Едва 100 ревматолози лекуват 100 000 болни

Едва 100 ревматолози лекуват 100 000 болни

"Събуждам се към 3-4 часа през нощта от ужасяващи болки в коленете, тазобедрените стави, кръста, гърба, врата. Това е така почти всяка нощ в продължение на 15 години... Минаха осем, докато лекарите установят какво ми има и ми поставят диагноза. Въпреки всичко не минава и ден без тази болка." Така започва историята на 38-годишната Боряна Ботева, която страда от болестта на Бехтерев. Тя е хронично възпалително заболяване, което довежда до постепенно ограничаване на подвижността на гръбначния стълб. Засяга преди всичко мъже на възраст 16-30 години. Жените боледуват четири пъти по-рядко и при тях заболяването започва и протича по-атипично. Възпалителната болка на гръбнака е кардинален симптом. Отначало болестта започва с преходни болки в областта на седалищните стави. Те се засилват при физическо натоварване или промяна на времето. Обострят се през пролетта и есента. В по-напреднала фаза първоначалната сутрешна скованост става по-продължителна, а болките трудно минават само от аналгетици. В един момент те сякаш опасват гръдния кош, което нерядко затруднява дишането. Постепенно гръбнакът се вкостява и движенията се ограничават. Типични са и т.нар ентезопатии - болка на местата, където се събират сухожилия, мускули и ставни връзки.

Боряна се сблъсква с първите симптоми на болестта още през 2000 г, когато е била 23-годишна. Осем години по-късно разбира каква е диагнозата й. Дотогава ходи от доктор на доктор но всички терапии просто туширали проблемите й временно. "През цялото време живеех с неизвестна диагноза, болка и ограничения. Междувременно заболяването се развиваше, аз го усещах", продължава жената. Най-напред всичко започнало с болки в сакроилиачните стави (в областта на таза), които преминавали към краката. С течение на времето обаче симптомите се разпространявали нагоре и нагоре по тялото й, за да засегнат гърба, раменете и врата. "Веднага след като ме диагностицираха, започнах терапия, но тя не ми помагаше", допълва жената. Въпреки че пиела болестмодифициращи и нестероидни противовъзпалителни лекарства, те само облекчавали ситуацията до степен Боряна да може да се движи с поносима болка и да се вижда с приятели.

Установено е, че основна роля за развитието на заболяването имат генетични фактори. Около 90% от засегнатите са носители на антигена HLA-B27, какъвто е случаят и на 38-годишната жена. Разбира се, това не означава, че задължително заболяването ще се отключи, но в съчетание със стрес, след бременност или пубертет вероятността се увеличава неколкократно. Боряна все още не знае каква точно е причината, но предполага, че стресът, на който е била подложена тогава, е изиграл решаваща роля. Преди 15 години тя учела право в университета и работела като сервитьорка. Напрежението било голямо, а времето за почивка крайно недостатъчно. "По едно време започнах да мисля, че си въобразявам, защото нямаше никакви външни белези

На пръв поглед всеки би решил, че съм здрава и ми няма нищо. Това обаче изобщо не е така", продължава Боряна. Освен нестихващата болка тя е покосена и от ужасна непрекъсната умора наподобяваща тази, която всеки е изпитвал по време на грип. "Случвало ми се е да не мога да се разхождам с приятелките ми. Но всеки, който страда от Бехтерев, се затруднява да се наведе и да си вземе нещо от земята, да отиде до тоалетната, да вдигне ръка нависоко... Случвало ми се е дори да не мога да си въртя главата заради болките и сковаността във врата", допълва тя.

Въпреки че няма официални данни, специалистите считат, че от Бехтерев страдат около 30 000 българи. Общо болните от автоимунни хронични възпалителни заболявания, каквито са и ревматологичният артрит, болест на Пупус, псориатричният артрит, са около 100 000 души. Често в начален етап те се бъркат с артрит или дискова херния заради сходните оплаквания. Диагнозата може да се постави от ревматолог. Тези специалисти у нас обаче са едва стотина, посочи доцентът по социология Божидар Ивков. Една от основните причини за липсата им е фактът, че много голям процент от лекарите са в предпенсионна или пенсионна възраст.

Същевременно обявените места в университетските болници за специализация са крайно недостатъчни. Според данни на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания годишно обявените места са по-малко от десет, а периодът на обучение - четири години. Ако следваме примера на Германия, ревматолозите у нас трябва да са поне двеста. В много градове като Кърджали, Силистра, Монтана, Троян, Благоевград няма нито един. Най-голямата концентрация е в столицата, но достъпът също е труден заради високата заетост на специалистите и дългите опашки от чакащи. Доцент Ивков допълни, че 3000 деца страдат от ревматологични заболявания. Същевременно специалистите в България, които трябва да ги диагностицират и лекуват, са едва седем.

От Организацията на пациентите с ревматологични заболявания настояват здравната каса да покрива лечението им на 100% а не както в момента - на 75%. Те обясниха, че въпросните 25%, които би трябвало да доплатят от собствения си джоб, се равняват на 500-600 лева месечно. Затова част от фирмите производители поемат остатъка от сумата. В зависимост от медикаментите общата стойност на терапията варира между 2000-2500 лева. "Вече има модерни биологични лекарства, които могат да ти осигурят нормален живот. Въпросът е, че те не повлияват на всеки", уточни Боряна.

Доц. Ивков, който е дългогодишен председател на Съюза на инвалидите в България, посочи още, че инвалидността оказва влияние върху живота на 1/5 от българските домакинства. Към 2011 година икономически активни са били 67 549 лица с увреждания на възраст 16-64 години. Същевременно броят на пенсионерите, които получават поне една инвалидна пенсия, е 692 190. През миналата година средната пенсия за инвалидност е била 228,05 лв.

Миналата седмица стартира информационна кампания "А дали виждаш всичко? - Болката е невидима, но коства много!". Тя ще продължи и през следващата година, когато организацията ще е домакин на традиционната среща на сродните пациентски организации от цяла Европа. Основната цел е да се подобри отношението лекар - пациент, както и повече хора да разберат за същността на хроничните възпалителни заболявания.