| V. Заключение
Много от въпросите останаха без отговор. Бъдещето е пред нас. От всички нас: родители, педагози, историци, писатели, артисти, журналисти /извинявам се ако съм пропуснала някоя гилдия/ зависи в какъв свят ще живеем. Как ще отгледаме и възпитаме бъдещето поколение. Бъдещето е негово. То заслужава един по- добър свят.
Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден. Халил Джубран
Сподели с приятели: |
