39 постигне осъществяване. За първи път в живота си бях в състояние да разбера значението на думите:
„Ангелите са потънали във вечно съзерцание на неизмеримо великолепие.“ Пред мен един човек се препъна и следващите паднаха върху него.
Охраната се нахвърли върху тях с бичовете си. За няколко минути това прекъсна мислите ми. Но скоро душата ми намери пътя от затворническото съществуване към другия свят и аз поднових разговора с моята любима.
Задавах ѝ въпроси и тя отговаряше, после тя ме питаше и аз отговарях.
– Спри!
Бяхме стигнали работната площадка. Всички се втурнаха в тъмните колиби с надежда да получат сносен инструмент. Всеки лагерник получи лопата или кирка.
– Не можете ли по-чевръсто, свини такива?
Не след дълго бяхме заели мястото си от предишния ден в изкопа.
Замръзналата земя
пращеще под ударите на кирките, летяха искри. Хората бяха тихи, умовете им – неми.
Моето съзнание още бе при образа на жена ми. Една мисъл прекоси ума ми – аз дори не знаех дали тя е още жива. Знаех само едно, което вече бях научил добре – любовта отива далеч отвъд физическата личност на обичания.
Тя постига най-дълбокия си смисъл в духовното му съществуване, във вътрешната му същност. Дали той действително присъства, дали изобщо е още жив или не, някак си престава да е важно.
Не знаех дали жена ми бе жива и нямаше как да разбера това (през цялото ми
лагерничество нито получавахме, нито изпращахме писма); но в онзи момент това престана да е от значение. Нямаше нужда да зная, нищо не можеше да накърни силата на моята обич, моите мисли и образа на моята любима. Дори тогава да знаех, че жена ми е мъртва, мисля, че пак бих се отдал,
необезпокоен от това знание, на съзерцание на нейния образ и духовният ми разговор с нея би бил тъкмо така ярък и пълноценен.
„Сложи Сподели с приятели: