Патриотичното възпитание в училищата
IV.Стратегията за възпитателната работа в образователните институции
Изтегляне 90 Kb.
|
Свързани:
Фермата на животните-реферат, Фермата на животните-реферат, Фермата на животните-реферат, Фермата на животните-реферат
IV.Стратегията за възпитателната работа в образователните институции.Училището ще възпитава в толерантност, патриотизъм и принадлежност към държавата.Формиране на патриотични чувства, свързани с принадлежност към българската нация и държава, позитивно отношение към историята и уважаване на традициите и обичаите, превенция спрямо поведенческите прояви на нихилизъм - това са част от целите на патриотичното възпитание в училищата, които са поставени в Стратегията за възпитателната работа в образователните институции 2019 - 2030 г., представена от МОН. Учителите, съвместно с родителите, ще трябва да възпитават учениците в патриотизъм и да възпират "поведенчески прояви на национален нихилизъм”. Мерките за патриотично възпитание са съществена част от документа, който иначе има за цел "формиране на личностни качества, ценности, нагласи и мотиви, които да подпомогнат пълноценното развитие на детето и ученика като индивидуалност и член на обществото". Стратегията трябва да определи и насоките и параметрите на възпитателната функция на образованието. В нея се посочва, че и в момента в училищата и детските градини освен образование децата получават и възпитание. Това обаче се прави по-скоро на добра воля и без ясни параметри. Стратегията трябвало да даде именно тези насоки. Самото възпитание трябва да е част от уроците, часа на класа, извънкласните дейности. Да става в тясно сътрудничество със семейството, други образователни, културни и спортни институции и организации. Сред заложените мерки за патриотичното възпитание е формиране на позитивно отношение към "историята на българската нация на базата на историческо знание", както и на уважение към традиции, обичаи и ритуали на базата на тяхното познаване. Учителите ще трябва да запознават учениците и с "български феномени, признати като част от световното културно наследство - материално и нематериално", както и с "научните, културните и спортните постижения на представители на българската нация". Преподавателите ще трябва да формират у учениците патриотични чувства, свързани с "принадлежността към българската нация и държава и утвърждаване на единството на нацията". Останалите аспекти на възпитанието в училище ще са свързани с "формиране на просоциално поведение" чрез доброволчество, благотворителност, екологични инициативи. Преподавателите ще трябва да възпитават и в приемане на различията между децата, "основани на раса, народност, етническа принадлежност, произход и религия", както и на толерантност към хората с увреждания. Стратегията е качена за обществено обсъждане на сайта на Министерството на образованието и науката (МОН) до 22 май т.г. Други цели на проекта са възпитание в толерантност, формиране на нравственост и добронамереност, преодоляване на агресията, гражданско самосъзнание, хуманност, позитивно отношение и др. В стратегията е записано, че основни фактори за възпитанието в училището са учителите и класният ръководител, а основните дейности се осъществяват в часа на класа и при извънкласни и проектни занимания. Според учители обаче няма как да се осъществят целите на стратегията, ако няма активно взаимодействие със семейството. Сред мерките, заложени в стратегията, е и повишаване на мотивацията за учене, включително и след завършването на средно или висше образование. Предвижда се още създаването на система за информираност и взаимодействие със семействата на учениците. Патриотичното образование в извънкласните дейности включва различни форми. Проблемът с формирането на чувство за патриотизъм у децата в начална училищна възраст е особено актуален днес. Емоционалните преживявания са включени във всеки умствен процес и могат да станат основа за тяхното обединяване, да действат като системен фактор на вътрешния умствен живот и фактор за формирането на най-функционалната психологическа система на дейност, нейното интегриране. Въз основа на емоционалните оценки, фиксирани от конкретни действия, емпатията може да се формира като лично качество на детето. Индивидуалните форми на патриотично възпитание на детето се осъществяват главно в семейството. Фамилията е тази, която играе решаваща роля на този или онзи възрастов етап. Затова учителят трябва да установи тясно взаимодействие със семействата на учениците, да включи родителите в процеса на патриотично възпитание на децата. По този начин, успехът на патриотичната работа в образователна институция зависи от моралния облик на учителите, от тяхната психологическа, педагогическа и професионална подготовка, отношението към задълженията им, а също и от способността за ползотворно сътрудничество с родителите на учениците.
Извънкласна местно-краеведска работа - екскурзии, експедиции, вечери, олимпиади, викторини, конференции. Това включва и срещи с участници и свидетели на исторически събития, местни исторически игри. Ефективно средство за засилване на самостоятелната дейност на учениците са създадените групи в социалната мрежа - "Страница на Българските Патриоти" , "БГ Патриоти" и други.В тях хората могат да споделят мнения и впечатления.Да публикува факти от историята , личности и да помогнат делата на нашите герои да ни се забравят. В много интернет- форуми големите ученици обсъждат прочетени книги. Организацията на възпитанието в такива форми обаче допринася за формирането у децата на осъзнаване на лична отговорност за обща кауза, развиване на комуникационни умения с хората, способност да се изслушва друг човек, уважение към друго мнение, което играе важна роля в патриотичното възпитание. Процесът на патриотично възпитание може да се нарече двустранен. От една страна, има целенасочено влияние от страна на учителя, от друга страна, организираната дейност на учениците, която със сигурност трябва да има поставена от тях цел. Според своите психологически характеристики периодът на началната училищна възраст е най-благоприятен за възпитанието на патриотизма, тъй като децата в тази възраст отговарят на доверието на възрастен, те се характеризират с емоционална отзивчивост, подражание и искреност на чувствата. Патриотичното възпитание на децата в начална училищна възраст е целенасочен, специално организиран процес за насърчаване на патриотичните чувства, обогатяване на детето със знания за Родината, развиване на необходимостта от дейности в обща полза и развиване на умения и способности за морално поведение. Патриотичното образование в училище трябва да се извършва както в класната стая, така и в извънкласните дейности на по-малките ученици. Това предполага широкото използване на възможностите на академичните дисциплини и включването на децата в различни видове обществено значими дейности, чрез които се формира чувство на любов към Родината, интерес към нейната история и желание да се грижи за нея. Учебните екскурзии са най-плодотворен метод за патриотично възпитание. Учителят избира тази форма, когато е необходимо да се запознае с учениците с истинския живот, с обекти от реалния свят в естествената им среда. В него се осъществяват както познанието, така и активното взаимодействие на децата с предмети, предмети, явления от природната, социалната, културната среда, което, естествено, оказва по-голямо въздействие върху децата, отколкото запознаването с книги. Екскурзиите играят особена роля в гражданското и патриотичното възпитание. Благодарение на тях децата опознават по-добре историята на своята страна, културата на своя народ, техните обичаи и традиции. Преподаването на българска история през целия престой на ученика в училище е един от основните фактори за неговото патриотично възпитание. В родната ни история има много примери от миналото, но то трябва да се представя по по-различен и интересен начин и може би най-важното, за да ги докосне е чрез съпреживяването на отделни исторически моменти, отразени в произведенията на родното изкуство. Изучаването на историята спомага за нравственото и етично възпитание и включва натрупването на учебен запас от идеи и концепции за нормите на поведение, които се приемат в обществото. Опирайки се на опита си учениците започват да правят разлика между добро и лошо, справедливо и несправедливо. Възможно е да се приложи анализ на исторически събития и дискусия при изучаване на художествени произведения, свързани с историята. Формирането на основите на патриотизма у учениците се влияе благоприятно от анализа на историческите личности и ролята на субективния фактор в историята. За съжаление, историята е трудна като предмет за учене. Виждайки огромната информация, учениците възприемат нещата по малко по-различен начин. Иска им се да бъде съвсем синтезирано, а при историята това е невъзможно. Трябва да почетат повече и да се поровят. Трябва да се научат да внимават, да мислят критично, да анализират това, което се случва около тях. Животът, който живеем, много динамично се променя и те трябва непрекъснато, връщайки се към миналото, да разберат защо от този факт не сме си взели поука и се е получила тази последица, защо днес не сме си взели поука и пак се повтарят същите грешки. Нашата задача не е да съдим това, което се е случило. Трябва да разберем, че има много различни мнения, много варианти, трябва да се разбере кой е най-правилният, научно обоснования.
Изтегляне 90 Kb. Сподели с приятели:
|