П. Николов Н. Александрова
Формиращи функции на съвместната познавателна дейност на учениците
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 13.1. Формиращи функции на съвместната познавателна дейност на учениците
Изследванията през последните десетилетия в някои страни потвърдиха принципната постановка за необходимостта от развитие на формите на съвместна познавателна дейност. В основите на тази тенденция стои един интересен феномен: резултатите от обучението са значително по-добри чрез схемата „учител – група – ученик”, отколкото чрез традиционна схема „учител - ученик”. Опити за включване на съвместната учебна дейност в образователна практика съдържат и стари системи: системата на проектите, Винетка-план, Иенски план и др. Всички тези опити имат общ недостатък: преследват самоцелно партньорство, формирането на комуникативни способности, при явното подценяване на познавателната дейност, формирането на умствени качества и способности на учениците. В по-ново време „груповата организация” на учебната дейност е обект на изследвания, които очертават някои характерни особености: Съвместната познавателна дейност съдържа възможности за дискусионност, т.е. за съпоставка и стълкновение на гледни точки, а следователно и за по-добро осмисляне на познавателните задачи; Чрез „груповата организация” на обучението се създават по-големи-възможности за координация не само на умствените, но и на практическите действия при решаване на нестандартни задачи; Съвместната учебна дейност разкрива нови възможности за познавателна рефлексия, за осмисляне и оценка на индивидуалните постижения в познавателната дейност; „Груповата организация” на познавателната дейност развива комуникативните способности на учениците, с което се създават условия за усъвършенстване на общуването, т.е. за един от основните фактори за цялостното развитие на личността; „Учебната кооперация” създава условия да се разчлени учебната задача между партньорите така, че нейното решение да моделира съдържанието на интелектуалните структури на мисленето. Краткото обобщение на експерименталните изследвания в тази област дава основание да се набележат очакваните резултати в масовата образователна практика.Трябва да се очаква, че кооперативните форми на познавателна дейност ще се отразят благоприятно върху способностите им за „системно” мислене, върху познавателната им мотивация, върху готовността им за делово сътрудничество във всички дейности - в учебната, игровата, трудовата и т.н., върху активизиране на речевото им развитие. Основната гаранция за очакването на такъв ефект е, че съвместната учебна дейност задоволява едновременно две същностни потребности на личността: потребността от знание и потребността от общуване. Теоретическо основание на този ефект е издигнатата от Л. С. Виготски32 теза, че „всяка функция в културното развитие на детето се появява на сцената два пъти, в два плана, отначало - в социален, а после - в психологически, отначало между хората като категория интерпсихическа, а после - вътре у детето като категория интрапсихическа”. В експерименталната дейност и в образователната практика се използват разнообразни организационни форми на съвместна учебна дейност. Тези форми могат да се обособят в две групи: такива, при които учебната кооперация се осъществява в игрова форма и такива, при които се осъществява в реална учебна дейност. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|