70 еволюирали в силно социална среда.
Това означава, че най-важните елементи на заобикалящата ни действителност са персонификации, а не предмети, обекти или ситуации.
Персонификациите, чието възприемане сме усвоили в течение на еволюцията, винаги са били около нас в познаваема форма, в една или друга обичайна йерархична конфигурация и са всевъзможни по своето намерение и цел. Те се схващат като мъжки или женски от един милиард години.
Тоест от много, много отдавна. Разделянето на живота на двата противоположни пола предхожда еволюцията на многоклетъчните организми. Бозайниците, които полагат значителни грижи за своите малки, са се появили преди доста по-скромната и все пак впечатляваща една пета от това време. Оттук излиза, че категорията „родител“ и/или „дете“ съществува от 200 милиона години.
Следователно преди още да се появят птиците. Преди цветята да изпъстрят планетата. Наистина, не става дума за милиарди години и все пак това е ужасно дълго време.
Достатъчно дълго, за да се оформят опозициите
„мъжко-женско“ и „родител-дете“ и да се превърнат в жизнени градивни елементи на околната среда, в която сме се приспособили. От това следва да заключим, че тези опозиции са категории – естествени категории, заложени дълбоко в
онези структури на мозъка, които отговарят за възприятията, емоциите и мотивацията.
Нашият мозък е силно социален. Другите живи същества (и най-вече другите хора) са били ключов фактор в ежедневието ни, докато ние сме се препитавали, чифтосвали и еволюирали. Тези същества буквално са били нашият естествен хабитат, нашата среда. От дарвинова
гледна точка това е природата, или самата реалност, тоест естествената среда –
тази, която Сподели с приятели: