60
Лучиян Милковмалкото дете удря съзнателно някого от родителите си, дори ударът да е много слаби изобщо да не причинява болка, това е форма на агресивно поведение.
Агресията може да бъде пряка, те. да е изразена чрез непосредствени вербални или физически действия по отношение на
обекта на агресията, или непряка, когато обектът на агресията е неясен – например обидено от връстниците сив детската градина дете може да реагира, като набие по-малкото си братче или сестриче у дома.
При анализа на детската агресивност е
налице класификация, различаваща се от утвърдените модели за възрастните. Наблюдават се четири модела адаптивна агресия, свързана с нисши биологични форми на поведение за задоволяване на витални и сензорни потребности, която се проявява най-вече в предучилищна възраст – хапане, сбиване, скубане, отнемане на играчки и други
предмети реактивна агресия, проявяваща се като ответна реакция, в отговорна насилието, което се формира по подражание на социалнозначими
модели на поведение, целенасочено демонстрирани от възрастните или усвоявани по пътя наличния опитна детето социалнообусловена агресия, при която има осъзнаване на мотивите и средствата за постигане на целта, а моделите и инструментите за агресия се
заучават или самовъзпитават;
– патологична агресия, свързана с доминиращото въздействие на биологично увредени структури на мозъчната кора или подкорието в ранно детство;
Сподели с приятели: