Направеният анализ показва, че
децата от многодетни семействареализират по-ниска активност в отношенията с родителите, отколкототези от семейства с едно или две деца. Установява сече когато детето е едното по-често
търси контакт с родителите, при две активността намалява, тя се пренасочва към братята и сестрите, а при три и повече деца моделът на взаимодействие с последните е подчертано увеличен.
При
диференциране на отношението на децата към родителитепо фактора пол се оказва, че момичетата, когато са единствени деца в семейството, реализират по-висока активност във взаимодействието сроди- телите,
при две деца тя намалява, а при три и повече деца е значително понижена. При момчетата, при едно и две деца, се запазва относително постоянна активност, но по-ниска в сравнение с
тази при момичетата,
като при три и повече деца значително намалявано интересното е, че се запазва по-висока, отколкото при момичетата от многодетни семейства.
Въз основана резултатите могат да се направят следните
конста-тации:• Колкото са
по-малко децата в семейството, когато са момичета,
толкова по-близки са отношения им с родителите и обратно, колкото повече са децата в семейството, толкова по-малко момичетата общуват с родителите При
едно и две деца в семейството, когато са момчета, се наблюдава устойчиво високо взаимодействие с родителите, като с увеличаване наброя на децата в семейството, активността във взаимоотношенията намалява С увеличаване наброя на децата в семейството (и при двата пола) намалява интензитета във взаимоотношенията между родители и деца.
Може да
се каже, че подрастващите от семейства стри и повече деца реализират по-ниска активност към семейството, отколкото тези от семейства с едно или две деца, те.
броят на децата в семейството влияеСподели с приятели: