на колектива се изживява чрез действията на индивидите, които съставляват цялото. Не можем да си представим някаква общност, която да функционира чрез действията на няколко индивида. Реалността на общественото цяло е в насочването и освобождаването на определени действия на определени индивиди. Следователно начинът за разбиране и изучаване на колективните общности минава през анализ на действията на индивидите. Човекът излиза от предхуманността като мислещо и действащо същество вече и като “социално” същество. Еволюцията на разума, езика и взаимодействието е резултат на един и същи процес; всички те са неразривно свързани. Но този процес се случва у самия индивид. Той се състои в промяна на поведението на индивидите. Не може да има друга материя, в която да протече извън тялото и духа на индивида. Представата за нация, държава, църква, за това, че съществува сътрудничество в разделението на труда, е отличима само през действията на отделните индивиди. Никой не може да си представи нация, без да си представи членовете на тази нация. В този смисъл може да кажем, че обществените формирования се появяват чрез действията на индивидите. Това не означава, че във времето “индивидът” предхожда “обществото”, а само, че чрез отделните си действия хората съставляват дадено общество. Няма смисъл да се спори дали колективът е сума от своите членове, или е нещо повече, дали е своего рода “същество”, и дали е допустимо да говорим за воля, планове, цели и действия на “обществото”. Такъв педантичен подход е безполезен. Илюзорно е да се вярва, че е възможно да се визуализират колективни общности. Те са винаги невидими; представата за тях винаги минава през разбирането на значението, което хората отдават на действията си. Можем да видим тълпа, т.е. множество от хора. Дали тази тълпа е просто събиране, маса, или е организирано цяло, или някакъв друг тип социално тяло, може да се разбере единствено чрез значението, което отделните хора в тълпата отдават на своето поведение. А това значение е по необходимост значение на и за индивиди. Не сетивата, а разбирането – използвайки разсъдъка – предизвикват представата за социални общности. Тези, които искат да започнат изследването на човешките действия от колективните общности ще срещнат непреодолима преграда: един индивид може да принадлежи на повече от едно колективно цяло. Проблемите, възникващи при едновременното съществуване и взаимодействие на множество социални общности може да бъде разрешен само чрез упование на методологическия индивидуализъм. Аз и ние“Аз”-ът съвпада с представата за действащия индивид. Той е неоспорима даденост и не може да бъде раздробен и разединен чрез някакво логическо жонглиране. “Ние” е винаги резултат от събирането на повече от един “Аз”. Когато някой каже Аз, повече въпроси относно значението на това изказване не възникват. Но когато някой каже “Ние”, тогава ни трябва допълнителна информация, за да разберем кои са другите “Аз”, съставляващи “Ние”. Винаги “Ние” се казва от отделни индивиди; дори когато го произнасят в хор, едновременно, все пак това си остава произнасяне на отделни индивиди. “Ние”-то не може да действа по друг начин, освен чрез действията на всеки един от тях по своя инициатива. Те могат или да действат заедно в синхрон, или някой от тях може да действа вместо останалите. Във втория случай сътрудничеството в групата е създало ситуация, в която действията на един имат последствия за всички. Само в този смисъл служителят на едно обществено цяло действа вместо цялото; отделните членове или причиняват, или позволяват действията на един от тях да засягат всички тях. 1 Виж: Ludwig von Mises, Human Action, 1949, pp. 41-43 Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 41.53 Kb. Сподели с приятели:
|