Обе­ди­ни­те­лят на не­о­бе­ди­ни­мо­то

Обе­ди­ни­те­лят на не­о­бе­ди­ни­мо­то

І

На 2 фев­ру­а­ри 1941 го­ди­на ра­ди­о­то пре­къс­ва ре­дов­на­та си еми­сия, за да съ­об­щи ед­на тъж­на но­ви­на – от то­зи свят си е оти­шъл Ян­ко Са­къ­зов. Още съ­щия ден хи­ля­ди бъл­га­ри от ця­ла­та стра­на се сти­чат към цър­к­ва­та „Све­ти Сед­мо­чис­ле­ни­ци“ в Со­фия. Ка­то ня­ка­къв стра­нен па­ноп­ти­кум опе­ло­то съ­би­ра хо­ра от всич­ки кла­си и със­ло­вия: от бед­ни­те гав­ро­шов­ци на Юч­бу­нар и си­неб­лу­зи­те ра­бот­ни­ци на За­хар­на фаб­ри­ка до най-вид­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на хай­лай­фа – де­пу­та­ти, ми­нис­т­ри, ге­не­ра­ли, ин­те­лек­ту­ал­ци. Пок­ло­не­ни­е­то е удос­то­е­но и с ви­со­чай­ша­та осо­ба на Не­го­во цар­с­ко ве­ли­чес­т­во Бо­рис ІІІ.

Вес­т­ни­кар­с­ки­те ре­пор­те­ри от­бе­ляз­ват чу­до не­виж­да­но за гру­би­те по­ли­ти­чес­ки нра­ви на Цар­с­т­во­то – в про­це­си­я­та се смес­ват при­я­те­ли, дру­га­ри и съ­миш­ле­ни­ци на Я. Са­къ­зов с веч­ни­те му по­ли­ти­чес­ки про­тив­ни­ци. Тук са три­ма­та бив­ши ми­нис­тър-пред­се­да­те­ли Алек­сан­дър Цан­ков, Сто­ян Да­нев и Ни­ко­ла Му­ша­нов. След­ват ги ми­нис­т­ри­те Ди­ми­тър Ги­чев, Сто­ян Кос­тур­ков, Ди­ми­тър Хрис­тов, Ди­мо Ка­за­сов, Вер­гил Ди­мов, Гри­гор Ва­си­лев. Ака­де­мич­но­то тя­ло е пред­с­та­ве­но от про­фе­со­ри­те Пет­ко Стай­нов, Ди­ми­тър Ми­хал­чев и Ге­ор­ги Ба­так­ли­ев, а Пи­са­тел­с­ки­ят съ­юз – от То­дор Влай­ков, Доб­ри Не­ми­ров и Сто­ян Чи­лин­ги­ров. Ся­каш ня­ка­къв зло­у­миш­лен сце­на­рий на съд­ба­та съ­би­ра в то­зи ден един до друг Кръс­тю Пас­ту­хов и Кос­та Лул­чев с То­дор Пав­лов и Са­ва Га­нов­с­ки. Как­ва иро­ния! Ян­ко Са­къ­зов пос­тиг­на със смърт­та си оно­ва, ко­е­то не ус­пя през жи­во­та си – пок­ло­не­ни­е­то му ста­на „об­що де­ло на про­из­во­дя­щи­те сло­е­ве“ и обе­ди­ни бъл­гар­с­ка­та ле­ви­ца.

Два дни по-къс­но пог­ре­бе­ни­е­то му се прев­ръ­ща в мощ­на де­мон­с­т­ра­ция на все­на­род­на по­чит. До­то­га­ва Со­фия ряд­ко е виж­да­ла та­ко­ва стъл­пот­во­ре­ние на хо­ра – мо­же би са­мо на пог­ре­бе­ни­я­та на Иван Ва­зов и Ди­ми­тър Бла­го­ев.

Смърт­та на Ян­ко Са­къ­зов вряз­ва ня­как­ва сим­во­лич­на гра­ни­ца в ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­кия со­ци­а­ли­зъм. И не са­мо за­що­то зат­ва­ря в чер­ни­те си ско­би на­ча­ло­то и края на бъл­гар­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция, и не са­мо за­що­то че­ти­ри ме­се­ца по-къс­но све­тът ще за­поч­не да се са­мо­у­ни­що­жа­ва в най-кър­ва­ва­та све­тов­на ка­сап­ни­ца, ко­я­то ис­то­ри­я­та на чо­ве­чес­т­во­то поз­на­ва, а за­що­то с не­го поч­ти из­чез­ва ед­на осо­бе­на по­ро­да хо­ра, тъй ряд­ко по­я­вя­ва­ща се в хи­ля­до­лет­на­та ни ис­то­рия. По­ро­да­та на ху­ма­нис­ти­те иде­а­лис­ти, въз­ви­ше­ни­те мис­ли­те­ли, на­род­ни­те бу­ди­те­ли – оне­зи веч­но нес­по­кой­ни чу­да­ци, ко­и­то сла­гат на­род­но­то бла­го по-ви­со­ко от соб­с­т­ве­ния си ке­ле­пир. И ко­и­то ос­та­ват в ис­то­ри­я­та не­раз­б­ра­ни и от при­я­те­ли­те си, и от вра­го­ве­те си.

От та­зи по­ро­да е Ян­ко Са­къ­зов – пър­ви­ят и пос­лед­ни­ят бъл­гар­с­ки со­ци­ал­де­мок­рат.

„Ро­ша­ви гла­ви, дъл­ги ко­си, вдиг­на­ти яки, вдиг­на­ти кра­чо­ли – та­ка хо­дех­ме ний“ – са­мо­и­ро­нич­но ще си спом­ни са­ми­ят Са­къ­зов в ав­то­би­ог­ра­фич­ни­те си раз­ка­зи пред Ди­ми­тър Бра­та­нов през 1941 г., ка­то про­пус­ка да спо­ме­не ем­б­ле­ма­тич­на­та си „на­по­ле­о­нов­с­ка“ бра­дич­ка и хип­но­тич­но­то въз­дейс­т­вие на чер­ни­те си очи, по ко­и­то въз­ди­шат ши­ро­ки­те со­ци­а­лис­т­ки.

Още с прис­ти­га­не­то си мла­ди­ят учи­тел по ес­тес­т­воз­на­ние и ис­то­рия за­дъл­го прив­ли­ча об­щес­т­ве­но­то вни­ма­ние по­ра­ди ви­со­ко­то си об­ра­зо­ва­ние. През 1881–1883 г. е учил в Йе­на, Лайп­циг и Тю­бин­ген. През есен­та на 1883 г. се пре­мес­т­ва в Лон­дон, а през 1884 г. след­ва един се­мес­тър в Па­риж. Го­во­ри, пи­ше и пре­веж­да от рус­ки, нем­с­ки, френ­с­ки и ан­г­лийс­ки. По вре­ме на стран­с­т­ва­ни­я­та си из най-ста­ри­те и прес­тиж­ни уни­вер­си­те­ти изу­ча­ва ес­тес­т­ве­ни на­у­ки, ис­то­рия, со­ци­ал­на фи­ло­со­фия, пси­хо­ло­гия, ли­те­ра­ту­ра и ис­то­рия на из­кус­т­во­то. Про­фе­со­ри­те му са све­тов­ни уни­вер­си­тет­с­ки ве­ли­чия – в Лон­дон слу­ша лек­ци­и­те по би­о­ло­гия на Хък­с­ли, в Сор­бо­на­та – лек­ци­и­те на Ипо­лит Тен по ли­те­ра­ту­ра и ху­до­жес­т­ве­на кри­ти­ка. На­уч­ни­те му ин­те­ре­си об­х­ва­щат со­ци­ал­на­та фи­ло­со­фия на Хер­бърт Спен­сър и Хен­ри Жорж, Луи Блан и Огюст Пру­дон. В Бер­лин про­чи­та „Ма­ни­фест на ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия“, те­о­ре­ти­чес­ки раз­ра­бот­ки на Вил­хелм Либ­к­нехт и „Сел­с­ка­та вой­на в Гер­ма­ния“ на Фрид­рих Ен­гелс. Ня­ма съм­не­ние в маг­не­тич­но­то въз­дейс­т­вие на мла­дия учи­тел вър­ху уче­ни­ци­те му и най-ве­че вър­ху уче­нич­ки­те и мла­ди­те учи­тел­ки. Ед­на от тях – бъ­де­ща­та му съп­ру­га Ана Вел­ко­ва, ко­я­то ще ос­та­не в ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра ка­то пи­са­тел­ка­та Ана Ка­ри­ма, е за­пе­ча­та­ла не­пос­ред­с­т­ве­но­то си впе­чат­ле­ние от то­ва въз­дейс­т­вие при ед­на от ре­дов­ни­те ве­чер­ни сбир­ки на мла­да­та шу­мен­ска ин­те­ли­ген­ция в до­ма на глав­ния учи­тел Ян­ко Са­къ­зов: „Тая ве­чер осо­бе­но ос­та­на в па­мет­та ми, къ­де осем ча­са след ве­че­ря ста­я­та на В. (Са­къ­зов – б. м.) за­поч­на да се на­пъл­ва с нас. Две ду­ми за та­зи стая. Тя, ка­то че ли до­пъл­ва­ше гос­по­да­ря си. Ши­роч­ка, с бе­ли сте­ни, по дъл­жи­на­та на ко­я­то се прос­ти­ра­ха по­лич­ки, пре­пъл­не­ни с кни­ги на раз­ни ези­ци, го­ля­ма пис­ме­на ма­са, по нея пак кни­ги и раз­ни из­су­ше­ни мъ­хо­ве и рас­те­ния; нас­ред – вал­чес­та ма­са, връх ко­я­то тая ве­чер има­ше от­во­ре­ни ку­тии тю­тюн, на­ря­за­ни на ед­на пи­я­та на­де­ни­ци и ед­но ши­ше пе­лин. Всич­ко то­ва бе чис­то приб­ра­но, кни­ги­те ста­ра­тел­но на­ре­де­ни... в при­със­т­ви­е­то му твър­де ряд­ко се вди­га­ше шум; все­ки не­вол­но вът­реш­но съз­на­ва­ше, че тоя се­ри­о­зен чо­век е меж­ду нас най-висш кри­те­рий, мно­го по­ве­че от нас знае, та за­туй си при­тег­лях­ме ду­ми­те и раз­съж­де­ни­я­та.“

След учас­ти­е­то си в Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на от 1885 го­ди­на ка­то доб­ро­во­лец Ян­ко Са­къ­зов про­дъл­жа­ва да е в цен­тъ­ра на об­щес­т­ве­но­то вни­ма­ние в род­ния си град. Сказ­ки, бе­се­ди, ве­че­рин­ки. Пре­веж­да Шек­с­пи­ро­вия „Оте­ло“ от ан­г­лийс­кия ори­ги­нал и го ре­жи­си­ра на сце­на­та на град­с­ко­то чи­та­ли­ще „Ара­хан­гел Ми­ха­ил“, из­би­рат го за пред­се­да­тел на дру­го­то (ста­ро­то) чи­та­ли­ще. Вра­ти­те на чор­ба­д­жийс­ки­те къ­щи са ши­ро­ко от­во­ре­ни за един тол­ко­ва же­лан бъ­дещ зет. Са­къ­зов оба­че не бър­за да се об­вър­же със служ­ба, ка­у­за или же­нит­ба. През пър­ви­те го­ди­ни след зав­ръ­ща­не­то си от Ев­ро­па той чув­с­т­ва все по-рас­тя­ща не­у­дов­лет­во­ре­ност от про­вин­ци­ал­ния бит и ес­наф­с­ки­те нра­ви на сво­и­те съг­раж­да­ни. Меч­тае за свое соб­с­т­ве­но спи­са­ние, ко­е­то да на­саж­да сред бъл­гар­с­ка­та ин­те­ли­ген­ция ев­ро­пейс­ки­те идеи за прав­да­та, зна­ни­е­то и прог­ре­са. Та­зи меч­та го во­ди в сто­ли­ца­та, къ­де­то раз­го­во­ря с Трай­ко Ки­тан­чев и със ста­рия си съ­у­че­ник от Одес­ка­та се­ми­на­рия Ди­ми­тър Бла­го­ев. Са­къ­зов ве­че е чел спи­са­ни­е­то на Бла­го­ев „Съв­ре­мен­ний по­ка­за­тел“ и два­ма­та се уго­ва­рят за сът­руд­ни­чес­т­во. Со­ци­ал­ни­те му идеи са още не­яс­ни, смът­ни и не­о­фор­ме­ни: „... той при­е­ма­ше со­ци­а­лиз­ма ка­то ед­но уче­ние за ед­на иде­ал­на на­ред­ба, един со­ци­а­ли­зъм на чув­с­т­ва­та и бла­ги­те же­ла­ния; той изоб­що бе­ше един сан­ти­мен­та­лен со­ци­а­лист... той и то­га­ва не вяр­ва­ше, че ка­пи­та­лиз­мът в Бъл­га­рия ще се раз­вие и че сле­до­ва­тел­но ще се яви про­ле­тар­с­ка кла­са, на дви­же­ни­е­то на ко­я­то со­ци­а­лиз­мът се явя­ва те­о­ре­ти­чен из­раз...“ – та­ка ще опи­ше сво­и­те впе­чат­ле­ния от пър­ви­те си сре­щи и раз­го­во­ри със Са­къ­зов Ди­ми­тър Бла­го­ев в своя „При­нос към ис­то­ри­я­та на со­ци­а­лиз­ма в Бъл­га­рия“. Са­ми­ят Са­къ­зов на­пъл­но пот­вър­ж­да­ва та­зи оцен­ка: „Пом­ня мно­го доб­ре как през 1885 го­ди­на се про­ща­вах­ме с Ди­ми­тър Бла­го­ев. Как Ди­ми­тър Бла­го­ев ми со­че­ше ед­на гру­па бал­та­д­жии (же­ле­за­ри) и каз­ва­ше: „То­ва са бъ­де­щи­те съз­на­тел­ни про­ле­та­рии...“ Аз му от­в­ръ­щах: „Бе Ми­тьо, не виж­даш ли, че те са вър­за­ни, ра­бо­тят за хля­ба, та заб­ра­вят дру­го­то.“ 

През есен­та на 1886 г. Ян­ко Са­къ­зов, бла­го­да­ре­ние на ви­со­кия си об­щес­т­вен ав­то­ри­тет и връз­ки­те си с по-вли­я­тел­ни­те об­щи­на­ри на Шу­мен, ус­пя­ва да оси­гу­ри учи­тел­с­ко мяс­то на Ди­ми­тър Бла­го­ев в трик­лас­но­то об­щин­с­ко учи­ли­ще.

През та­зи го­ди­на два­ма­та имат въз­мож­ност да се опоз­на­ят по-от­б­ли­зо. „Най-нап­ред се втур­нах­ме в учи­тел­с­ко­то дви­же­ние – учи­тел­с­ки сре­щи, бе­се­ди (вър­ху еман­ци­па­ци­я­та, ре­ли­ги­я­та и мн. дру­ги). На­вяр­но нав­ся­къ­де из стра­на­та е би­ло та­ка“ (Ян­ко Са­къ­зов в раз­го­во­ри­те си с Ди­ми­тър Бра­та­нов). Бла­го­ев пи­ше дру­го: „По вре­ме на учи­тел­с­т­ву­ва­не­то си не прес­та­нах да се за­ни­ма­вам със со­ци­а­лис­ти­чес­ка про­па­ган­да, но ве­че еди­нич­на, и то глав­но меж­ду учи­тел­с­т­во­то... Ние, со­ци­а­лис­ти­те, се на­ме­сих­ме в то­ва дви­же­ние, за да го из­пол­зу­ва­ме за со­ци­а­лис­ти­чес­ки це­ли“ („Крат­ки бе­леж­ки из моя жи­вот“).

През след­ва­щи­те три го­ди­ни Ян­ко Са­къ­зов бав­но, пос­те­пен­но, но не­от­с­тъп­но се приб­ли­жа­ва към идей­ни­те наг­ла­си на пър­воп­ро­ход­ци­те на бъл­гар­с­кия со­ци­а­ли­зъм. Те – „чу­чу­ли­ги­те“, се по­я­вя­ват на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на един по­дир друг: Спи­ри­дон Гу­лаб­чев в Ру­се ос­но­ва­ва сво­я­та си­ро­ма­хо­мил­с­ка При­я­тел­с­ка дру­жи­на; в Габ­ро­во Ев­тим Да­бев и То­дор Пос­том­пи­ров ос­но­ва­ват со­ци­а­лис­ти­чес­ка гру­па и за­поч­ват да из­да­ват вес­т­ник „Ро­си­ца“, къ­де­то се по­я­вя­ват пре­во­ди­те на Мар­к­со­ви­те „На­е­мен труд и ка­пи­тал“ и „Вре­ме­нен ус­тав на Дру­жес­т­во­то“, на „Кой на чий гръб жи­вее“ – по­пу­ля­ри­за­ция на ико­но­ми­чес­ка­та те­о­рия на Карл Маркс от пол­с­кия со­ци­а­лист Си­мон Дик­щайн, и „Раз­ви­тие на на­уч­ния со­ци­а­ли­зъм“ от Фрид­рих Ен­гелс. В Ап­ри­лов­с­ка­та гим­на­зия Кръс­тю Ра­ков­с­ки, Сла­ви Ба­ла­ба­нов и Сто­ян Но­ков ос­но­ва­ват уче­ни­чес­ки со­ци­а­лис­ти­чес­ки кръ­жок под сил­но­то вли­я­ние на учи­те­ля си по со­ци­а­ли­зъм Ев­тим Да­бев. В Сев­ли­е­во Са­ва Му­та­фов и Ан­д­рея Ко­нов ос­но­ва­ват со­ци­а­лис­ти­чес­ко из­да­тел­с­т­во и биб­ли­о­те­ка. В Тър­но­во Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки из­да­ва сво­я­та „Нрав­с­т­ве­на­та за­да­ча на ин­те­ли­ген­ци­я­та“. В Ста­ра За­го­ра Ге­ор­ги Ба­ка­лов и Сла­ви Ба­ла­ба­нов пра­вят пър­вия пре­вод на „Ма­ни­фес­та“ (уни­що­жен от ба­ща­та на Ба­ка­лов, пре­ве­ден от­но­во и из­да­ден през 1891 г. от Иван Ку­тев). В Ка­зан­лък се по­я­вя­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та гру­па на Кон­с­тан­тин Боз­ве­ли­ев. Във Вар­на Вла­ди­мир Ди­мит­ров и То­дор Сто­я­нов ос­но­ва­ват Вар­нен­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка дру­жин­ка. Приб­ли­зи­тел­но в та­къв ред ги под­реж­да в спо­ме­ни­те си Ян­ко Са­къ­зов, ка­то не про­пус­ка да от­бе­ле­жи и се­бе си: „В Шу­мен – Ян­ко Са­къ­зов.“ И, раз­би­ра се, той има пъл­но пра­во да се вре­ди меж­ду пи­о­не­ри­те на со­ци­а­лиз­ма в Бъл­га­рия и меж­ду ос­но­во­по­лож­ни­ци­те на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия. За­що­то през 1891 г. е от­х­вър­лил мно­го от съм­не­ни­я­та си за не­об­хо­ди­мост­та от „гря­ду­ща­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия“ и, как­то пи­ше Бла­го­ев за не­го­во­то спи­са­ние „Ден“: „То­ва спи­са­ние все по­ве­че ста­ва­ше ор­ган на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та ми­съл в Бъл­га­рия. То се ре­дак­ти­ра­ше от Я. Са­къ­зов в Шу­мен...“ („Крат­ки бе­леж­ки от моя жи­вот“). Впро­чем по то­ва вре­ме Ди­ми­тър Бла­го­ев поч­ти ця­ла го­ди­на жи­вее със съп­ру­га­та си Ве­ла Жив­ко­ва в до­ма на Ян­ко Са­къ­зов и Ана Ка­ри­ма.

Пи­са­те­лят Сто­ян Чи­лин­ги­ров ни е ос­та­вил един мно­го со­чен спо­мен от оно­ва вре­ме: „... Же­ни­те (Ве­ла Бла­го­е­ва и Ана Ка­ри­ма) бя­ха с от­ря­за­ни ко­си и об­ле­че­ни в мъж­ки пал­та. Те по ни­що не при­ли­ча­ха в но­си­я­та си на ос­та­на­ли­те же­ни в гра­да. Ся­каш бя­ха дош­ли от чужд свят, съв­сем не­поз­нат, за да сму­тят ту­каш­ния сив и дел­ни­чен ка­то си­ва­та пе­пел по ули­ци­те. Най-ин­те­рес­но­то бе­ше, где­то един от мъ­же­те но­се­ше дъл­ги, спус­на­ти на­зад ко­си ка­то две­те же­ни, ма­кар да има­ше мус­та­ци. Тая неп­ри­вич­на за гра­да ни но­виз­на драз­не­ше за­на­ят­чи­и­те и те чрез час из­каз­ва­ха сво­е­то не­до­вол­с­т­во от нея. По­ду­че­ни и под­тик­на­ти от тях, ние чес­то драз­нех­ме тия ек­зо­тич­ни при­шъл­ци с ви­ко­ве и за­дяв­ки.

– Со­ци­а­лис­ти! Чу­чу­ли­ги! – кре­щях­ме ние, мал­чу­га­ни­те, един по­дир друг.“

Бла­го­ев го до­пъл­ва в сво­и­те ав­то­би­ог­ра­фич­ни бе­леж­ки: „Те (про­тив­ни­ци­те на со­ци­а­лиз­ма – б. м.) ни опис­ва­ха с най-чер­ни крас­ки, пред­с­тав­ля­ва­ха ни ка­то чер­ни дя­во­ли, злоб­ни, мрач­ни чо­ве­ко­не­на­вис­т­ни­ци, ко­и­то не оби­чат и не по­чи­тат ни­ко­го... Тряб­ва­ше чо­век да има здра­ви нер­ви и дъл­бо­ка вя­ра в на­уч­ност­та на со­ци­а­лиз­ма, за да из­дър­жи всич­ко то­ва.“ Бла­го­ев има и здра­ви нер­ви, и здра­ва вя­ра – то­га­ва, през 1891 го­ди­на – за раз­ли­ка от Са­къ­зов, кой­то про­дъл­жа­ва да се съм­ня­ва в ежед­нев­ни­те те­о­ре­ти­чес­ки дис­ку­сии меж­ду два­ма­та: „От­г­де вие с Габ­ров­с­ки зна­е­те, че Бъл­га­рия ще се раз­вие спо­ред Мар­к­со­ва­та те­о­рия. Бъл­га­рия мо­же да се раз­вие по друг път, а не по он­зи, по кой­то са се раз­ви­ли нап­ред­на­ли­те на­ро­ди, за раз­ви­ти­е­то на ко­и­то се от­на­ся Мар­к­со­ва­та те­о­рия?“ Съ­щес­т­вен, ос­но­ва­те­лен и по­ле­зен въп­рос – за­що­то от от­го­во­ра му за­ви­си по-на­та­тъш­но­то идей­но-те­о­ре­тич­но и ор­га­ни­за­ци­он­но раз­ви­тие на ран­но­то со­ци­а­лис­ти­чес­ко дви­же­ние в Бъл­га­рия.

И до­ка­то в ръ­ко­пи­са на зна­ме­ни­та­та си кни­га „Що е со­ци­а­ли­зъм и има ли той поч­ва у нас?“ Ди­ми­тър Бла­го­ев за­поч­ва да до­каз­ва с фак­ти от об­щес­т­ве­но-ико­но­ми­чес­кия жи­вот, че ста­ри­те ос­но­ви на сто­пан­с­кия жи­вот се раз­ла­гат и в съ­що­то вре­ме се съз­да­ват ус­ло­ви­я­та за ка­пи­та­лис­ти­чес­ко раз­ви­тие и сле­до­ва­тел­но за по­я­вя­ва­не на ра­бот­ни­чес­ка кла­са – поч­ва­та на со­ци­а­лиз­ма, Ян­ко Са­къ­зов тър­си от­го­во­ра в Бер­лин от ре­дак­то­ра на те­о­ре­тич­ния ор­ган на гер­ман­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция „Ди но­йе цайт“ Карл Ка­уц­ки. В пър­во­то си от об­що пет­де­сет пис­ма, за­па­зе­ни в лич­ния ар­хив на Ка­уц­ки, Са­къ­зов за­да­ва съ­щия въп­рос, ка­то опис­ва съм­не­ни­я­та си – об­щин­ни­те фор­ми на зе­мев­ла­де­ние, тра­ди­ци­он­ни­те ро­до­ви фор­ми на ико­но­ми­чес­ки вза­и­мо­от­но­ше­ния, лип­са­та на фаб­ри­чен про­ле­та­ри­ат, убийс­т­ве­но бав­ни­те тем­по­ве на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие в Ори­ен­та и – не­що мно­го лю­бо­пит­но – не­въз­мож­ност­та да се внед­ри тех­ни­чес­ки­ят прог­рес в Бъл­га­рия. Са­къ­зов опис­ва под­роб­но за­пус­те­ли­те бъл­гар­с­ки ни­ви, вър­ху ко­и­то по­доб­но на ске­ле­ти на пра­ис­то­ри­чес­ки жи­вот­ни се вър­га­лят раз­ва­ле­ни вър­шач­ки, трак­то­ри и дру­ги зе­ме­дел­с­ки ма­ши­ни по­ра­ди скъ­по­ти­я­та и лип­са­та на ре­зер­в­ни час­ти.

За съ­жа­ле­ние от­го­во­рът на Ка­уц­ки не е за­па­зен в лич­ния ар­хив на Ян­ко Са­къ­зов. Из­вес­т­на е оба­че ре­ак­ци­я­та на Са­къ­зов към от­го­во­ра на Ди­ми­тър Бла­го­ев: „Бро­шу­ра­та „Що е со­ци­а­ли­зъм и има ли той поч­ва у нас?“ би­де пос­рещ­на­та от ня­кои ин­те­ли­ген­ти ка­то от­к­ро­ве­ние. Ав­то­рът ú – пи­ше Ди­ми­тър Бла­го­ев в „При­но­сът“ – ня­кол­ко ме­се­ца след из­ли­за­не­то ú би­де из­не­на­дан в Шу­мен от Ян­ко Са­къ­зов със след­ни­те бук­вал­но ду­ми: „Де бе­ше по-ра­но да из­ле­зеш с та­зи бро­шу­ра! Аз тол­ко­ва си бъх­тих гла­ва­та да си обяс­ня що е прог­рес: че­тох и Бок­ля, и Спен­се­ра, и „Что та­кое прог­ресс“ от Ми­хай­лов­с­ки и не мо­жах да си обяс­ня! Чак се­га ми ста­на яс­но.“

Ня­ма съм­не­ние, че Бла­го­ев ци­ти­ра точ­но – въз­тор­же­на­та ре­цен­зия на ре­дак­ти­ра­но­то от Са­къ­зов спи­са­ние „Ден“ бук­вал­но пов­та­ря не­го­ви­те ду­ми. От на­ча­ло­то на 1891 го­ди­на два­ма­та ста­ват все по-близ­ки съ­миш­ле­ни­ци. Ди­ми­тър Бла­го­ев ре­дов­но учас­т­ва в спи­са­ни­е­то с об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки­те си об­зо­ри и му при­да­ва все по-ярък со­ци­а­лис­ти­чес­ки об­лик. Впро­чем со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дей­ност на Ян­ко Са­къ­зов е оце­не­на „по дос­тойн­с­т­во“: още при тре­та­та книж­ка на „Ден“ (март 1891 г.) шу­мен­с­ки­ят по­ли­цейс­ки уп­ра­ви­тел из­да­ва за­по­вед за арес­ту­ва­не на ре­дак­то­ра. Фор­мал­на­та при­чи­на е об­ви­не­ние в съ­у­час­тие в убийс­т­во­то на ми­нис­тър Бел­чев, ис­тин­с­ка­та оба­че се раз­би­ра от из­ре­че­ни­е­то, на­пи­са­но в за­по­вед­та: „Ян­ко Са­къ­зов, из­да­тел на со­ци­а­лис­ти­чес­ко­то спи­са­ние „Ден“. Арес­тът и зат­во­рът, по­ли­цейс­ки­ят над­зор са при­чи­ни­те Са­къ­зов да не взе­ме лич­но учас­тие в Тър­нов­с­ко­то со­ци­а­лис­ти­чес­ко съб­ра­ние и в Буз­лу­д­жан­с­кия кон­г­рес. По то­зи по­вод Бла­го­ев ла­ко­нич­но от­бе­ляз­ва: „Той до Плов­див­с­кия кон­г­рес (1892 г. – б. м.) не учас­т­ва­ше в сбир­ки­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки.“ Раз­би­ра се, та­зи ла­ко­нич­ност от 1906 г. мо­же да бъ­де раз­б­ра­на са­мо в свет­ли­на­та на осем­го­диш­на­та по­ле­ми­ка меж­ду два­ма­та, в ко­я­то се нат­руп­ват дос­та лич­на неп­ри­я­зън, оби­ди и огор­че­ния. По­ра­ди то­ва ци­ти­ра­но­то из­ре­че­ние в „При­нос към ис­то­ри­я­та на со­ци­а­лиз­ма в Бъл­га­рия“, ко­е­то съ­об­ща­ва фак­та, без да раз­к­ри­ва при­чи­ни­те, се прев­ръ­ща в тен­ден­ци­оз­на по­лу­ис­ти­на. Ис­ти­на­та е, че по­ра­ди арес­та и по­ли­цейс­кия над­зор Ян­ко Са­къ­зов не мо­же да учас­т­ва в Тър­нов­с­ка­та сбир­ка, а през юли 1891 г. е на ле­че­ние в Бу­ку­рещ. Тол­ко­ва за „лич­но­то“ му учас­тие в съз­да­ва­не­то на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия. Кос­ве­но­то учас­тие на Са­къ­зов в то­зи про­цес оба­че не под­ле­жи на ни­как­во съм­не­ние – дос­та­тъч­но е да се про­че­тат ре­ше­ни­я­та на Уч­ре­ди­тел­ния кон­г­рес: „... кон­г­ре­сът ре­ши що­то сп. „Ден“ да се из­пол­зу­ва за со­ци­а­лис­ти­чес­ка про­па­ган­да“. Не­що по­ве­че, Буз­лу­д­жан­с­ки­ят кон­г­рес из­би­ра ре­дак­ци­о­нен съ­вет, кой­то тряб­ва да иг­рае ро­ля­та на пред­ви­де­ния по ус­тав „ге­не­ра­лен съ­вет“. Име­на­та на пар­тий­ни­те ли­де­ри са из­вес­т­ни – Ди­ми­тър Бла­го­ев, Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки и ре­дак­то­рът на сп. „Ден“ Ян­ко Са­къ­зов. В то­зи дух е ко­рес­пон­ден­ци­я­та меж­ду Бла­го­ев и Са­къ­зов след зав­ръ­ща­не­то му от Бу­ку­рещ – ко­га ще за­е­ме мяс­то­то си в ре­дак­ци­он­ния съ­вет на БСДП.

През след­ва­щи­те ня­кол­ко ме­се­ца Ян­ко Са­къ­зов и Ди­ми­тър Бла­го­ев ра­бо­тят съв­мес­т­но по из­пъл­не­ние на ре­ше­ни­я­та на Уч­ре­ди­тел­ния кон­г­рес. Ку­пу­ват за­ед­но пе­чат­ни­ца, на­би­рат ръ­ко­пи­са на „Що е со­ци­а­ли­зъм и има ли той поч­ва у нас?“. Про­дъл­жа­ват ре­дов­но да из­да­ват спи­са­ние „Ден“, во­дят об­шир­на ко­рес­пон­ден­ция с мес­т­ни­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки дру­жин­ки и под­гот­вят пар­ти­я­та за от­к­ри­то из­ли­за­не на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на. Из­во­ри­те по­каз­ват, че в тех­ни­те вза­и­мо­от­но­ше­ния ца­рят хар­мо­ния и идей­но раз­би­ра­тел­с­т­во.

След зав­ръ­ща­не­то си от ле­че­ние в Ру­мъ­ния Са­къ­зов зас­та­ва на стра­на­та на „пар­тис­ти­те“. Ар­гу­мен­ти­те на Са­ва Му­та­фов и Ан­д­рея Ко­нов от Сев­ли­ев­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка дру­жин­ка, че е ра­но за от­к­ри­та по­ли­ти­чес­ка бор­ба и е не­об­хо­дим про­дъл­жи­те­лен под­гот­ви­те­лен пе­ри­од, не го раз­ко­ле­ба­ват и той ка­те­го­рич­но зас­та­ва зад ор­га­ни­за­ци­он­на­та кон­цеп­ция на Ди­ми­тър Бла­го­ев и Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки. Не­у­бе­ди­те­лен му се стру­ва и про­ек­тът за „Прив­ре­мен­на прог­ра­ма на бъл­гар­с­ки­те со­ци­а­лис­ти“ на Же­нев­с­ка­та сту­ден­т­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка гру­па, на­пи­сан от Кръс­тю Ра­ков­с­ки и Сла­ви Ба­ла­ба­нов на 10 юли (ст.ст.) 1891 г. – най-ве­че за­ра­ди гру­ба­та про­фа­на­ция на въз­г­ле­ди­те им в кон­т­рап­ро­ек­та на сев­ли­ев­с­ки­те со­ци­а­лис­ти, опо­вес­тен на Уч­ре­ди­тел­ния кон­г­рес. То­га­ва той ня­ма ни­как­ви съм­не­ния за по­лез­ност­та и це­ле­съ­об­раз­ност­та на кон­г­рес­ни­те ре­ше­ния. Раз­би­ра се, и Са­къ­зов е на­яс­но, че но­во­съз­да­де­на­та пар­тия е сла­ба, ин­те­ли­ген­т­с­ка и не­дос­та­тъч­но хо­мо­ген­на в идей­но от­но­ше­ние. Че в нея ня­ма ис­тин­с­ки фаб­рич­ни ра­бот­ни­ци, че чле­но­ве­те на мес­т­ни­те дру­жин­ки са пре­дим­но „раз­но­чин­ци“, ин­те­ли­ген­ти, ко­и­то все още но­сят бе­ле­зи­те на си­ро­ма­хо­мил­с­т­во­то, но Са­къ­зов е по­вяр­вал на ду­ми­те на Бла­го­ев, че тя е пар­тия на бъ­де­ще­то – „част от всес­вет­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция... съ­юз на всич­ки бъл­гар­с­ки со­ци­ал­де­мок­ра­ти, ко­и­то приз­на­ват прог­ра­ма­та и так­ти­ка­та й“. И че са­мо от тях – пър­во­ос­но­ва­те­ли­те на БСДП, за­ви­си ко­га и как идей­ни­те и ор­га­ни­за­ци­он­ни­те кон­ту­ри на пар­ти­я­та ще се из­пъл­нят с жи­ва плът и кръв на ре­ал­но съ­щес­т­ву­ва­що ра­бот­ни­чес­ко дви­же­ние.

Впро­чем та­зи идей­но-те­о­ре­тич­на иди­лия про­дъл­жа­ва са­мо ня­кол­ко ме­се­ца – до Вто­рия кон­г­рес на БСДП през ля­то­то на 1892 го­ди­на. То­га­ва от Же­не­ва прис­ти­гат със спе­ци­ал­на ми­сия Сла­ви Ба­ла­ба­нов и Кръс­тю Ра­ков­с­ки, ко­и­то опо­вес­тя­ват своя „План за дейс­т­вие“, фор­му­ли­ран с лич­но­то учас­тие на Ге­ор­ги Ва­лен­ти­но­вич Пле­ха­нов. Плов­див­с­ки­ят кон­г­рес от­к­ри­ва пър­ва­та го­ля­ма те­о­ре­тич­на дис­ку­сия в бъл­гар­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция: ико­но­ми­чес­ка или по­ли­ти­чес­ка бор­ба; ра­бот­ни­чес­ки син­ди­ка­ти или сдру­же­ния на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та ин­те­ли­ген­ция?

Та­зи дис­ку­сия се оказ­ва из­к­лю­чи­тел­но по­лез­на за идей­но­то из­бис­т­ря­не на бъл­гар­с­кия со­ци­а­ли­зъм. За­що­то тя не са­мо про­во­ки­ра ор­га­ни­за­ци­он­но­то раз­цеп­ле­ние на две фрак­ции – „пар­тис­ти“ и „съ­ю­зис­ти“, а за­що­то фор­му­ли­ра но­ви ори­ги­нал­ни ре­ше­ния и под­хо­ди на бъл­гар­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция към кон­к­рет­на­та со­ци­ал­на и ико­но­ми­чес­ка дейс­т­ви­тел­ност в Бъл­га­рия. По­ле­ми­ка­та те­че в два сед­мич­ни вес­т­ни­ка – Бъл­гар­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия из­да­ва вес­т­ник „Ра­бот­ник“ (ре­дак­тор Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки), а Бъл­гар­с­ки­ят со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки съ­юз – вес­т­ник „Дру­гар“ (ре­дак­тор Ян­ко Са­къ­зов). В Же­не­ва Сла­ви Ба­ла­ба­нов, Кръс­тю Ра­ков­с­ки, Ге­ор­ги Ба­ка­лов и Сто­ян Но­ков из­да­ват три­ме­сеч­но­то спи­са­ние „Со­ци­ал­де­мок­рат“, те­о­ре­ти­чен ор­ган на Же­нев­с­ка­та сту­ден­т­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка гру­па, а Са­къ­зо­во­то спи­са­ние „Ден“ про­дъл­жа­ва да из­ли­за ка­то ор­ган на БСДС. Дос­та­тъ­чен е са­мо бе­гъл пог­лед към ран­ния со­ци­а­лис­ти­чес­ки пе­чат, за да се усе­тят ви­со­ки­те идей­ни и нрав­с­т­ве­ни стре­ме­жи на не­го­ви­те ав­то­ри и ре­дак­то­ри. Всич­ки те осъз­на­ват сво­я­та со­ци­ал­на ми­сия и от­с­то­я­ват глед­на­та си точ­ка с ар­гу­мен­ти, а не с ру­гат­ни. По стран­на иро­ния на ис­то­ри­я­та Ян­ко Са­къ­зов – бъ­де­щи­ят иде­о­лог на „ши­ро­кия“ со­ци­а­ли­зъм, се на­реж­да на стра­на­та на съ­ю­зис­ти­те. Стран­на – за­що­то чле­нът на ЦК на БСДС и ре­дак­тор на „Дру­гар“ е длъ­жен да от­с­то­я­ва ор­га­ни­за­ци­он­на­та кон­цеп­ция на Же­нев­с­ка­та гру­па, ко­я­то про­по­вяд­ва при­о­ри­тет на син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция на про­ле­та­ри­а­та над „ши­ро­ка­та“ по­ли­ти­чес­ка дей­ност на бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка ин­те­ли­ген­ция, обе­ди­не­на в БСДП. Пре­ди да оти­де на из­бо­ри, бъл­гар­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция тряб­ва да ста­не кла­со­ва ра­бот­ни­чес­ка пар­тия. За та­зи цел по­ли­ти­чес­ка­та бор­ба тряб­ва да се пре­на­со­чи от ин­те­ли­ген­ци­я­та към ра­бот­ни­чес­ка сре­да. Пъ­тят ми­на­ва през съз­да­ва­не­то на син­ди­кал­ни ор­га­ни­за­ции, ко­и­то, на­дъ­ха­ни с кла­со­во съз­на­ние, ще во­дят без­ком­п­ро­мис­на и пло­дот­вор­на по­ли­ти­чес­ка бор­ба. В та­зи ор­га­ни­за­ци­он­на кон­цеп­ция яс­но ли­чи по­чер­кът на Пле­ха­нов, За­су­лич и Ак­сел­род: пър­во кла­са­та, пос­ле пар­ти­я­та. С та­ки­ва ар­гу­мен­ти „тес­ни­ят“, ор­то­док­са­лен мар­к­сист Ян­ко Са­къ­зов ця­ла го­ди­на и по­ло­ви­на от стра­ни­ци­те на „Дру­гар“ и „Ден“ те­о­ре­тич­но на­зи­да­ва „ши­ро­кия“ со­ци­ал­де­мок­рат Ди­ми­тър Бла­го­ев, кой­то е дръз­нал да строи пар­ти­я­та „от­го­ре“, а не „от­до­лу“ – как­то изис­к­ват мар­к­сис­т­ка­та те­о­рия и по­ли­ти­чес­ка­та прак­ти­ка на ев­ро­пейс­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция.

Ня­ма ни­как­во съм­не­ние, че клю­чът към доб­рия дру­гар­с­ки тон и неп­ри­вич­на­та то­ле­ран­т­ност меж­ду две­те фрак­ции се крие в лич­но­то по­ве­де­ние на пър­во­съз­да­те­ля на БСДП Ди­ми­тър Бла­го­ев. За­що­то съ­ю­зис­ти­те му пра­вят ед­на тол­ко­ва не­о­чак­ва­на ус­лу­га – да от­с­то­я­ват кла­со­ва­та същ­ност на съз­да­де­на­та от не­го пар­тия, и то пред не­го, кой­то дръз­ва да за­поч­не един ор­га­ни­за­ци­о­нен ек­с­пе­ри­мент, из­п­ра­вен пред съв­сем ре­ал­на­та опас­ност пар­ти­я­та му да се из­ро­ди в ин­те­ли­ген­т­с­ка дреб­но­бур­жо­аз­на ра­ди­кал­на пар­тия по­ра­ди лип­са на дейс­т­ви­тел­но ра­бот­ни­чес­ко дви­же­ние в Бъл­га­рия. Ка­къв па­ра­докс: Бла­го­ев ня­ма по-по­лез­ни съ­юз­ни­ци от соб­с­т­ве­ни­те си про­тив­ни­ци! Още по­ве­че че пър­ви­те сим­п­то­ми на ши­ро­кия со­ци­а­ли­зъм осе­за­е­мо за­поч­ват да се за­бе­ляз­ват в по­ве­де­ни­е­то на „вто­рия стълб в пар­ти­я­та“ – как­то съ­рат­ни­ци­те на Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки го на­ри­чат по оно­ва вре­ме. След ус­пеш­но­то учас­тие на БСДП в об­щин­с­ки­те и в пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри през 1893 г. той ве­че тър­си въз­мож­ност чрез ко­а­ли­ция да бъ­де из­б­ран за де­пу­тат и пос­та­вя въп­ро­са за без­п­рин­цип­но по­ли­ти­чес­ко спо­ра­зу­ме­ние пред Об­щия съ­вет на БСДП.

По съ­що­то вре­ме Ян­ко Са­къ­зов за­поч­ва да се чув­с­т­ва дос­та на­тяс­но в око­ви­те на кла­со­вия мар­к­сис­т­ки син­ди­ка­ли­зъм. За­що­то през ля­то­то на 1893 г. из­ник­ва съв­сем ре­ал­на­та въз­мож­ност да ста­не на­ро­ден пред­с­та­ви­тел от ко­а­ли­ци­я­та на опо­зи­ци­он­ни ли­де­ри (ра­дос­ла­вис­ти и цан­ко­вис­ти) в Шу­мен­с­ко. Въз­мож­ност­та про­па­да за­ра­ди по­ли­ти­чес­ки­те бо­рич­ка­ния в опо­зи­ци­я­та, ко­и­то го из­т­лас­к­ват на пос­лед­но­то мяс­то в лис­та­та. От то­зи слу­чай Ян­ко Са­къ­зов пра­ви мно­го се­ри­о­зен из­вод: ус­пе­хът в след­ва­щи­те пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри е въз­мо­жен са­мо ако зад не­го стои не са­мо ед­на от со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки­те фрак­ции, а ця­ла­та пар­тия. До иде­я­та за „об­що де­ло“ на всич­ки со­ци­а­лис­ти в ед­на со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия ос­та­ва са­мо ед­на крач­ка и той я пра­ви през есен­та на 1893 го­ди­на.

Фор­мал­ни­ят по­вод за обе­ди­не­ни­е­то на БСДП и БСДС ид­ва от Цю­рих­с­кия кон­г­рес на Вто­рия ин­тер­на­ци­о­нал. В раз­го­во­ри с ли­де­ри­те на ев­ро­пейс­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция де­ле­га­ти­те на две­те фрак­ции Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки и Кръс­тю Ра­ков­с­ки са под­тик­ва­ни към не­за­бав­но обе­ди­не­ние. Вну­ше­ни­я­та на Жан Вол­дерс и Карл Ка­уц­ки са в сми­съл, че във всич­ки пар­тии има раз­ног­ла­сия, но спо­ро­ве­те тряб­ва да се во­дят в рам­ки­те на ед­на на­ци­о­нал­на пар­тия.

Ди­ми­тър Бла­го­ев е все по-скло­нен към обе­ди­не­ние, за­що­то Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки все по-ка­те­го­рич­но за­поч­ва да от­с­то­я­ва те­за­та за обе­ди­не­ни­е­то на всич­ки уг­не­те­ни под зна­ме­то на со­ци­а­лиз­ма. Ли­де­ри­те на сту­ден­т­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка гру­па в Же­не­ва съ­що са на­яс­но, че съ­ю­зис­ти­те ня­ма да ус­то­ят на съб­лаз­ни­те на ед­на „ши­ро­ка“ по­ли­ти­чес­ка бор­ба, че тех­ни­ят мар­к­сис­т­ки „План за дейс­т­вие“ е са­мо смо­ки­нов лист, зад кой­то Бъл­гар­с­ки­ят со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки съ­юз прик­ри­ва дреб­но­бур­жо­аз­на­та си ин­те­ли­ген­т­с­ка при­ро­да. Прак­ти­ка­та им по­каз­ва, че тях­на­та син­ди­кал­на кон­цеп­ция за­се­га не се ре­а­ли­зи­ра в жи­во­та и сле­до­ва­тел­но тряб­ва да се при­е­ме мно­го по-гъв­ка­ви­ят под­ход на Ди­ми­тър Бла­го­ев да се во­ю­ва за прив­ли­ча­не­то на ма­лоб­рой­ния, не­ор­га­ни­зи­ран про­ле­та­ри­ат, ка­то се из­пол­з­ват всич­ки „тво­ри­тел­ни въз­мож­нос­ти“ – ра­бот­ни­чес­ки дру­жес­т­ва, син­ди­ка­ти, клу­бо­ве, ве­чер­ни учи­ли­ща, со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тий­на про­па­ган­да и аги­та­ция по вре­ме на из­бо­ри, за да се пре­вър­не ор­га­ни­за­ци­я­та на бъл­гар­с­ки­те со­ци­а­лис­ти в кла­со­ва по­ли­ти­чес­ка пар­тия.

През есен­та на 1893 г. Ян­ко Са­къ­зов се про­я­вя­ва ка­то един от най-из­тък­на­ти­те ра­де­те­ли на обе­ди­не­ни­е­то. За­то­ва охот­но при­е­ма всич­ки ус­ло­вия, ко­и­то дик­ту­ва в пис­ма­та си от Бер­лин Кръс­тю Ра­ков­с­ки: „До­се­гаш­ни­те на­и­ме­но­ва­ния „Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия“ и „Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки съ­юз“ се уни­що­жа­ват и се за­мес­т­ват с „Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия“... Пос­лед­но­то на­и­ме­но­ва­ние има по-ши­рок сми­съл: са­ми­ят тер­мин „ра­бот­ни­чес­ка“ е по­ня­тен за все­ки­го, кой­то го чуй. По­каз­ва, че тя е пар­тия на ра­бот­ни­ци­те, пар­тия, ко­я­то за­щи­та­ва тех­ни­те ин­те­ре­си. Взе­ми всич­ки­те пар­тии со­ци­а­лис­ти­чес­ки, ос­вен те­зи на нем­с­ки език, всич­ки­те но­сят наз­ва­ни­е­то „ра­бот­ни­чес­ки“ – ру­мън­с­ка­та, фран­цуз­ка­та, ис­пан­с­ка­та, ан­г­лийс­ка­та и т. н.“ Яс­но е за­що тол­ко­ва го­ля­мо вни­ма­ние се от­де­ля на пре­и­ме­ну­ва­не­то на пар­ти­я­та при обе­ди­не­ни­е­то – още от пър­ви­те си сре­щи с Карл Ка­уц­ки и Вил­хелм Либ­к­нехт Ра­ков­с­ки е на­яс­но, че в Гер­ма­ния при­вър­же­ни­ци­те на мар­к­сис­т­ка­та ле­ви­ца в ГСДП пред­по­чи­тат да се са­мо­оп­ре­де­лят ка­то со­ци­а­лис­ти, за раз­ли­ка от при­вър­же­ни­ци­те на Еду­ард Бер­н­щайн, ко­и­то из­пол­з­ват изоб­ре­те­на­та от Фер­ди­нанд Ла­сал през 1860 г. тер­ми­но­ло­гия – „со­ци­ал­на де­мок­ра­ция“, „со­ци­ал­де­мок­ра­ция“ и „со­ци­ал­де­мок­ра­ти“.

Ян­ко Са­къ­зов ня­ма ни­как­ви въз­ра­же­ния по въп­ро­са за пре­и­ме­ну­ва­не­то на пар­ти­я­та. В края на 1893 го­ди­на той се ин­те­ре­су­ва не тол­ко­ва от име­то на ор­га­ни­за­ци­я­та, в ко­я­то чле­ну­ва, кол­ко­то от мяс­то­то, ко­е­то за­е­ма в нея.

И Ди­ми­тър Бла­го­ев при­е­ма ра­душ­но ус­ло­ви­я­та на съ­е­ди­не­ни­е­то – на­ме­рил съ­миш­ле­ни­ци и съ­юз­ни­ци в ли­це­то на Же­нев­с­ка­та гру­па, той се съ­ю­зя­ва с тях, за да обез­г­ла­ви БСДС, ка­то го ли­ша­ва от въз­мож­ност­та да се крие зад прог­рам­ния си до­ку­мент, а сре­щу тен­ден­ци­и­те на ши­ро­кия со­ци­а­ли­зъм про­ти­во­пос­та­вя об­ра­зо­ва­ни и твор­чес­ки мар­к­сис­ти, го­то­ви да от­с­то­я­ват без­ком­п­ро­мис­но про­ле­тар­с­ка­та стра­те­гия и так­ти­ка на но­ва­та Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия.

По вре­ме на кам­па­ни­я­та Са­къ­зов фор­му­ли­ра все още фраг­мен­тар­но и ко­леб­ли­во кон­цеп­ци­я­та си за „об­що­то де­ло на про­из­во­дя­щи­те сло­е­ве“: „На­ши­те ре­до­ве са от­во­ре­ни за всич­ки: и за ста­ри и мла­ди, и за мъ­же и за же­ни, и за се­ля­ни и за граж­да­ни, и за прос­ти и за уче­ни, и за си­ро­ма­си и за бо­га­ти, за всич­ки и за всич­ки.“

С по­доб­на ши­ро­ка из­би­ра­тел­на плат­фор­ма вли­за в пар­ла­мен­та и вто­ри­ят де­пу­тат на БРСДП Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки. За раз­ли­ка от Са­къ­зов той по-оп­ре­де­ле­но цен­т­ри­ра сво­я­та аги­та­ция сред ши­ро­ки­те сел­с­ки ма­си: дър­жа­ва­та тряб­ва да под­по­ма­га сел­с­ки­те про­из­во­ди­те­ли, ка­то за­па­зи дър­жав­ни­те зе­ми и ги от­да­де за об­ра­бот­ва­не на сел­с­ки ко­о­пе­ра­тив­ни дру­жес­т­ва с дър­жав­ни ма­ши­ни; да под­по­ма­га сел­с­ки­те ко­о­пе­ра­тив­ни дру­жес­т­ва за при­до­би­ва­не на ма­ши­ни за об­ща ра­бо­та, уни­що­жа­ва­не на де­ся­тъ­ка и въ­веж­да­не на прог­ре­си­вен да­нък са­мо вър­ху при­хо­ди­те; да съз­да­ва дър­жав­ни зе­ме­дел­с­ки ка­си, ко­и­то да от­пус­кат ев­ти­ни кре­ди­ти в пол­за на бед­но­то на­се­ле­ние.

Впро­чем и Са­къ­зов, и Габ­ров­с­ки твър­де мно­го доп­ри­на­сят за без­п­роб­лем­на­та ин­тег­ра­ция на БРСДП в по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма на Кня­жес­т­во­то.

Те по ни­що не се раз­ли­ча­ват от де­пу­та­ти­те на дру­ги­те пар­ла­мен­тар­ни гру­пи. И два­ма­та са ви­со­ко­об­ра­зо­ва­ни ин­те­лек­ту­ал­ци. Ев­ро­пей­ци по дух и по по­ве­де­ние. Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки е блес­тящ ад­во­кат, за­вър­шил пра­во в Же­не­ва, а бив­ши­ят гла­вен учи­тел и про­ку­рор Ян­ко Са­къ­зов но­си в ма­ни­е­ри­те си не­що от бля­съ­ка на ев­ро­пейс­кия „бо монд“. Или, ако се раз­ли­ча­ват, раз­ли­ка­та е са­мо в тях­на пол­за. Име­на­та им са ши­ро­ко из­вес­т­ни на об­щес­т­ве­ност­та – и два­ма­та са ре­дак­то­ри, из­да­те­ли и пуб­ли­цис­ти. По­ли­ти­чес­ки­те им реф­лек­си в пар­ла­мен­та са пред­ви­ди­ми, дос­то­леп­ни и впе­чат­ля­ва­щи. Още пър­ви­те за­се­да­ния по­каз­ват, че тях­но­то при­със­т­вие в На­род­но­то съб­ра­ние е по­лез­но и не­об­хо­ди­мо. За­що­то Са­къ­зов и Габ­ров­с­ки са не са­мо ис­тин­с­ки де­мок­ра­ти, в де­ба­ти­те те раз­к­ри­ват ед­на неп­ри­вич­на за ос­та­на­ли­те де­пу­та­ти со­ци­ал­на чув­с­т­ви­тел­ност и са го­то­ви да се при­съ­е­ди­нят към вся­ко ре­ше­ние или за­кон, ко­и­то ра­бо­тят за на­род­но­то бла­го. За яд­ро­то на бъ­де­щия „те­сен“ со­ци­а­ли­зъм, фор­ми­ра­но око­ло Ди­ми­тър Бла­го­ев, кой­то по не­го­во­то сви­де­тел­с­т­во през 1897 г. е по­ел „те­о­ре­тич­но­то ръ­ко­вод­с­т­во“ на пар­ти­я­та, въп­ро­сът е не да­ли Са­къ­зов и Габ­ров­с­ки са де­мок­ра­ти – въп­ро­сът е да­ли са со­ци­ал­де­мок­ра­ти.

На кон­г­ре­си­те на БРСДП дей­ност­та на пар­ла­мен­тар­на­та гру­па е оце­не­на по дос­тойн­с­т­во ка­то из­ця­ло по­ло­жи­тел­на. Пър­ви­те по-се­ри­оз­ни без­по­койс­т­ва са из­ра­зе­ни на Чет­вър­тия кон­г­рес през 1887 г. във връз­ка с вре­да­та от без­п­рин­цип­ни пре­диз­бор­ни спо­ра­зу­ме­ния, а Шес­ти­ят кон­г­рес (1899 г.) нап­ра­во дек­ре­ти­ра по­ли­ти­чес­ко­то по­ве­де­ние на сво­и­те де­пу­та­ти: „Кон­г­ре­сът с ня­кои дру­ги уго­вор­ки одоб­ри де­я­тел­ност­та на дру­га­ри­те де­пу­та­ти, а от­но­си­тел­но ня­кои ре­ше­ния, ко­и­то нап­ра­во ан­га­жи­рат пар­ти­я­та, ка­къв­то е нап­ри­мер слу­ча­ят с под­пис­ва­не­то на из­вес­т­ния ма­ни­фест към бъл­гар­с­кия на­род, под­пи­сан от всич­ки опо­зи­ци­он­ни де­пу­та­ти, кон­г­ре­сът ре­ши: Пар­ла­мен­тар­на­та гру­па в по­доб­ни слу­чаи да се съ­ве­ща­ва с Цен­т­рал­ния ко­ми­тет.“ Зад то­зи дек­рет се крие пър­ва­та се­ри­оз­на пар­тий­на кри­за след обе­ди­ни­тел­ния кон­г­рес.

Но­ва­та кра­мо­ла е след­с­т­вие от ня­кол­ко при­чи­ни – лич­ни, по­ли­ти­чес­ки и те­о­ре­ти­чес­ки. Пър­ва­та, но не ос­нов­на­та, е въп­ро­сът кой да во­ди ба­щи­на­та дру­жи­на. След из­би­ра­не­то му в пар­ла­мен­та, Ян­ко Са­къ­зов пос­те­пен­но – по ду­ми­те на Бла­го­ев – се прев­ръ­ща в „ди­ри­жор във всич­ко“. Той, де­пу­та­тът, не­из­мен­ни­ят член на Цен­т­рал­ния ко­ми­тет, сек­ре­тар-ка­си­е­рът на пар­ти­я­та има се­ри­оз­ни ос­но­ва­ния да де­мон­с­т­ри­ра ви­со­ко лич­но са­мо­чув­с­т­вие. През приз­ма­та на об­щес­т­ве­но­то мне­ние той е най-ус­пеш­ни­ят по­ли­тик на бъл­гар­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция. Око­ло лич­ност­та му се фор­ми­ра яд­ро от мла­ди хо­ра, ко­и­то са го­то­ви да го след­ват нав­ся­къ­де и във всич­ко. В по­ли­ти­чес­ка­та му ор­би­та кръ­жат бив­ши­те му съ­рат­ни­ци от БСДС Кон­с­тан­тин Боз­ве­ли­ев, Ев­тим Да­бев, Ан­д­рея Ко­нов и Са­ва Му­та­фов.

От дру­га­та стра­на на ба­ри­ка­да­та са Ге­ор­ги Кир­ков, Гав­рил Ге­ор­ги­ев, Кръс­тю Ра­ков­с­ки, Ва­сил Ко­ла­ров, Ро­ман Ав­ра­мов, Ге­ор­ги Ба­ка­лов, Ни­ко­лай Хар­ла­ков. Все­ки от тях има се­ри­о­зен ли­дер­с­ки по­тен­ци­ал, но ни­кой не от­ри­ча ут­вър­де­на­та по­зи­ция на Бла­го­ев. По то­ва вре­ме той ве­че е без­с­пор­ни­ят пар­ти­ен те­о­ре­тик и стра­тег на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия. Не­го­во­то „Но­во вре­ме“ не­от­к­лон­но бди за идей­на­та чис­то­та и со­чи вер­ни­те пъ­ти­ща за пло­дот­вор­на со­ци­а­лис­ти­чес­ка бор­ба.