Петко салчев лидия георгиева принципи и практики в здравното и пенсионно
Изтегляне 4.02 Mb. Pdf просмотр
|
. РОЛЯТА НА ОСИГУРЯВАНЕТО В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Социалната и здравна политика, както и развитието на съответните системи е открит, многолинеен процес, който се разгръща под въздействието на различни фактори, изграждащи както същността на дадената обществена система на всеки конкретен исторически етап, така и от различните въздействия от социален, икономически, културален или от природно-климатичен характер. Тук няма и не трябва да се очаква съществуването на никакъв предварително зададен образец, модел на „правилно” решение, защото „правилното” във всеки момент е онова развитие, което в най-висока оптимална според реалните възможности степен, спомага да бъдат решени проблемите на конкретното общество, то да се съхрани и да се развие на по-високо ниво. Това, че обществото в лицето на своите елити „избира” пътя за някакво следващо развитие и формите на това развитие, съвсем не означава, че то (обществото) може да прави каквото си иска или каквото си иска даден политик – „вожд”, император, диктатор, президент, министър и т.н. Прави се онова, което е реално възможно от наследените средства, материални и духовни предпоставки, нагласи, доминиращи ценности, а също и от възникващите в процеса на развитието нови възможности, средства, нагласи, очаквания и надежди. Правото на „правилното” решение в условията на зрелостта на дадено общество и особено в модерната епоха си оспорват множество идеологии и политически модели, като се започне от религиозните и се стигне до либералните, консервативните, анархистичните, социалистически и други идеологии. Няма никаква гаранция, че определен модел (идеология) на най-развитата в даден исторически момент държава е „най-правилната”, просто защото на един следващ етап, когато тя бъде заменена в лидерството от друга държава или цивилизация, този модел ще бъде обявен за „неправилен”. На съвременния етап от развитието на човечеството като „правилни” се обявяват идеите на либерализма за представителна демокрация и свободно пазарно стопанство, при това в тяхната крайна форма – на индивидуализъм и пазарен фундаментализъм. Особено ярко това стои в сферата на социалната и здравна политика и осигуряване, където основен призив е развитието на |