Къде са реформите на реформаторите

Къде са реформите на реформаторите

- Мисля, че вече никой не им вярва. Техните дребни закачки и шеги дори не са интересни на хората. Смятам, че няма кой да приеме сериозно коментарите и изявленията на лидерите им. Пък и последните изследвания сочат категорично намаляване на тяхното влияние. Липсата на реформи ще отблъсне част от симпатизантите им. Влязоха в парламента единствено заради заявката, която направиха - да бъдат корекция на ГЕРБ, да дават идеите, а хората на Борисов да ги привеждат в действие чрез мнозинството си. Посланието им бе: "Ние сме умните и интелигентните, нищо че сме по-малко, знаем какво да се прави. А ГЕРБ, нищо че са повече, ще ни следват." Тази концепция беше продадена добре на избирателите, но стана на пух и прах още през първите месеци. Така че обещанието, че ще са двигателят на реформите, ще им изяде главата. Те не предлагат, не правят нищо.

- Здравният министър Петър Москов казва, че за ключови реформи в практиките "парите следват пациента", "монопол на здравната каса", "качество на здравеопазването", понеже нямали медицинска логика, не трябвало да говорим. Кои тогава са реформите на Москов?! Та той отказва да ги прави!

- Не е реформа да сливаш и разделяш съществуващи структури, които по същество си остават все същите. Ако кръщаваш от сутрин до вечер администрацията с други имена, това най-вероятно ще отвори места за твои роднини и братовчеди, ама не прави промяна. Реформата на една институция се състои в правилата. Това, че днес три болници ще имат твой директор, а утре друг, не подобрява здравеопазването. Там големите проблеми са в монопола на здравната каса, който не докосват. За лекарствените списъци и цените на илачите, за които също мълчат.

Без промяна е и финансирането на болниците по клинични пътеки, които се използват за източване на касата. А какво да кажем за безобразието да се създават под и над път нови частни болници?! Нали нямаме пари, не стигат, защо тогава се позволяват такива харчове?

Цялата пара, която отива в свирката и се представя като реформа, вече свърши, защото хората не виждат промяна. Повиши ли се качеството на услугата, пациентите получиха ли по-бърз достъп до по-добро здравеопазване? Не, нищо не промени картината. Затова и най-популярният министър на реформаторите Петър Москов напоследък търпи сериозни поражения и рейтингът му пада. Поради липсата на реформи и приказване без дела. Това разочарова традиционните десни избиратели, които са по-взискателни и капризни.

- Да сравним: в БСП след 25 години преход чак сега се разлюспват сериозно, появиха се АБВ и "Движение 21" на Татяна Дончева. При десните обаче, симпатизантите са много придирчиви и не си траят, нито прощават гафове.

- Вървят към изчезване. Ясно е, че когато се коалираш с голяма партия като ГЕРБ, винаги има риск тя да те погълне. Ако има плюсове в това сдружение, то Бойко Борисов ще ги обере. Той е силният човек. Ако има проблеми в министерствата, които са на Реформаторския блок, те ще си понесат негативите сами. Примерно министърът на икономиката и енергетиката Божидар Лукарски, който досега не премахна нито един лицензионен режим, за да облекчи бизнеса. Нито пък работи по електронните услуги.

- Хаос е наистина, щом не могат да се разберат и обединят за кмет на София. Трябва да имат обща позиция, а те нямат. Разбира се, това със Соломон Паси е пълен майтап, ясно е,че е неизбираем.

Не е нормално да се правят подобни случайни заявки, след като си наясно, че Йорданка Фандъкова е харесван от хората кмет и нямаш шансове срещу нея. Адски несериозно е да се хвърлят имена напосоки. Утре могат да номинират и някой митрополит, както са започнали.

- Кои от партиите ще имат кураж да издигнат свои кандидати срещу Фандъкова в столицата?

Това ще е интересен тест за БСП, АБВ, ДПС, "Атака" и други самостоятелни играчи, не в коалиции. Основно мерило е за смелостта и силите на всяка партия поотделно. Мисля, че повечето ще влизат в коалиции. ДПС обаче ще се пробва в нови общини и региони освен досегашните. - Нови политически организации ще се появят ли наесен?

- Засега не се виждат такива. Вляво тече някакъв процес на раздробяване, има готови за грабене парчета, цели блокове. Вдясно ГЕРБ е завзел всичко. ДПС си държи своите места.

- Голямата въпросителна пред България за този вот?

- Дали ще се направи десница след провала на реформа торите. Ще се появи ли някой, който да се опита да прибере разочарованите десни избиратели - онези, които не излизат да гласуват, които не харесват ГЕРБ. Десницата в момента е изкуствено захлупена с капак отгоре. Затова смятам, че не на тези избори, но после можем да очакваме развитие вдясно.

- Бойко Борисов отлично знае, че има най-мощната партия. При тази слаба левица за него няма никакъв проблем. Склонен е да приеме абсолютно всичко отдясно. Защо не и Костов, щом така костовистите ще виждат, че той работи с тях. По-добре е старите седесари да смятат, че ГЕРБ ги приема и работи с тях. Премиерът предпочита да им дава власт, доверие, възможности да работят, да изкарват пари. Той знае, че десните гласове никога няма да отидат при Миков. Но могат да се вземат от нова дясна организация и затова не бива да допуска създаването на такава. Впрочем тази себична логика е абсолютно правилна.

- Партиите не искат да променят закона, който позволява това, защото им е удобен, факт е обаче, че ние, българите, подценяваме местните избори и не ги смятаме за толкова значими, колкото националните. По места обикновено се гласува предимно за кмета, който е известен, но партийните централи правят листите за общински съветници, в които включват предимно шуреите и баджанаците. В София и други градове има големи общински съвети, но ако ти живееш в "Люлин", няма как да познаваш избраниците от "Дружба". Така че хората не се интересуват, безразлично им е. В малките населени места кметовете си осигуряват по 1000 човека мъртви души, които да гласуват за тях. И Все пак това е по-малкият проблем.

Избирателната система с общи листи в големите български градове е порочно направена и е абсолютно безсмислена. Известно е, че съм привърженик на мажоритарния вот и като депутат съм внасял такива предложения, които не бяха приети, за съжаление. Хората трябва да знаят кого избират и от кого да търсят отговорност. Не да подкрепят статуквото. Общинските съвети са като търговски борси, там се пазарува накуп.

- Би трябвало да е така, но не е. Гражданите нямат доверие в общинските власти. Когато се вземат големите решения, хората не знаят, защото това се прави непрозрачно. Урбанизацията е голяма, малките селища все повече западат и това обуславя анонимност на цялата изборна система. Онези, които идват в София, няма как да познават общинските съветници тук и им е все тая къде ще гласуват. Изпуснали са и какво се случва по родните им места. Така хората се дезинтересират.

- Местните избори са репетиция за националните, защото партиите използват резултатите от тях, за да показват и извличат дивиденти в общ план. Не се номинират качествени, можещи и знаещи хора, а чертаят картата на България, парцелират я в синьо, червено, зелено и т.н. Любопитно е какво ще стане в големите градове на страната - София, Пловдив, Варна и т.н., и как ще се представят партиите от коалиционното управление. Ясно е, че столицата принадлежи на ГЕРБ. Реформаторите също имат позиции, но да видим какво ще покажат. Цялата държава ще гледа това.

- Те имат утвърдени кметове в региони, които се смятат за червени. Любопитно е какво ще е поведението на централното им ръководство, което номинира кметовете и подрежда листите от горе надолу. Да припомним, че на предишните избори те отказаха да регистрират част от своите кметове, които сами си направиха битката чрез други формирования и бяха избрани от хората. Такъв бе случаят в Монтана например. Не са малко такива номинации, които отдавна се избират от някакви сдружения, комитети по места и се договарят с всички продавачи на гласове по места. Така че тази битка в синьо-червено не дава вярна представа за реалната ситуация в общините.