Педагогика и методика научна конференция

Педагогика и методика

© Авторски колектив, автор, 2004
ISBN 954 ­ 524 ­

Университетско издателство
“Св. св. Кирил и Методий”
Велико Търново, 2004
Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”
Педагогически факултет
Научна конференция по повод 40 години Великотърновски университет
“Св. св. Кирил и Методий”

ПЕДАГОГИКА И МЕТОДИКА
научна конференция
Българска
Първо издание
Съставител
Техн. редактор Катина Илева
Коректор Цветанка Рашкова
Формат 60х84/16
Печатни коли 954 ­ 524 Университетско издателство
“Св. св. Кирил и Методий” ­ В. Търново, 2004

5
ПЪРВИ УЧИТЕЛИ В КЛАСНОТО
ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ В ТЪРНОВО
Венка П. Кутева
Безправното положение на българската жена в годините на османското иго спъва нейното духовно развитие. В продължение на столетия тя живее сред предразсъдъци, суеверия и невежество.
Създадените през епохата на Възраждането нови обществено- икономически условия обуславят духовния подеми на българката. Тя излиза от тясната семейна среда и се включва в борбата за народна просвета. Видни наши възрожденски дейци изразяват необходимостта и ползата от девическото образование.
Българката не е вече изолирана от общия подем. Тя непосредствено, макари още плахо, участва в него. В своите стремежи към просвещение тя има подкрепата на обществото, въпреки някои противодействащи сили. Не закъсняват и първите резултати. Просветни и будни българки започват да чувстват нужда от организиране и обединяване на техните усилия и стремежи към знания и просвета (16, През последното десетилетие от първата половина на ХIХ век се слага началото на новото девическо образование в България. Преодолявайки редица пречки отстрана на фанариоти и някои чорбаджии, видни търновски общественици запалват нов факелна просветата. Особено активна дейност в това отношение развиват първите учители в девическите училища в Търново.
Да се открият, систематизират и дадат кратки сведения за първите учители, работили в класното девическо училище в Търново до Освобождението на България (1878 г) е цел на нашата разработка.
Обект на изследването са архивни материали, подписки и съобщения в периодичния печат, книги, училищни документи, дневници и учебни указания.
Изследването има историко-педагогически характер.

При анализа са използвани главно историческият и логическите подходи. Като специфични методи за историко-педагогически изследвания прилагаме описателния и историко-педагогическия анализ.
Векове наред през османското робство килийните училища при църкви и манастири са единствените просветни огнища.
В края на Хи началото на ХIХ в. Търново се издига като важен турски военен административен център със силно развити занаяти и търговия.
През втората половина на Х в. със засилване на българското занаятчийство започват да се появяват килийни училища и при занаятчийските работилници.
По покана на абаджийския еснаф, който е един от най-състоятел- ните, през 1822 г. отец Зотик открива българско училище за децата на еснафите. Училището е открито в Ламбиновата къща (днес ул. Мамарчев
10). Това е първото българско килийно училище в града, където за пръв път децата на занаятчиите учат славянско четмо и писмо (14, 132­133). В
това училище учат само момчета.
За начална дата на девическото килийно училище в Търново се приема 1822 г. Тогава видният търновски търговец Велчо Атанасов Джамджията открива частно килийно училище, в което учат негови и роднински деца. Предполага сече наред с момчетата учат и момичета. Затова говори и фактът, чеса подготвени две от роднините за учителки, които учат децата по писане и четене (15, Няколко години по-късно, през 1829/1830 г, отец Зотик открива ново българско килийно училище. За училищна сграда е използван метохът на Преображенския манастир на Самоводския пазар в Търново, а учител е даскал Димитър от Самоводене (13, През 1834 г. отец Зотик убеждава един абаджия, Стойко, да събере децата в къщата си ида ги учи (13, 98). През следващата година той отстъпва килиите на Преображенския метох и там продължава обучението на децата (Обучението в килийните училища се осъществявана църковнославянски език, по синтетичната метода. Децата учат най-напред названията на буквите, след което преминават към сричкуване, след това четене на думи. Изучават се четене, писане и църковнославянски книги:
Часослов, Псалтири Светче. В килийното училище се изучават обикновено само събиране и изваждане. Усвояването на деление и умножение се смята за признак на висока образованост (3, 163).

Килийните училища изиграват важна просветно-национална роля както преди, така и в началния период на Възраждането. Те осъществяват духовната връзка със старата култура, ратуват за опазване на славянския език и писменост, поддържат будно националното съзнание на българите.
Преминаването от килийни към светски училища се осъществява с появата на елино-български училища, в които децата на български търговци и занаятчии изучават гръцки език, който по онова време играе роля на международен търговски език в многонационалната османска империя.
Сведения за техния брой в Търново няма.
Откритото през 1835 г. училище в Габрово поставя началото на нов етап в учебното дело. Обучението в новобългарското взаимно училище е безплатно и се реализирана говорим български език. Издръжката се осигурява от местната община. Учениците получават реални знания по аритметика, география, история, естествознание и други науки. Изучаването на тези предмети е крайно необходимо за българската търговскопромишлена буржоазия, която иска да уреди такова народно образование, с което ученикът да познава света, себе си, що е длъжен в обществото и как да успява в търговията си (16, Обучението се организира върху материала, изложен върху взаи- моучителните таблици на Неофит Рилски.
Първото българско частно взаимно училище в Търново се открива в къщата на Петър Хаджихристов през 1839 г. Негов учител е Захари Кня- жевски (23, 333­334). По същото време е открито обществено взаимно училище с учител Петко Николов от Елена при църквата “Св. Никола”(7,
18).
През 1843 г. еснафите събират средства и църковното настоятелство построява нова училищна сграда при църквата “Св. Никола. Като учители тук преподават Никола Златарски и Пеню Давидов (6, В Търново обучението на момчетата и момичетата се осъществява паралелно. През учебната 1846/1847 г. на девойките преподава търновката
Теодора Христова, игуменка. Дали оттогава започва отделното обучение на момичетата, не се знае, но дог. в Търново вече има две девически училища (20, 39). Равнището на тяхната подготовка едва ли е по-високо в сравнение с тази в другите девически училища. Дори през 1852 ­ 1853 г.,
навярно поради липса на подготвени учителки, на момичетата преподава старият класен учител даскал Пеню (15, 12). Не е известно колко години той обучава момичетата. Предполага сече търновци намират подходяща учителка иго заместват с нея.

През 1849 г. пожар унищожава училището при църквата “Св.
Никола”. Тогава известният търновски търговец хаджи Минчо хаджи Пачев
“издига училище на свое собствено иждивение”(12).
В периода, когато Търново се намира в икономически възход, започва усилено строителство на училищни сгради. През 1834 г. в двора на църквата “Св. Богородица в Долна махала е построено училище за обучение на момчета. Табашкият еснаф, който е един от състоятелните, със свои средства през 1856 г. построява сграда за училище, в което учат заедно момчета и момичета (15, През 1856 г. в града се преселва д-р Васил Берон, който допринася много за популяризиране на идеите за образование на момичетата сред местното население. Той разказва “Търновци ме настоятелно придумаха,
да отида в Търново и се установя там, да практикувам медицина и напусна
Букурещ. Съгласих се, воден от желанието да се върна в България ида действам за просвещението и образованието на милото си Отечество,
което и аз точно изпълних, като през 1856 г. се преместих в Търново. И
веднага се залових с уреждането и управлението на мъжките и девическите училища (През 1858 г. тук учителства и Петко Р. Славейков. Според него
“Във взаимните училища се приготовляват на свободно четене, чистописа- ние, четири действия аритметически и първи понятия по кратка енциклопедия, тъй и в девическите. Във всички тези училища се възпитават над младежи оба его пола (21, През 1859 г. Търново има следните училища мъжко и девическо при църквата “Св. Никола, девическо при църквата “Св. Константин”,
мъжко училище при църквата “Св. Богородица ­ общо с 600 ученика и две частни училища, издържани от махалите Долна махала и Марино поле,
общо със 150 деца (21, През цялото десетилетие 1850 ­ 1860 г. имаме сведения, че девойките от Търново посещават училище, учат се във взаимно училище и за тях има отделни класове.
През този период в Търново учителстват Петко Р. Славейков, поп
Димитър, даскал Димо от Мерданя, Янко Дивитака, Георги Мазака, Пеню
Давидов, Кънчо Кесарев, Минчо Георгиев, поп Стефан, Калчо от Килифа- рево, Игнат от Самоводене, Михаил Михов, Димитър Недев, Христо Маринов, Издръжката на училищата в града е поета от еснафите. През октомври г. абаджийският еснаф изпраща до общината в града “Съгла-

9
сително писмо, с което се задължава да заделя сумата от общия доход в полза на градските училища (Отначало, когато училищата са към килиите в църквите, издръжката и уредбата им се поверяват на църковно настоятелство, избирано от средите на еснафите. По-късно ръководството на училищата преминава към градската община. Тя е създадена през 1858 г. П. Р. Славейков пише:
“През 1858 г. в Търново се образува градска църковно-училищна община,
която поема общото управление на училищата, закрива гръцкото училище и в зданието му се настанява българско училище, известно под името “Св.
Кирил”, с пръв учител Георги Цв. Коджов”(9, Според наредбите на турските власти и гръцкото духовенство общината е председателствана от Търновския митрополит. В състава й влизат граждани-първенци и по двама представители от всеки еснаф (16, Много сили и средства отделя общината в борбата с гръцкото владичество. Повече от тридесет години търновци водят упорита и жестока борба с гръцкото влияние и неговите проводници, гръцките владици Ила- рион Критски, Панарет, наричан лудия Панарет, Неофит и Григорий.
Много делегации, прошения, изпращат търновци до султана и Цариградската патриаршия. Особено активна дейност развиват Петко Р. Славейков,
Никола Златарски ­ секретар на общината, хаджи Николи ­ виден търновски търговец (16, След продължителна борба, през март 1867 г, търновци успяват да отстранят гръцкия владика Григорий. По този повод от Търново е изпратена дописка във в. Свобода Народът малко оживя откогато нашият преподобни владика Григорий остави Арбанаси и отпътува за Цариград.
Търновчани решиха да не приемват засега ни един грък владика, ако той да бъде изпратени от самата българска епархия. С грък търновчане няма да имат досега никаква работа (16, В продължение надве десетилетия членовете на Търновската община полагат усилия за откриването и организирането на училищата в града, водят борба против гръцкото владичество и с цялата си дейност съдействат за просветното и културното развитие на града.
Градската община не е единствената обществена организация в
Търново, която, наред с еснафските сдружения, се занимава с проблемите на учебното дело.
На 8 юли 1869 г. будни и родолюбиви гражданина Търново създават читалище Надежда (16, 106). Негова основна цел се явява да спомага

за разпространение на просвещението между гражданите и народа ни изобщо. По този случай видната търновка Евгения Кисимова изпраща специално поздравително писмо до читалищното настоятелство, в което четем “Молитствувам Ви братска любов На читалището Ви, успехи дълъг живот. Нека не забравя покрай многото други грижи да има грижата и за нареждането на девическите училища, ако желаете да бъдат гражданите му напред по-щастливи. Излишно ще бъде мисля за по-много казвания за голямата нужда от просвещението и образованието и на другата Ваша половина, защото вярвам, чене ще да има между Вази лице, което да не е познавало вече тази голяма нужда. За честита ще се считам, ако се прочете настоящето ми в почитаемото Ваше събрание (Радостта на жените, породена от откриването на читалище в града,
се оказва напразна. По силата на тогавашните схващания жената няма право да членува в читалището. Това се явява повод за създаване на самостоятелно дружество на жените.
Женското дружество в Търново е наречено Женска община, като по-широко понятие, обединяващо жените от града без разлика на материално и обществено положение (10, Своята богата и разнообразна дейност общината подчинявана грижата за девическото образование в града. Като се трудим да си набавим зестра на девойките, която се изяда и прикя, която се съдира ­ заявява първата председателка на общината Евгения Кисимова ­ тъй да ся потрудим да им набавим и душевна зестра и прикя, която не се изяда и не се свършва, защото ще дойде време, почитаеми госпожи, дето не ще имат цена големите суми на зестрата, ни на прикята, ни на даровете, а ще се вземат пред очи душевното богатство ­ учението и просвещението, Дело на Женската община е и откритото на 1 август 1869 г. класно девическо училище в Търново с два класа, единият от които е приготви- телена другият ­ първи. За първа учителка е назначена Евгения Шекер- джиева-Сахинова, завършила в Русия (20, Класното девическо училище отначало се помещава в училищните стаи при църквата “Св. Константина по-късно в църквата “Св. Спас”.
До откриването на девическо училище в Търново има две мъжки,
две девически и едно смесено училище в Долна махала.
Първоначално в училището са записани петдесет ученички. През учебната 1872/1873 г. то е вече четирикласно, тъй като след 1869 г. всяка следваща учебна година се открива по още един клас. Поради бързото

нарастване броя на ученичките, училището започва да използва и къщата на братя Паница.
Членовете на Женската община полагат големи грижи за уреждането на училищата осигуряват издръжката на учителките, извършват със средствата на касата ремонтна училищните сгради, оказват материална помощна будни ученички. Към двете начални и към класното училище в града се създава библиотека от подарените книги и учебни помагала (Дружеството полага грижи за онези жени, които не са имали възможност да получат образование, като създават. нар. неделно училище зажените. Грижата за неговото уреждане и поддържане също става задължение на Женската община. Интересът към него е голям. През втората учебна година в Неделното училище са записани 150 ученички. Между тях има и момичета от близките села, които се подготвят за селски учителки, Независимо от успеха, който имат класното девическо и неделното училище, те не успяват да задоволят най-любознателните и ученолюбиви търновки. Техният стремеж към повече знания е разбран правилно от настоятелството на женското дружество и лично от неговата председателка. Евгения Кисимова се заема с уреждането учението на девойки от
Търново в чужбина. Благодарение наличните й познанства свидни общественици тя успява да помогне за изпращането на няколко девойки в чужбина, С личната намеса на Евгения Кисимова е изпратена Евгения Шекерджиева, която учи в Москва, в училището на Алексеевския женски манастир (20, В Кишинев, в епархиалното духовно училище, са приети да учат още Мария Ферадова, Елисавета Цанева Райкова, Велика Начева от Ляс- ковец, Кина Х. Петкова.
Девойки от Търново са настанени и във Фундуклеевския пансион в
Киев, а Евгения Стоянова ­ също търновка, на 18 години е изпратена в
Московската медицинска академия.
Евгения Кисимова успява да изпрати също две девойки ­ Тодора
Илиева и София Кочова В Румъния (Първата учителка на момичета в Търново е Теодора Христова. За съжаление данните, с които разполагаме за нея, са твърде оскъдни. Известно е, че тя е родом от Търново. Дълги години е игуменка на девическия манастир “Св. Никола в с. Арбанаси, основан по инициатива на отец

12
Зотик, сочен като първият известен български учител в Търново. Учителстването датира от 1846/1847 г. докъм г. Липсват каквито ида е сведения за дейността й като учителка и по-нататъшната й съдба (15, Като заместник на Теодора Христова е сочен старият класен учител даскал Пеню (20, 39). Сведенията за него са твърде противоречиви.
Петър Давидов Карапазов е роден в гр. Лясковец през 1799 г. Първоначалното си образование получава при известния борец против фанариотите Максим Райкович, ведно тайно от гърците училище. После продължава образованието си при Христаки Павлович в Свищов, след което две години е учител в Петропавловското училище (24, Някои автори сочат, че той продължава образованието сив класно училище в Болград (24, 37). Предполага сече завършва класно училище някъде другаде, тъй като след завръщането сив Търново през 1885 г.
открива мъжко класно училище в двора на църквата “Св. Никола. Той е първият класен учител в Търново.
През учебната 1852/1853 г. за учител в класното училище при църквата “Св. Никола е назначен Кънчо Кесаров (24, 38). На дотогавашния класен учител Даскал Пеню, като възрастен човек, поверяват обучението на момичетата. Колко години той обучава момичетата, не е известно.
Предполага сече щом е намерена подходяща учителка, Петър (Пеню)
Карапазов е заменен с нея.
За периода от 1853 дог. няма никакви сведения за учителите,
занимаващи се с обучението на момичетата в двете взаимни девически училища при църквите “Св. Никола и “Св. Константин”.
През 1866 г. за учителка в училището при църквата “Св. Константин”
е назначена Ивани Сотирова Кабакчиева. За нея е известно, че завършва трикласното девическо училище в Търново. Единствено Йордан Кулелиев споменава това училище, без да дава други сведения за него (15, Повече от десет години тя е учителка на момичетата в Търново. Известна е като будна и интелигентна жена. Занимава се и с революционна дейност.
С особено голям авторитет сред населението в Търново се ползва
Еленка х. Ангелова. Тя произхожда от учителско семейство. В Търново идва от Севлиево през 1869 г. Еленка х. Ангелова е първата учителка в откритото на 1 август същата година класно девическо училище. Учителства години, от които десет в класното девическо училище и три в мъжката гимназия “Св. Кирил (15, 54). Тя е първата жена, учителка в нея. Преподава естествени науки, български и славянски език. Нейни възпитаници разказват,

че е учителка с вроден дар на добър преподаватели също така възпитател.
Спокойна и разумна, тя се налагана класа със своята доброта и авторитет, През учебната 1871/1872 г. в класното девическо училище преподава Евгения Стоянова. За отличната й работа като учителка е изпратена от Женската община да продължи образованието сив Русия (15, Същата учебна година за учителка е назначена и Стефанка Иванова, за която нямаме никакви други сведения (15, През учебната 1872/1873 г. заглавна учителка на класното училище,
със заплата 5300 гроша, е назначена Тонка (Антонина) Д. Енчева (20,
217). Тя има солидно за времето си образование. През 1830 ­ 1836 г. учи в Киев, в училището на граф Луватов и във Фундуклиевата гимназия (20,
228). Известна е и с революционната си дейност. Тонка Д. Енчева е внучка на известния капитан Георги Мамарчев. Съпругът є, също учител, е близък другари съратник на Ангел Кънчев. В къщата им в Търново намират убежище много революционери.
През учебната 1874/1875 и 1875/1876 г. в Търново учителстват Райна
Кесякова и Анастасия х. Петкова. Първата получава образованието сив Болград и преподава ръкоделие.
През следващата учебна година (1876/1877) в четирикласното девическо училище са назначени четири нови учителки Мария Кабакчиева, Евгения Шекерджиева, Йорданка Петкова Чалъкова и Виктория
Живкова (15, За Мария Кабакчиева ­ учителка по география, не са открити каквито ида е сведения.
За някои от тези учителки техни съвременници запазват най-хубави спомени. Една от тях, минаваща за най-будна, учена и способна, е Евгения
Шекерджиева. Родена е през 1861 г. в гр. Търново. През 1871 г. е изпратена в Москва от Женската община. Завършва училището при Алексеевския женски манастир. През 1876/1877 г. се завръща в Търново и става учителка в девическото училище. Преподава история. Тя проявява своите дарования не само при непосредствената си работа в училище, но и в широката обществена дейност. По времена Освободителната война, при посрещане на руските войски в Търново, тя е автор на един благодарствен адреси ода, които са изпратени в щаба на руската армия в с. Горна Студена.
След двегодишно учителстване тя отново заминава в Москва, където учи във Висшите женски курсове. На втората година от следването си се разболява и умира.

Йорданка Петкова Чалъкова е учителка сне по-малка популярност.
Родена е през 1861 г. в гр. Търново. Тук получава първоначалното си образование. После завършва класното девическо училище в Габрово.
След Освобождението следва в Загреб педагогически курсове. При завръщането сив Търново е назначена за учителка в Девическата гимназия.
Известно време е директор на Държавния девически пансион.
Виктория Живкова (Вела Благоева) работи в училището само няколко месеца на учебната 1876/1877 г. След години, в 1890 г, тя е учителка в Търновската девическа гимназия.
От направения преглед се вижда, че в Търново, в двете взаимни девически училища и класното девическо училище, учителстват Теодора
Христова, Ивани Сотирова Кабакчиева, Еленка х. Ангелова, Евгения Стоянова, Стефана Иванова, Тонка Д. Енчева, Райна Кесякова, Анастасия х.
Петкова, Мария Кабакчиева, Евгения Шекерджиева, Йорданка Чалъкова и Виктория Живкова. Скромни, отдадени народното учебно дело, те изпълняват достойно високопатриотични задачи, като служат безкористно на поробеното Отечество и просвещават народа.
Наред с тях обаче трябва да бъдат посочени имената на Евгения
Д. Кисимова и д-р Васил Берон, видни търновски граждани, допринесли твърде много за развитието на девическото образование в града с цялата своя дейност.
Евгения Д. Кисимова е родена в Търново през 1831 г. Дъщеря е на богат занаятчия ­ абаджия и търговец, който участва във Велчовата завера и в различни обществени инициативи. Брат й Пандели Кисимов е известен общественик сред българската емиграция в Румъния. Е. Кисимова получава своето образование в Търново. Ученолюбива е и постига значителни успехи чрез самообразование. Известна е и със своята сръчност. Тя изработва редица оригинални ръкоделия. Събира народни песни и обича литературните занимания. Най-голямата й заслуга е създаването на Женската община и постоянната й грижа за уреждане на девическите училища в Търново.
Нейна е и заслугата за изпращането на български момичета да продължат образованието сив Русия, Румъния и др. (20, След Освобождението също развива активна обществена дейност.
Умира в Търново.
Един от видните възрожденци, обществени просветен деец, свързал трайно своя животи дейност с Търново, макари да не е роден в този град, е д-р Васил Хаджистоянов ­ Берон.

Името му незаслужено остава в сянка на изследователите на нашето
Възраждане. През 1980 г. БАН издава след 120 години неговата Логика. Ала естественици, археолози, педагози все още му остават длъжници.
Васил х. Стоянов ­ Берон е роден през 1824 г. в Котел. Произхожда от стар български род. Племенник е на известния възрожденец и учен- енциклопедист д-р Петър Берон. Васил Берон получава за времето си широко и много солидно образование. Първоначалното си образование той получава в родния си град. После учи в Цариград, в известното тогава училище Куру-чешме. Там се запознава със Сава Доброплодни, Георги
Раковски, Гаврил Кръстевич и др. (4, 10). По-късно е изпратен от родителите сив Ришельовския лицей в Одеса, където се запознава с Васил Априлов и
Никола Палаузов. След завършването му баща му решава да го посвети в търговските си дела. Васил Берон обаче заминава за Германия, където е подпомогнат от д-р Петър Берон да запише медицина под името Васил
Берон (2, След завършването на образованието си той работи на различни места като практикуващ лекар.
През първия период от живота в Търново, продължил до 1864 г.,
д-р Васил Берон отдава много време и сили за уредбата и подобряването на българските училища в града. Той е един от най-ревностните членове на общината и на училищното настоятелство в града.
Сам владеещ руски, немски, френски, гръцки, арабски и румънски език, д-р Васил Берон пропагандира необходимостта от познаването на чужди езици.
По времена първия си престой в Търново младият лекар се сблъсква с равнодушието на някои българи. За тях не е от значение какъв език ще учат децата им в училище, на какъв език ще изнасят църковните проповеди.
Те трябва да бъдат събудени, да им се покаже историческото минало на българския народ. За тази цел, според Васил Берон, те трябва да са просветени, да говорят и мислят логично и убедително. Така Васил Берон замисля и написва първата логика на български език.
През 1864 г. съществуващото в Болград училище остава без директор. Изборът падана д-р Васил Берон.
През 1872 г. д-р Васил Берон се завръща в Търново и започва неговият най-продължителен търновски период. Той полага особени грижи за развитието на българското учебно дело в града. Отново оглавява училищното настоятелство в града и работи на това поприще дог. С

неговото участие е създадена и Търновската мъжка гимназия с помощта на завещанието на Михаил Кефалов, за получаването на което д-р Васил
Берон води дълга борба.
Общественият авторитет, с който се ползва сред търновското гражданство, намира изрази в обстоятелството, че той става първият председател на Окръжния управителен съвет в Търново след освобождението награда през 1877 г.
Умира през 1909 година.
В заключение бихме могли да посочим, че създаването и организирането на търновското класно девическо училище не е случайно. Подпомогнато от цялата търновска общественост, то дава своя принос за просвещението на българката и развитието народното ни учебно дело.
С времето българката заема своето място на просветното поприще.
Нашият народ дължи признателност както на известните, така и на безименните труженички на женското образование, отстоявали интелектуалното развитие на българката.