„Педагогически“ Катедра „Специална педагогика“
Потребители на ЦПЛР-Логопедичен център Варна
Изтегляне 57.52 Kb.
|
| Потребители на ЦПЛР-Логопедичен център Варна
Потребителите на предлаганите услуги в логопедичен център Варна са деца и ученици с различни комуникативни нарушения. Специалистите в центъра работят по различни нарушения, които са описани в следващите редове. Дислалията е нарушение свързано със звукопроизносителната страна на речта. Децата са с нормален слух, с достатъчен запас от думи, правилно построяват изреченията, съгласуват по род число и време думите в тях, но имат неправилно произношение на някои звукове (от една или няколко различни групи). Логопедът работи с деца, които не са успели сами да преодолеят неправилното звукопроизношение и това им пречи на по-наташното им речево развитие и особено за правилното усвояване на писмената реч в училищна възраст. Причините за появата на Дислалията са различни, но те обикновено имат механичен или функционален характер. Вродените дефекти в переферния говорен апарат са: масивна или къса подезична връзка изменение във формата и големината на челюстите патологично разположение или форма на зъбите Тези дефекти са предпоставака за нарушение в звукопороизношението. Функционална Дислалия може да възникне при деца с повишена възбуда, със задръжки в психичното развитие, а също така и в случаите когато неправилното произношение у малкото дете не само не се преодолява, но и се затвърдява. Това може да стане, когато родителите не поправят детето при неправилно изговорената дума, а даже му подражават. Механичните и функционолни дислали могат да бъдат прости и сложни. Простите са мономорфни, при които са нарушени звуковете от една група- „Р“, „Л“ (ротацизъм ламдацизъм) или „К“, „Г“, „Х“ (капацизъм). Сложни поломорфни са дислалиите, при които са нарушени няколко звука от различни фонетични групи - „С“, „З“, „Ц“, „Ш“, „Ж“, „Ч“ (сигматизъм и ротацизъм). Родителите трябва внимателно да наблюдават хода на речевото развитие на децата си. Заекването се характеризира с нарушение на естествения темп и плавност на речта, с повторение на срички и звукове или с блокажи на издишната струя по време на речева изява. Заекването се появява най-често между втората, третата и шестата година. Това е така нареченото „физиологично заекване на развитието“. То се смята за нормално явление в развитието на детската реч. Когато обаче повторенито на звукове, думи, фрази се превърне в някакъв навик придружен от вторични прояви като мимики, гримаси, затруднено дишане, и говоренето се превърне в усилие за детето, свързано със страх и притеснение тогава става въпрос за „патологично заекване“. Затрудненото общуване с околните, към което води заекването, се отразява неблагоприятно върху цялостното личностно развитие на заекващия. Корекцията на заекването е дълъг и труден процес. Логопедът ще се погрижи за детето със заекване и даде своя професионален съвет на родителите. Те трябва да създадат успокояваща говоренето атмосфера. Заекването не трябва да се превръща в тема „табу“. Общо недоразвитие на речта (Алалия) се поставя при нормален слух и интелект на детето. Алалията е органично недоразвитие на речта от централен характер. При нея се наблюдават в различна степен нарушения на висшите психични функции и процеси. Много често децата които, забавят говорното си развитие имат нарушения и с: ориентиране в пространството възприемане и съотнасяне на цветове несформираност за възприятия за форма и големина трудности при възприемане и възпроизвежзане на ритмични структури Новите думи в речта на тези деца се появяват бавно, а тези които използват са пряко свързани с бита. Те не използват предлози и частици. Използването на всички граматични форми при деца с алалия е затруднено, появява се аграматизъм изразен в: липса на съгласуваностна думите по род, число изпускане и неточна употреба на местоимения липса или ограничено използване на прости разширени и сложни изречения Децата с недоразвита реч често проявяват прекалена раздвиженост и имат хаотични движения. Вниманието им е неустойчиво. Срещат се случаи, в които се затварят в себе си, проявянат понижена говорна активност, стигаща до негативизъм. Те отричат това, с което не могат да се справят сами. Корекционната работа се осъществява в резултат на комплексно въздействие, насочено към формиране на фонетико-фонематична, лексикална, семантична и граматична страна на речта, а също и за активиране и подобряване на психичните процеси. Необходимо е родителите да проявят търпение да сътрудничат на логопеда за да се помогне на детето да овладее езиковата система. Най-благоприятната възраст за това е мужду четири и седем години. Специфични нарушения на способностите за учене. Този термин се използва за да се опише онази част от учениците, които имат определени затруднения в овладяването на училищните умения. Децата на една и съща възраст демонстрират големи различия, както във физиологичното така и в психичното си развитие. Ако едно дете със специфични нарушения на ученето не бъде идентифицирано като такова и не получи специална логопедична помощ, то е обречено да бъде винаги в ролята на догонващ, а това от своя страна ще предизвика значителен емоционален дискомфорт. Непрестаните неуспехи в училище се отразяват и на семейния климат и на отношенията дете-учител-родител. Наложително е и психологическо тестиране, което може да се проведе от училищния психолог. От особена важност е да се установят благоприятни отношения с учителите за да се усигури тяхното сътрудничество за да се открият начини детето да се адаптира и да работи съобразно проблемите си. При тази група деца има чувствително несъответствие между очакваните за възрастта знания и реалните постижения в училище. Децата имат загруднения в една от академичните ообласти-четене, разбиране на прочетеното, писане или смятане. Това състояние може да засегне и самооценката и ежедневната жизнена активност. Такива деца не са умствено изостанали, нито пък имат проблеми със зрението и слуха. Те получават целенасочено и съдържателно обучение в нормални уцилищни условия, нямат продължителни отсъствия, но въпреки това усилията им да се преборят с изискванията в училище са неуспешни. Резултатите им в процеса на ограмтяване са ниски. Нарушения на писмената форма на комуникация представляват нарушения в усвояването на писмения език. Те са все по-актуални в последно време и са обект на изследване и интерпретация от специалистите. В клиническия си вид „дислексията“ е частично специфично нарушение на процеса четене, а специфичното нарушение на процеса писане се обозначава като „дисграфия“. Най-често трудностите в усвояването на четенето и писането алармират за наличието на евентуален комуникативен проблем. Диагностицирането на нарушенията се извършва от логопед и подлежи на логопедична терапия, чиято основна насоченост е корекция на грешките на всички езикови равнища - фонема/графема, дума, изречение, текст. Ако е необходимо се коригират и нарушенията в математическите умения. Базистните психични процеси и фината моторика се развиват в подготвителния етап. Там се компенсират езикови дефицити, късаещи устната реч. Прогнозата за преодоляване на нарушенията в писмената реч е благоприятна. Прилагането на системна и целенасочена логопедична терапия, съобразена с индивидуалните прояви и възрастта на всяко дете, търпението и постоянството от страна на родителите, адекватните подходи и разбиране в училище водят до осезателна промяна, а в много случаи и до пълна корекция. Детският аутизъм е вид генерализирано разтройство на развитието, което се определя от абнормно или нарушено развитие възникнало преди три годищна възраст и проявяващо се в анормален тип функциониране в три области: социални взаимоотношения, комуникация и поведението. Диагнозата се базира на наблюдение на децата. Тези поведения са в широки граници от умерени до тежки. Знанията за този проблем се обогатяват постоянно,макар че все още липсва изчерпателен медицински тест за диагностициране и модел за терепевтична дейност. Детето – аутист не разполага с инсрументи за комуникация с материалната и социалната среда. Гласови нарушения се характеризират с непълноценност на гласа, който от своя страна е материалната основа на речта. Патологичните промени се изразяват в частично разтройство на гласа (дисфония) или пълна липса на фонация (афония). Гласовите нарушения могат да бъдат функционални или органични. Функционалните са свързани с влиянието на психогенни фактори. Органичните нарушения на гласа са причинени от хпонични възпаления – ларингити, парализи, парези или тумори на гръкляна и гласните връзки. Симптомите са затруднено речево дишане, глас с нетипичен шум, нечиста интонация, внезапно отсъствие на гласа. Диагностиката на гласовите нарушения изисква особен подход, а споменатите симптоми не бива да се пренебрегват. Добре е да се потърси и компетентна намеса на специалисти фониатри, оториноларинголози, фонопеди. Ринолалията е понятие обозначаващо типичния носов (назален) говор при деца с вродени цепнатини на устните или небцето. Обикновено те се забелязват лесно, освен скритите подлигавични цепнатини на мекото небце, проявяващи се видимо само с разцепване на увулата. При едностранните форми устата се коригира на втория – третия месец след раждането на детето. При двустранни форми устата трябва да се оперира възможно най-рано поради настъпващите допълнителни деформации с напредване на възрастта. Проблемът на пациентите с вродени цепнатини на устната кухина включва и корекция на речевите нарушения, които се характеризират с комплекс от симптоми: Изменение в положението и подвижноста на езика. Той е вял става бариера и насочва издишната струя към носоглътката. Речта звучи носово. Изменение в дейноста на мусколите, които движат мекото небце Нарешено взаимодействие между дихателните мусколи и тези, които участват в изговарянето на звукове, което води до ускорено дишане. Този тип дишане затруднява говоренито и води до неправилна реч. Дизартрия представлява нарушение на произношението, породено от недостатъчната инервациа на речевия апарат вследсвие на поръжения на задночелните и покорови отдели на мозъка. По тази причина е ограничена подвижноста на органите на речта (мекото небце, език, устни). Симтомите на дизартрия са свързани с нарушение на мусколния тонус. Той зависи от локализацията на увредата и има няколко варианта: постоянно повишен мускелен тонус „хипертонус“ на езика, устните и лицето. Език стегнат, напретнат и скован. Понижен тонус-език устни отпуснати. Устата не може да се затвори. Дистония-постоянно променящ се мусколен тонус. В спокойно състояние понижен, но при опит да изговори нещо тонусът рязко се повишава, мусколите стават стастични. Нарушение на праксиса не само на говорните мускули, но и на общата моторика. Нарушено речево дишане. Нарушена координация на дешане по време на говор-нарушено звукопроизношение. Нарушения във фонематичния слух, нарушено е възприемането на фонеми и различаването им. Нарушение на граматичния строеж на речта. Нарушение на емоционолно-волевата сфера. Нарушение на психичните функции - внимание, памет, мислене. Терапията при дизартрията се провежда по различни направления – развитие на моториката (обща, фина артикулационна). Подобряване на звукопроизношението и фонематичния слух. Корекция на темпа и плавноста на речта. Усъвършенстване на дикцията и корекция на езиковите грешки. Хиперактивност и дефицит на вниманието – обикновено се проявява в ПУВ между три и пет години като диагностицирането на дете с такъв синдром става много по-лесно при изявената му хиперкинетична форма. На практика тези деца са с нескончаеми запаси от енергия и непрекъснато са в движение, тичат или се катерят на неподходящи места. Когато им се налага да стоят ана едно място постоянно шават с ръце и крака, въртят се на стола, дори когато говорят не спират да се движат. Тези деца се отличават с бързо сменящи се противоположни настроения и висока импулсивност. Тя се изразява в трудно овладяване на емоционалните състояния, бърз необмислен изказ на мнение или отговор на въпрос. Имат изявена по-малка нужда от сън от връсниците си. Логопедична терапия – поради дефицита на вниманието децата често имат известни затруднения при овладяването на процесите-четене, писане, а не рядко страда и езиковото развитие. Логопедичните занимания са насочени към овладяване на гнозистни и праксисни функции, пространствена ориентация, вниманието и паметта, които имат пряко отношение за нормалното речево развитие и усвояването на езиковите функции. Всяка логопедична работа е индивидуално ориентирана и програмирана. Логопедът работи паралелно, както по преодоляването на проблемите в устната и писмената реч така и по проблемите с концентрацията, паметта и училищните умения като задачите, които поставя са относително кратки, разнообразни съобразени с индивидуалните интереси и особености на детето, мотивиращи неговата готовност за работа. Нарушение на слуха и говора – нарушенията на слуховия анализатор могат да доведат до пълна глухота или нарушение на слуха в различна степен. При пълна глухота личността не може да възприема езикови стимули. Според степента на нарушението, констатирано чрез аудиометрично изследване можем да разделим, нарушенията на вродени и придобити. За откриване на проблемите със слуха се използва набор от диагностични процедури. Съвременните технически средства позволяват да се изследва слуха дори на новородени, което пък позволява бърза намеса. Някои от причините за намаление на слуха са лечими, но други са нелечими и се преодоляват чрез слухопротезиране. Ако едно дете има понижен слух или е с пълна глухота, то има забавено или липсващо говорно развитие. Колкото по-рано е настъпило и колкото по-късно се открие нарушението на слуха, толкова по-сериозни ще са последсвията за детето. Децата със слухови нарушения много по-трудно обогатяват речника си, усвояват граматиката и други аспекти на вербалната комуникация. Определянето на степента на нарушението има важно значение за правилното ориентиране на децата към съответното учебно заведение и за определяне на най-ефективни мероприятия за рехабилитация на слуха. За да развият езиковите си умения, децата с нарушение на слуха имат нужда от целенасочена и специална слухово-речева рехабилитация, осъществяваща се при специални организирани условия. Изтегляне 57.52 Kb. Сподели с приятели:
|