Общи неорганизирани – това са пазарите, където хората задоволяват ежедневните си потребности чрез размяна на стоки и услуги.
Размяна на стоки и услуги.
А/ Благо продукт и стока. Човешките потребности се задоволяват с благата. Благо е всяко нещо, което е в състояние да задоволи определена човешка потребност. Основната част от благата са ограничени и за да се ползват, те трябва да бъдат произведени. Благата които се получават в резултат на производството и човешкия труд се наричат продукти. Продуктите са материални и нематериални. Постепенно в резултат на историческото, социалното и икономическото развитие продуктите се превръщат в стоки. Основни предпоставки за възникване на стоковото производство са общественото разделение на труда и обособяването на отделни производители като собственици на средства за производство и на произведения продукт. Стоката е продукт на човешкия труд, който е в състояние да задоволи лични или производствени потребностит.е. да е полезна и да е предназначена за размяна. Следователно за да превърнем дадено благо в стока е необходимо – това благо да е продукт на труда; продукта да може да задоволява определена потребност, т.е. да има полезност; продукта да е предназначен за размяна. Услуга е всяка дейност, която удовлетворява потребности и желания на хора, но без да придобива форма на собственост. При стоковото производство създадените продукти са предназначени за други по правило непознати потребители и за да влязат в употреба те трябва да станат обект на пазарна размяна. Стоковото производство и размяната възникват с нарастване на производителността на труда и появата на излишъци от даден продукт. С развитието на общественото разделение на труда икономическите субекти се специализират в производството на определен вид продукт или дори само на част от него. Това е наложило различните производители да влизат в контакти помежду си и да разменят различни количества от своята продукция. Така те получават възможност да осъществят производството на продукта в което са се специализирали. От друга страна обособяването на производителите като собственици на производствените фактори и готовата продукция им дава право свободно да купуват и продават като всеки работи за своя сметка и на свой риск. Стоковата размяна /покупко-продажбата/ се утвърждава като основна форма на връзка между икономическите субекти, а стоковото производство – като основна форма на организация на общественото производство.
Стоковото производство бива:
При простото стоково производство и реализацията на дадена стока се извършват от собственика на средствата за производство. Целта е задоволяването на личните потребности което можем да изразим чрез формулата С-П-С.
Сложното производство се характеризира с частна собственост на средствата за производство, специализация и използване на наемен труд. Произведените продукти са предназначени за пазара. Целта на производството е реализиране на печалба което можем да изразим чрез формулата – П-С-П``.
Стоката притежава две стойности:
Потребителскастойност – това е полезността на стоката. Тя се реализира в процеса на потребление.
Ценностна стойност – тя позволява сравнението на една стока с друга. Това е стойността на количеството труд, похарчен или вложен за производството на стоката.
