външния свят става определянето на тяхното значение за индивида и заедно с това неговото отношение към тях, което психологически се изразява във формата на стремеж и чувства. По силата на това предметите и явленията от външния свят встъпват не само като обекти на познанието, но и
като двигатели на поведението, като подбудители, които пораждат у човека мотиви за действие.
Обкръжаващите човека предмети, хора, явления на действителността,
събитията в света, така или иначе засягат потребностите, интересите на отразяващите ги субекти. Поради това психичните процеси, взети в тяхната конкретна цялост са процеси не само познавателни, но и емоционално-волеви. Т.е. те
изразяват не само знания, но и отношение към тях. По този начин психичното играе регулираща роля спрямо дейността – от една страна подбудителна, от друга изпълнителска. Подбудителната регулация определя какво действие да се извърши. Обектите на потребности, отразени от индивида пораждат в него идеални стремежи, сили, които служат
като подбуда за действие, определяща неговото поведение.
Изпълнителската регулация привежда действието в съответствие с условията, в които се извършва поведението. Тази регулация става посредством анализа на условията, в които протича действието.
Всяко психично явление е обусловено в последна сметка от външните въздействия, но всяко външно въздействие определя психичното
явление само опосредствено, като го пречупва през свойствата, състоянието и психичната дейност на личността, която е подложена на това въздействие. С други думи, всяка външна причина действа чрез вътрешните условия. А вътрешните условия на личността са индивидуалните особености на
висшата нервна дейност,
нейните вътрешни закономерности, разкривани от физиологичните изследвания, потребностите и нагласите на човека,
чувствата и способностите, цялата система от навици, привички и знания, в които се отразява индивидуалният опит на човека и усвоения опит на човечеството.
Същността на вътрешните условия определя Сподели с приятели: