Personal and environmental factors
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Класическият подход в мотивацията за постижение
| Въведението на дисертацията обосновава актуалността на темата и посочва потенциалните области на практическо приложение. Представена е целта на дисертацията и е обоснован възможният принос към науката, който тя цели за постигне. Структурата на дисертацията, дизайнът и методологията са описани накратко. В първата глава на дисертацията са обсъдени водещите теории и актуални разработки в областта на мотивацията за постижение. Произходът на теорията за мотивацията на постижение може да се проследи до началото на 20-ти век, когато появяват редица теории за човешките потребности като отговор на популярната по това време школа на бихевиоризма. Докато бихевиористичните теоретици възприемат външното подкрепление и физиологичните влечения като единствен източник на мотивация, теориите за човешките потребности се фокусират върху вродените психологически потребности, които мотивират човешкото поведение. Класическият подход в мотивацията за постижение също принадлежи към теориите за психологическите потребности (възприемани като относително стабилни личностни черти, изразяващи се в склонност да се реагира по определен начин в конкретна ситуация). Терминът потребност от постижение е въведен за първи път от Хенри Мъри (Murray, 1938), за да опише стремеж за „постигане на нещо трудно. Овладяване, манипулиране или организиране физически обекти, човешки същества или идеи. Постигане на това възможно най-бързо и независимо. Преодоляване препятствията и постигане на висок стандарт. Да надминеш себе си. Да се конкурираш и да надминеш другите. Да увеличиш самоуважението си чрез успешно упражняване на талант.“ (Murray, 1938, стр. 164). Тази дефиниция обхваща няколко важни елемента на потребността от постижение, централни за много от по-късните теории - високи лични стандарти, предпочитание към трудни цели, постоянство, желание за положително развитие (в сравнение със собствени стандарти/ предишното представяне, или в сравнение с другите) и ролята на потребността за постижение за поддържане положителна самооценка. 8 Мъри също така идентифицира потребност от избягване на унижение, първата концептуализация на мотивация за избягване, дефинирана като тенденция „да се излезе от неудобна ситуация или да се избегнат обстоятелства, които могат да доведат до унижение: презрение, подигравка или безразличие на околните, въздържане от действие поради страх от провал“ (Murray, 1938, стр. 192). Мъри предполага, че хората с високa потебност от постижение имат чести фантазии за велики дела и постижения и често пресъздават теми свързани с постижения в проективни тестове и игри (Murray, 1938, стр. 165). Една от най-влиятелните теории на мотивацията за постижение е теорията на Макклеланд, Аткинсън, Кларк и Лоуел (McClelland et al., 1953). Подобно на Мъри, Макклеланд и неговите колеги смятат, че поведението на хората в ситуации на постижения се ръководи както от желание за постигане на успех, така и от страх от провал. Те вярват, че човешките потребности се придобиват рано в живота. Очакванията и реакциите на родителите към стремежа за независимост на детето предизвикват склонност към преживяване на емоционална възбуда, когато сигнали от средата се интерпретират като възможност за реализиране на постижения. Те смятат, че мотивацията за постижение произлиза от очакване за афективна промяна, свързана с оценяване на представянето. Макклеланд и неговите колеги разграничават два вида мотиви - имплицитни и експлицитни (McClelland et al., 1989). Имплицитните мотиви са несъзнателна нагласа за възприемане на специфични стимули като възнаграждаващи. Те са чувствителни към стимули, свързани със задачата (например овладяване на задачата) и произвеждат спонтанно поведение. Експлицитните мотиви са отговорни за съзнателния избор и са чувствителни към външни стимули (социално одобрение, поведение в съответствие с предписаните норми). Също като Мъри, Макклеланд и колегите му смятат, че ценна информация за мотивацията на човек може да бъде открита във фантазията. Те въвеждат метод за измерване на мотивацията за постижение въз основа на наличието на фантазии за постижение (модификация на тематично-аперцептивния тест на Мъри). Мотивацията за постижение има два аспекта – мотив за постигане на успех (потребност от постижение) и мотив за избягване на неуспех (страх от неуспех, страх от провал) (McClelland et al., 1953, Capa et al., 2011; Elliot, 1999). Мотивът за постигане на 9 успех се изразява в стремеж към усъвършенстване и представяне, в съответствие с високи лични или нормативни стандарти. Мотивът за избягване на неуспех се характеризира с емоционална реакция към ситуации на постижение, повишена чувствителност към отрицателна обратна връзка, склонност за възприемане на широк кръг ситуации като заплашителни, предпочитание към лесни задачи, отдръпване при поява на трудности и влошен фокус върху задачата, поради склонност към тревожност и съмнения в собствените способности в ситуации на постижение (Elliot еt al., 2014). Според Конрой, Уилоу и Мецлер, страхът от неуспех е многоизмерен конструкт, съставен от пет компонента, изразяващи страхове от различни негативни последици от неуспеха (Conroy, Willow, & Metzler, 2002). По-точно това са: 1) страх от преживяване на срам и неудобство; 2) страх, че провалът ще подкопае собствената ценност; 3) страх от неблагоприятни последици (несигурно бъдеще); 4) страх, че значимите други може да се разстроят при неуспех; 5) страх, че значимите други могат да загубят интерес и да оттеглят любовта си при неуспех. (Conroy, Willow, & Metzler, 2002). Друго влиятелно направление в изучаването на мотивацията за постижения е Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|