Отвъдния свят Линда Уилямсън На корицата

Вкъщи имам рисуван портрет на червен индианец. Лицето му е суховато, очите му блестят със суров блясък, на главата си има украса с две пера. Казва се Равън и е духовен водач.

Равън е бил прикрепен към бабата на моя приятелка, която е била известен медиум на своето време - Лили Голдсуърти. Снахата на Лили, която е майка на моята приятелка, имала силна антипатия към Равън и държала картината с лице към стената. Приятелката ми се срамуваше от това и ми даде картината, знаейки, че при мен тя ще намери гостоприемство. Така че сега ликът на Равън е на видно място във всекидневната ми и гледа към посетителите с изражение, което някои намират за благосклонно, а други ми казват, че ги полазват тръпки по гърба.

Трябва да призная, че в началото на моя интерес към медиумизма бях резервирана към това, което ми приличаше на аматьорски театрален отдел в духовния свят. Водачи с имена като Седящия бик или Течащата вода ми изглеждаха доста странни създания. Когато един ентусиазиран медиум ми каза, че към мен бил прикрепен водач - зулу, бях едва ли не скандализирана. За човек, който едва е навлязъл в нещата, да му кажеш, че зад него стои 190-сантиметров зулу, ще му прозвучи по-скоро тревожно, отколкото успокоително.

Но когато навлезнах по-дълбокото в материята, започнах да разбирам, че тук има нещо, което заслужава по-сериозно проучване, и че тези същества, които се представяха във вид на червени индианци, китайци и други подобни, всъщност са прекрасни и любещи духове, можещи да ни дадат много мъдрост.

Водачите са помощници от духовния свят. Някои се занимават с ясновидство, други с лечителство или с духовно учение. Всеки медиум има своите водачи и те са важна част от живота му. Всъщност той не може да работи без водачите си. Много от тях са живели на земята преди векове и са достигнали високо ниво на духовно развитие, но поради любовта си към човечеството стоят близо до земния план, за да служат. Те не са могъщи или безпогрешни, нито твърдят, че притежават цялото познание. Просто са същества, които стоят малко по-напред на пътя на развитието и сега се връщат, за да помагат на идващите след тях.

Защо има толкова много червени индианци, а не каубои? Изглежда, отговорът е, че някои раси, когато са били на земята, са достигнали по-висока степен на психично и духовно развитие, поради което са най-подходящи за духовни водачи. Древните египтяни и китайци са известни със своята мъдрост и окултни познания. Когато цивилизацията на северноамериканските индианци е била в апогея си, е имало миролюбиви хора, живеещи в хармония с природата и с Бога, когото наричали Големия Бял Дух. Може би днешният свят се нуждае от такова влияние, за да осъзнаем неотложната необходимост да спасим планетата от разрушение.

Обаче не всички водачи са от древни или екзотични цивилизации. Не е важна възрастта или расата, а духовното развитие. Всеки дух, който е напреднал в развитието си, може да избере да работи по този начин. Някои от тях са съвсем обикновени хора от по-новите времена. Познавам медиум, на който един от водачите е бил ватман. Обаче медиумите са си хора и по-скоро биха казали „Моят водач е персийски философ", отколкото „Моят водач е карал автобус №28".

Обикновено водачите се представят на медиумите, когато те започнат да се обучават в групите за развитие или когато са осъзнали своите пси-способности. Например Дорис Стоукс за първи срещнала своя водач Рамонов, когато почувствала, че трябва да придобие по-голямо разбиране на своите пси-способности, но нямала време да чете. Една вечер стояла вкъщи сама и чула един глас да й казва: „ Аз ще те науча". Постепенно той я научил на всичко, което й е нужно, за да използва своята дарба. Докато го слушала, Дорис се изпълнила с любов и доверие към учителя си и той останал с нея през целия й живот. Марион Дампиер-Джинс видяла за първи път своя водач северноамериканец като силует на стената. Първоначално помислила, че това е игра на светлината и започнала да отваря и затваря пердетата, но лицето си оставало с ясно изразени очертания. Дори когато боядисала стената, продължила да го вижда. Много по-късно, когато друг медиум й описал същото лице, тя открила, че това е нейният помощник.

Урсула Робъртс, чийто водач Рамадан е духовен учител, имала още по-драматично преживяване. Когато била съвсем млада, забелязала да блести светлина в ъгъла на стаята, където спи. Светлината се появила още една нощ и на третия път се кондензирала във формата на млад мъж с ефирна бяла одежда, който за няколко мига останал във въздуха, усмихвайки й се, и изчезнал, а стаята се изпълнила с атмосфера на неизразимо спокойствие. Няколко години по-късно, когато тя се обучавала в група за развитие, същият дух я посетил и й казал името си - чула го като Йамадан, но по-късно разбрала, че правилното произношение е Рамадан.

Обикновено, както е в цитираните случаи, медиумът има един специален водач, който е по-близо до него от останалите и с когото възникват взаимоотношения на любов и доверие. Духът, привлечен да работи с медиума, трябва да е такъв, към който той да чувства духовен, афинитет. Този афинитет няма нищо общо със земните взаимоотношения. Всички ние принадлежим към духовни групи, или семейства, чиито членове живеят на земята в различи времена и епохи, но са свързани с връзка, която е много по-силна отколкото при земните семейства. Много медиуми смятат, че техните водачи са хора, които познават от минали животи.

Някои водачи остават с медиума временно, за да му помогнат за някаква негова определена потребност. Други, макар и да не са тясно свързани с него, идват за специална задача, например лечителство. Заедно те сформират екип помагачи около медиума и му асистират във всичко, което е призван да върши.

Функцията на водача е да действа като връзка между медиума и желаещите да се свържат с него. Трудностите при комуникацията могат да бъдат преодолени само чрез посредничеството на водачите. Те помагат на неопитните комуникатори да се свържат, подавайки на медиума информация, която той предава на присъстващите на сеанса, и изобщо организират нещата зад кулисите. Също така всеки медиум има пазач, чиято работа е да го предпазва от всякакви вредни влияния и намеси.

Въпреки че водачите се грижат за медиума колкото им позволяват силите, техният ангажимент е към духовната работа, а не толкова към ежедневното съществувание на медиума. Последният е инструмент, чрез който те достигат до нуждаещите се от помощ. Водачите не могат да изживеят живота на медиума вместо него, нито да го освободят от отговорността да взема собствени решения. Те в никакъв случай не му се налагат и не го принуждават да действа в разрез със свободната си воля или преценка. Това е партньорство, при което водачите се нуждаят от сътрудничеството на медиума, колкото и той от тяхното.

Не е необходимо човек да е медиум, за да има водач. Всички ние имаме това, което е прието да се нарича ангел хранител - духовна същност, която се грижи за нас през целия ни живот. Всеки, който се опитва да върви по духовния път, т.е. да служи на другите, било като лечител, духовен учител или нещо друго, привлича към себе си, независимо дали знае или не, духовни същества, които също искат да служат. Някои хора наричат тези духовни същности помощници и смятат, че думата „водач" се отнася само за тези, които се занимават със свързването с отвъдното. Разликата е много малка и дефинициите в никакъв случай не са важни. Медиумизмът е само един от начините, чрез които духовният свят се опитва да въздейства на хората за разширяване на тяхното познание и разбиране.

Водачите - духовни учители, често използват транса като метод. Той е специална форма на медиумизъм. Малко медиуми са способни да изпадат в транс и той не е необходим за обичайното ясновидство.

Има различни степени на транс, от т. нар. леко покриване, при което медиумът напълно осъзнава това, което става, до дълбокия транс, при който той фактически е спящ.

Погрешно е да мислим, че когато медиумът е в дълбок транс, водачите са обсебили физическото му тяло. Влиянието е само ментално. По-скоро това е случай на сливане на двете съзнания, отколкото на контрол на едното съзнание над другото.

Някои медиуми се заблуждават, като изпадат в самоиндуциран транс и говорят със странно произношение. Подобен псевдотранс лесно може да бъде открит. Те изглеждат и звучат фалшиво, да не кажем смешно. Ако така нареченият червен индианец - водач, започне да говори, повдигайки дясната си ръка и казвайки „Хоу!", вероятно това означава, че медиумът е гледал твърде много уестърни.

Ако наистина е имало водач, то останалите присъстващи ясновидци би трябвало да са го видели или почувствали. Думите щяха да звучат на чист английски, а съдържанието им щеше да бъде отвъд познанието на медиума и словото щеше да притежава такава изразна сила, с каквато медиумът не разполага в нормално състояние.

Да слушаш как същество от духовния свят говори чрез земен медиум, е незабравимо преживяване. Сякаш човекът е изчезнал и някакъв друга, съвсем различна личност е заела мястото му. Присъствала съм на много случаи, когато Рамадан е говорил чрез Урсула Робъртс, и винаги съм се чувствала приповдигната, дори превъзбудена от присъствието на такава голяма духовна сила.

Урсула се вглъбява за няколко минути, докато се пее химнът. Изглежда така, сякаш заспива. Всъщност тя се настройва към своя водач. Постепенно в нея настъпва промяна, неуловима и трудна за описване, но не може да бъде сбъркана. Урсула се оттегля и Рамадан заема мястото й.

Той говори кратко за някакъв аспект на духовната философия или живота след смъртта. Тъй като използва нейния гласов апарат, гласът е на Урсула, но по-дълбок, отколкото в нормално състояние. Стилът му излъчва достолепие, но никога не е тържествен или помпозен. След няколко минути приканва присъстващите за въпроси, на които отговаря без колебание. Няма случаи, когато да е бил затруднен в отговорите.

Когато Рамадан се оттегли, Урсула идва на себе си така леко и естествено, сякаш се събужда от сън. Не помни нищо от това, за което се е говорило. Но въздействието върху аудиторията винаги е едно и също. В залата цари спокойствие и мир, тъй като водачът е дал на хората повече от изказаните думи - излъчил е от красотата на сферата, към която принадлежи.

Водачите рядко разкриват какви са били в земното си съществуване. Те казват, че е важно посланието, а не посланикът. Рамадан обаче ни удостои с информацията, че е бил принц в Древния Египет, който е повел хората си в разрушителна война. Поради вредите, които е нанесъл в онова време, сега се опитва да възстанови равновесието, като носи мир в света.

Само веднъж съм чула за водач, чиято самоличност е открита чрез информация, получена от медиум. На Джил Рос, членка на църквата в Уимбълдън, й казали, че има водач, която е била монахиня. Джил попитала Реймънд Робинсън - медиумът, който й дал инсрормацията, дали не може да й каже повече подробности. Реймънд допълнил, че монахинята се нарича сестра Тереза и била в девически манастир близо до родното място на Жана Дарк, че е живяла по време на войната и починала на около 30 години, с болки в главата.

Джил установява, че през 1901 г. е открит кармелитски манастир в Домреми, родното място на Жана Дарк. Тя пише на игуменката и получава следния отговор: „Тук наистина е имало монахиня сестра Тереза на Иисус. Родена е през 1893 г. и дала обет в Домреми, но починала на 23 октомври 1923 г., като боледувала от менингит." Била само на 30 години.

Макар че изглеждат далечни същества, водачите са много човечни. Те имат изявена индивидуалност и често показват тънко чувство за хумор. Някои от тях като Рамадан стават толкова популярни, колкото медиумът, с когото работят.

Айви Нортхедж, която е асоциирана към Колежа за пси-изследвания в Лондон, е един от най-известните медиуми учители. Тя води класове за духовно развитие в колежа и обучава студентите си на най-високо равнище. Нейният водач - Чан, е бил китаец през земния си живот. Чрез нея той преподава обширно учение, обхващащо медиумизъм, живот в следващия свят и духовна философия, която се цени високо и има много читатели.

Един от най-обичаните учители е Сребърната бреза. Неговият медиум, Морис Барбанел, който почина през 1981 г., беше редактор на „Пси-новини". Когато започнал да посещава спиритични събрания, Морис бил атеист. Изпитвал явно недоверие към водачите от различни националности, които се предполагало, че говорят чрез медиумите, но нещо го карало да посещава сеансите седмица след седмица. Една вечер той заспал, поне така мислел, по средата на събранието. Когато се събудил, започнал да се извинява, но му казали, че бил изпаднал в транс. Духът, който говорел чрез него, казал името си - Сребърната бреза.

Изминало време, докато Барбанел се убеди, че говорещият чрез него е отделна индивидуалност, а не продукт на подсъзнанието му. Постепенно обаче бил спечелен от красноречието на думите, които излизали от устата му - бил сигурен, че те не могат да произлизат от неговото съзнание.

Убеждавали Барбанел да публикува откъси от учението на неговия водач във вестника. Той се съгласява при условие, че неговата роля се запази в тайна. Искал учението да защити само своите качества и то станало много по-популярно, отколкото очаквал. Накрая откъсите били събрани и публикувани в книга. Издадените няколко книги стават още по-популярни и са преведени на много езици.

Грейс Кук, медиумът на Белия орел, основава Ложа на Белия орел с цел разпространяване на учението му. Ложата има клон в Лондон и много дъщерни ложи и малки групи в цяла Великобритания и в чужбина, но централно място е Храмът на Белия орел близо до Лис, Хемпшир. Тук се провеждат религиозни служби, има групи за медитация, предлага се лечителство, курсове по астрология и йога. Също така се издават книги, които популяризират учението на Белия орел. Грейс Кук .умира през 1979 г. и делото му се продължава от неговите дъщери Плана Хейуд и Джоан Ходжсън. Включени са и други членове на семейството; до голяма степен това е семейна дейност.

Джоан ми обясни, че Ложата не е част от спиритичното движение, макар че е тясно свързана с него, и, разбира се, вярата в живота след смъртта е в основата на тяхната философия. Тя смята, че медиумите вършат чудесна работа, особено за тези, които наскоро са изгубили близък човек, но е открила, че много от идващите при тях не се нуждаят от доказателствата, давани от медиумите. Те искат да се научат да осъществяват свой вътрешен контакт с хората, които обичат, контакт, който Джоан нарича „общуване на сърцата".

За нея Белия орел е представител на Бялото братство или Звездното братство - голяма група от души, включваща учители и мъдреци от различни епохи, които днес действат на земята. Техният символ е шестолъчната звезда, показваща идеалното равновесие между земята и небето, а целта им е да помогнат на хората да открият своята собствена светлина, така че да я излъчват към света, за да благославят, лекуват и носят мир на останалите.

Ако приемем, че водачи като Белия орел, Рамадан и Сребърната бреза се отделни индивидуалности, различни от своите медиуми, и че идват от по-висш план на реалност, тогава си струва да чуем какво ни казват. От хилядолетия човечеството се стреми да разгадае вечните въпроси на живота и смъртта. Сигурно, ако отговорите са намерени някъде, могат да бъдат намерени и тук.

Но дори тези духовни учители не могат да ни отговорят на всички въпроси. Те са се изкачили по-високо на планината на познанието от нас, но и те не са стигнали до върха й. Могат да ни говорят за истината, както я виждат от своята гледна точка. Тъй като все още имат индивидуално съзнание, не са единодушни по всички въпроси, но една и съща нишка минава през посланията на всеки от тях.

Те не ни представят подробно разработена верска система, а проста философия, която преминава отвъд догмата и различните вярвания и разкрива истината, лежаща в основата на всички религии. Невъзможно е на няколко страници да бъде представена пълна картина на тази философия или да се оцени красотата, с която тя е изразена в много книги от различни учители, но няколко откъса ще предадат есенцията на ученията.

Веднъж попитаха Рамадан: „Ти или някой друг виждал ли е Бог?". Той отговори: Не по начина, по който вие мислите за Бога. Виждал съм ореол и мисля, че това е ореолът, познат на земните хора като Бог... Ако можете да визуализирате едно огромно езеро, спокойно, прозрачно и неподвижно, и след това да го облеете със слънчеви лъчи, имащи мекотата и красотата на лунния блясък и все пак, без смътния лунен ореол, и центърът на това лъчение е като бляскащо сърце, в меко розово, туптящо и пулсиращо сред цялата шир, и тогава се опитайте да почувствате това безбрежно спокойствие, излъчване, пулсиращо с живот и любов, които навлизат в теб, и през теб и през всички неща... и тогава може би ще имате бледа представа за това, което ние познаваме като Бог.

Сребърната бреза изразява виждането си за Бога на по-прост език:

Великият Дух е природният Закон на вселената. Великият Дух е творящата сила във всичко живо, независимо дали е проявена в плана на материята или в плана на духа. Великият Дух е съвършената любов и съвършената мъдрост. Великият Дух прониква навсякъде във вселената. Той е Живот. Той е Любов. Той е всичко.

Във всеки от нас има искрица от Божественото Съществуване. Белия орел говори за този аспект:

Не можете ли да разберете, че във вас има нещо, което е много по-скъпоценно, много по-красиво, много по-чудесно от всичко, което човек може да си представи? Чували сте за проявлението на това величие в светци и други велики пратеници; чрез тях виждате излъчването на Божествения живот. Вие гледате на тези велики същности с преклонение, но никога не се опитвате да ги доближите. Почитате ги от дистанция, вместо да се вземете в ръце и да работите за усъвършенстването на собствения ви характер, на собствената ви душа, така че Божественият дух да може да се прояви чрез вас към себеподобните ви. Ето това е едничкото предназначение на вашия живот.

Идеята, че ние вървим напред, като служим на другите, е обща тема за всички учители от духовния свят. Сребърната бреза пита: „Как можете да бъдете религиозни, ако сте безразлични към страданието на човечеството?" Те ни казват, че не е важно на коя религия или църква принадлежим, а как живеем живота си.

Ако Бог е любов, защо толкова много страдание има на земята? Това е въпрос, който си задават много хора. Сребърната бреза отговаря по следния начин:

Вие преминавате през сянката и тъмнината, за да достигнете до светлината. След бурята настъпва ясен слънчев ден. Вие минавате през трудностите, за да постигнете целта. Чрез конфликтите постигате мир. Животът може да се реализира само чрез контрасти. Ако вашият път е равен и монотонен, в него няма да има развитие. Развитието идва чрез сблъсъка на различни обстоятелства, които моделират и карат да узрее латентният дух.

На трудностите и болките, които трябва да изтърпим, се гледа като на възможности, чрез които ние израстваме. Чан казва:

Всяко нещо във вашия физически живот има духовно предназначение. От гледна точка на духовното вие сте дошли тук, за да се пречистите. Казваме пречистване, защото, справяйки се с проблемите, които ви поднася животът, вие прочиствате духовното си съзнание: висшият ви Аз става по-рафиниран. Пробивайки със силата си в плътния земен свят, той се освобождава от собствената си шлака и така се доближава до Божественото съвършенство.

Водачите ни казват, че светът, в който отиваме след смъртта, прилича на този, само че е далеч по-красив. Пейзажът е подобен на земния. Живеем в къщи и сме заобиколени от хора, които обичаме, към които имаме духовен афинитет. Но субстанцията, от която е съставен духовният свят, е много по-рядка от земната и може да бъде моделирана със силата на мисълта. В горния свят има много нива или планове и по универсалния закон за привличането ние гравитираме към нивото, подходящо за живота, който сме имали на земята.

Хората, чието съзнание е силно прилепнало към материалния свят, ще бъдат привлечени към план, който е толкова подобен на земния, че дори може да не разберат, че са „умрели". Те ще бъдат заобиколени от всички материални неща, които си спомнят и които несъзнателно създават със силата на собствените си мисли. Това обяснява „уискито и цигарите" на Реймънд Лодж. Реймънд и неговите приятели войници, чийто живот е бил така внезапно прекъснат на бойното поле имат тези неща; защото все още изпитват нужда от тях, въпреки че духовното тяло не се нуждае от храна, за да съществува.

След известен престой в духовния свят земните желания постепенно изчезват. Духът израства и се приспособява към новия начин на живот. Тогава той е свободен да върви напред към пълнотата на духовното съществуване.

Сребърната бреза описва в книгата си „Учението на Сребърната бреза" този план, който в спиритичната литература се нарича Съмърленд:

Това е светът, в който човекът на изкуството ще види сбъднати всичките си сънища, художникът и поетът реализират амбициите си, геният се изявява в цялата си сила, всяка потиснатост е премахната и хората използват всичките си дарби и таланти, за да служат един на друг.

В този свят няма пари, заради които да се притесняваме, няма състезание, няма притискане на слабия до стената и силните са силни затова, че могат да дадат нещо на тези, които са по-малко честити от тях.

Тук няма безработица, няма бедняшки квартали, няма егоизъм. Няма секти, а само една религия. Няма свещени книги, само действие на Божествените закони, които ни учат как да постъпваме.

Този свят очаква всеки, който е живял нормален, праведен живот. Колкото по-добър е бил животът ни на земята, колкото по-силни са били стремежите ни да обичаме и да служим на другите, в толкова по-щастливо състояние ще се намерим след смъртта.

Тези, които са били жестоки и себични, които съзнателно са вършили зло, няма да горят в огън и сяра, според традиционната представа за ада, а ще се намерят на пусто, изолирано място с други като тях. Така че ние наистина сами създаваме своя рай и ад, докато сме на земята. Но тъй като всичко се управлява от любовта, дори тези окаяни души имат шанс, стига да станат готови да го приемат, да изкупят злото, което са сторили, и да се издигнат към светлината в по-висши измерения.

Няма съд - такъв, какъвто го представя християнската църква; има само самоосъждане. Рамадан казва:

Никой не ще ви съди освен вашата собствена същност, защото вие ще видите начина, по който сте използвали духовните си възможности, и дали не сте пропуснали шанса да създавате добро и хармония. Когато видите цялата картина, вие или ще скриете лице в шепите си и ще изпълзите в тъмния ъгъл на залата, страхувайки се да погледнете към тези, които са ви обичали, или пък ще вдигнете очи нагоре и с радост ще погледнете своите приятели, защото има съвсем малко неща, от които можете да се срамувате.

Всички учители се отнасят с дълбоко преклонение към Иисус Христос, който за тях е най-високо развитото същество, което някога е стъпвало на земята, но не гледат на него като Бог в смисъла на ортодоксалното тълкуване на църквата. Те правят разлика между Иисус, земния човек, и Христос, духът на Бога, който е действал чрез него, използвайки го като средство, така както водачът използва медиума, но разбира се, в много по-висш смисъл. Белият орел го обяснява:

Духът на Христос се е проявил в Иисус в много по-голяма степен, отколкото във всички останали Учители. Той е кулминация на Христовата сила, която е заляла и залива земята и цялото човечество.

Той не тълкува спасението в смисъл, че човекът е бил спасен от греховете си чрез смъртта на Христос, но казва, че ние сами работим за спасението си, като събудим духа на Бога или Христовата светлина, която е във всеки от нас.

Сребърната бреза казва, че Назарянина, както го нарича той, все още действа в света на духа:

Иска ми се да можете да видите и чуете Назарянина и да почувствате огромната му любов, как ни окуражава за нашите мисии, как изразява познанието си за всичко, което е било, как ни поощрява да вървим напред с нова сила, с нова надежда, с ново виждане и нова цел. Това не е Назарянина на църквата, въздигнат на едно божествено място, а велик дух, който все още дерзае да служи чрез много средства.

Духовните водачи сами по себе си са пратеници за другите. Подобно на медиумите те създават мост, за да могат да се свържат със света онези, които са твърде далеч от него. Сребърната бреза казва за себе си:

Аз не съм нищо друго освен смирен слуга, говорител на тези, които са ме изпратили. Те ме използват, както аз използвам този инструмент [неговия медиум], за да кажа на вашия свят истините, които са били погребани толкова дълго, но които трябва да излезнат наяве и да заемат подобаващото им се място в живота на хиляди мъже и жени.

Ако има една дума, с която да се обобщят посланията на всички духовни водачи, това е „служенето". Айви Нортидж работи с Чан вече 40 години, но все още помни това, което й е казал в началото: „Аз не ти обещавам слава и величие, а че ние двамата заедно ще служим на човечеството, давам ти тържественото си обещание.