Абнормно поведение – поведение, което се различава от нормалното за дадена популация.
Алтруизъм – безкористност,
жертвоготовност, отказ от личните интереси, даване преимущество на общественозначимите цели.
Амнезия – временна липса на спомен, вследствие разстройство на съзнанието при психотични заболявания или при получена травма на мозъка.
Астения – състояние на
психофизическа недостатъчност, вследствие на различни причини. Характеризира се с раздразнителност, повишена емоционална чувствителност,
намалена работоспособност, бърза уморяемост, трудности в концентрацията, нарушения на паметта.
Етология – наука, изучаваща поведението на организма в
естествената му среда, която не е само физическа, а включва и социалните взаимодействия. Поведението в значителна степен е закодирано в генотипа, който е продукт на еволюционната история на вида. (Изследване на катерици, отглеждани от раждането си в клетка с
твърд под и на течна диета, при извеждане от клетката и предоставяне на повече лещници, те бързо заравят една част от тях в земята, което е генотипно поведение).
Когнитивна –
познавателна; теория, отнасяща се до познавателната дейност.
Кетъл, Раймонд – психолог, известен с въвеждането на многовариативния факторен анализ.
Онтогенезис – процесът на формиране на личността на човека.
Соматични –
свързани с тялото, а не с психиката.
Точка на инфлексия – това
е точката, в която настъпва промяна на посоката на кривата.
Феноменология – наука, която се занимава с непосредствения опит, като се стреми да го описва с възможно най-малко предубеденост и интерпретация. Феноменологичните изследвания са насочени към изучаване на субективния опит.
Филогенезис – процесът на развитие и отделяне на човека от животинския свят.
