Глава 8 В отвъдния свят

Когато съм се свързвала с покойни приятели и съм ги питала „Какво е там горе?", отговорите им са били неясни. Дори тези, които са считали, че са добре информирани, са признавали: „Не е това, което очаквах." Но когато са заставени да обяснят защо е толкова различно, те сякаш не могат да намерят думи.

Въпреки всичко ние разполагаме с надеждна информация, за да продължим нататък.

Преди всичко отвъдният свят не е определено място и затова не могат да му се дадат географски граници. За да ви дам идея за неговата структура, трябва да си послужим с аналог. Представете си множество концентрични окръжности, поставени една в друга. Всяка следваща окръжност е изградена от по-фина материя и вибрира с по-висока чувствителност от предходната.

В средата е земята. Това е най-тъмният и най-плътният свят. Духовете от отвъдното казват, че е сив и тежък в сравнение със света, който те обитават, и при слизането до него те се чувстват като гмуркачи, спускащи се в дълбините на океана. Образно казано, етерният план е непосредствено след земния. Това е една неясна и мъглива област, която свързва земята с невидимите сфери. Когато умират, много от душите преминават през нея бързо, като през мъгла. Други се задържат там за известно време в състояние на сън, докато напълно се събудят за своето ново съществуване.

Ф
иг 1.

Понеже няма плътни бариери за преодоляване при преминаване от един план в друг, етерното измерение се влива неусетно в астралното. Обикновено именно там отиваме след смъртта си. В спиритичната литература мястото е познато като Съмърленд - "Страната на лятото". Безброй пътници са разказвали своите преживявания тами между отделните описания има принципна съгласуваност, която се е запазила, откакто съществува съвременният спиритизъм. Философът и гадателят от 18 век Емануел Сведенборг ни говори за свят, който изглежда като идеализирана версия на нашия:

Там се появиха планини, хълмове, долини, равнини, полета, езера, реки, потоци както в земния свят; появиха се животни, птици, риби от всякакъв вид... Вселената на отвъдния свят е много близка до вселената на нашия; има само една разлика: че нещата не са точно установени като на Земята, защото там няма нищо материално - всичко е духовно.

Интересно е да сравним това с преживяването при изпадане в клинична смърт, поместено в края на предишната глава. Спиритичната литература е пълна с подобни описания на Съмърленд. Ето едно от което е типичен пример:

Вече бях усетила живителното въздействие на тази небесна градина до такава степен, че жадувах да видя още от нея. И така, в компанията на моя стар приятел, който ми бе водач и източник на информация, аз се разходих по алеите и стъпих върху нежната трева - така гъвкава и мека, че мога да използвам сравнението „стъпвам във въздуха", и се опитах да се вживея в откритието, че тази изключителна красота е част от моя дом.

Можеха да се видят много прекрасни дървета и нито едно от тях не беше изкривено, както сме свикнали да ги виждаме на Земята, но и дума не можеше да става за стриктно спазване на големината и вида. Просто всяко дърво расте при изрядни условия, няма бури, които да го превият или да прекършат младите му клони, нямаше белези, оставени от насекоми, изобщо никакви следи от увреждания. С цветята беше същото. Те растяха непокътнати, винаги бяха облечени в свежата си премяна от листа във всички нюанси на зеленото и непрекъснато даваха жизненост на този, който се приближи до тях.

Забелязах, че нямаше сянка под дърветата, както е обичайно за нас, но нямаше и силно слънце. Изглежда, непрекъснато се излъчваше светлина, проникваща във всеки ъгъл, но това не означава, че цари еднообразие и скука. Моят приятел ми каза, че тази светлина идвала направо от Съществото, което дава светлина, и че била самият Божествен живот; тя къпе и осветява целия отвъден свят, населяван от хора, чиито очи са отворени за духовното.

Забелязах също, че една приласкаваща топлина обхваща всеки сантиметър от пространството, непроменлива и поддържана съвършено. Атмосферата, въздухът беше спокоен, но имаше леко ухаещ бриз - истински зефир, който никак не променяше приятното и целебно въздействие на температурата.

Хората, които обитават такива местности, съществуват в пълно задоволство и хармония. Много е красиво, но е малко сладникаво. Някой би казал, че това много му напомня на Батерси парк през някой неделен августовски ден, когато хората се мотаят край брега, забавляват се и са невероятно добре разположени един към друг. Семейните срещи също са широко застъпени в тези описания, което не е никак окуражаващо: да се срещнеш лице в лице с разни ужасни роднини, за които си мислел, че ги виждаш за последен път.

Изглежда обаче, че съществува подобно място като Съмърленд. Това е астралното съответствие на Земята, което отразява нейната красота и нищо от грозотата й, и много хора намират своето място там, като в същото време вероятно ще се научат на по-добро отношение към своите роднини и към света изобщо. Но това ниво не е раят и не ни се налага да минем през Страшния съд, за да си го извоюваме.

Защото има един много основен факт, който трябва да проумеем: че всички традиционни представи за смъртта, които са втълпявани на повечето от нас като деца, са фундаментално погрешни. Няма никакви бели перлени врати, нито арфи и ако има ангели, то те не са с крила. Нито пък ад със сяра и огън и грешници, осъдени там завинаги. В действителност няма нищо, което да установява края със смъртта. Това е просто следваща стъпка по пътя на живота.

Първата наша изненада, когато започнем да се ровим в разказите на мъртвите „пътници", е, че отвъдният свят изглежда подобен на нашия, но приликата е измамна. Той е управляван от свои собствени закони и докато разберем за какво става въпрос, всичко прочетено досега ще ни се струва объркващо, бих казала, дори невероятно.

Най-важният и най-труден за разбиране от тези закони е следният: Отвъдният свят се управлява от мисълта. Там всичко оживява и се поддържа от силата на мисълта. Като мислите, съществувате и така си създавате свои собствени условия.

Нека разгледаме това понятие по-детайлно. По принцип материалният свят е илюзорен. Ние мислим, че материята е твърда (плътна), но всъщност знаем, че тя е изградена от атоми, които вибрират с изключителна честота. А физиците са открили, анализирайки все по-малки и по-малки частици материя, че има точка, при която енергията и материята са заменяеми. С други думи, материята е втвърдена енергия.

На духовно или астрално поле, което, така да се каже, е следващото стъпало нагоре по стълбата на еволюцията, материята съществува, но е по-разредена, по-рафинирана, формирана е чрез силата на мисълта.

В наши дни е добре позната идеята, че мисълта е сила. Хора с пси-способности като Ури Гелър са демонстрирали как силата на мисълта може да действа върху предмети: един от тривиалните примери е изкривяването на лъжици. Написани са много книги за силата на ума, обясняващи ни как чрез техниката за предизвикване на творческа зрителна представа е възможно да постигнеш почти всичко, което искаш, само ако си го помислиш или си го пожелаеш. Представете си за момент, че това е самата истина. Вие желаете къща на село и като си помислите за това, тя се появява. Искате да посетите приятел, който живее далеко, само концентрирате мисълта си и хоп! - вие сте там. Астралният свят е нещо подобно. Мислите се материализират. Каквото си пожелаеш, можеш да го сътвориш, но както ще видим по-късно, само в определени граници.

Сигурно ви изглежда като свят на мечтите и наистина астралният свят е наричан План на илюзията. Но тук опираме до езиковия проблем. Думите не могат да изразят този вид реалност. Сънищата и илюзиите са неясни неща, докато за обитателите на астралния свят всичко наоколо е реално и плътно, както е за нас всичко на Земята.

Ние влизаме в този свят, както вече обясних, веднага след като се освободим от физическото тяло. Разбира се, оставяме всички материални притежания. Или както гласи поговорката, „Няма да отнесеш нищо в гроба си." („Ако не мога да взема нищо с мен - казваше един мой богат чичо, - тогава няма да си тръгна!") В действителност обаче ние вземаме със себе си много неща: нашите характери, желания, нашите мисли и спомени. И това определя различните условия - приятни или неприятни, където ще се намерим. Според природния закон за притеглянето ние гравитираме към това ниво на отвъдния свят, което най-много ни подхожда. Това не зависи от религията, която сме изповядвали, или от вярата ни; важно е що за личност сме били и какъв живот сме водили.

Астралното ниво е огромно и твърде разнообразно и това спокойно място, наречено Съмърленд, е само част от него. Ако се опитаме да опишем всички астрални области, ще ни трябва отделна книга, но дори и тогава ще сме обхванали само едно от многото нива, които съществуват в отвъдното. Традиционно разделяме вселената на седем нива, намиращи се едно над друго. Най-последното е Земята, или физическото ниво. Астралното ниво е разположено над нея и след него са различните ментални нива и по-високи духовни сфери, издигащи се в небесата като пирамида.

Всяко ниво има седем поднива и от тая гледна точка нещата стават все по-сложни, така че не ще се опитвам да давам по-точна характеристика. Във всеки случай представата ни е малко измамна. Нивата не са географски области, но могат да бъдат обяснени по-точно като измерения или състояния на съзнанието. Между тях не съществува рязка граница, те се преливат като цветовете на спектъра.

Нивата не само се преливат, а и проникват едно в друго, но тъй като вибрират с различна честота, могат да заемат едно и също физическо пространство независимо едно от друго. Астралното ниво, тъй като е с най-близка честота на вибрацията до физическото поле, може да взаимодейства с него много по-лесно от останалите.

Възможно е да се премине от едно ниво в друго, като се променя съзнанието. Това всъщност правят медиумите, когато се настройват към отвъдното. Духовният свят винаги е около нас, но ние обикновено не си даваме сметка за това. Можем да направим сравнение с радиовълните: те постоянно са във въздуха, но ние не ги чуваме, докато не включим съответното приспособление.

Следователно да умреш означава просто да прехвърлиш съзнанието от физическото към астралното ниво, което става по учудващо лесен и безболезнен начин. Но след като душата най-накрая се е освободила от тялото, какво става после? Невъзможно е да се направи обобщение по този въпрос. Вече видяхме как преживяванията варират при различните индивиди - от щастливото завръщане на Хелън Салтър при родителите й до обърканото лутане на фермера Хопкинс между нищо неподозиращите му приятели. Всяко пътешествие в отвъдното е различно в зависимост от темперамента на починалия. Някои веднага се чувстват като у дома си и се адаптират бързо, други пристигат неподготвени и докато стъпят на „духовните си крака" и се осъзнаят, минава доста време.

Но всеки честен човек няма за какво да се страхува от смъртта. Нека за илюстрация измислим едно лице - да го наречем Адам Смит, и да го следваме по време на неговото Най-важно Пътешествие.

Ние допускаме, че той е обикновен човек, честен и не много интелигентен, с отношение към вярата, но не много религиозен. Той умира в болницата в напреднала възраст, след като е боледувал известно време. Без да разбере какво точно става, напуска тялото си и открива, че пътува надолу по един тъмен тунел.

Адам излиза на другия край на тунела и вижда, че е застанал до себе си - гледа тялото си върху леглото. Отначало не може да разбере какво е станало. Чувства се и изглежда по същия начин както минути преди смъртта с изключение на това, че болката и слабостта са изчезнали. Дори е облечен в старото си сако и панталони. Опитва се да каже нещо на хората от семейството, но те не го чуват. Лекарите казват, че е починал, което му звучи смешно, защото той е жив.

Преди да има време да осъзнае ситуацията, Адам вижда, че майка му идва към него. Хваща го за ръка и изведнъж стените на болницата изчезват. Чувства, че се движи нагоре и пристига на едно място, което му изглежда странно познато.

Сякаш се намира на Земята и ходи из местата, които познава от дете. От двете му страни се вижда пейзаж с възвишения. Дърветата и тревата са тучно зелени, толкова зелени никога не е виждал преди. Тук-там има скупчени къщи. Ветрецът тихо полъхва и въздухът е изпълнен с птича песен. Светлината има ослепителен блясък, но не поврежда очите му. Всичко е спокойно и той се чувства обгърнат от любов.

Майка му го завежда до една от къщите. Тя е малка, но хубава, точно такава, за каквато си е мечтал на Земята, но не е могъл да купи. Съпругата му, която е починала преди няколко години, го чака пред вратата. Като я вижда, го обзема радост, тъй като след смъртта й се е чувствал самотен. Майка му и жена му не са се променили, като се изключи това, че изглеждат по-млади и по-жизнени. Една млада жена е застанала до съпругата му. Изглежда му позната, макар че не я е виждал преди. Жена му казва, че това е тяхната дъщеря, починала в детска възраст.

Развеждат го из къщата, която е обзаведена точно по вкуса му. Изненадан е да открие тук много свои вещи, включително ценните си книги и картини. Тук е дори старото му куче. То тръгва към него, размахвайки опашка, гледа го с умните си очи, сякаш ще му проговори.

Майка му го пита дали ще пие чай и му го сервира на поднос с домашно приготвени сладкиши, точно каквито е печала навремето. Храната е не по-малко истинска от всичко останало около него. Твърде объркан, за да задава въпроси, той яде и пие и се чувства освежен. После майка му го съветва да си почине малко и му показва спалнята, където той ляга на леглото. Задремвайки, той разсъждава, че всичко това наподобява сън - и в действителност е така.

Това почти литературно описание е типично за много хора, които са били приети в отвъдното. Циниците може и да се подиграват на този очевиден абсурд. Обичаен английски чай, сладкиши и къща със сламен покрив и рози около вратата! След всичко това може би Бог е англичанин. Но това не е абсурдно, както изглежда на пръв поглед. Адам Смит навлезе в света на своето собствено умотворение.

Казано е, че ние правим своя рай или ад, докато сме на Земята, и в случая наистина е така. Нашият отвъден свят е изграден от нашите мисли, спомени и желания. Не е учудващо, че ни е познат! Представата на Адам за рая беше една малка къща на село, в която ще живее със съпругата си и семейството си. С това е било ангажирано съзнанието му, за това е копнял през целия си земен живот и тъй като силно го е мислил и желал, несъзнателно го е сътворил. Ето защо, когато умира, открива, че онова, за което е мечтал, го очаква.

Той не го е сътворил сам. Семейството му и хората, които са мислели като него, са спомогнали за изграждането му. Може да се каже, че това е колективно умотворение, оформено от тези, които са го измислили.

Всяко място от Земята има свой астрален еквивалент. Има малки и големи градове, както и села. Човек, населявал африканската джунгла, когато умре, ще се намери в джунгла, но по-цивилизована, тъй като там няма да има комари и животни, убиващи други животни за храна.

Идеята за съществуването на такова място, приличащо на рай, е залегнала дълбоко в подсъзнанието на човека и е отразена в различни религии под различни имена. В спиритизма, който е в течение на отвъдното повече от всяка религия, това място се нарича Съмърленд. Северноамериканските индианци са го наричали Земята на щастливия лов. Древните египтяни са очаквали да влязат в Аменти, или Западната земя. Гърците са имали своите Елисейски полета, а келтите - Островите на блажените. Викингите смело посрещали смъртта в бой, защото знаели със сигурност, че ще се събудят във Валхала, където ще ядат и пият до насита. Няма съмнение, че те не са били разочаровани, тъй като сами са създавали собствения си отвъден живот, намирали са това, за което са мечтаели.

Но нашият Адам Смит не е воин. Неговите желания са прости и лесно осъществими. Нека да го последваме сега, когато се е събудил от своя сън и започва да изследва тайните на новото си съществуване.

Той е учуден, когато научава, че е спал в продължение на три дни земно време. Тук времето не е от значение. Когато се аклиматизира, разбира, че макар мястото да прилича на Земята, тук има някои объркващи различия. Няма нощ, няма студ и дъжд. Живее във вечно лято. Не може да види слънцето, но нежна топлина прониква навсякъде. Цветята растат, цъфтят и прецъфтяват, за да бъдат заменени от други. Нищо не загива или умира. Има животни като неговото куче, но не вижда по-нисши форми на живот, например комари или оси, които са много досадни на Земята. Тук преобладава чувството за мир и широта. Нивите не са оградени и нямат синори. Зад хоризонта се виждат сини хълмове, но колкото и напред да върви, той никога няма да ги стигне и няма да види какво се крие зад тях.

Най-много се радва, че се е събрал със семейството си и че се среща с роднини, починали, когато е бил млад или преди да бъде роден. Много от старите му приятели също са тук. Всеки от тази наподобяваща село общност му е близък. Хората са на различни възрасти. Някои като него, починали в напреднала възраст, са се подмладили с доста години, други като дъщеря му са пораснали.

Тук няма пари. Не трябва да работи, за да печели, защото има всичко. Магазините, канторите и фабриките не са необходими и не съществуват. Ако му се прииска нов костюм, той трябва само да си го представи и ще открие, че вече го е облякъл. Няма нужда да ходи до „Макс и Спенсър". Може да си почива и да се развлича, сякаш е в безкраен отпуск.

Ако пожелае, може да пътува до други области на астралния свят. Може да посети всяко място на Земята, да отиде на гости на свои роднини и приятели, когато разбере, че наистина мислят за него, макар че това преживяване ще бъде едностранно. Ако някой от тях е медиум, ще усети присъствието му, и ако той намери канал за връзка, ще се свърже с близките си и ще им каже, че всичко е наред. Обратното, ако не успее да се свърже, може да стигне до заключение, че излишно си губи времето, задържайки се там.

При всяко положение в новия си живот може да върши далеч по-вълнуващи неща. Има възможност да развие някои интереси и таланти, за които не е намерил време на Земята. Има много книги, картини, театри и концертни зали, места за обучение, където може да се просвети относно духовните закони, които управляват това жизнено ниво. Ако иска да свърши някоя работа, може например да помага на новодошлите, които нямат близки да ги посрещнат.

Очарова го възможността да твори чрез мисълта си - прилича на дете, което има нова играчка. Каквото и да си въобрази, то се появява, сякаш има вълшебна пръчка, но открива, че творенията на неговата фантазия са краткотрайни. Те са истински и материални, но той знае, че не са вечни и че престават да съществуват, когато спре да мисли за тях.

Това не означава, че те изчезват, а само че са временни творения и не могат да траят по-дълго от мисълта за тях. С течение на времето той привиква към новия си начин на живот, неговите материални желания отслабват и повече не си прави труда да ги създава мислено. Например губи интерес към храната, тъй като тук тя е излишна - неговото духовно тяло се зарежда от атмосферата с всичко, което му е необходимо.

Все още задържа някои от любимите си притежания или астралното им копие. Не защото действително са му необходими, но е бил привързан към тях на Земята. Продължавала да живее в дома си. Наистина тук не се нуждаеш от топлина и подслон, но дори и в духовния свят той не се чувства комфортно, ако живее сред полето.

Личността на Адам Смит постепенно се променя. Положителните му качества придобиват по-голяма сила, а отрицателните започват да изчезват. Той е по-добър и по-мъдър от времето, когато е бил на Земята, макар че все още не е съвършен. Но е изминал доста път, откакто е напуснал физическото си тяло. Затова нека го оставим за малко и обсъдим някои въпроси относно живота след смъртта, които този разказ поставя.

Първата реакция на много хора, попаднали на литература, разглеждаща духовния свят, е, че това звучи прекалено красиво, за да бъде истина. Възможно ли е да си преживял земното си битие, без да си положил по-сериозни усилия, и след като умреш, да се намериш в подобен рай, където всичко става според желанието ти?

Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но не е толкова лесно, колкото изглежда. Земята на вечното лято, или Съмърленд, трябва да се извоюва. Адам Смит жъне реколтата, която е посял на Земята. Добротата, щедростта и любовта, които е показал към другите, дават плод сега и се отразяват в красотата около него.

Ако е бил човек от друг сорт, то неговата участ щеше да е различна Отвъдното не е само красота и светлина. Тези, които са престъпили духовните закони, ще плащат според нарушенията си, но престъпленията, за които трябва да отговаряме, не винаги съвпадат със земните. Егоизмът, жестокостта, причиняването на страдание на хората, преднамереното търсене на зло и затварянето на сърцето за доброто - това са престъпления срещу духа и за тях трябва да бъде заплатено с престой в други, по-тъмни нива на астралния свят.

Но Адам не е бил светец. Той е имал своите недостатъци като всички хора. Не трябва ли да плати за тях? Да, в един момент той ще трябва да застане лице в лице с тъмнината на собствената си природа, но това ще стане по-късно. Засега му е дадено време да се установи и да си почине от премеждията и изпитанията на земния живот.

В такъв случай може ли той, докато е в това ниво на съществуване, да притежава изцяло всяко нещо, което пожелае, просто като си помисли за него? И да, и не. Материята на астрала е толкова податлива, че Адам може да я моделира според желанието си и да получи всичко, стига да не вреди на останалите. Той например може да пуши и да пие. (Наясно съм, че тези изказвания ще бъдат обсъждани и цитирани извън контекста от скептици, рецензенти и журналисти, но на нас ни е казано какво е там.) Ако е уморен от непрестанното слънце, той може да си създаде свой собствен климат. Ето какво обяснява Майк Суейн:

Почувствам ли нужда от освежителен дъжд, който да удря лицето ми, и вятър, който да ме пронизва, излизам в открито поле и започвам да мисля за това - и ето, аз се наслаждавам на моята собствена буря! Тя не пречи на никого, имам грижата да не пречи; ние знаем какво да правим, за да не сме в ущърб на останалите на това ниво. Дъждът образува малки локви, докато се разхождам; но щом се обърна и погледна зад себе си, няма и помен от тях - само познатата зелена трева.

Ако иска да смени виличката, в която живее, той може да има къща, проектирана от архитект, но тя ще бъде направена от астрален материал, а не от тухли и хоросан. Да предположим, че Адам горещо желае да има ролс-ройс. Това не е невъзможно, но няма да му е лесно да го сътвори с мисълта си. Отново Майк Сцейн:

Ако искам да притежавам нов модел „Ягуар", всичко, което трябва да направя, е да си представя колата и тя ще се появи пред очите ми, сътворена от мисълта - сила на този свят! Но трябва да помислим два пъти, преди да го направим, защото това означава да мислиш в три измерения! Ако си представя колата както изглежда в списанията, точно такава ще я имам. Трябва да мисля за дължината й, за вътрешността й, за всички приспособления и за тяхното точно място. Но ако съм мислил правилно, тя на минутата ще бъде там. Трудността се състои в това да се концентрираш изцяло върху колата - точно такава, каквато е в действителност.

Може би Адам ще осъзнае, че не си струва толкова много усилия, да притежаваш ролс-ройс, особено щом няма пътища и няма къде отидеш с него.

Същото важи и за останалата техника. На теория няма причина самолетите, телефоните и телевизорите да не бъдат създадени, но на практика никой не би ги пожелал, защото не са му необходими. Кому е притрябвал телефон, след като е възможно да се свързваш на далечни разстояния чрез телепатия? И защо ти е самолет, когато можеш отидеш, където поискаш, само за секунди, стига да си го помислиш?

Съвсем не случайно астралният свят е такъв. Той е създаден от мъдрото провидение като място, където можем да изпробваме някои неща, необходими за развитието ни, които не сме могли да реализираме напълно на Земята. Всички напускаме този свят с пропаднали амбиции и с неудовлетворени желания; искали сме да направим нещо, но или не сме имали шанс, или не сме успели да го завършим. Необходимо ни е да отреагираме на тези наши идеи и желания, да се освободим от тях, преди да преминем в следващото ниво.

Злите желания и мисли, разбира се, не могат да съществуват в това ниво. На тях трябва да им се излезе насреща, така че да бъдат изкоренени, но това става в по-ниските слоеве на астрала, както ще научим по-късно. Те нямат място в Земята на вечното лято. Ако някой например е обладан от чувство на омраза или не е обичал приятелите си, той няма да може да се качи в това ниво.

Може да възразите, че раят на Адам Смит е твърде скучен. Може би предпочитате по-интересно място? Тогава можете да го имате. В действителност духовният свят е толкова разнообразен, както и земният. Дори и повече. Уговорката е винаги тази, че не можете да имате нещо, ако не сте го заслужили. И друго, всеки, който пристигне в астралния свят, става по-духовен и има друго отношение към ценностите. Нещата, които са били важни и желани на Земята, тук нямат място, изместват ги духовните стремления.

Какво представлява астралното тяло? И тук, както на много други въпроси, засягащи отвъдното, отговорът е, че зависи от нивото, в което се намирате. В по-долните нива, които са по-близо до Земята, телата на обитателите са точни копия на физическите, но когато се издигнете нагоре, към по-високи нива, обвивката на тялото става по-фина, макар че все още прилича на физическата си форма.

Облеклото е въпрос на вкус. Повечето хора предпочитат същите дрехи, които са носили на Земята, защото са свикнали с тях, така че дрехите са творения на техните мисли. Други пък променят стила според вкуса си. На едно място се събират хора от различни епохи и култури, така че сигурно се получава доста колоритен спектакъл.

Тъй като това е ментален свят, менталната възраст на човека рефлектира върху неговия образ. Много хора изглеждат както са били на млада възраст. Ако умрат стари постепенно се подмладяват, а децата и младежите продължават да растат, докато достигнат зрелост.

Могат ли хората действително да живеят в подобна хармония? Човешката природа е такава, че трудно може да вникне в някои от страните на Съмърленд. Но според природния закон за привличането, ние се сближаваме с тези, към които имаме природен афинитет, не непременно с членовете на нашето семейство. Обитателите на това ниво са стигнали до определено духовно развитие, където дребнавостта, ревността и конфликтите на земния живот са забравени и надмощие взема любовта.

Какво става с брака в отвъдното? Често е задаван въпросът, когато умра пак ли ще бъда с моя съпруг или съпруга? Ние се събираме с тези, които обичаме. Съпруг и съпруга, които са се обичали, ще продължат да са заедно, макар че естествено, законният брак тук е невалиден – любовта е тази, която събира две души. Семейна двойка, при която липсва истинска връзка, ще се раздели по взаимно съгласие и всеки ще поеме по своя път, присъединявайки се към хора, към които има афинитет. Човек, който е имал повече от един съпруг или съпруга, ще избере този, който обича повече, макар че всички могат да бъдат заедно, защото при духовната любов не съществува ревност.

Така стигаме до въпроса за секса. Физическата любов се превръща в духовна, тук не се раждат деца. Джим Пайк, синът на свещеника, когато бил попитан от баща си има ли секс в отвъдното, отговорил:

Да, има секс, но е различен от земния. Не е физически, разбира се, но всъщност има по-малко ограничения. Тук по-ясно разбираме какво означава секс. Навлизаме изцяло един в друг, това е сливане, ставаме едно цяло.

Децата израстват и се обучават в училища. Ако са изживели трудности през земния си живот, тук развиват умна и красива душа. В следващия откъс, в който едно момиче се обръща към майка си, ще даде успокоение на хората, които са загубили дете:

Мамо, казаха ми, че децата се събуждат в приказни места, сътворени от тяхното въображение. Всяко дете има място за уединение, заключено в съзнанието му. Това може да бъде картина, която му напомня на нещо от живота преди раждането му. Във всички случаи, когато децата спят, отиват на това прекрасно място в собственото им съзнание и събуждайки се на земята, или са освежени от този контакт, или пък са потиснати от земната вибрация, защото са почувствали, че разликата е огромна.

Едно момче пристигна тук, носейки в съзнанието си картини от зоологическа градина, и както се разхождаше, се намери в зоопарк; но всички животни бяха на свобода и приятелски настроени и то бе подканено да ги нахрани с познати за него неща. Изведнъж момчето толкова се развълнува, че неговото видение започна да се развива бързо и то видя всички други деца. Някои от тях бяха в тялото на сънищата, а други като него бяха преминали отвъд.

Когато момчето попита къде са майка му и баща му, ние му казахме:

- Те са отишли у дома и ние ще те заведем при тях, ако искаш.

По пътя то заспа. Това продължи, докато неговото духовно тяло се възстанови. Детето се събуди и поигра с животните, нахрани ги, язди ги и заспа отново. Един ден посети майка си в съня й. Тя беше доволна, детето също. Бащата го нямаше. Детето обожавало майка си и се плашело от баща си, така че радостта му, че е с майка си, беше удивителна. Когато тя го напусна, за да се събуди в материалния свят, момчето заспа. Това продължи известно време и за двамата беше удовлетворяващо и ободрително.

Един ден детето последва майка си в материалния свят и когато се събуди, тя естествено не можа да го види. То бе смутено, но не и нещастно, защото толкова време бяха заедно. Тогава дойде един от неговите водачи и му обясни, че това е маминият свят през деня и че трябва да я остави да отиде на работа и да я чака да се върне вечерта. Децата приемат това много лесно и се връщат в ярко осветените нива на детството с голямо облекчение. Те откриват, че трудно понасят земните вибрации. Всичко това прави престоя на детето много лек. Един щастлив живот.

Животните също оцеляват след смъртта и ако е съществувала голяма привързаност между собственик и любимец, любимецът ще сподели отвъдния живот със стопанина си. Ако животното умре преди стопанина си, за него се грижат, докато дойде собственикът. Там животните развиват своята интелигентност и осъществяват телепатичен контакт със заобикалящите ги. Изглежда, някои са имали тази способност още тук. Само по-висшите, одомашнените от човека животни са допуснати до нивото Съмърленд, но те остават там дотогава, докато техният стопанин се нуждае от тях и ги обича. След това се връщат на Земята, за да продължат своята еволюция, преминавайки в други тела от същия вид. По-нисши форми на живот като насекомите не обитават това ниво. Те също имат душа; всъщност цялата вселена е съставена от жива материя и нищо не е истински бездушно, но еволюцията на нисшите същества ги държи по-близо до Земята и те не могат да се издигнат до това измерение.

Религията съществува, но не в такава форма като на Земята. За желаещите имат черкви и храмове и там е представена всяка религия. Индивидите все още притежават различни вярвания, но толерантността преобладава. Там Бог е навсякъде и във всичко, човек чувства близкото Му присъствие и е обграден от Неговата любов.

В този свят хуманният атеист би живял по-добре от един тесногръд християнин. Известен е анекдотът за св. Петър, който показвал рая на един посетител. Повел го към едно място, оградено с високи зидове, и когато гостенинът се изкачил горе и погледнал, видял група хора да пеят весели песни и да свирят на арфи, абсолютно забравили, че съществуват и други хора.

- Кои са тези? - попитал посетителят.

- О, това са католици - отговорил св. Петър. - Те мислят, че са единствените обитатели на рая, така че трябва да им се посмеем малко!

В този разказ има малко истина. Вече казах, че традиционните представи за рай и за ад са погрешни, но ако някой неумолимо вярва, че когато умре, ще отиде в рая, ще седи на облак и ще свири на арфа, тогава този някой може да си създаде подобен свят за самия себе си, докато научи, че това е само сън. Сектантът, който е убеден, че само неговата секта ще бъде спасена, ще се намери изолиран в малък свят, обитаван от такива като него, и тук те могат да съществуват щастливо около 100 земни години, доволни, че техните вярвания са справедливо оценени. По подобен начин, ако човек се смята за много голям грешник, предопределен за огъня на ада, той би сънувал, че е сред пламъците, но много малко хора имат такова ниско мнение за себе си: адът винаги е мястото, където отиват враговете ни.

Как ли се чувства човек, ако посети Земята, след като е живял в духовния свят? Според това, което са ни казвали, често чувството е потискащо. Един човек на име Хигинс описва как отишъл да види семейството си, воден от своя дух водач:

Стоях в нашата кухня и наблюдавах съпругата си. Чудех се дали знае, че съм тук, извиках я по име. Тя не отговори нищо. Не ме чу. Водачът ми каза:

- Няма да те чуе, ти го знаеш.

- А какво мога да направя?

- Нищо не можеш да направиш - каза ми той. - Но тя може да усети твоето присъствие. Това не си го знаел. Нека малко да почакаме.

После ми каза:

- Концентрирай се и мисли за нея, мисли усилено. Мисли колкото се може по-силно. Мисли нейното име.

Направих го. Изведнъж тя се изправи, изпусна ножа и картофа, който белеше, и се заоглежда. Беше толкова объркана, почти изплашена, че аз съжалих за действията си. Разбрах, че всичко се дължи на моя опит да се свържа с нея. Тя направо излетя от кухнята. Отвори вратата и отново я затвори, после седна, сложи глава върху масата и започна да плаче. Почувствах се зле. Помислих си: „О, мила, това е ужасно."

- Не се тревожи - каза ми моят водач. - Тя усеща. Знае го в себе си, все още не разбира, но дълбоко в себе си знае, че ти си близо до нея.

- Добре, но ако аз я правя нещастна, какъв е смисълът да идвам?

- Това да не те тревожи - отговори ми той. - Често се случва. Те просто не са сигурни. Никога не са им казвали, че е възможна такава комуникация, изобщо нямат представа от подобни неща. Но тя ще дойде... Тя усеща... Тя чувства... И дълбоко в себе си знае.

- Не мога ли да направя нещо?

• 
  Нищо - каза ми той. - Не е дошло времето.
  

Колко зная за твоя живот? Само когато ме повикаш в мислите си. Ако си заета с хора или работа, тогава аз също съм заета и ние двете забравяме една за друга. Но в момента, в който си помислиш за мен или нещо ти напомни за мен, тогава веднага виждам всичко, което става около теб. Ти често ме викаш, така че аз често улавям епизоди от твоя живот и твоите интереси и ги съединявам заедно... Но за много, много хора нещата не стоят така. Някои семейства престават да мислят за своите починали близки или им изпращат странни мисли, изпълнени с мъка, които ги затварят и ограничават. Това причинява тук голямо притеснение и ние силно страдаме, когато някои от нас чуят мислите на своите роднини от Земята. Една от главните причини за смъртта и раздялата е, че не можем да прехвърляме енергично нашите мисли и индивидуалности един към друг и ако се научим да го правим, тази на пръв поглед ужасна раздяла вече няма да съществува.

Стигнах до присъдата, с която рано или късно всяка душа трябва да се срещне лице в лице. Тази присъда е различна от прегледа на живота, за който говорихме преди, не става дума и за деня на Страшния съд и за срещата с разгневения Бог, който седи на облак и раздава наказания и награди. Това е самооценката, която си правим, след като сме били известно време в астралния свят - сега сме в по-добра позиция, защото сме научили някои неща и можем да се видим в истинска светлина. Всички имаме тъмните си страни, мисли и действия, от които се срамуваме, емоции, които потискаме, и трябва да погледнем всичко това в лицето, да се противопоставим на собствената си сянка.

Това може да ни причини болка, тъй като на астрално ниво емоциите са по-интензивни. Франсис Банкс, която е била монахиня и за която ще предположите, че е имала най-малко грехове, го намира мъчително:

По време на това преживяване виждам целия си живот като през калейдоскоп. Имаш чувството, че си абсолютно сам. Присъдата е твоя. Седиш на подсъдимата скамейка и си съдник на самия себе си. Ти вземаш решенията. Ти обвиняваш себе си. Ти си подсъдимият, съдията и съдебните заседатели.

Но по-късно тя открива, че не е съвсем сама:

Някой се намира близо до теб. Дали това е собственият ти висш дух или по-голям помощник, все още не мога да разбера. Едва сега, когато размишляваш, пресмяташ, премисляш, проверяваш и осъждаш това, което си правил, И ЗАЩО И КАКВИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ, добри или лоши, ти си наясно, че това велико Същество стои до теб и ти дава сила, спокойствие, мир и ти помага с конструктивна критика. Това е чудесно изживяване, макар че от време на време е мъчително. Но е много пречистващо и носещо нови надежди.

Част от този преоценъчен процес са емоционалните недостатъци, останали от земния живот. Лоурънс Арабски е подпомаган в преоценката си от своя дух помощник на име Мичел, който му казва някои истини:

- Имаш непримиримост към мудността, към посредствеността и, ако ме извиниш, ужасно чувство за превъзходство над милите и обикновени .хора, които срещаш тук. Те не могат да не разпознаят твоята реакция и те отбягват. Е, как да оправим това? Мисля, че ти наистина чувстваш, че си длъжен да намериш и срещнеш много хора от твоето минало, към които не си се отнасял като към равни, но, мой скъпи приятелю, още не си готов за това. Погледни себе си!"

Погледнах се през неговите очи като в някакво нематериално огледало и ето какво видях; лъчи от пронизваща синя светлина се мъчеха да пробият сърцевината на тъмно петно с объркан цвят - в центъра безредие от гняв и мрачна сянка, и като отговор на неговата безпощадна критика - червени стрелкички на ярост, излизащи от центъра. Не беше много хубава гледка.

- Виж, каза той меко, ще трябва да изтрием всичко това, преди да продължим.

Това ме уби. Всичката ми гордост и непризната арогантност бяха разбити. Видях себе си по-нищожен от тези, които бях унижавал, и те може би го бяха разбрали и го знаеха толкова ясно, колкото аз в момента. В това кризисно състояние спечелих една от най-трудните битки. Потуших гневния си тон и помолих Мичел да продължи да ми помага и да бъде безмилостен към грешките, които вижда в мен. В отговор една силна оздравителна струя от любов и топлота идваше от него към мен.

След като умира при катастрофа с мотор, Лоурънс започва да се мотае в много странен свят:

Не след дълго видях покривите и комините на малко градче. Картината пред мен ми напомняше за който и да е град на Земята и всяка мисъл, че това не е Земята, а страната на смъртта, ме напусна. Покрайнините на градчето бяха много обикновени и мрачни; редици от малки бедни къщи, дори и една угнетяваща черква. Отминах я и тръгнах към центъра, който приличаше на всеки английски пазарен център. Реших да заговоря някого и да го помоля да ми даде информация, но хората, които срещах, не бяха приятелски настроени, така че аз се лутах, потиснат от самотата си. Наистина, сега можех да чувам ясно, да говоря и зрението ми се проясняваше. Но дали това беше моето болно видение или характеристика на дадена местност? Преобладаваше същата тъмнина и мястото и хората си приличаха; жените бяха груби, с дрезгави гласове, върху лицата на мъжете бе изписана бруталност, от къщите лъхаше посредственост и всичко това се носеше по улиците.

Мрачното място, което може да бъде описано като Земята на вечната зима (Уинтърленд), в контраст със Земята на вечното лято (Съмърленд) е обитавано не от зли хора, а от тези, които нямат понятие за духовните измерения на живота. Когато умрат, те създават своя собствена среда, която отразява духовното им състояние. Това е действително техният свят, защото не могат да създадат нещо по-съвършено. Колкото по-материален е един човек, толкова по-земни са неговите представи. Душите, които населяват този по-нисък район на астрала, дори не могат да осъзнаят, че са починали, а продължават да водят същия начин на живот, хранейки се, лягайки да спят, отивайки на работа. Но това е неясно състояние, подобно на смущаващ сън, липсва атмосферата на по-високото ниво, където се намира Адам Смит.

Може да си помислите, че много души остават тук, тъй като много хора по света не вярват в нищо духовно, но не е така. Ние сме духовни същности, нашето физическо тяло е само външната ни обвивка и когато умрем, възвръщаме истинската си природа. Много хора преминават бързо през тази земя на сенките и само закоравелите материалисти остават там задълго.

Злите хора страдат в ада, който сами са си създали. Този район - най-ниският от астрала - е мястото на тъмнината и студа:

В тези тъмни земи всичко е пусто и мрачно. Слабата светлина създава тежка атмосфера в цялата област. От време на време може да се види лицето на някой нещастник. Има истински зли хора, на които им личи какъв порочен живот са водили на Земята, други лица откриват душата на скъперника, на алчния човек, на жестокия звяр. Тук има хора от всички времена - от ранните векове до съвременността. Много от тези нещастници са студени и недостъпни и ще си останат такива може би за векове - докато сами не пожелаят и не положат усилие да се издигнат поне малко нагоре, по посока на светлината и духовния прогрес.

Адът не е Божията, а собствената ни присъда, наказанието, което сами сме сътворили подобно на творенията на мисълта в другите райони или нива на астрала:

Жестокият човек, който жадува да причини болка на другите, непременно се озовава в свят, който не може да задоволи неговите страсти. Той се е сраснал със злите си инстинкти и те са станали неразделна част от неговата душа, но в новия си живот няма силата да причинява болка. Същевременно менталната му сила се е увеличила и това състояние му причинява ужасни страдания. Той се лута да открие някоя жертва, но не намира нищо. Нещастието от това състояние на незадоволеност на инстинкта е от ментален характер. На тази душа й е необходим свят от светлина и красота, но засега тя е свързана със силното незадоволено земно желание.

Душите остават в това състояние, докато не почувстват угризение на съвестта, и тогава духовете помощници веднага се притичват на помощ и ги повеждат към светлината. Но усъвършенстването им е дълго и болезнено, тъй като те могат да се пречистят само като се идентифицират със страданията, които са причинили на другите.

За щастие много малко индивидуалности са напълно обладани от злото, макар че някои може да са объркани и с изкривена психика. За по-голямата част от душите отвъдният свят е по-хубаво място от земния. Но вие ще ме попитате: ако е толкова лесно и хубаво, няма ли да ни доскучае най-накрая?

Да, това е възможно. Съмърленд не е вечно състояние. Това е място, където душата може да си почине след земния живот, да си отдъхне, преди да премине към по-високо ниво на съществуване. Повечето от посланията, получени чрез медиуми, идват от души от това ниво и затова остава впечатлението, че целият отвъден свят е такъв, но всъщност това е само първата фаза - много и велики приключения ни чакат занапред.

Така че нека да се върнем към нашия митичен герой Адам Смит. Той е престоял в астралния свят много години. Не го принуждават да го напусне - някои души остават в астрала в продължение на стотици години, но доволен ли е той? Адам чувства вътрешно безпокойство. Обстановката, която отначало му се струваше рай, започва да му втръсва. Той я е изследвал докрай и е използвал всичките й възможности. Нещо в него го кара да продължи напред.

Онези от близките му, които искат да го придружат, тръгват с него. Другите остават, макар че ако пожелае, той може да се връща, за да ги види, но за него сънят Съмърленд е приключил. Той е готов да открие какво има зад сините планини.

Глава 9