Мама и смисълът на живота



Pdf просмотр
страница11/44
Дата16.11.2022
Размер1.19 Mb.
#115584
ТипУрок
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   44
Ялом Мама и смисълът на живота Ървин Ялом
съвременна, с едно и също заглавие. Аз обаче не съм готова за семинара, тъй като не съм
прочела нито първия, нито втория текст, и най-вече първия, по-стария, който ще ми
помогне да разбера втория.
– Още нещо, Ирен? – попитах я, след като тя замълча. – Спомена, че двата текста са с едно и също заглавие. Помниш ли какво е то?
– Да, съвсем ясно го помня. И двете книги, и древната, и съвременната, се казваха
„Смъртта на невинността“.


* * *
Докато я слушах, за миг се отнесох. Сънят ѝ беше истински бисер, наслада за душата, дар от боговете. Сбъднатата мечта на психолога изследовател. Възнаграждение за търпението,
отплата за безчет досадни терапевтични блокажи на сковани от задръжките си пациенти.
От този сън дори и най-раздразнителният, най-недоволният терапевт би замъркал от удоволствие. И аз наистина замърках. Две книги, древна и съвременна. Мъррр, мъррр. За да се разбере новата, трябва да се прочете старата. Мъррр, мъррр. А и заглавието: „Смъртта на невинността“. Мъррр, мъррр, мъррр…
Причината не беше само в това, че сънят на Ирен обещаваше интелектуално пиршество от най-висш порядък, а и във факта, че ставаше дума за първия сън, който пациентът разказва след началото на психоанализата. На него се приписва изключителна важност още от 1911
година, когато Фройд го споменава за първи път. Той твърди, че този сън е прям и разбулващ,
тъй като в началото пациентите са наивни и непредпазливи. Впоследствие, след като стане ясно, че терапевтът е умел тълкувател, съноплетецът в подсъзнанието застава нащрек и започва да тъче по-сложни и неясни сънища.
Подобно на Фройд, и аз нерядко си представях съноплетеца като дебеличко, добродушно човече, което си живее преспокойно в джунглата от дендрити и аксони. По цял ден спи, а нощем, изтегнал се на меките възглавки на трепкащите синапси, се налива със сладък нектар и лениво заплита нишките на сънищата на своя гостоприемник. Вечерта преди първия сеанс гостоприемникът заспива, раздиран от противоречиви мисли за предстоящата терапия, и както обикновено, съноплетецът се залавя с нощния си труд и с леко сърце втъкава тези страхове и надежди в простичък, ясен сън. След това с тревога узнава, че терапевтът умело е разтълкувал съня, елегантно сваля шапка пред способния си противник – терапевтът,
разгадал съновния код – и от този момент нататък се стреми да скрие значението на съня все по-дълбоко и по-дълбоко в нощните му одежди.
Бабини деветини. Типична за деветнайсети век антропоморфизация. Широко разпространена грешка да се конкретизират абстрактните психически структури на Фройд и да се свеждат до независими духчета със своя воля. Де да беше така!
В течение на десетилетия мнозина са смятали първия сън за безценен документ, който представлява превод на цялата невроза на езика на сънищата. Фройд дори твърди, че пълното тълкувание на първия сън накрая неминуемо ще съвпадне с цялостния анализ.
Първият сън в моята психоанализа се е запечатал в паметта ми съвсем ясно, с всички подробности и усещания, както го сънувах преди четирийсет години малко след постъпването ми като специализант по психиатрия в отделението.
Лежа на масата за прегледи в лекарски кабинет. Чаршафът е къс и не ме покрива изцяло.
Виждам как сестрата ми бие инжекция в крака, под коляното. Изведнъж се чува силно
гъргорене и шуртене като от изтичане на вода в тръба – шшшуууррр!
Ядрото на съня – силното шшшуууррр – не беше трудно за разгадаване. Като дете ме мъчеше хроничен синузит и всяка зима мама ме водеше при доктор Дейвис за промивка на синусите. Ненавиждах жълтите му зъби и оцъкленото му рибешко око, което надничаше през

дупката на кръглото огледалце, закрепено на главата, с което тогава ходеха отоларинголозите.
При вкарването на спринцовката изпитвах силна болка, последвана от оглушително
шшшуууррр при инжектирането на физиологичен разтвор в синуса. Като гледах трепкащата отвратителна гадост в полукръглото метално легенче, си мислех, че заедно с гнойта и сополите е била изкарана и част от мозъка ми.
Точно както твърди Фройд, сънят ми предричаше различните нива, които впоследствие бяха разкрити при психоанализата: страхът ми от излагане, от загуба на разсъдък, от промиване на мозъка, от тежко нараняване (спукване) на дълга, здрава част от тялото
(проявена в съня под формата на пищял).
Фройд и мнозина след него предупреждават психоаналитика да не се хвърля прибързано в извличане на смисъла на първия сън, тъй като преждевременните тълкувания и излагането на показ на несъзнаваното може да сломят пациента и напълно да блокират съноплетеца в него. Според мен обаче тези съвети поставят на първо място интересите на самата психоанализа, а не са продиктувани от загриженост за увеличаване на ефективността на терапията, и затова никога не съм ги следвал.
В периода между четирийсетте и шейсетте години царуваше един свръхпредпазлив подход към психоаналитичната терапия. Точните, деликатни методи за намеса бяха тема на безчет възвишени обсъждания в психоаналитичните организации. Подложени на тежкия натиск на пропагандата, проповядваща необходимостта от внимателно разположени във времето и поднесени в готови формули тълкувания, скованите от преклонение и боязън младоци внимателно пристъпваха на пръсти в терапията и задушаваха спонтанността, а оттам и ефективността си. За мен този формализъм е контрапродуктивен, тъй като възпрепятства по- важната цел, а именно да се изгради здрава емпатична връзка с пациента. Смятам, че предупреждението на Фройд да не се залавяме за сънищата, преди да сме създали тясна връзка с пациента, е изопачено: няма по-добър начин за установяване на близост от съвместното тълкувание на сънищата.


* * *
Затова веднага се захванах със съня на Ирен.
– Така, значи, не си чела нито едната, нито другата книга, но това се отнася „най-вече“ до първата, по-старата.
– Да, очаквах да ме попиташ за това. Естествено, няма никакво логично обяснение,
съзнавам го. Но точно така беше в съня ми. Не се бях подготвила, не бях прочела книгите, но
„най-вече“ не бях прочела по-старата.
– Която ще ти помогне да разбереш по-новата. Някакво предположение какво символизират тези книги?
– Не е предположение, сигурна съм какво символизират те.
Зачаках да ми обясни, но тя мълчеше, гледаше навън през прозореца. Тепърва щях да си дам сметка за дразнещия ѝ навик никога нищо да не споделя доброволно, а да чака да я попитам.
Ядосах се малко, оставих мълчанието да се проточи още минута-две. Накрая отстъпих.
– И какво е значението на тези две книги, Ирен?
– Старата символизира смъртта на брат ми, който почина, когато бях на двайсет.
Предстоящата смърт на съпруга ми е съвременният текст.
– Значи, сънят ни казва, че няма да можеш да преодолееш смъртта на съпруга ти, ако първо не се справиш със смъртта на брат ти.
– Точно така.
В обсъждането на първия сън не само се провидяха всички нишки на цялостната терапия,
но и се зададе рамката на самия процес, т.е. естеството на взаимоотношенията терапевт –
пациент. Ако не друго, Ирен винаги беше открита и подготвена. Нямаше случай да задам въпрос и да не получа необичаен и изчерпателен отговор. Знае ли заглавията на двете книги?
Знае ги. Има ли някакво предположение защо трябва да прочете стария текст, за да разбере съвременния? Разбира се, даже била сигурна. Дори и рутинните въпроси от типа на: „Какво мислиш за това?“ или „Къде се отнесе сега, Ирен?“, неизменно даваха богат урожай през всичките пет години на терапията. Често пъти отговорите ѝ ме сепваха с точността и бързината си. Напомняха ми на госпожица Фърналд, учителката ми в пети клас, която,
нетърпеливо потропвайки с крак, ми подвикваше: „Хайде, Ървин, събуди се!“, за да престана да блея в облаците и да се захвана с упражнението, което ни е дала.
Пропъдих госпожица Фърналд от ума си и продължих:
– И какъв е според теб смисълът на „Смъртта на невинността“?
– Представи си какво ми беше на двайсет години да загубя брат си, за когото смятах, че ще е до мен до края на живота ми, в автомобилна катастрофа. След това обаче намерих Джак и можеш да си представиш какво ми е сега, на четирийсет и пет години, да остана без него.
Родителите ми са надхвърлили седемдесетте и са живи, а брат ми е мъртъв и съпругът ми е неизлечимо болен. Това не е естественият ход на нещата, младите да си отиват първи.
Ирен ми разказа, че била много близка с брат си Алън, две години по-голям от нея. В
детството ѝ той бил неин закрилник, на когото можела да довери всичко, напътствал я и ѝ
помагал. И изведнъж, в един разтърсващ миг Алън се озовал мъртъв на улицата в Бостън. От

полицията ѝ се обадили в къщата, в която живеела с три съквартирантки от колежа. Онзи ден бил запечатан в паметта ѝ до най-малката подробност.
– Нищо не съм забравила – как звънна телефонът долу, хавлиения халат с розово-бели пухчета, с който бях облечена, как чехлите ми шляпаха по стълбите, апарата, закачен на стената в нишата до кухнята, гладките перила. Докато слизах, ми мина през ума, че дървото е изгладено от дланите на училите преди мен в „Радклиф“ и „Харвард“. И някакъв напълно непознат мъж, стараейки се да бъде мил, ми съобщи за Алън. След това дълго стоях и се взирах в релефното стъкло на прозореца. И сега са пред очите ми размитите, преливащи във всички цветове на дъгата купчини изринат сняг в съседния двор.
По време на терапията се връщахме хиляди пъти към съня с двете книги и значението на
„Смъртта на невинността“. Смъртта на брат ѝ беше оставила незаличим отпечатък. Беше отнела невинността ѝ завинаги, беше унищожила митовете на детството, вярата в справедливостта и предсказуемостта, в съществуването на благосклонно божество и естествен природен ред, в родителската закрила и безопасността на дома. Останала сама и напълно беззащитна пред случайностите на живота, за Ирен най-важно станало намирането на сигурност. Смятала, че Алън щял да оживее, ако за него се били погрижили както трябва в спешното отделение. И така на хоризонта ѝ се появила медицината, единствено тя предлагала надежда за господство над смъртта. На погребението на Алън Ирен изведнъж решила да кандидатства медицина и да стане хирург.
В резултат на смъртта на брат си взела още едно решение, което беше от голямо значение за терапията.
– Намерих начин да не допусна да бъда наранена отново – рече тя: – ако не обичам, няма да страдам.
– И как се отрази това на живота ти?
– През следващите десет години не поддържах дълготрайни връзки, не исках да рискувам.
Излизах с много мъже, но бързо ги разкарвах, преди да е станало сериозно и да започна да изпитвам чувства към тях.
– Но явно нещо се е променило. Омъжила си се. Как се стигна до това?
– Познавам Джак от четвърти клас и някак си още тогава си мислех, че ще се омъжа за него. Дори когато той се ожени и го изгубих от поглед, бях сигурна, че ще се върне в живота ми. Брат ми го познаваше и го уважаваше. Може да се каже, че той му беше дал благословията си.
– Значи, одобрението на Алън ти е позволило да рискуваш и да се омъжиш за Джак?
– Не беше толкова просто. Трябваше ми доста време и накрая пак отказвах да се оженим,
докато той не ми обещае, че няма да умре преди мен.
Зарадвах се, че намира сили да се пошегува, и вдигнах глава да зърна усмивката ѝ. Само че
Ирен не се усмихваше. Не се шегуваше, беше напълно сериозна.
Този сюжет неизменно се повтаряше по време на срещите ни. На мен ми беше отредена ролята на гласа на разума. Често се нагърбвах с нея: атакувах нелогичността ѝ, спорех,
призовавах здравия ѝ разум, мъчех се да пробудя шлифования от науката остър ум. Друг път не реагирах, просто чаках сама да се осъзнае. Резултатът обаче винаги беше един и същ:
Ирен не отстъпваше и сантиметър, нито веднъж не предаде позициите си. А аз така и не

свикнах с двойствената ѝ същност, с изключително бистрия ѝ разсъдък, съжителстващ със смайваща ирационалност.




Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница