Personal and environmental factors
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
| теорията на целите. В основата на теорията за целите стои схващането, че мотивите ръководят и предвиждат поведението индиректно. Целите са ситуационни проявления на мотивите, които са по-подходящи за прогнозиране на поведението в конкретна ситуация (Thrash & Elliot, 2002). Произходът на теорията за целите може да се проследи до работата на Никълс (Nicholls, 1984) и Дуек (Dweck, 1986). Никълс разграничава два вида въвлеченост в учебния процес. Въвлечеността в задачата е свързана с убеждение, че постиженията са резултат от учене и усилия. Аз-въвлечеността е резултат от вярване, че постиженията до голяма степен зависят от способностите. Аз-въвлечеността е свързана с намаляване усилията, при което децата се опитват да демонстрират добро представяне с възможно най-малко усилия (тъй като да работиш усилено, за да надминеш другите може да се възприеме като липса на талант/ способности) (Nicholls, 1984). Дуек разграничава цели за научаване и цели за представяне и изпълнение на изискванията. Децата, които си поставят цели за научаване, са фокусирани върху овладяване на задачите и придобиване на нови знания и умения. При тези, които си поставят цели за представяне и изпълнение на изискванията, водещо е желанието за демонстриране на компетентност или по- добро представяне от останалите. Подобно на Аз-въвлечеността на Никълс, целите за 10 представяне и изпълнение на изискванията са свързани с атрибуция на успеха и неуспеха на способностите. Елиът и Чърч предлагат целите за представяне и изпълнение на изискванията да бъдат разделени на стремеж към постигане на по-добро изпълнение от останалите и стремеж към избягване на по-лошо изпълнение от останалите (Elliot & Church, 1997). По- късно Траш и Елиът предлагат целите за научаване и усъвършенстване също да бъдат разделени на стремеж към усъвършенстване и стремеж за избягване на представяне по- ниско от предходно постигнатите резултати (Thrash & Elliot, 2002). Стремежът за усъвършенстване и научаване се свързва с потребността от постижение, докато стремежът към постигане на по-добро изпълнение от останалите и стремежът към избягване на по-лошо изпълнение от останалите се свързват със страх от провал. Стремежът за избягване на представяне по-ниско от предходно постигнатите резултати се свързва както с потребност от постижение, така и със страх от провал (Thrash & Elliot, 2002). В свое по-ново изследване, Грант и Дуек дефинират следните цели: 1) цели за научаване, 2) цели за постигане на резултат, 3) цели за представяне, свързани с демонстриране на способности, и 4) цели за представяне в съответствие с нормативни стандарти (Grant and Dweck, 2003). Смята се, че целите за научаване и усъвършенстване имат универсален ефект на израстване и овладяване на задачите при повечето хора (Grant and Dweck, 2003) и е по- вероятно да бъдат избрани, когато индивидите оценяват високо своята компетентност (Elliot & Church, 1997). Целите за представяне и изпълнение на изискванията е по- вероятно да бъдат избрани, когато компетентността се оценява като ниска (Elliot & Church, 1997). Целите за представяне и изпълнение на изискванията способстват за по- добро овалдяване на задачата и усъвършенстване при хора с висока оценка за собствената си компетентност и да доведат до безпомощност, когато компетентността се оценява като ниска (Rabideau, 2005). Целите за представяне и изпълнение на изискванията са свързани с предпочитание към лесни задачи, намаляване на усилията при риск от неуспех или трудност, неудовлетворение от дейността, реакция на безпомощност при среща с трудности и/или негативна обратна връзка, особено в случаите когато собствената компетентност се оценява като ниска. Целите за постигане резултат са положително свързани с търсене на помощ (Grant and Dweck, 2003). Целите 11 за демонстриране на способности могат да доведат до намаляване на чувството за собствена ценност при неуспех/ трудност (Grant and Dweck, 2003). В дисертацията са представени и някои теории за очаквания за успех и ценност Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|