Дава възможност на детето да се справя с трудностите през следващите периоди от живота.
Майката е топла и откликваща. Вдъхва на детето усещане за постоянство и устойчивост.
Другите са доброжелателни, социалната среда е стабилна, мястото безопасно. Детето се осмелява да изследва света.
Правилното развитие е благоприятно съотношение между доверие и недоверие.
Психичното качество, което се появява е „надеждата“.
1. Младенческа възраст (0-1г.) (2)
„Базово недоверие“ (отчуждение от другите)
Ограничаване на емоционалното и когнитивно развитие, възможности за поява на емоционални и поведенчески проблеми.
Майката е ненадеждна и отхвърляща, поражда страх и притеснение у детето.
Недоверие към света и другите. Детето се предпазва като се отдръпва от хората.
2. Ранно детство (2-3г.) (1)
Социалното качество, което трябва да се изгради е „автономност“
„Аз сам“
„Аз съм това което мога да правя.“
Детето е насърчавано в опитите си да бъде самостоятелно с много търпение и разбиране от своите родители.
Родителски контрол:
1. Форма на загриженост:
създава усещане за „доброволност“ на поведението без загуба на самооценка – изгражда се волята и автономност на поведението.
Условие за развиване на автономността е способността на родителите да предоставят все по-голяма свобода на децата да контролират сами своето поведение, като спокойно, но твърдо ограничават поведения, които ги застрашават, както и околните.
2. Ранно детство (2-3г.) (2)
„срам“ и „съмнение“
Детето или е свръх-контролирано или недостатъчно контролирано, чувства се принудено и засрамено или се съмнява с способността си да действа самостоятелно.
Родителски контрол:
2. Деструктивна форма:
Прекомерен контрол – води до устойчива склонност към срам
Липса на контрол – води до поява на съмнения в своите способности.
(Детето счита, че околните се отнасят с него с подозрение и неодобрение, в резултат се чувства нещастно.)
Волята не се развива и детето става пасивно и послушно.
3. Детството и играта (4-6г.) (1)
Социалното качество, което трябва да се изгради е „инициатива“
Играта като средство за изучаване на себе си и околния свят.
Разгръщане на любопитство и творчество.
Формиране на съвестта.
3. Детството и играта (4-6г.) (1)
Чувство за „вина“
Детето често е наказвано, критикувано и заплашвано.
Твърде строга съвест.
Изпитва силна вина.
Детето се чувства захвърлено.
Става нерешително, зависимо.
Чувства се неспособно да осъществява своите цели.
Импликации в практиката
Стаматов, Р. (2000). Детска психология.
Пловдив: Издателска къща "Хермес"
Бърг, Л. (2014). Изследване на развитието през жизнения цикъл. София: Дилок
Литература:
