Конфликтология Красимир Марков
Причини за вътрешноличностния конфликт
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
| 1.3. Причини за вътрешноличностния конфликт. Сами по себе си отношенията, които човек има към света, към другите хора и към себе си, имат противоречив характер, който определя и противоречивостта на вътрешната структура на личноста. Авторите, разглеждащи причините за вътрешноличностния конфликт ги делят на три вида (А.Кармин 1999 г.): − вътрешни причини – те се пораждат от противоречията между различните мотиви на личноста и от разбалансиране на нейната вътрешна структура. Сред основните противоречия , предизвикващи вътрешен конфликт, се открояват следните: противоречие между потребност и социална норма; противоречие в мотивите, интересите и потребностите; противоречие в социалните роли; противоречие в социалните ценности и норми. За възникване на вътрешноличностен конфликт тези противоречия трябва да имат дълбок личностен смисъл, при това различните страни на противоречието по сила на своето въздействие, трябва да бъдат приблизително равни. − външни причини – като правило те се обословят от три фактора: положение на личноста в групата; положиние на личноста в организацията; положиние на личноста в обществото. Положение на личноста в групата. Определят се четири вида ситуации, предизвикващи вътрешноличностен конфликт (М. Робер, Ф.Тилман 1988 г.): физически прегради; отсъствие на обект, 56 необходим за удовлетворяване на изпитвана потребност; биологини ограничения; социални условия. Положение на личността в организацията – като причини, предизвикващи вътрешноличностен конфликт могат да бъдат: противоречия между голяма отговорност и недостатъчни права за нейната реализация; противоречия между изисквания по сроковете и качеството на дадена дейност и лоши условия на труда; противречия между две взаимоизключващи се задачи; противоречия между ясно поставена задача и неясно описани механизми и средства за изпълнението й; противоречия между производствените изисквания, нормите и традициите в организацията и личните ценности и потребности; противоречия между стремежа към самоотвърждаване и възможностите му за удовлетворяване в рамките на организацията; противоречие предизвикано от несъвместимостта на социалните роли на личността; противоречия между стремежа към печалба и нравствените норми. Положението на личността в обществото – то също поражда външни причини за вътрешноличностен конфликт свързани с противоречия възникващи на ниво социална макросистема и основаващи се на социалната структура на обществото, на неговото политическо устройство и икономическата ситуация. Различни автори разглеждат определени противоречия, причини за вътрешноличностен конфликт. Карен Хорни (1885-1952). Като изучава влиянието на социалната среда, върху формирането на личността тя доказва, че пазарните отношения в голяма степен влияят за възникването и развитието на вътрешноличностен конфликт. Според нея пазара и конкуренцията повдигат проблема за съперничеството. В тези условия личността се намира в конфликт сама със себе си. Основни противоречия в пазарната куртура намиращи се в основата на типичните вътрешноличностни конфликти: противоречие между съперничеството и успеха и човечността; противоречие между стимулирането на нашите потребности и фактическите препятствия за тяхното удовлетворяване; противоречие между заявлениято за свобода на човека и всички фактически ограничения за това. Ерих Фром (1900-1980). Той счита съвременното западно пазарно общество за болно, като основна болест сочи всеобщата конкуренция и отчуждение. Отчуждението поразява вътрешната структура на личността, като в този процес човека се самоотчуждава от своята същност. Възниква конфликт между същността и съществуването на личността. Според него личността в системата на пазарните 57 отношения и отчуждение се раздвоява. Тя се усеща на пазара едновременно като продавач и стока. Човек е загрижен преди всичко от това да не загуби способноста да се продава и едва след това мисли за собствения си живот и собственото щастие. Всичко това по идеите на Фром води до загуба на собствената независимост и загуба на самоидентичността на личността. Тази вътрешна конфликтност на личността от пазарното общество непрекъснато се поддържа и стимулира от социалната среда, приетите ценности и стандарти, в които основното е не да бъдеш, а да имаш; Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|