Методи за психологопедагогическо проучване на ученика

явленията по пътя на съпоставяне и анализиране на непосредствено наблюдавани явления и факти.
Наблюдават се : речевите актове, тяхното съдържание, последователност, насоченост, честота, продължителност, интензивност, експресивност, особености на лексиката; изразителност на движенията, експресия на лицето, очите, тялото, звуковете; движението, дистанцията , скорост и насоченост на движенията, докосване, съприкосновение; физическо въздействие – блъскане, удари, предаване, отнемане, задържане; съчетание на изброените признаци.
Между обективно наблюдаваната дейност на човека и неговите субективни психични преживявания има закономерна връзка, благодарение на която наблюдавайки поведението може да се анализира психиката му. Затова някои от авторите включват към наблюдението и проучване на продуктите от дейността, метод, който има и своето самостоятелно съществуване.
Наблюдението е ефективно когато учителят наблюдавайки класа или ученика не само констатира факти, а се стреми и да ги анализира
– да разкрие причините за наблюдаваното явление, да набележи мерки за подобряване на резултатите от обучението и възпитанието.
Необходимо е учителят да изработи умение да наблюдава външните прояви (действия, мимика, походка и др.) и да тълкува тяхното психично значение. При систематично упражняване на учителя в наблюдаване на педагогическите факти и явления се формира педагогическа наблюдателност като професионално значимо качество на неговата личност.

От значение за работата на учителя е умението да се проникне в скритите мотиви и цели на учениците. Повечето учители схващат само външната страна на проявите, без да вникнат в скритите мотиви и цели.
Педагогическата наблюдателност може да се изяви и по отношение на собствената дейност на учителя. Самопознаването е основа за развитие на професионалните умения. Съзнателен контрол и управление на психичните процеси.
Изисквания към приложението на метода са:

целенасоченост – какво точно цели да изучава чрез наблюдението;

системност – не от време на време, а последователно, в зависимост от целите;

преднамереност – точно определение на задачата за наблюдение (твърде общо е поведението на ученика);

регистрация на наблюдението - чрез протокол, хронометър, фотоснимки и др. .
Наблюдението бива:

свободно и стандартизирано – ако има точно определено време за провеждането му, ако има определена точно процедура, ако се регистрират точно наблюдаваните факти от поведението, тогава наблюдението е стандартизирано и се прилага за всяко дете в групата.

включено и невключено – зависи от положението на наблюдателя. Ако наблюдателя не участва в дейността, по време на която извършва наблюдението, то е невключено. Ако

наблюдателят участва в дейността (едновременно обучава и наблюдава), то наблюдението е включено;

открито и скрито – при скритото наблюдение изследваните лица не знаят и не подозират, че са наблюдавани.
Всяка класификация на видовете наблюдения е условна и зависи от целите на наблюдението.
При подготовката и провеждането на наблюдението се спазват определени процедури, които осигуряват ефективност на резултатите:

определят се задачите и целите на наблюдението (За какво и с каква цел ще се наблюдава?)

избира се обемът, предметът и ситуацията (Какво, в каква степен и при какви условия ще се наблюдава?)

избор на начина на наблюдение, който най-малко влияе на изследвания обект (Как да се наблюдава?)

избира се начинът на регистрация (Кога да се води записът)

обработка и интерпретация на получената информация (Какво означават получените обобщени резултати?)
Непосредственият контакт с обекта на наблюдение предшества подготвителната работа по наблюдението и служи за насочване, осъзнаване и осмисляне на познавателната задача.
За ефективността на наблюдението е от значение предварителното запознаване с обекта с помощта на други емпирични методи за събиране на информация – изучаване на документи, интервю, резултати от чужди наблюдения и др.
Основната част след предварителното запознаване с фактите е изработване на работна концепция.

Основна форма на регистрация е протоколът, а когато наблюдението е продължително – дневник. При регистрация на резултатите се използват три начина:

отсъствие или наличие на един признак. Отчита се честота на възникване на този признак в ситуациите, подложени на наблюдение.

отбелязва се качествената степен на признака като се използват 3, 5, 7 –степенни скали на оценка.

отбелязва се количествената оценка на признака
3.3.2.
Беседата като метод на психолого-педагогическо проучване на ученика.
Беседата се явява един от основните източници за опознаване на индивидуално-психичните особености на личността: склонности, интереси, отношения към явления и факти, хора и постъпки.
Беседата може да се използва на различни етапи на проучването
- както за първоначална ориентировка, така и за уточняване на изводите от получените резултати.
Беседата може да се проведе индивидуално, с един ученик или групово, в зависимост от целите на проучването. И при двата вида беседа е необходимо учителят да притежава такт и умение за общуване, да проявява добронамереност, да предразполага ученика към откровеност като внушава доверие и сигурност. Вълненията и интересите на ученика, вярата му в авторитета на учителя, както и уважението на учителя към ученика, са отправна точка за ефективно взаимодействие в учебния процес.

Както и при наблюдението, при подготовката на беседата е необходимо да се изготви предварителен план на възможните въпроси, с оглед целта на беседата; да се помисли и осигури подходящо - спокойно и дискретно място за провеждането й.
Процесите на възпитание и обучение протичат взаимно и обуславят формирането на личността. Самопознанието на учителя и самоконтролът му са толкова важни, колкото и уменията му да наблюдава, общува, анализира поведението на учениците. Тяхното формиране като личности до голяма степен зависи от психологопедагогическите компетенции на учителя и на личния му пример и авторитет.
КРАТЪК РЕЧНИК

Изтегляне 296.82 Kb.

Сподели с приятели: