Пазар и пазарни механизми
Б/ Размяна. Форми на размяната
Изтегляне 206.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Всеобща форма на размяна
- Парична форма на размяна
- Чекът
- “пари в обръщение”
- “Парични агрегати”
| Б/ Размяна. Форми на размяната.
При размяната на стоки определяща роля има не полезността, а стойността/ценността/ на стоката. Формите на размяна на стоките се развиват с развитието на стоковото производство и преминават през следните етапи: Бартерът – е най-простата форма на размяна, който представлява директна размяна на стока срещу стока, характерна за простото стоково производство. Този процес намира проявление и в съвременните условия, когато фирми от различни държави не разполагат с необходимите пари и са принудени да разменят стоки срещу стоки. Като форма на размяната, картерът има много ограничено действие поради това, че изисква точно съвпадение на потребностите. Може да се използва например при хиперинфлация, когато бартерът е по-изгоден, отколкото търговията с пари. С развитието на техниката, специализацията и разделението на труда обемът на разнообразието на стоково производство се увеличават и бартерната размяна става все по-неудобна и непрактична. Всеобща форма на размяна – при нея една стока изпълнява ролята на всеобщ еквивалент /оценител/ на стойността на останалите стоки. В древността тази роля са изпълнявали различни стоки: жито сол чай и т.н. различни предмети или блага. Парична форма на размяна – когато мястото на всеобщ еквивалент заемат благородните метали. Те са особен вид стока, която монополно изпълнява ролята на измерител на стойността на всички стоки. През 19в. златото, поради специфичните си качества и особенно поради високата си стойност и оскъдност, се превръща във всеобщ еквивалент за размяна и като такъв става основен паричен метал. С превръщането на златото във всеобщ еквивалент се появява нова икономическа категория – цена на стоката. Цената на стоката е стойността изразена в пари. Срещу стоката пари всеки потребител може да получи еквивалентната по стойност стока. Парите са особен вид стока, която служи като еквивалент на стойността на всички останали и е средство за размяна. Правото да секат монети имали само кралските особи. След дълга употреба златните и сребърните монети се изхабявали и номиналът не отговарял на тяхното тегло. На мястото на монетите първи китайците напечатали книжните пари като заместител на истинските. Книжните пари са обезпечени със злато, стоки и активи и започнали да изпълняват някой от функциите на парите. В съвременната икономическа литература парите се разглеждат предимно като монети, книжни пари, чекови депозити и електронни пари. Книжните пари възникват като заместители на златото, нямат собствена субстанционна стойност и представляват номинали на стойността. Номиналът е изписан върху книжната банкнота. Не могат да се обменят срещу злато или сребро. Издават се от държавата. Чекът е документ, с които се разпорежда /т.е. нарежда се/ да се изплати дадена сума. Електронни пари – при плащания с електронни пари книжния чек е заменен със съобщение, което се предава от компютъра на една банка в компютъра на друга. С тях могат да се извършват покупки по електронен път. Пускането на пари в обръщение се нарича емитиране на парична емисия. Движението на парите реално започва от емисионните банки /тези които произвеждат, печатат пари/, минава през касите на търговските банки и фирмите за да достигне до гражданите. След това по обратен път парите се връщат в институцията която ги е пуснала в обръщение. По време на престоя си в сферата на обръщение парите изпълняват своите функции. Под “пари в обръщение” се разбира всички банкноти и монети, които се намират в населението, в касите на предприятията и учрежденията и парите в търговските банки. “Парична маса” се нарича количеството пари което се намира в оборота на дадено национално стопанство. “Парични агрегати” се наричат показателите посредством които се контролира и регулира паричната маса. Паричният агрегат Мо се състои от парите в населението, парите в касите на предприятията и оперативните наличности в търговските банки. Агрегатът М1 обхваща Мо и парите по безсрочните влогове и депозити в търговските банки. Агрегатът М2 обхваща М1 и парите на срочни влогове и депозити. Парите и тяхното движение се използват за цялостното управление на пазарната икономика. Те участват в организацията и управлението на икономическите процеси. Когато количеството пари в обръщение е по-голямо от необходимото за стоково обръщение, те се обезценяват и стават причина за инфлация. Изтегляне 206.5 Kb. Сподели с приятели:
|