57
— Джоунс, не се обиждай — обади се Амелия, — но какво общо има всичко това с въпроса на Ричи? Не че аз си го спомням вече тоя въпрос…
Четиримата се разсмяха.
— Не се обиждам. Добре — рече Джоунс. —
Повечето хора смятат, че бракът е свързан със способността да се посвещаваш на друг човек. Това е така, но посвещаването става много, много по- лесно, ако мъдро си избрал този друг човек. Аз знам, че този младеж
— той посочи Ричи — ще има по-успешен брак от повечето хора.
Защо ли? Защото той
вече търси мъдростта и я трупа, а тя ще му помогне да направи идеалния избор.
— Вижте сега… — Джоунс вдигна очи към вентилатора на тавана, — хайде да се поровим малко по-надълбоко в този казус,
преди да направим съответните изводи.
Той обърна поглед към Амелия:
— Мило момиче, защо според теб хората се женят?
Амелия се изчерви и се почувства като на изпит. Тя отвори уста да отговори, но в следващия миг я затвори отново.
— Това не е подвеждащ въпрос — настоя Джоунс. — Просто ми кажи какво мислиш.
— Ами… Женят се, защото се обичат?
— Това ли е всичко?
Амелия се засмя:
— Не знам какво искаш да ти кажа!
— Няма правилни и грешни отговори — рече старецът. —
Просто разсъждаваме. Така, женят се, защото се обичат. Други причини има ли?
— Защото се обичат и защото искат да прекарат остатъка от живота си заедно — избърбори Амелия.
Джоунс се обърна към Карълайн:
— А как разбираш дали
обичаш някого толкова много, че да поискаш да се омъжиш за него?
— Ами… — започна предпазливо тя, — ако обичаш някого,
искаш непрекъснато да бъдеш с него. Мислиш за него постоянно.
Искаш да го прегръщаш…
— Да правиш секс с него — вметна Ричи и веждите му потрепериха.
58
Карълайн го изгледа кръвнишки.
— Ама че момчешко изказване, Ричи — презрително каза
Амелия.
— Виж сега — отвърна Ричи,
без да се засяга, — аз съм си момче. Така че това е положението.
— Добре, добре — прекъсна ги Джоунс с тихия си смях. —
Всъщност това си върви към всичко останало, нали? Имам предвид физическото привличане. — Тримата приятели закимаха. — Но въпросът е как разбираш, че обичаш някого толкова много, че да искаш да прекараш
живота си с него?
Джоунс огледа младежите един по един. Те мълчаха.
Най-послеКарълайн промълви:
— Всъщност никога не съм се замисляла за това…
— Май никой не се замисля особено — изрече Джоунс с тъжна физиономия.
За момент тримата приятели постояха мълчаливо, осмисляйки онова, което старецът им бе казал. После Ричи се обади:
— Джоунс, нима казваш, че докато още излизаме на срещи —
тоест, докато още сме млади — трябва сериозно да помислим по въпроса с какъв човек всъщност искаме да прекараме живота си?
— Ами не знам — отговори старецът. — Ти как мислиш?
Другият вариант е да прекараш младостта си в излизане по срещи…
Сподели с приятели: