Personal and environmental factors
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Атрибутивните теории на мотивацията за постижение
| на успеха. Те открояват два компонента – очакванията за това доколко постижим е успеха и ценността, която човек приписва на този успех. Моделът на Екълс и колеги (Eccles et al., 1983; Wigfield & Eccles, 2000) принадлежи към тази група теории. Те приемат също така, че очакванията са тясно свързани с индивидуалното възприятие за собствените способности. Очакванията за успех и стойността на успеха винаги са специфични за определен контекст. Атрибутивните теории на мотивацията за постижение добавят към теориите за очаквания и ценност на постижението идеята за така наречената каузална атрибуция на успеха и неуспеха. Според Уейнър (Weiner, 1985) две са основните групи фактори, които хората възприемат като причина за успех/неуспех. Това са способностите (таланта) и усилията. Съществуват три типа структури на каузалността: локус (външна-вътрешна), стабилност (стабилна-нестабилна) и контролируемост, които влияят на емоциите, очакванията и нивата на мотивация. При вътрешен локус, очакванията за бъдещи резултати са близки до постигнатото по-рано ниво на изпълнение. Приписването на успеха/провала на стабилни фактори е вероятно да доведе до очаквания за бъдещ успех/провал. Неконтролируемостта на причините е свързана с безпомощност. Според Ковингтън (1984), ключов компонент при мотивацията за постижениe е потребността на хората да предпазят своето чувство за собствена ценност. Ковингтън описва два типа ориентация в ситуации на постижения - ориентация към успеха (да станеш най-добрата версия на себе си, независимо от постиженията на останалите) и ориентация към способностите (атрибутиране на успеха и неуспеха на способностите и стремеж към демонстриране на способности и успех пред другите). Ориентацията към успех е свързана с мотивацията за постижение. Хората, които се фокусират върху способностите, от друга страна се стремят да утвърдят статуса си чрез демонстриране на способности и превъзходство на другите, което често води до избягване на неуспех и ситуации, които в които човек би изглеждал некомпетентен (Covington, 2000). Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|