Отвъдния свят Линда Уилямсън На корицата

Пред нашия измислен герой Адам Смит се откриват безбрежни хоризонти. И така той напуска астралното ниво и навлиза в менталното, застанал е пред прага на новия свят. Оттук нататък започва неговото истинско духовно развитие.

Както вече отбелязахме, между две нива на духовния свят няма рязка граница. Ето защо, като гледа пейзажа пред себе си, той вижда познати неща. По-късно всичко тук ще се промени, но засега все още има цветя, дървета и птици, къщи, храмове, места за обучение. Но той забелязва известна разлика в атмосферата, едно по-висше усещане за реалност. Всичко около него е по-красиво и излъчва мека вътрешна светлина. Същностите, които вижда около себе си, не са в човешки форми. Те също са озарени от вътрешна светлина и това излъчване оформя около тях аура, обличайки ги в разноцветни роби. Тук няма говор, контактуват телепатично - разум с разум, душа с душа. Всички са заети с нещо, но каква точно е работата им, все още не може да разбере.

Докато ги гледа, започва да се унася. Затваря очи. Не заспива, а се носи. Мислите му се объркват. Пред очите му като на кинолента минават сцени от живота му в Съмърленд. Той чувства, че се носи нагоре (става по-лек и по-свободен). В него започва да прониква светлина; душата му се издига.

Разхождайки се, Адам констатира, че подобно на другите около него е облечен в тяло от светлина. Промяната не е само тази - неговото съзнание се е разширило. Животът на Земята сега му изглежда тривиален и проблемите му - маловажни. Дори Съмърленд е нереален като сън. Адам се чувства като пеперуда, която най-сетне се е освободила от какавидата и лети с крилете на новия дух.

От тази по-висока степен той придобива по-ясна представа за законите, които управляват Вселената. Не че знае всичко, но намирайки се в по-високите нива, открива отговори на въпроси, над които преди само безплодно е размишлявал. Цялото му съществуване се пренасочва. Той го разглежда не в ограниченията на времето, а от позицията на вечността. Целият му живот на Земята е бил само една малка стъпка по пътя към съвършенството, подготовка за това, което предстои сега. Съмърленд е на средата на пътя, тя отразява красотата на небесния свят и емоционалното наследство на земята. Най-накрая той е пристигнал в чистия духовен свят.

И нещо дълбоко в него разпознава този свят. Това е мястото, където е съществувал, преди да дойде на Земята. Това е неговият дом, мястото, на което принадлежи, краят на неговото странстване.

Жена му също е с него, защото между двамата има здрава духовна връзка. Съпрузите не винаги са заедно, но и тя като него се е променила и след промяната са станали още по-близки, обединени от духовната връзка. Останалите, които го придружават, не са от семейството му. Посрещат го и го поздравяват други души, които никога не е виждал в земния си живот, но те не са му чужди; сякаш ги е познавал винаги. Адам научава, че това са членовете на неговата група или духовното му семейство.

Връзките му със Земята не са прекъснати напълно. Там долу не е останал никой, който да си спомня за него, но има хора. членове на неговата група, с които се чувства свързан по духовно родство и затова се интересува от тях.

Адам не може да им помогне в материален смисъл, но може да ги напътства чрез внушение, прониквайки в съзнанието им тогава, когато те са в състояние да възприемат. Те може би никога няма да узнаят за неговото присъствие, но любовта му ще им дава сила в живота и ще ги пази от лоши влияния.

Това е част от неговата работа - на това ниво никой не бездейства и тук се проявява голяма загриженост за тези, които са на Земята. Учат го как да използва творческите си ментални сили, които е овладял още в астралното ниво, но тук се прилагат по много по-съвършен начин. Работи с други души и те използват силата на колективната мисъл, за да помагат в еволюцията на човешкия род - лекуват, обучават и изпращат светлина в по-тъмните места на земното кълбо.

Нека оставим там Адам Смит и неговия разказ. Той не е достигнал края на своето пътешествие. Има да изкачва още планини, да преминава още духовни нива, но те са толкова далеч от възможностите на нашата мисъл, че би било несериозно да размишляваме как изглеждат. Наистина той много се е променил и вече не е същият Адам Смит, който напусна Земята преди години. Един ден той или аспект от неговата същност ще се върне на Земята за друг живот. Но преди да преминем към спорния въпрос за прераждането, нека да направим преглед на това, което знаем за сегашното ниво на Адам.

Менталното ниво е по-близо до Бога. То не е крайното ниво. онова в което се сливаме с Бога, но е сходно с него. Чан го описва така:

Небето не е населено с хора, които обичаме, макар че те са част от него. Небето, истинското небе е едно неописуемо единство, състоящо се от божественото цяло, което е радост и възраждане и не може да се опише с прости слова.

За да го достигне, душата трябва да премине през един стадий, който се нарича втора смърт. Втората смърт не причинява болка или страдание, а е само краткотрайна почивка. Подобна е на какавидния стадий на пеперудата. Това е трансформация, по време на която душата преминава от състояние на съзнание, все още свързано със Земята, към състояние, в което личните земни връзки вече нямат значение. Хелън Гривс казва:

Аз се промених, макар че не съм се изменила. Моят ум е все още същият, жаден и неуморим за познанието, какъвто бе през земния ми живот, само че сега границите на откровенията са открити и достъпни. Духът овладява възможности за изследвания, каквито не са ми се разкривали и в най-смелите сънища... Истинско съществуване, вторичното изчезва, така че остават радостта на духа и постоянният мир.

Както при физическата смърт се изоставя физическото тяло, така при втората смърт отпада астралното тяло, което е копие на физическото. Тогава душата се обвива в тяло, изградено от най-фина субстанция, което се нарича тяло от светлина. То може да приеме човешка форма или да изглежда като чиста светлина. Неговата форма и цвят отразяват качествата на душата. Но природата на промяната е много по-дълбока, защото с освобождаването от астралното тяло изчезват и последните остатъци от земната личност.

Конан Дойл, който през целия си живот горещо е пропагандирал вярването, че има живот след смъртта, описва своята втора смърт по следния начин:

Старият Дойл, изглежда, умираше, но аз ще ви докажа, че когато умирам, аз отново живея. Но никакви аксесоари не остават по човека, щом премине втората смърт. След това върховно преживяване остава само неговият чист дух... Ах, това второ пробуждане! Тогава осъзнах само едно нещо, едно-единствено нещо - и то беше чудото, безкрайността, целостта на Божията любов към мен и към всички хора.

В този върховен миг разбрах, че не може да съществуваме отделно от Бога. Личността, която е разделяла човека от Бога, в този момент е изчезнала, докато индивидуалността се е възродила. Тогава видях пред себе си един огромен пулсиращ поток от духовно съществуване, през който бяха преминали всички хора, живели в чистота и себеотдаване. Като единици от този могъщ дух, онези, които бяха преминали през земния живот - който е действително умна смърт - оживяват и пребъдват, отдавайки себе си с желание и радост за напредъка на Божия могъщ план за хората.

Представата, че известно време след смъртта личността престава да съществува, притеснява някои хора. На пръв поглед тя се противопоставя на идеята, че ние никога не умираме и че след смъртта се събираме с онези, които сме обичали. Ако те вече не са същите, каквито са били на Земята, тогава как ще ги познаем? Всъщност това не е нещо, от което трябва да се страхуваме. И на най-развитите души са им необходими много години, за да достигнат до това състояние. Повечето хора престояват дълго в астралното ниво, където се обучават и напредват постепенно, но не се променят съществено, и тук е мястото, където ще сме заедно. Когато има любов между двама души, а според духовните закони любовта е водещият фактор - този, който е в духовното ниво, ще чака другия от Земята, за да се свържат и да се издигнат нагоре заедно.

Една група може да се състои от няколко или повече души и всяка индивидуалност ще следва своя собствен път на развитие, но всички винаги са свързани с духовни връзки. От време на време на Земята ние срещаме членове от нашата група. Те може да са роднини, приятели, любими или дори чужденци, с които случайно сме се видели, но чувстваме, че винаги сме ги познавали.

Различни членове на групата ще споделят съществуването си в астралното или в по-високите нива и могат да играят ролята на духовни водачи на другите. По същия начин могат да бъдат водачи и на медиумите. Най-накрая на някое от по-високите нива всички членове ще се обединят отново и оттук нататък ще функционират като едно цяло. Защото тенденцията в цялостния план е към единство с Бога и с всички същества.

Преките връзки с това ниво са рядкост. Разликата в нивото на съзнание между менталния и земния свят е толкова голяма, че е равносилно да построиш мост над огромна пропаст. Онези, които се опитват да контактуват, се сблъскват с трудността да се идентифицират нещата. Спомените от земния живот на отвъдните от високите нива силно са избледнели, както когато пораснем, забравяме нещата от нашето детство. Ако се опитат да обяснят условията, при които живеят, те не могат да намерят думи, за да ни ги опишат.

Най-висшите духовни учители, които говорят чрез медиумите, идват от нива над астралното, но те могат да ползват само медиуми, които са в състояние да издигнат съзнанието си толкова високо, за да могат да бъдат в хармония с тях. За да общуват със Земята, тези учители могат да приемат личността, която са били на Земята, както актьорът повторно облича своя костюм, макар че вече не са същите личности. Това е обяснението за индианците, китаеца и други екзотични водачи на медиумите спиритисти - те се представят във вида, в който могат да бъдат разпознати и възприети.

Понякога те имат връзка с други души, които се намират в астралното ниво и действат като посланици или посредници, спомагайки да се изгради мостът над бездната. Всички тези нива - от най-високото до най-ниското - са свързани помежду си като стълбата на Яков, водеща към златната светлина.

Ако духовният свят е толкова красиво място, защо трябва да го напускаме и отново да се връщаме долу на Земята? Този въпрос често се задава и, разбира се, не всеки, който вярва в живота след смъртта, вярва и в прераждането. Последното никога не е било широко застъпено в учението на спиритизма, който се занимава главно с етапа на живота непосредствено след земния, макар че прераждането е основен принцип, то е клон от спиритизма, основан миналия век от Алан Кардек, и има много последователи в Бразилия и други страни.

През последните години обаче се наблюдава промяна в отношението към прераждането на спиритистите и медиумите в Англия и Америка и много хора започват да мислят другояче. Източните религии говорят за прераждането от хиляди години. То е съществувало в ученията на много от ранните църковни отци и е било широко разпространено вярване и в християнството, докато не било премахнато след събора в Никея през 325 година от Христа. Между духовните учители преобладава схващането, че прераждането съществува, но има различия в мненията и вярванията както на този свят, така и в отвъдния.

Несъмнено има много силни доказателства в полза на прераждането. Един от известните изследователи в тази област - д-р Йън Стивънсън, е описал различни случаи - явно спомени за предишен живот, в книгата си „20 случая, говорещи за прераждане". Тук ще приведем пример с едно момче, наречено Раби Шанкар.

Рави Шанкар е роден в Канауи, близо до Канпур - Индия, и е син на Сри Бабу Рам Гупта. Още от малък разказвал на родителите си, че има спомен от предишен живот, когато е бил син на Йаджесвар Орасат, бръснар от Шахипати, квартал на Канауи. Той твърдял, че бил убит на 6-годишна възраст от двама съседи, единият от които бил роднина на бащата и искал да наследи имота му. Рави разказвал в детайли къде и как е станало това и майка му открила белег на врата му като от пробождане с нож. Човекът, който Рави наричал свой баща от предишния си живот, посетил момчето и потвърдил, че всички факти са верни.

Много доказателства за прераждането са събрани от хипнотерапевта Арнол Блоксхом, който е регистрирал 400 случая на хора под хипноза, които са се завръщали в свои предишни съществувания. Те били проучени от телевизионния режисьор Джефри Айвърсън и впоследствие публикувани в книгата „Повече от един живот". Една пациентка си припомнила, че е живяла в Йорк през 12 век като еврейка на име Ребека. Описала клане, в което тя и семейството й били убити. Айвърсън съпоставил нейния разказ с историческите факти и данните били абсолютно точни. Само едно нещо не могло да се установи. Ребека твърдяла, че тя и семейството й се скрили от преследвачите в криптата на една черква. Според нейните данни това би трябвало да бъде „Св. Богородица Кастълдейт" близо до двореца. Проблемът бил имала ли е черквата крипта? След 6 месеца започнала реставрация и като копаели, работниците открили в задната част на черквата останки от крипта.

Подобни описания не могат да бъдат отминати като фантазии на пациентите, нито да бъдат обяснени от криптомнезията (няма нищо общо с криптите), според която изпадналият в хипноза си припомня събития от сегашния си живот, изплували от подсъзнанието. Емоционалната сила, с която пациентите преживяват отново случки от минали съществувания, убеждава изследователите в тяхната валидност. Наистина, само който е имал спонтанно връщане в миналия живот, било то в състояние на хипноза или при медитация, знае колко жива може да бъде картината и колко е дълбоко емоционалното й въздействие.

Темата за прераждането е сложна. За да изследваме всички нейни аспекти, ще трябва да надхвърлим рамките на тази книга, но е интересно да обсъдим ученията по въпроса, които са били приети чрез различни медиуми, и да видим как те се отнасят към цялостния проблем - какво става в отвъдния свят.

Ние си представяме многократното връщане на Земята като едно пътуване и завъртане по безкрайни кръгове от този към онзи свят и обратно - колелото на прераждането, което никога не спира своя ход. Хората обичат да казват: „Бях жрица в предишен живот" или „В миналия си живот бях римски пълководец." Никой не иска да вярва, че е "бил роб или метач на улици! В действителност, като оставим настрана фантазиите на онези, които твърдят, че са били Клеопатра или Савската царица, общоприетите възгледи за прераждането са повече от опростени.

Искам да използвам аналогията с колелото, но по друг начин. Центърът на колелото е по-висшето Аз,за което говорих по-рано, истинският център на нашето съществуване. Това висше Аз никога не се преражда изцяло; то остава в по-високите духовни сфери, на които принадлежи. Но от време на време то изпраща долу на Земята част от себе си - една спица, да кажем. Всяка от тези спици или части е отделна личност. Личността расте, развива се и най-накрая умира, т. е. умира тялото. След смъртта тя продължава да живее в астралния свят и може все още да не е наясно, че е част от едно по-голямо цяло, докато не се изкачи на по-високите нива на съзнанието и не се съедини с цялото.

Тогава по-висшето Аз пуска друга част, друга спица от колелото, за да живее на Земята и да придобие нова опитност. Всички тези опитности се поемат от него и по този начин то придобива знания и мъдрост.

Когато се роди дете, то вече има определена индивидуалност и всеки родител знае как се е борил с много плачливо или твърдоглаво дете. Очевидно наследствеността играе главна роля, но не може да бъде отговорна за всичко. Много често близнаци, които си приличат като две капки вода, имат съвсем различна индивидуалност. Разбира се, характерът се формира под влияние на възпитанието и околната среда, но те само моделират това, което е било даденост.

При някои деца това личи много ясно. Само като ги погледнеш, можеш да почувстваш инстинктивно, че са „стар дух", който е имал много животи и е натрупал мъдрост с годините. Понякога децата се чувстват чужди, сякаш не принадлежат на този свят или пък не искат да живеят тук. Спомням си добре, че още като много малка се чувствах зряла - все едно че бях затворница в това малко тяло, и горчиво се обиждах, че ме третират като дете.

Ние мислим за смъртта като за нещо страшно, но всъщност свидетелствата говорят, че да се родиш е по-голяма травма, отколкото да умреш. Хората, които са имали преживявания близки до смъртта, често казват, че не са искали да напуснат мястото, където са отишли, и да се завърнат обратно в тялото си. Също хората, които по време на регресия са преживели отново периода между две прераждания, често казват, че не са искали да се родят отново.

Американската психоложка Хелън Уомбах провела изследване, при което връщала своите студенти във времето, преди да се родят, и им задавала редица въпроси, включително и как се чувстват пред прага на новия живот.

Много от запитаните казвали, че скърбят. Думите на една жена:

Изпитвах голямо съжаление към това бебе, което бях аз - почувствах мъка, когато трябваше да напусна мястото, което обитавах, и да се върна в земния живот. Изглежда толкова тягостно да влезеш в едно малко тяло и да изгубиш светлината и любовта, която си познал в междинното състояние.

Тогава защо избираме да се върнем? Студентите на Хелън Уомбах говорят за необходимостта от повече опитност, за уроците, които трябва да научим. Същото обяснение ни дават и много духовни учители. Явно, че трябва да се връщаме на Земята много пъти, защото не можем да преодолеем всички необходими изпитания само в един живот. Трябва да познаваме богатството и бедността, трудния и лесния начин на живот, да живеем през различни епохи и култури. Също така трябва да усетим живота от гледната точка и на мъжа, и на жената, така че идваме на Земята ту като мъже, ту като жени; духът няма пол.

Духът избира кога да се върне отново на Земята, но изборът се прави след консултации с другите членове на духовната група. Интересно е, че много от изследваните от Хелън Уомбах говорят, че при вземането на решението са им помогнали съветници. Един казва:

Да, избрах да се родя отново и, струва ми се, четири бяха съществата, които ме съветваха относно предстоящия ми живот. Моето усещане беше, че искам да изживея този живот, че той ще бъде важен за мен, и моите съветници настояваха да се родя в този период от време.

Ние също така избираме родителите си - това обикновено са души, които познаваме отпреди Често хората, които са важни и нашия живот - роднини, съпрузи, близки приятели, са тези, които сме познавали и в миналото, но не е задължително любовта да ни е събрала отново на Земята. Може да сме събрани отново заедно, за да дооправим нещо, някоя стара вражда, омраза или обида. Това е една от причините отношенията между хората да са толкова сложни.

Разбира се, пътят на нашия живот не е предопределен, но ние идваме с нещо като план, основен замисъл, който е заложен у нас и трябва да го изпълним. Знанието за него се пази в подсъзнанието ни. Наистина, споменът за всички наши минали съществувания е натрупан в подсъзнанието и сигурно така е по-добре. Достатъчна ни е мисълта за грешките, които сме направили в този живот, за да бъдем натоварени и със спомена за грешките си в тъмното ни минало. Понякога спомените идват съвсем спонтанно - например когато посетим дадено място и ни се стори, че сме били там и преди, или при среща с непознат имаме чувството, че той ни е стар приятел или враг. Дали го осъзнаваме или не, нашето минало ни влияе. Някои здравословни и психически проблеми, за които няма очевидна причина в настоящето, може да се коренят в предишни прераждания. Това се установява при регресивната терапия, когато в състояние на хипноза пациентът си спомня минали прераждания.

Изглежда, че няма правило колко дълго душата ще престои в духовните светове между две прераждания. Някои могат да се върнат скоро след като са починали, особено ако животът им е бил кратък. Други, които са имали дълъг или труден жизнен път, ще останат горе по-дълго, за да се възстановят. Някои души може да изберат въобще да не се преродят, както ни обяснява духовният учител Рамадан:

Някои духове, които се чувстват отговорни за грешките си в миналото, претърпяват пречистване и вместо да се въплътяват в тяло, остават горе и помагат на другите. Освен това духовете могат да навлязат в атмосферата на Земята, за да работят чрез медиуми или да използват някой като канал, по който да се спусне благословия, да подпомагат хора, които са се посветили на грижи за болните чрез лечителство или хирургия, или такива, които се опитват да убедят група хора в някоя голяма истина. Вършейки тези неща, едни, ако са учители или свещеници, ще се сблъскат със земното невежество или със склонността към раздори, а ако са национални водачи - с егоизма и омразата. Но ако са отдадени на работата си, те ще бъдат заобиколени от група духове, които също са ангажирани с мисията да прочистят Земята от злото и неволята.

Прераждането дава смисъл на житейската несправедливост. То обяснява защо някои хора изживяват живота си безгрижно, докато други - къде по-достойни личности, понасят всякакви трудности и проблеми. Законът за кармата учи, че жънем това, което сме посели - ако сме вършили зло в минал живот, ще платим за това в сегашния. Не можем да не понесем последствията от нашите постъпки. Кармата е нещо като годишния данък. Можем да си мислим, че ни се е разминал, но накрая пак ще го платим.

В кармата няма никакъв произвол. Това е природният закон за причина и следствие. Ако сме причинили страдание на някого, ще страдаме някога в бъдещето. Лошите ни дела се връщат към нас като бумеранг и изпитанията, които понасяме в живота си – болести, нещастия, разочарования, обикновено са неща, за които сами сме допринесли. Но страданията имат своето значение:

Събитията в нашия живот, времето на горчивина и отчаяние, на болка и бедност играят роля в подготовката на душата за постепенно овладяване на пътя.

Тъмнината и светлината, сянката и слънцето са само отражение на едно цяло. Без сянка не може да има светлина и без светлина не може да има сянка. Трудностите в живота са стъпки, чрез които душата се издига нагоре. Пречки, усложнения, затруднения – това са изпитанията на душата. И когато победим, ставаме по-силни, по-чисти, по-дълбоки като същност, по-съвършени.

Мислите ли, че скритите сили на душата, които имат необятни възможности, могат да се реализират без трудностите и без болката, без сянката, без мъката, без страданието и бедността? Не, разбира се.

Можеш да изживееш пълноценно радостта и щастието, само когато си изпил горчивата чаша, защото колкото ниско си паднал в твоя живот, толкова високо можеш да се издигнеш. Колкото повече вкусиш и преживееш от това, което ти изглежда като мрака на земния живот, толкова повече ще се радваш на слънцето след това.

Твоите изпитания са част от твоята еволюция. Един ден, освободен от оковите на плътта, с очи, които няма да бъдат замъглени от материалното, ти ще погледнеш назад и ще направиш ретроспекция на земния си живот. И след като подредиш мозайката на събитията, ще видиш как всяко късче си отива на мястото и как всяко твое изпитание е било един урок, който е ускорил растежа ти и е позволил на духа ти да разбере своите възможности.

След може би безброй прераждания идва времето, когато духът вече няма нужда да се връща на Земята. Той е усвоил всичките си земни уроци и дори все още да не е станал съвършена същност, е извоювал освобождението си от това трудно и често болезнено ниво на съществуване.

След това може да се върне още веднъж на Земята по собствената си свободна воля, за да служи на човечеството - като състрадателния Буда, който отказал да влезе в Нирвана, докато не било спасено и последното стръкче трева. Или може да напусне Земята завинаги, като се развива в по-високи духовни сфери.

Много християни искат да знаят дали някога ще се срещнем с Иисус Христос. Духовните учители отдават на Иисус Христос най-голяма почит и гледат на него като на най-великия учител и лечител, който някога е стъпвал на Земята. Те твърдят, че Неговата мисия не е приключила с физическата му смърт и че Той продължава да ръководи човечеството от небесния свят.

Казано ни е, че Иисус Христос и други велики учители обитават сферите извън менталното поле. Ето как Конан Дойл описва тези небеса:

Небесният свят е този, в който започва истинското творчество. Това е славата и величието на небесния свят и неговата творческа сала, която е истинското съществувание на всичко създадено. В тази част на небесния свят душата черпи сила от Божествената същност на Христа, като почти се превръща в ангелска; тя живее между ангелски същества, споделяйки техния блясък. Ако можехме да ви дарим с искра интуиция и прозрение, за да се открият пред вас хармонията, съвършенството и славата на небесния живот! Защото тук душата на човека най-накрая получава съзнание за своята истинска природа, тук Аз-ът разбира, че е част от Бога.

Тези ангелоподобни същества притежават безгранично състрадание към човешкия род и непрекъснато се свързват с нашия свят. Понякога някои от тях правят голяма жертва, като се прераждат, и това са истинските светци на света. Те могат да бъдат религиозни водачи или да водят скромен живот, но каквато и дейност да имат на Земята, те излъчват светлина, докосваща всеки, който е около тях.

Трудно ни е да си представим, че един ден и ние ще достигнем до това ниво на развитие, макар че от духовния свят ни казват, че това е нашата крайна съдба. Но тогава ще бъдем ли ние? Или ще загубим своята индивидуалност и ще се съчетаем с Бога, така както капката вода се слива с океана? Духовните учители твърдят, че ние не губим своята идентичност. Великия бухал, духовният учител на Стивън О'Браян, казва:

От много, много години се намирам от тази страна на живота и не съм чувал някой да е „загубил" или „разпръснал" своята индивидуалност обратно в Бога, откъдето е дошъл.

Веднъж създадена, индивидуалността си остава завинаги.

Често имам привилегията да се съветвам с много велики учители - древните светила - които са наясно с мислите ни и с работата, която вършим на Земята чрез медиумите. Те ни ръководят и ни учат, че душата ще получи още по-голямо усещане за индивидуалност, когато напредне към Светлината. Те не говорят за анихилация, за връщане към първоизточника.

Но в повечето случаи ние не разговаряме със слова, защото не се нуждаем от тях. Аз съм контактувал с някои високоразвити души, които са останали абсолютно индивидуални в своята същност, но нямат външна форма. Те са върхове на съзнанието, чиста мисъл и чувство; времето и пространството са открити за тях - те са наистина високоразвити.

Но аз говоря за души, които съществуват тук от еони, а не за новодошлите, които са тук от няколко хиляди години.

Няколко хиляди години! Понякога на нас ни е трудно да мислим за 10 или 20 години напред; умът се плаши при мисълта за еони от време. Но, разбира се, времето няма значение във вечността.

Каква е целта на нашето съществуване? Белия орел ни отговаря:

В началото човекът беше роден или му бе вдъхнат живот от Най-Свещения, или от „утробата " на Любовта, Мъдростта и Силата. Тогава той беше изцяло чиста и непорочна душа. Сега той е предопределен да се научи да побеждава слабостта, да управлява материята, да преодолява изкушението. Ето защо той е тук.

Легендата за Атлас, който носи на плещите си целия свят, е много показателна: олицетворява човешката душа, поела върху себе си бремето на света. Този товар тежи върху всяка душа - товар, който постепенно нараства, докато душата достигне най-ниското стъпало на своята еволюция и е притисната изцяло. На този етап душата е загубила напълно знанието за сферите на красотата и истината, към които накрая ще се завърне.

Един ден ще се завърнем към първоначалната си същност. Няма смисъл да питаме какво се крие в края на пътуването, защото то наистина е безкрайно. Спиритизмът учи, че това е вечно движение напред, открито за всяка човешка душа. Само в едно нещо сме сигурни - че в колкото по-високи духовни светове пътуваме, ще срещнем повече любов, състрадание и красота.

Животът е вечен и любовта е вечно жива, а смъртта е само хоризонтът не скрива нищо от взора ни.