Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето

Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън,
бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието
на детето.
Мадлен Калин Георгиева - Запазвайки много от идеите на Фройд за развитието на детето, Ериксън се опитва да покаже значението на Егото.
Това е опит за оттласване от Ида и разглеждане на Егото като основана личността.
Конфликтите между моралните забрани и желанията се заменят от конфликтите между
Егото и средата. Тези конфликти придават насоченост в развитието на индивида.
Ериксън се опитва да обясни как Егото може да се справи с различните жизнени трудности. Ериксън разглежда развитието на индивида входа на жизнения процес като преминаващо през различни универсални стадии. Този процес показва един по-голям ръст на развитие, разширяване на съзнанието и на взаимодействията с другите.
Ериксън обособява осем стадия в развитието на индивида. Всеки стадий се появява в определено време. Всеки отделен стадий се придружава също и от криза - това са повратните моменти, които индивидът достига в резултатна своята зрялости изискванията, отправени към него от другите.
Ериксън се опитва да покаже значимостта на конфликтите, като ги свързва с уязвимостта на Егото. Кризата в разбирането на Ериксън не е заплаха, а призив за изменение. Всяка криза съдържа положителен и отрицателен момент.
Ериксън показва, че всеки стадий се основавана разрешаването и интегрирането на психосоциалните конфликти.
Ериксън свързва развитието на детето с разрешаването на различните конфликти.
Идеята за развитието наличността и разрешаването на конфликтите е повлияна от
Фройд. Ериксън значително разширява разбирането за конфликта, като включване само вътрешните, но и външните конфликти.
Бихевиористичното разбиране за развитието на детето е един протест срещу съсредоточаването върху това какво става у детето, независимо дали това ще бъдат безсъзнателни процеси, нагони, желания, фантазии или различни конфликти
Бихевиористичното разбиране - така, както е представено от
Скинър и по-късно развито от А. Бандура - се основавана идеята, че развитието на детето е резултат от научаването.
Скинър вярва, че поведението е зададено от различните подкрепления, които идват от външното обкръжение.
Идеи за развитието в разбирането на Скинър са- развитието на детето е резултатът от научаването, поведението на детето е резултатна миналите подкрепления, подкрепленията могат да се изменят, негативните и позитивните подкрепления имат различно влияние върху поведението, поведението на детето е зависимо от външната среда, поведението на детето може да се измени,

развитието на детето се изразява в научаването на различните поведения.
Много от идеите на Скинър намират продължение в работите на Албърт Бандура.
Много от идеите, които Бандура развива, се основават на известни съмнения относно възможностите на класическата теория на научаването да обясни поведението и развитието. Бандура подлагана съмнение:
-възможността за непрекъснатото регулиране на поведението отвън, класическият бихевиоризъм не може достатъчно да обоснове новото поведение бихевиоризмът допуска само непосредствено научаване, външните събития не са единственият детерминант на поведението.
Новият обяснителен модел на Бандура се основавана няколко принципа развитието на детето е резултат от взаимодействието на различни фактори - външни и вътрешни,
външните въздействия се пречупват през вътрешните особености. Детето не е безпомощното притежава вътрешна свобода и може да вземе контрол върху своето поведение. Много от тези идеи са снети в принципа на взаимния детерминизъм.
Хуманистичната идея за развитието на детето е свързана с имената на Ейбръхам
Маслоу и Карл Роджърс. Това е ново разбиране, което се отличава от психоанализата и бихевиоризма. Хуманистичното разбиране на детето се основавана няколко основни постулата битието на детето е уникално и заслужава уважение детето притежава свобода да направи избор, детето е изправено пред отговорността да напълни своя живот със смисъл съществуването на детето е непрекъснато ставане.
Както Маслоу, така и Роджърс вярват, че в индивида се съдържа неограничен потенциал за самоусъвършенстване.
К. Роджърс (1961) обяснява развитието чрез съществуването на тенденция към актуализиране. Във възгледите на К. Роджърс актуализиращата тенденция е единствен жизнен мотив. Роджърс (1980) разглежда актуализиращата тенденция като даденост,
която е свързана с организма в неговата цялост. Актуализиращата тенденция не е ориентирана към снемане на напрежението, съхраняване на постигнатото;
Актуализиращата тенденция може да се изрази чрез желанието, стремежа да се достигне до нещо, което би изменило живота.
Този стремеж да се обясни създаването на напрежение като условие за самоосъществяването и саморазвитието се открива и при Маслоу при разграничаването на мотивите на мотиви, свързани с дефицита, и мотиви, свързани с ръста.
Дефицитарната мотивация (Д-мотивите) е основен детерминант на поведението.
Маслоу показва, че Б-мотивацията е свързана с актуализирането на вътрешния потенциал, с разширяването на жизнения опит. Б-мотивацията съдържа в себе си необходимостта от създаването на напрежение.
Тежки последици може да има от депривирането на дефицитарните потребности.
Тези последици Маслоу изразява с термина метапатология, в която се включват такива състояния като недоверие, цинизъм, загуба на чувство за собственото Аз, апатия,
депресия, отчуждение, безсмисленост, отчаяние.

Психоанализата се съсредоточава върху подсъзнателното, нагоните,
вътрешните конфликти в Ида, Егото и Суперегото, бихевиоризмът- върху различните форми на научаване на новите поведения, а хуманистичното разбиране се съсредоточава върху неповторимостта на вътрешния свят на детето и на стремежа за самоактуализиране.
Ериксън дава представа за значението на егото, конфликтите, обособява осем стадия на развитие. Скинър и А. Бандура полагат основи на идеята, че развитието на детето е резултат от научаването. Маслоу и Роджърс вярват, че в индивида се съдържа неограничен потенциал за самоусъвършенстване.
Хуманистичната идея е едно ново и различно разбиране за развитието на детето, което се основавана свободата на избор, уважение към битието на детето и търсенето на смисъл.
Е. Ериксън, Скинър, А. Бандура, Е. Маслоу и К.Роджърс представят свои вярвания,
модели и идеи за развитието на индивида, от които повечето са различни едни от други,
но споделят сходни виждания. Всички се обединяват в идеята, че поведението на индивида се формира от външни и вътрешни фактори.