Староиталианскасчетоводна форма. Това е първата счетоводна форма от т.нар. литературен период в развитието на счетоводството. За първи път тя е описана от италианския професор по математика Лука Пачоли в произведението Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и отношенията. Първоначално всеки стопански факт, явление или процес се отразява в мемориал (паметна книга). Откриването на мемориала става на база на годишния инвентар (опис), като всяка една позиция в инвентара се разглежда като отделен стопански факт. Характерно за мемориала е, че отделните факти, явления и събития се посочват в него независимо дали е налице счетоводен документ. По този начин мемориалът практически замества първичните счетоводни документи. Вторият основен регистър, използван при тази форма е журналът. Записванията в него се съставят на база на мемориала, като особеното при тази форма е, че не съществува отделно синтетично и аналитично отчитане. Практически се използват само аналитични сметки в качеството на синтетично такива. Информацията от Журнала се пренася в тетрадка (Главна книга), която по своята същност представлява регистър за систематично отчитане. На определени периоди от време се извършва обобщаване и проверка на записванията по сметките, посредством съставянето на пробен баланс (оборотна ведомост) и след отстраняване на допуснатите грешки се преминава към съставяне на краен счетоводен баланс.
Постепенно нуждите на практиката пораждат необходимостта от усъвършенстване на така описаната счетоводна форма. В края на XVII в. Франческо Гарати усъвършенства старата италианска счетоводна форма като въвежда отделно синтетично и аналитично отчитане. От този момент нататък синтетичното отчитане се осъществява в главната книга, а аналитичното, в спомагателни книги. Данните от аналитичното отчитане се сравняват с тези от синтетичните сметки, като се търси съответствие между салдата и оборотите по синтетичната сметка и аналитичните сметки, открити към нея. Така на практика се появява новата италианска счетоводна форма.
